Защо създадоха еврото? Как се превърна от невидима валута в платежното средство на Европа
Въпросът за приемането на еврото съумя да раздели обществеността в България. Докато разногласието продължава, страната ни към този момент публично изпрати писмо с искане за ексклузивен конвергентен отчет до Европейската централна банка и Европейската комисия. Дали ще сменим българският лев с еврото ще стане ясно до юни, а при позитивен отговор от 1-ви януари ще се разплащаме в евро.
Валутата е една от най-младите парични единици в света, като публично еврото е въведено на 1 януари 1999 година, а три години по-късно, на 1 януари 2002 година, влиза в всеобща приложимост. Историята на еврото има дълбоки корени, водещи началото си от десетилетия работа по основаването на единна валута в Европа.
Идеята за въвеждането на обща европейска валута датира още от 1970-те години, когато стартират първите полемики за интеграция на стопанските системи на страните в Европейската икономическа общественост. През 1979 година е основана Европейската парична система (ЕПС) за да ограничи флуктуациите на националните валути в избрани граници. В този интервал се вкарва и екю (ECU) – предшественикът на еврото. Екюто не е физическа валута, а по-скоро счетоводна единица, която служи като основа за стабилизиране на валутите в Европейската общественост.
Пътят към общата валута
За основаването на еврото са били нужни десетилетия на подготовка. Началото може да се наблюдава още от подписването на Римския контракт през 1957 година, който слага основите на Европейската икономическа общественост. Важен стадий в този развой е подписването на Маастрихтския контракт през 1992 година, който регламентира основаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и дефинира критериите, които страните би трябвало да изпълнят, с цел да вкарат еврото.
През 1995 година Европейският съвет в Мадрид публично приема названието „ евро “, което заменя термина „ екю “. Последната фаза от плана стартира на 1 януари 1999 година, когато валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксират към еврото, трансформирайки се в негови подразделения. През първите три години то е „ невидима валута “, употребена единствено за счетоводни цели и електронни заплащания.
Въвеждането на еврото в обращение
През 2001 година Гърция се причислява към еврозоната и става 12-ата страна, която приема еврото като публична валута. Година по-късно, на 1 януари 2002 година, евробанкнотите и евромонетите влизат в обращение в тези 12 страни. Това е най-голямото и най-бързо прекосяване от една валута към друга в историята.
Подготовката за този исторически миг се реализира в три етапи, избрани в отчета „ Делор “. Този отчет предлага детайлна тактика за основаването на стопански и паричен съюз в интервала 1990 – 1999 година Европейските водачи одобряват рекомендациите му, което довежда до реализацията на еврото.
Валутата е една от най-младите парични единици в света, като публично еврото е въведено на 1 януари 1999 година, а три години по-късно, на 1 януари 2002 година, влиза в всеобща приложимост. Историята на еврото има дълбоки корени, водещи началото си от десетилетия работа по основаването на единна валута в Европа.
Идеята за въвеждането на обща европейска валута датира още от 1970-те години, когато стартират първите полемики за интеграция на стопанските системи на страните в Европейската икономическа общественост. През 1979 година е основана Европейската парична система (ЕПС) за да ограничи флуктуациите на националните валути в избрани граници. В този интервал се вкарва и екю (ECU) – предшественикът на еврото. Екюто не е физическа валута, а по-скоро счетоводна единица, която служи като основа за стабилизиране на валутите в Европейската общественост.
Пътят към общата валута
За основаването на еврото са били нужни десетилетия на подготовка. Началото може да се наблюдава още от подписването на Римския контракт през 1957 година, който слага основите на Европейската икономическа общественост. Важен стадий в този развой е подписването на Маастрихтския контракт през 1992 година, който регламентира основаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и дефинира критериите, които страните би трябвало да изпълнят, с цел да вкарат еврото.
През 1995 година Европейският съвет в Мадрид публично приема названието „ евро “, което заменя термина „ екю “. Последната фаза от плана стартира на 1 януари 1999 година, когато валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксират към еврото, трансформирайки се в негови подразделения. През първите три години то е „ невидима валута “, употребена единствено за счетоводни цели и електронни заплащания.
Въвеждането на еврото в обращение
През 2001 година Гърция се причислява към еврозоната и става 12-ата страна, която приема еврото като публична валута. Година по-късно, на 1 януари 2002 година, евробанкнотите и евромонетите влизат в обращение в тези 12 страни. Това е най-голямото и най-бързо прекосяване от една валута към друга в историята.
Подготовката за този исторически миг се реализира в три етапи, избрани в отчета „ Делор “. Този отчет предлага детайлна тактика за основаването на стопански и паричен съюз в интервала 1990 – 1999 година Европейските водачи одобряват рекомендациите му, което довежда до реализацията на еврото.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ