Хърватското село Чигоч: Уникален пример за хармонично съжителство между хора и бели щъркели
Чигоч е малко хърватско село с огромно значение за опазването на природата. То се намира в непосредствена непосредственост до предпазената влажна зона Лонско поле. В това обитаемо място хората и белите щъркели живеят в рядка и вдъхновяваща естетика. Белите щъркели в Чигоч са три пъти повече от локалните поданици. Това трансформира селото в същински парадайс за птиците и неповторима дестинация за екотуризъм.
През 1994 година Чигоч получава влиятелно интернационално самопризнание за своите старания. Селото е оповестено за първото Европейско село на щъркелите. От този миг нататък локалната общественост с горделивост носи и пази тази купа. Подобно на това място, в България също има села, които притеглят тези птици в огромни количества. Например, в кърджалийското село Звиница всички щъркелови гнезда към този момент са цялостни през пролетния сезон.
Навиците на птиците в Чигоч са извънредно забавни за експертите и посетителите. Те построяват своите солидни гнезда непосредствено върху покривите на къщите. Използват също и покривите на старите селски хамбари. Това е необикновена процедура спрямо други елементи на Европа. В доста райони щъркелите постоянно избират гори, високи скали или отдалечени крайбрежни региони. В Чигоч обаче те избират непосредствената непосредственост на индивида.
„ Тук те живеят в тясно общуване с хората “
Това изяснява Давор Анзил от осведомителния център в селото. Близостта до Лонско поле, което е най-голямата влажна зона в Хърватия, е основна за популацията. Тя обезпечава подобаваща среда за гнездене и обилие от храна. Местните поданици способстват интензивно за устойчивото размножаване на птиците. Те одобряват щъркелите като неразделна част от своята общественост. Понякога хората би трябвало да оказват помощ на птици в неволя. Такъв е казусът, при който семейство от Пловдив избави бедстващ щъркел в градска среда.
Пенсионерът Мариян Белошевич е един от пазителите на традициите в Чигоч. Той изпитва голямо почитание към птиците, които се връщат в двора му всяка година.
„ Щъркелите са били тук и преди мен. Не виждам по какъв начин бих могъл да отстрани гнездото им или да ги прогоня. Те не престават да се връщат тук. Това е техен табиет и аз доста почитам природата “
С течение на времето обаче демографските промени засягат и птиците. Все повече поданици на Чигоч се местят да живеят в огромните градове. Намаляването на човешкото население се отразява отрицателно на броя на щъркелите. Когато къщите опустеят и покривите не се поддържат, гнездата стават нестабилни.
Въпреки тези компликации, духът на Чигоч остава жив. Местните хора не престават да се грижат за всяко населявано гнездо. Те знаят какъв брой е значимо да се оказва помощ на дребните птици в рискови обстановки. В България също се поставят сходни старания, като казусът, в който избавиха щъркелче, увиснало от гнездото си в кубратското село Звънарци. Статутът на Европейско село на щъркелите остава знак на вековната връзка сред индивида и природата.
