Въпросителните около протеста не са малко и ги споделям. Най-очевидното:

Въпросителните към митинга не са малко и ги споделям. Най-очевидното: не изключително огромната харизма на " Отровното трио " и общото съмнение, че е доста мъчно човек, който години наред е в специалността " политически пиар " (Бабикян), да може да бъде безапелационен в прехода си към неочакван бунтовник. И другото - може би в действителност блокадите на основни кръстовища не правят добра работа на самите протестиращи и вместо това е по-добре да блокират здания на институции. 
Но прекомерно комична е въпреки всичко опорката с висока вирулентност, която упорства, че е неприемливо да се блокират значими пътища и че хората би трябвало да могат да се придвижват и да не бъдат обезпокоявани. Е, помня същата опорка през 2013-та - тогава държавното управление на Орешарски и подкрепящите го говореха същото. Не може, не може нашите жители да бъдат възпрепятствани да се придвижват, махайте се към този момент от тоя Орлов мост. Малко по-късно - при студентските митинги и окупацията на университета, отново същото - не може тези студенти да попречат на останалите, които желаят да се образоват. (силна двигателна сила към образованието тогава демонстрираха студенти от УНСС, след една именита тирада на Стати Статев, при която по-бунтовните бяха насърчени като не им харесва да вървят да учат в чужбина). 
Битовите мъченици са забавни видове - окото им е ужасно наблюдателно, когато става дума за нещо супер явно, само че когато открият очевидното остават единствено при него, тъй като им е по-лесно да се поздравят с триумфа на възприята си, в сравнение с да помислят.
Например им е мъчно да се притеснят, че живеят в парламентарна република, стигнала до такава степен, че министър председателят да каже за ръководителя на националното заседание, че е т.к.п и по-късно да получи поддръжката на същата т.к.п. (ако записите са верни) и това изобщо да не им направи прекомерно усещане. Че " Росенец " е без позволение за градеж изобщо, поникнал е по този начин както творят боговете - от нищото. Че наблюдавахме обединение на управляващите и то горе-долу самопризнато от основния прокурор - в ефира на националната телевизия бе разгласен техния край и няколко месеца по-късно това стартира да става от доктрина в процедура. Хайде в този момент, къде сме тръгнали да теоритизираме за разделянето на управляващите. Ситняково е по-голямо от Монтескьо. Маршрутът от втория до актуалната народна власт е дълъг и затормозяващ съзнанието. Че дори и не го знам, да си призная. Маршрутът от Ситняково до Разсадника обаче е друга работа, явна. Преди можеше да се мине. Сега не. Като може да се мине е хубаво. Като не може не е. 
Подобно мислене, несъмнено, ще бъде употребявано и използвано от властта. То изобщо изхожда от тарикатския взор към политиката, който гледа на нея като на разнообразни " играчи ", които се надцакват и ние като забележим по-добре надцакващия цъкаме с език в профил и викаме - хак да им е на ония, хак да им е на тия. Например - а, на ви в този момент, изиграха ли ви ГЕРБ с Новата конституция? Тъй, така, Бойко не е вчерашен и ги върти на дребния си пръст. Или - на ви в този момент, прецакахте ли се протестиращите с тия блокади на кръстовища? Да не стане най-после еди си какво...За сходно мислене Иво Христов написа нещо хубаво, което гласеше: " Отвраща ме възторгът на образовани хора пред тарикатлъка. Това нашенско " ашколсун " пред майсторската машинация е резултат от развода на интелекта с морала ". 
Въобще е добре всеки битов страдалец да влезе в едно такси и там на дълго и на необятно да си поговори с престижите на мисълта по какъв начин може такова нещо и къде изобщо са тръгнали ми ти тия, че чак пък да блокират пътищата. Да помислиш като за пет лв. и малко бакшиш не е малко. Когате те продадат обаче след това в магазините за един лев, би било добре да не се оплакваш.
 
Автор: Райко Байчев