Каква е историята на паметника на Шипка - непоказвани досега писма между архитекта и изпълнителите
Върхът, от който всяка година приказваме за свободата и за огромния героизъм на опълченците, пази още неразказани истории - какъв брой покрай невъзможното е бил градежът и по какъв начин е имало действителен късмет паметникът да остане недовършен. Непоказвани до момента писма сред архитекта и изпълнителите.
Писмо на арх. Генчо Скордев към арх. Атанас Донков: " Скоро не съм ти писал. Паметникът върви доста мудно. Докога ще продължава по този начин не зная. През предишния месец камъните не доближиха, нямаше задоволително камънари, нито транспорта бе приемлив ".
Така е звучал докладът за градежа на паметника преди близо 100 години. Строежът продължава 4 години - от първата копка до финала на последния подробност. Четири сложни години, през които на няколко пъти паметникът щял да остане недовършен.
Българска национална телевизия: Това е, по този начин да кажем, чертежът, с който те са отишли там?
" Да, с който са работили на терен ", съобщи историкът проф. Вера Бонева.
Българска национална телевизия: Това е етапа, на която са се отказали?
" Да, първата фаза, на която първата бригада се е отказала. Стигнала ненапълно и се отхвърля и по-късно има интервал на застой, защото не желаят да се ангажират, дори една от бригадите връща парите, които им дават ", добави историкът проф. Вера Бонева.
Отказали са се две бригади. Защото изискванията били безчовечен.
Писмо на арх. Генчо Скордев към арх. Атанас Донков: " Новите служащи, откакто поработят един-два-три дни, плашат се от неприятното време и напущат работата. И този месец не можаха да се задържат служащи. Повече от 20 души са идвали, поработвали един-два дни и си отивали. В събота се изви огромна стихия горе, събори землянката на служащите, отнесе ламарината на западната страна на Спасителния дом. Аз оставих моята стая на служащите ".
" Бури, сняг, дъжд, студ, неуместни известия, пътят Габрово в действителност е бил доста остарял и в доста неприятно положение. Ние не можем от днешна позиция да си представим по какъв начин с волски каруци са изкарвали пясъка от Казанлък или камъните от няколко километра. Ръчно час по час на място каменоделците са правили тези камъни и са ги носили, с цел да инсталират монумента ", добави историкът проф. Вера Бонева.
Преди 100 години словосъчетанието " социална поръчка " не съществува. Но с цел да наподобява по този начин паметникът през днешния ден,всички хрумвания са минали през конкурс. А архивът пази и неспечелилите планове.
Българска национална телевизия: Кои са били най-важните условия?
" Най-важните условия са да бъде обемна, монументална и да бъде забележима от всички, по този начин от оптимално разстояние, както и да внушава почит ", сподели още историкът проф. Вера Бонева.
За да може да го има паметникът-символ на 3 март, строителите печелят една от най-трудните борби. Трудна съвсем до неспособност. Историята споделя, по какъв начин пясъкът не доближава, времето пречи, Магаре изяжда чертежите, мечки гонят строителите. И отново историята потвърждава най-важното – че все пак са съумели.
Писмо на арх. Генчо Скордев към арх. Атанас Донков: " Скоро не съм ти писал. Паметникът върви доста мудно. Докога ще продължава по този начин не зная. През предишния месец камъните не доближиха, нямаше задоволително камънари, нито транспорта бе приемлив ".
Така е звучал докладът за градежа на паметника преди близо 100 години. Строежът продължава 4 години - от първата копка до финала на последния подробност. Четири сложни години, през които на няколко пъти паметникът щял да остане недовършен.
Българска национална телевизия: Това е, по този начин да кажем, чертежът, с който те са отишли там?
" Да, с който са работили на терен ", съобщи историкът проф. Вера Бонева.
Българска национална телевизия: Това е етапа, на която са се отказали?
" Да, първата фаза, на която първата бригада се е отказала. Стигнала ненапълно и се отхвърля и по-късно има интервал на застой, защото не желаят да се ангажират, дори една от бригадите връща парите, които им дават ", добави историкът проф. Вера Бонева.
Отказали са се две бригади. Защото изискванията били безчовечен.
Писмо на арх. Генчо Скордев към арх. Атанас Донков: " Новите служащи, откакто поработят един-два-три дни, плашат се от неприятното време и напущат работата. И този месец не можаха да се задържат служащи. Повече от 20 души са идвали, поработвали един-два дни и си отивали. В събота се изви огромна стихия горе, събори землянката на служащите, отнесе ламарината на западната страна на Спасителния дом. Аз оставих моята стая на служащите ".
" Бури, сняг, дъжд, студ, неуместни известия, пътят Габрово в действителност е бил доста остарял и в доста неприятно положение. Ние не можем от днешна позиция да си представим по какъв начин с волски каруци са изкарвали пясъка от Казанлък или камъните от няколко километра. Ръчно час по час на място каменоделците са правили тези камъни и са ги носили, с цел да инсталират монумента ", добави историкът проф. Вера Бонева.
Преди 100 години словосъчетанието " социална поръчка " не съществува. Но с цел да наподобява по този начин паметникът през днешния ден,всички хрумвания са минали през конкурс. А архивът пази и неспечелилите планове.
Българска национална телевизия: Кои са били най-важните условия?
" Най-важните условия са да бъде обемна, монументална и да бъде забележима от всички, по този начин от оптимално разстояние, както и да внушава почит ", сподели още историкът проф. Вера Бонева.
За да може да го има паметникът-символ на 3 март, строителите печелят една от най-трудните борби. Трудна съвсем до неспособност. Историята споделя, по какъв начин пясъкът не доближава, времето пречи, Магаре изяжда чертежите, мечки гонят строителите. И отново историята потвърждава най-важното – че все пак са съумели.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ