Въпросът Трябва ли да се заключват училищните дворове?“ от години

Въпросът „ Трябва ли да се заключват учебните дворове? “ от години разделя обществото. Едни упорстват за свободен достъп до спортната и образователната инфраструктура отвън образователно време, до момента в който други сигнализират за зачестили вандалски прояви и похищения, които трансформират тези пространства в свърталища за безконтролно държание. Последният случай от двора на 33 ОУ „ Санкт-Петербург “ в София образно демонстрира за какво второто мнение печели от ден на ден поддръжници.

На сутринта столичани се натъкнаха на грозна панорама – учебният двор, вместо да вдъхва ред и просвета, се е трансформирал в сцена на нощен пир. Масата за тенис на маса, предопределена за игра и спорт, е превърната в спонтанна маса за пиянство. Броят на бирените бутилки и пластмасови чаши с останки от алкохол е индикативен – празник е имало, само че не и почитание към мястото. Под масата асфалтът бил посипан с шльопки от семки – самобитен килим от безнаказаност.

„ После не се чудете за какво от ден на ден учебни заведения стартират да заключват дворовете си! “, възкликва възмутено Борислав Станчевски – един от очевидците на гледката, който показа фотоси от мястото в обществените мрежи.

Случаят повдига и по-широк въпрос – пазим ли публичните пространства, когато не са под наблюдаване? Ако учебните дворове би трябвало да бъдат налични за децата и общността, не би трябвало ли и ние като общество да носим отговорност за положението им?

В миг, в който доста образователни заведения влагат средства в възобновяване на инфраструктурата, случаите като този демотивират и основават чувството за безотговорност. Вандализмът освен разрушава имущество, само че и лишава опцията на възпитаници и жители да употребяват дворовете по предопределение.