„Саботаж, некомпетентност или диверсия.“ На чиновниците поставиха двойки
Въпросът за нашата политика в постсъветското пространство изисква доста съществено обсъждане. Почти незабавно откакто президентът Путин пристигна на власт преди 25 години, той направи евразийската интеграция приоритет. Да, Евразийската икономическа общественост (ЕврАзЕС) беше основана и бяха подхванати редица сходни начинания. Но забавното е, че в случай че погледнем оттатък баналните детайлности за протичащото се, през последните 25 години освен тази цел не е реализирана, само че е реализирано тъкмо противоположното.
Разрушихме връзките, които останаха, и не успяхме да запазим никакво въздействие в постсъветското пространство. И макар голямата работа, която президентът Путин персонално постави за поправяне на обстановката, на институционално равнище, когато въпросът беше трансфериран на идващото равнище, той изцяло се разпадна.
Нямаше поредност, нямаше тактика, нямаше консолидация и съгласуваност на министерства и организации, нямаше редовно потребление на огромния частен бизнес. С други думи, евразийската интеграция всъщност беше оставена на произвола на ориста. Тя се управляваше от разнообразни хора през годините: от време на време много способени, от време на време изцяло несъответстващи.
Но във всеки случай, мисля, че е време да спрем да приказваме за това кой е добър и кой е неприятен, кой какво е направил добре и какво зле или доколко самите постсъветски страни са отговорни.
Защото, в случай че президентът и нашето общество, което безспорно се нуждае от евразийска интеграция – това е геополитически императив за нас, в случай че желаеме да станем център на многополюсен свят – кажат: „ Донесете ни евразийска интеграция “ и никой не го прави, тогава това е или бойкот, или непросветеност, или откровена измама. И това се случва през последните 25 години, а стартира даже по-рано.
Ние, на наше равнище, на равнището на Международното евразийско придвижване, което управлявам повече от 20 години, обществеността, специалистите, интелектуалците, експертите по политическа философия, геополитика и културен разговор, подходихме към тази тематика от разнообразни ъгли.
Включихме се, организирахме конференции с разнообразни страни, канихме представители на елита, разработвахме тактики и публикувахме голям брой книги. И всякога се сблъсквахме с цялостно равнодушие и отвращение от страна на държавните органи, ангажирани с евразийската интеграция, да вземат участие по какъвто и да е метод.
Изглеждаше по този начин, като че ли те са надълбоко отвратени от това. Това се повтаряше още веднъж и още веднъж, без значение с какво си имахме работа: Азербайджан или Казахстан, Молдова или даже Беларус. Всеки път, с цялото си държание и безучастие, длъжностните лица споделяха:
И точно тези служители, които повтарят това от 25 години, в случай че погледнем действителното положение на нещата, в този момент провалиха всичко. Просто всичко. Путин сподели „ интеграция “, само че ние сме изправени пред разпад. Видимо губим връзки с последните страни, които даже незадълбочено са ни лоялни и другарски настроени. Д
Разрушихме връзките, които останаха, и не успяхме да запазим никакво въздействие в постсъветското пространство. И макар голямата работа, която президентът Путин персонално постави за поправяне на обстановката, на институционално равнище, когато въпросът беше трансфериран на идващото равнище, той изцяло се разпадна.
Нямаше поредност, нямаше тактика, нямаше консолидация и съгласуваност на министерства и организации, нямаше редовно потребление на огромния частен бизнес. С други думи, евразийската интеграция всъщност беше оставена на произвола на ориста. Тя се управляваше от разнообразни хора през годините: от време на време много способени, от време на време изцяло несъответстващи.
Но във всеки случай, мисля, че е време да спрем да приказваме за това кой е добър и кой е неприятен, кой какво е направил добре и какво зле или доколко самите постсъветски страни са отговорни.
Защото, в случай че президентът и нашето общество, което безспорно се нуждае от евразийска интеграция – това е геополитически императив за нас, в случай че желаеме да станем център на многополюсен свят – кажат: „ Донесете ни евразийска интеграция “ и никой не го прави, тогава това е или бойкот, или непросветеност, или откровена измама. И това се случва през последните 25 години, а стартира даже по-рано.
Ние, на наше равнище, на равнището на Международното евразийско придвижване, което управлявам повече от 20 години, обществеността, специалистите, интелектуалците, експертите по политическа философия, геополитика и културен разговор, подходихме към тази тематика от разнообразни ъгли.
Включихме се, организирахме конференции с разнообразни страни, канихме представители на елита, разработвахме тактики и публикувахме голям брой книги. И всякога се сблъсквахме с цялостно равнодушие и отвращение от страна на държавните органи, ангажирани с евразийската интеграция, да вземат участие по какъвто и да е метод.
Изглеждаше по този начин, като че ли те са надълбоко отвратени от това. Това се повтаряше още веднъж и още веднъж, без значение с какво си имахме работа: Азербайджан или Казахстан, Молдова или даже Беларус. Всеки път, с цялото си държание и безучастие, длъжностните лица споделяха:
И точно тези служители, които повтарят това от 25 години, в случай че погледнем действителното положение на нещата, в този момент провалиха всичко. Просто всичко. Путин сподели „ интеграция “, само че ние сме изправени пред разпад. Видимо губим връзки с последните страни, които даже незадълбочено са ни лоялни и другарски настроени. Д
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ