Вапцаров на чалга - беше време
Вапцаров в чалга рефрен.
Певицата Антонина в еротично долни дрехи и с подканващи пъшкания рецитира " Прощално ". Епилиран мъж от фитнеса, обект на желанието. Въпрос на време беше. Трябваше да стане. Понеже вие в никакъв случай нищо не казахте.
Нищо не казахте, когато Азис виеше във фалцет при започване на Милениума и последователно се превръщаше в звезда и кумир за подражателство. Казахте: " Може да е всевъзможен, само че има прекрасен глас. "
Нищо не казахте, когато цяло потомство отрасна пред телевизия " Пайнер " и нахлузваше същите ботушки, същите дрешки, същите накурвели показа, до момента в който в главата му не започнаха да циклят само рефрени за скъпи коли, лесни дами, водка с разтуха и нескончаеми ай-ле-ле-ле. Казахте: " Какво пък, дано младите да се забавляват ".
Нищо не казахте, когато десетки градове в провинцията затвориха кина, театри, оркестри и всички пътища от учебно заведение започнаха да водят към единствената чалготека. Казахте: " Ми то си е задръстено тука в провинцията ".
Нищо не казахте, когато беше ясно, че подмяната на полезностите и рецесията в културата е стигнала до такава степен, че към този момент порастват алитерати с висока функционална неначетеност, само че невротично самочувствие и грандиозни фантазии за големи суми. Казахте: " По социализма май беше по-добре ", тъй като...това е единственото, което повтаряте от 30 години.
Нищо не казахте, когато театрите бяха наводнени от постановки, чиято единствена цел бе да разсмеят драгия фен и по този начин да спомогнат за положителното му храносмилане, до момента в който хуморът им бе застинал в епохата на подхлъзването върху банан, само че пък за сметка на това с обичаните артисти от телевизионния екран. Тогава казахте: " Искам нещо, но по-така, да не ме товари много-много, сеш`се ".
Нищо не казахте, когато вестниците изтъпяха толкоз доста, че хвърлиха котва към жълтото дъно и в този момент обработват третата възраст, единствената, която им е останала. Казахте: " Той татко ми си взема " Уикенд " всяка седмица ", а след това тайничко го прелистихте и вие, с цел да видите кое дете на кой прочут е умряло и кой е гей, протестър или единствено болен от рак.
Нищо не казахте за това, че учителите понижават, че образованието по литература губи равнище. Казахте: " Защо занимават детето ми с лирика, когато то желае да стане компютърен експерт ". Казахте: " Кого го интересува какво е желал да каже създателят? "
Нищо не казахте, когато най-слушаната българска ария на 2017-та стана " Шушана ", в чието видео ошкембени българи седят на трапеза, плющят, пият ракии и се поклащат, зареяли във времето и пространството тежки български телеса и гладки мозъци. Казахте: " Какво пък, това са си ПЕСНИ ЗА МАСА! " Казахте: " Има музика за всяко въодушевление! "
Нищо не казахте, когато малкия екран ви затрупа със сапунени сериали, кулинарни риалитита, непрекъснати вести за произшествия и едни постоянно шестващи иваниандрейхалваджияннейков, които постоянно ви показват най-новото шоу, в което най-новите хора вършат най-нови неща и стигат до най-нови кавги. Казахте: " Вечер немам какво да върша и виждам телевизия ". Купихте си плазма. Книгите ви са пет и са от дарове за рождения ви ден.
Сега влезнете безшумно, добродушно приседнете и послушайте Вапцаров на чалга.
Когато се наситите да я гледате, не я целувайте и си отивайте.
Автор: Райко Байчев
Певицата Антонина в еротично долни дрехи и с подканващи пъшкания рецитира " Прощално ". Епилиран мъж от фитнеса, обект на желанието. Въпрос на време беше. Трябваше да стане. Понеже вие в никакъв случай нищо не казахте.
Нищо не казахте, когато Азис виеше във фалцет при започване на Милениума и последователно се превръщаше в звезда и кумир за подражателство. Казахте: " Може да е всевъзможен, само че има прекрасен глас. "
Нищо не казахте, когато цяло потомство отрасна пред телевизия " Пайнер " и нахлузваше същите ботушки, същите дрешки, същите накурвели показа, до момента в който в главата му не започнаха да циклят само рефрени за скъпи коли, лесни дами, водка с разтуха и нескончаеми ай-ле-ле-ле. Казахте: " Какво пък, дано младите да се забавляват ".
Нищо не казахте, когато десетки градове в провинцията затвориха кина, театри, оркестри и всички пътища от учебно заведение започнаха да водят към единствената чалготека. Казахте: " Ми то си е задръстено тука в провинцията ".
Нищо не казахте, когато беше ясно, че подмяната на полезностите и рецесията в културата е стигнала до такава степен, че към този момент порастват алитерати с висока функционална неначетеност, само че невротично самочувствие и грандиозни фантазии за големи суми. Казахте: " По социализма май беше по-добре ", тъй като...това е единственото, което повтаряте от 30 години.
Нищо не казахте, когато театрите бяха наводнени от постановки, чиято единствена цел бе да разсмеят драгия фен и по този начин да спомогнат за положителното му храносмилане, до момента в който хуморът им бе застинал в епохата на подхлъзването върху банан, само че пък за сметка на това с обичаните артисти от телевизионния екран. Тогава казахте: " Искам нещо, но по-така, да не ме товари много-много, сеш`се ".
Нищо не казахте, когато вестниците изтъпяха толкоз доста, че хвърлиха котва към жълтото дъно и в този момент обработват третата възраст, единствената, която им е останала. Казахте: " Той татко ми си взема " Уикенд " всяка седмица ", а след това тайничко го прелистихте и вие, с цел да видите кое дете на кой прочут е умряло и кой е гей, протестър или единствено болен от рак.
Нищо не казахте за това, че учителите понижават, че образованието по литература губи равнище. Казахте: " Защо занимават детето ми с лирика, когато то желае да стане компютърен експерт ". Казахте: " Кого го интересува какво е желал да каже създателят? "
Нищо не казахте, когато най-слушаната българска ария на 2017-та стана " Шушана ", в чието видео ошкембени българи седят на трапеза, плющят, пият ракии и се поклащат, зареяли във времето и пространството тежки български телеса и гладки мозъци. Казахте: " Какво пък, това са си ПЕСНИ ЗА МАСА! " Казахте: " Има музика за всяко въодушевление! "
Нищо не казахте, когато малкия екран ви затрупа със сапунени сериали, кулинарни риалитита, непрекъснати вести за произшествия и едни постоянно шестващи иваниандрейхалваджияннейков, които постоянно ви показват най-новото шоу, в което най-новите хора вършат най-нови неща и стигат до най-нови кавги. Казахте: " Вечер немам какво да върша и виждам телевизия ". Купихте си плазма. Книгите ви са пет и са от дарове за рождения ви ден.
Сега влезнете безшумно, добродушно приседнете и послушайте Вапцаров на чалга.
Когато се наситите да я гледате, не я целувайте и си отивайте.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ