ВАП протестира срещу разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания
Върховната административна прокуратура внесе митинг във Върховен административен съд срещу наредбата на чл.31, ал.2 в частта по отношение на „ се изплаща след показване на разходооправдателен документ “ и ал.3 от Правилника за използване на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), признат с Постановление на Министерския съвет. Това оповестиха от пресцентъра на Прокуратура на Република България.
Според чл.31, ал.1 от ППЗИХУ месечна добавка за облекчаване на съществени витални потребности - наем за общинско жилище, се дава на самотни лица с трайни увреждания с трайно понижена продуктивност или с избрани тип и степен на увреждане, в случай че настанителната заповед е на тяхно име.
По силата на чл.31, ал.2 и ал.3 от Правилника добавката се изплаща след показване на разходооправдателен документ и е в размер на нормативно избрания наем по реда на Закона за общинската благосъстоятелност, а при нужда разходооправдателният документ може да се изисква по длъжностен път от общинската администрация.
Съгласно чл.4 ЗИХУ обществената интеграция на хората с увреждания се реализира посредством разнообразни държавни ограничения и политики, една от които социално-икономическата отбрана.
Съобразно чл.42, ал.14 ЗИХУ с правилника за използване на закона се дефинират Условията и редът за разпределяне, изменяне, прекъсване, преустановяване и обновяване на добавката за обществена интеграция.
При тази наредба, на процедура чл.31, ал.2 ППЗИХУ слага изискване не за разпределяне на помощта, а за нейното погашение. Посоченото условие не може да се вкарва с подзаконов нормативен акт, защото не попада измежду кръга въпроси по чл.42, ал.14 ЗИХУ.
Следователно, уредбата на чл.31, ал.2 ППЗИХУ е отвън посочената законова делегация и в несъгласие с условията на закона.
Освен това нито законът, нито подзаконовият нормативен акт показват орган или длъжностно лице, пред които се показва документа. Изплащането на помощта е техническо, а не правно деяние и условието за показване на документа при реализиране на това техническо деяние поражда въпроса кой ще прави преценката на този документ. По този метод се основава правна неустановеност по отношение на дължимото от лицето и от администрацията държание. По логиката на оспорената наредба, помощта няма да бъде изплатена, макар че е отпусната, в случай че не се показа разходооправдателен документ за заплатен наем.
Нито специфичният закон /ЗИХУ/, нито Административнопроцесуалният кодекс плануват влезнал в действие административен акт да бъде изпълняван, заради нова и повторна преценка на условия, подлежащи по принцип на преценка преди самото му издаване.
Освен че не намира законово съображение, въведеното условие затруднява значително правоимащите лица и на процедура може да докара до лишаването им от към този момент отпуснатата им с влезнал в действие административен акт помощ, още повече при планувания в чл.42, ал13 ЗИХУ къс период за погасяване на вземанията на лицата за месечни добавки за обществена интеграция - три месеца от края на месеца, за който се отнасят.
Освен на ЗИХУ, оспорената наредба опонира и на общите правила на административния развой - пропорционалност, поредност и предвидимост - чл.6 и чл.13 Административнопроцесуален кодекс. Административният акт и неговото осъществяване не могат да засягат права и законни ползи в по-голяма степен от нужното за задачата, за която актът се издава.
Така изложените доводи по отношение на незаконосъобразността на чл.31, ал.2 ППЗИХУ в частта по отношение на „ се изплаща след показване на разходооправдателен документ “ в цялостна степен се отнасят и за ал.3 на същия текст от Правилника където е планувано, че въпросният разходооправдателен документ може да се изиска по длъжностен път от общинската администрация.
По тези съображения ВАП стачкува цитираните правила от ППЗИХУ пред Върховен административен съд с искане за анулацията им.
Според чл.31, ал.1 от ППЗИХУ месечна добавка за облекчаване на съществени витални потребности - наем за общинско жилище, се дава на самотни лица с трайни увреждания с трайно понижена продуктивност или с избрани тип и степен на увреждане, в случай че настанителната заповед е на тяхно име.
По силата на чл.31, ал.2 и ал.3 от Правилника добавката се изплаща след показване на разходооправдателен документ и е в размер на нормативно избрания наем по реда на Закона за общинската благосъстоятелност, а при нужда разходооправдателният документ може да се изисква по длъжностен път от общинската администрация.
Съгласно чл.4 ЗИХУ обществената интеграция на хората с увреждания се реализира посредством разнообразни държавни ограничения и политики, една от които социално-икономическата отбрана.
Съобразно чл.42, ал.14 ЗИХУ с правилника за използване на закона се дефинират Условията и редът за разпределяне, изменяне, прекъсване, преустановяване и обновяване на добавката за обществена интеграция.
При тази наредба, на процедура чл.31, ал.2 ППЗИХУ слага изискване не за разпределяне на помощта, а за нейното погашение. Посоченото условие не може да се вкарва с подзаконов нормативен акт, защото не попада измежду кръга въпроси по чл.42, ал.14 ЗИХУ.
Следователно, уредбата на чл.31, ал.2 ППЗИХУ е отвън посочената законова делегация и в несъгласие с условията на закона.
Освен това нито законът, нито подзаконовият нормативен акт показват орган или длъжностно лице, пред които се показва документа. Изплащането на помощта е техническо, а не правно деяние и условието за показване на документа при реализиране на това техническо деяние поражда въпроса кой ще прави преценката на този документ. По този метод се основава правна неустановеност по отношение на дължимото от лицето и от администрацията държание. По логиката на оспорената наредба, помощта няма да бъде изплатена, макар че е отпусната, в случай че не се показа разходооправдателен документ за заплатен наем.
Нито специфичният закон /ЗИХУ/, нито Административнопроцесуалният кодекс плануват влезнал в действие административен акт да бъде изпълняван, заради нова и повторна преценка на условия, подлежащи по принцип на преценка преди самото му издаване.
Освен че не намира законово съображение, въведеното условие затруднява значително правоимащите лица и на процедура може да докара до лишаването им от към този момент отпуснатата им с влезнал в действие административен акт помощ, още повече при планувания в чл.42, ал13 ЗИХУ къс период за погасяване на вземанията на лицата за месечни добавки за обществена интеграция - три месеца от края на месеца, за който се отнасят.
Освен на ЗИХУ, оспорената наредба опонира и на общите правила на административния развой - пропорционалност, поредност и предвидимост - чл.6 и чл.13 Административнопроцесуален кодекс. Административният акт и неговото осъществяване не могат да засягат права и законни ползи в по-голяма степен от нужното за задачата, за която актът се издава.
Така изложените доводи по отношение на незаконосъобразността на чл.31, ал.2 ППЗИХУ в частта по отношение на „ се изплаща след показване на разходооправдателен документ “ в цялостна степен се отнасят и за ал.3 на същия текст от Правилника където е планувано, че въпросният разходооправдателен документ може да се изиска по длъжностен път от общинската администрация.
По тези съображения ВАП стачкува цитираните правила от ППЗИХУ пред Върховен административен съд с искане за анулацията им.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ