Каква е ситуацията във Венецуела след военната намеса на САЩ?
Въпросите към Венецуела след военната интервенция на Съединени американски щати през уикенда, при която бе арестуван президентът на страната Николас Мадуро, продължава да е водеща тематика в западния щемпел тази заран.
„ Това, което се случи предходната седмица в Каракас, не беше инвазия, а прелом – похищение с военни средства на държавен глава за да бъде доведен на власт по-приемливият му заместител “, написа английският вестник „ Гардиън “. Според изданието още от април предходната година вицепрезидентката, а в този момент краткотраен президент, Делси Родригес, дружно с брат си Хорхе – ръководител на венецуелското национално заседание, са водили секрети договаряния с Вашингтон.
„ Случилото се несъмнено съставлява жестоко нарушаване на интернационалното право. Но Съединените щати рядко са се съобразявали с него “, акцентира „ Гардиън “. Операцията в Каракас е и противоконституционна, защото само Конгресът има пълномощията да афишира война, само че това официално се заобикаля с изказванието, че става дума просто за „ правоприлагане “, разяснява изданието.
„ Венецуелската политика е „ кървясъл спорт “. Съединени американски щати излизат на кръга “, написа в заглавие американският вестник „ Вашингтон пост “.
След залавянето и ареста на Мадуро в събота публичното внимание се концентрира върху Делси Родригес и въпроса дали тя ще се съгласи с настояванията на Белия дом да отвори големите запаси на Венецуела за американската промишленост, написа изданието. Делси Родригес и брат ѝ са единствено политическото измерение на властта.
„ Вашингтон пост “ цитира откриватели, съгласно които другите центрове на въздействие в страната са следени от Владимир Падрино и Диосдадо Кабельо – „ твърдолинейни чависти от остарялата школа, натрупали забележителна власт и благосъстояние посредством дългогодишна преданост към идеята. “ И двамата разполагат с надалеч по-голяма власт, в сравнение с подсказват формалните им длъжности, означават анализатори пред вестника.
Те показват опасения, че Вашингтон не схваща изцяло фракционната, вътрешно разпокъсана политическа система, която в този момент се пробва да ръководи – лабиринт от припокриващи се преданост, фамилни връзки и конкуриращи се ползи. Някои дефинират Кабельо като непредсказуемия фактор, прибавя „ Вашингтон пост “.
„ Кабельо е брутална, репресивна фигура в режима, само че той не е малоумен “, споделя Джеф Рамзи от Атлантическия съвет. „ Той знае, че оцеляването му зависи от това да заплашва, че ще подпали страната, в случай че ползите му не бъдат предпазени “, декларира той пред американското издание.
След брифинга във връзка американската военна интервенция ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън съобщи, че „ задачата на акцията била „ да се въздаде правораздаване на нарушител “, който е „ упрекнат според американското законодателство “.
„ За това става дума “, сподели той пред репортерите, събрали се пред залата. Докато той говореше, представителката на Демократическата партия в Конгреса Вероника Ескобар, даде друго пояснение, разяснява различен американски вестник – „ Ню Йорк таймс “.
„ Става дума за нефт “, сподели тя.
Това ясно сподели пропастта сред двете партии във връзка с акцията, довела до свалянето на Мадуро, както и по-дълбокото чувство за комплициране и паника в Конгреса по отношение на това какви са идващите проекти на администрацията на Тръмп, прибавя изданието.
Вестникът отбелязва, че след брифингите републиканците в по-голямата си част са приветствали военната интервенция и поддържат метода на администрацията, до момента в който демократите предизвестяват, че Съединените щати „ се плъзгат към намеса с неразбираем край, без ясно правно съображение и без проект по кое време и по какъв начин може да се реализира либерален преход. “
В същото време, вестник „ Уолстрийт джърнъл “ отбелязва, че през вчерашния ден американските въоръжени сили са конфискували два глобени петролни танкера в намерено море.
Това стана, откакто Тръмп разгласи, че Съединени американски щати ще продават глобен венецуелски нефт. Този петролен ход може да има смисъл, само че единствено в случай че служи на по-важната цел за основаване на свободна и просперираща Венецуела, написа изданието.
Според вестника отстраняването на Николас Мадуро е било акт на „ пречистване на Западното полукълбо. “ Непрекъснатите изявления на Тръмп за монетизиране на венецуелския нефт обаче подхранват тезата на критиците, които настояват, че всичко се свежда до нефт, разяснява „ Уолстрийт джърнъл “.
През последните дни президентът даже загатна за субсидиране на американски петролни компании, с цел да се върнат във Венецуела – като че ли става дума за имперски американски аванпост отпреди век, написа вестникът. Той прибавя, че продажбата на глобен нефт би могла да има позитивен резултат, в случай че приходите бъдат предоставени на опозицията или подадени в ескроу сметка (за гаранция, че парите се трансферират единствено след осъществяване на всички ангажименти) за възобновяване на венецуелската стопанска система, когато и в случай че режимът се откаже от властта.
Тръмп очевидно преглежда тези доходи като персонален фонд, отвън контрола на Конгреса върху обществените финанси, който може да разпределя по лична преценка. Така се смесват ползите на националната сигурност на Съединени американски щати с персоналната власт на Тръмп, написа изданието.
Според „ Уолстрийт джърнъл “ Венецуела разчита на помощ от Иран и Китай, с цел да предотврати колапса на остаряващата си петролна инфраструктура. Американските вложения са за предпочитане, само че облекчаването на глобите, с цел да могат американски компании да работят във Венецуела, не значи автоматизирано изтласкване на съперници, които имат лични стратегически аргументи да поддържат режима, изяснява вестникът.
„ Уолстрийт джърнъл “ предвижда, че американските компании надали ще влагат във Венецуела, до момента в който възможният политически преход не сътвори непоклатимост и не подсигурява отбрана на собствеността.
В същото време, английският вестник „ Файненшъл таймс “ разяснява, че американските петролни компании ще желаят съществени гаранции от Вашингтон, преди да създадат огромни вложения във Венецуела.
Очаква се ръководителите на фирмите да упорстват за мощни правни и финансови гаранции, преди да се ангажират с капитал в страна с високи политически и правни опасности, показват източници пред изданието.
Вестникът напомня, че по-рано тази седмица Тръмп сподели, че американските петролни компании могат да бъдат „ възобновени посредством нас или посредством приходите “, в случай че влагат във Венецуела. Но фирмите остават внимателни, като някои от тях показват непредсказуемостта на политиката.
„ Никой не желае да влиза там, поради че инцидентно излязла обява в обществените мрежи може да промени цялата външна политика на страната “, споделя пред „ Файненшъл таймс “ вложител в енергийни планове.
„ След като удариха Иран и Нигерия, Венецуела е третият производител на нефт от ОПЕК, нападнат от Съединени американски щати през последната година “, отбелязва Бил Фарън-Прайс от Оксфордския институт по енергийни проучвания. „ Това е световна стратегия, която последователно ще пренастрои международната търговия с сила съгласно изискванията на Съединени американски щати “, споделя той.
Въпреки това проектът на Тръмп за възобновление на венецуелския петролен бранш към този момент среща песимизъм измежду американските изпълнителни шефове, които показват политическите и правни опасности, съчетани с ниските цени на петрола, като съществени спънки, отбелязва вестникът.
Още интернационалните вести – четете тук
