Проф. Коста Костов: Дойде момент, в който страхът ми прерасна в омерзение
Въпросът със страха съм го решил от дълго време. Аз се опасявам. Нормално човешко създание съм. За първи път съм сюрпризиран, че моят текст получи сходна известност.
Това сподели експертът по белодробни болести проф. Коста Костов пред Люба Кулезич по Евроком. Аз подкрепям тази теза във времето. Обикновено текстове, които се пишат със сърце и душа, стигат до хората. Румен Леонидов, без да ме пита, пусна този текст. Безстрашен е друг, който го е боязън, а този, който работи, макар страха си. Усещам, че пътят сред индивида и маймуната се съкратява. Ние се обръщаме към просветени персони. На просвещението й е потребност независимост. Да се показваме свободно, почтено, обществено.
Аз съм също кухненски бунтовник. Дойде миг, в който страхът ми прерасна в отвращение. Когато се включи разсъдъкът, се появява омерзението. В него човек се дистанцира. На едно място пиша, че ние сме в обстановката на 1876 г.- Априлското въстание. Народът както тогава, по този начин и в този момент е разграничен на две. Има болшинство и едно малцинство, което след 500 години има чувство за жанр, Родина и Отечество. Сигурно тези хора са 300 000 до половин милион. Трябва да изведем този народ от положение на безсъзнателност. Ще схвана, че демокрацията е пристигнала, в случай че Борис Христов слезе при нас. Той е стрък. Румен Леонидов е един стрък. Тези филизи би трябвало да станат вързоп, който не може да бъде строшен. Демократите не са моите хора. Това не значи, че у нас няма морални хора. Трябва да влязат в политиката хора и със своята добродетелност да вземат решение нещата по съвест.
Всяка камениста почва може да бъде разорана и посята с нещо. И на нашето дъно евентуално има живот. Един народ е добър, когато той се усеща от народа. Не може да управляваш с безусловно малцинство. Повечето демокрации ръководят с малцинство. Но в случай че едно малцинство ръководи, без да усеща душата на народа, има потребност от едно ново ръководство. В България се усилва количеството на инертната маса. Ние сме доста покрай тоталитарния режими. Дай боже да станем лавина. Дай боже да стане в този живот.
Това сподели експертът по белодробни болести проф. Коста Костов пред Люба Кулезич по Евроком. Аз подкрепям тази теза във времето. Обикновено текстове, които се пишат със сърце и душа, стигат до хората. Румен Леонидов, без да ме пита, пусна този текст. Безстрашен е друг, който го е боязън, а този, който работи, макар страха си. Усещам, че пътят сред индивида и маймуната се съкратява. Ние се обръщаме към просветени персони. На просвещението й е потребност независимост. Да се показваме свободно, почтено, обществено.
Аз съм също кухненски бунтовник. Дойде миг, в който страхът ми прерасна в отвращение. Когато се включи разсъдъкът, се появява омерзението. В него човек се дистанцира. На едно място пиша, че ние сме в обстановката на 1876 г.- Априлското въстание. Народът както тогава, по този начин и в този момент е разграничен на две. Има болшинство и едно малцинство, което след 500 години има чувство за жанр, Родина и Отечество. Сигурно тези хора са 300 000 до половин милион. Трябва да изведем този народ от положение на безсъзнателност. Ще схвана, че демокрацията е пристигнала, в случай че Борис Христов слезе при нас. Той е стрък. Румен Леонидов е един стрък. Тези филизи би трябвало да станат вързоп, който не може да бъде строшен. Демократите не са моите хора. Това не значи, че у нас няма морални хора. Трябва да влязат в политиката хора и със своята добродетелност да вземат решение нещата по съвест.
Всяка камениста почва може да бъде разорана и посята с нещо. И на нашето дъно евентуално има живот. Един народ е добър, когато той се усеща от народа. Не може да управляваш с безусловно малцинство. Повечето демокрации ръководят с малцинство. Но в случай че едно малцинство ръководи, без да усеща душата на народа, има потребност от едно ново ръководство. В България се усилва количеството на инертната маса. Ние сме доста покрай тоталитарния режими. Дай боже да станем лавина. Дай боже да стане в този живот.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ