Икономистът проф. д-р Ганчо Ганчев: Пенсионирането трябва да е право, а не задължение по закон
Въпросът със съчетаването на държавните пенсии с тези, получавани от частните пенсионни фондове, не е добре премислен, декларира макроикономистът проф. Ганчо Ганчев в изявление за Той е твърдо уверен, че на излизането в пенсия би трябвало да се гледа като на право, а не на обвързване. Както е в множеството европейски страни - усилване на солидарността и взаимната отговорност сред поколенията.
Професорът не се тормози от идното въвеждане на еврото, само че счита, че страната би трябвало да е подготвена с ограничения за най-уязвимите пластове.
- Проф. Ганчев, непрестанно ни облъчват с разнообразни схеми за пенсиониране. Има проблем за родените след 31 декември 1959 година И те почнаха всеобщо да трансферират партидите си от частните фондове към Национален осигурителен институт. Това вярно ли е?
- Всеки, който се пенсионира, би следвало да реши кой вид е по-изгоден за него. Основният проблем е в неналичието на доверие в частните пенсионни фондове. В дълготраен проект въпросът със съчетаването на държавните пенсии с тези, получавани от частните пенсионни фондове, не е добре премислен. Механизмът следва да бъде подобен, че да подсигурява, че в последна сметка пенсиониращите се ще получават по-високи пенсии, спрямо чисто държавната скица. Изчисленията на Европейската комисия демонстрират, че в дълготраен проект комбинираната държавна и частна пенсии в България ще понижават като дял от междинната работна заплата, което подсигурява последователно релативно обедняване на пенсионираните, в случай, че пенсионирането към този момент е един от най-важните фактори за изпадане в беднотия.
- В същото време обстоятелствата демонстрират, че административното установяване, по кое време човек ще се пенсионира, освен, че деформира системата, само че и нарушава избрани права. Какво мислите по въпроса?
- Пенсионирането е точно право, а не обвързване. За страдание европейското право позволява изключения, което е груба неточност. Неспазването на този принцип води до дискриминация против възрастните.
- Какво демонстрират практиките и анализите в страните от Европейския съюз?
- Eвропейската комисия последователно премисля своите визии по въпроса с пенсионната възраст. В края на месец януари т. година беше оповестена Зелената книга на Европейската комисия по въпросите на застаряването на европейското население, събитие, което остана на практика неусетно у нас. Това е огромен пропуск, защото стратегическите заключения, направени от европейската институция, имат директна връзка с процесите, протичащи в България. При това, както съвсем постоянно, ние закъсняваме с прилаганите политики, или просто се движим в посока, противоположна на това, което се диктува от вътрешната логичност на следените трендове. Основната концепция на цитирания стратегически документ е усилването на солидарността и взаимната отговорност сред поколенията. Политиката на Европейски Съюз в региона на застаряването е тясно обвързвана с Европейския дирек за обществените права, засягащ такива значими области, като приходите и пенсиите на възрастните хора, опазването на здравето, дълготрайните грижи за възрастните, общественото включване на хората в неравностойно състояние, обществената отбрана, салдото работа-почивка, образованието през целия живот и други социално-икономически проблеми. Предвижда се Европейската комисия в най-скоро време да показа проект за деяние по тези въпроси.
- Какъв е методът на Европейската комисия по въпроса?
- Зелената книга на Европейска комисия възприема така наречен метод на виталния цикъл, предполагащ сложен разбор на проблемите на застаряването, както от позиция на обособения субект, по този начин и през призмата на цялостното отражение на застаряването върху социално-икономическите процеси в обществото. Този метод регистрира обстоятелството, че обичайните обучение и подготовка, работа и пенсиониране стават все по-гъвкави и неподлежащи на ясно определение. Оказва се, че има доста взаимозависимости сред поколенията, които основават проблеми, благоприятни условия и слагат въпроси, изискващи отговори. По тази причина младежите и тези, принадлежащи към всички възрасти, би трябвало да играят дейна роля при образуване на политиките, решаващи проблемите на стареенето. Възрастните хора в положително здраве са способни да дадат значителен принос за социално-икономическото преуспяване на съответните страни. Прахосването на техните физически и интелектуални качества съставлява загуба освен за тях самите, само че е и пропусната опция за обществото като цяло.
Застаряването на популацията води до утежняване на съотношението работещи/пенсионери. Това е обвързвано със закъснение на икономическия напредък и натоварване на пенсионните системи. Единственото допустимо решение е увеличение на пенсионната възраст. Изчисленията на Европейска комисия демонстрират, че настоящото съответствие работещи/пенсионери може да бъде непокътнато до 2040 година, единствено в случай че междинната пенсионна възраст в Европейски Съюз се усили до 70 години. При това, за страни като Литва и Люксембург повишаването би трябвало да бъде до 72 години. Положението на България е още по-тежко. Даже при нарастване на пенсионната възраст, трудоспособното население ще се редуцира. Тази обстановка постанова екстрени ограничения в региона на пенсионирането. За съпоставяне ще отбележа, че Румъния, с която обичайно се съпоставяме, към този момент разисква повишението на пенсионната възраст до 70 години.
- Налагането посредством административни актове на времето за пенсиониране, не нарушава ли съществени права на жителите?
- Задължителното пенсиониране на избрана възраст е нарушение на правилото на доброволността на пенсионирането и съставлява, както към този момент означих, дискриминация към хората над избрана възраст.
- Как се усеща един пенсионер от Министерство на вътрешните работи или от под земята рудник, когато е навършил 50 години?
- В типичния случай тези хора биха могли да продължат да работят, което те и вършат, без значение от пенсионирането.
- А по какъв начин се усеща негов сътрудник в Германия или Нидерландия, да вземем за пример?
- Не съм осведомен в детайлности с изискванията на пенсиониране на тази категория трудещи се в Германия и Нидерландия, само че особено при тази група, изискванията евентуално са сходни с тези в България.
- Не би трябвало ли след изборите, който пристигна на власт, да постави ред в тази система. Тя в този момент е подвластна на политиката. А не трябва да бъде.
- Пенсионните системи следва да се базират на ясни правила и на публичен консенсус. Това, което би трябвало да се направи, е да преглеждаме пенсионирането само като право, а не като обвързване. При това пенсионните системи следва да бъдат реформирани по този начин, че да съчетават по-късното излизане в пенсия с по-високи пенсионни заплащания, както и с опция за по-продължителен интервал на струпване на спестявания, нужни за интервала на неработоспособност в преклонна възраст. Трябва да се регистрира също по този начин, че пенсионирането на практика във всички страни е обвързвано с възходящ риск от беднотия. Това е разследване от увеличение на разноските, свързани със здравето, от една страна, и с неадекватността на пенсионните системи от друга- пластовете с ниски приходи, с спиране на трудовия стаж, самонаетите, хората със свободни специалности, дамите и други, като предписание не са съответно покрити от пенсионните схеми. Това постанова в допълнение адаптиране на социално-осигурителните системи. Едно от решенията, което предлага Европейската комисия, е създаването и използването на така наречен Паневропейски личен пенсионен артикул, който съставлява доброволна система за пенсиониране, която се планува да проработи от 2022 година и която съставлява общоевропейска спестовна пенсионна скица.
- Особено фрапиращ е образецът в университетите и вузовете. Не си припомням по какъв начин е бил пенсиониран Александър Теодоров-Балан да вземем за пример, само че щом можеш да си вършиш работата, за какво би трябвало по закон на 65 години, да те пращат в „ подобаващ отдих “?
- Във водещите в научно отношение страни, да вземем за пример Съединени американски щати и Русия, няма условие за оптималната пенсионна възраст на научно-преподавателския състав. В сферата на образованието и образованието кардинално новият миг е така наречен взаимно образование сред поколенията (intergenerational learning). Това значи да се облекчи обмена на опит и познания сред младите и възрастни генерации. Взаимното образование се осъществя както по линията на образованието, по този начин и на неофициално ниво. Интересният миг е, че развиването на процесите в България е в забележителна степен в посока, противоположна на общоевропейските процеси. Вярно е, че законодателството планува последователно повишаване на пенсионната възраст. Но това става по чисто административен метод и прекомерно постепенно. При това, пенсионирането продължава да се преглежда не като право, а като обвързване. Така да вземем за пример, България е една от дребното страни, която планува наложителна оптималната пенсионна възраст, която е доста по-ниска от минималната, нужна за Европейски Съюз като цяло. Задължителното пенсиониране, по неразбираеми аргументи, визира тъкмо тази група заети, при която то е изцяло неоправдано- а точно хабилитирания научен състав в университетите и Българска академия на науките. С други думи, хабилитираните учени се преглеждат като най-ненужните жители на България. Това, с изключение на всичко друго, е в цялостно несъгласие с нуждата от взаимно образование сред поколенията.
- Има доста спекулации към ограниченията за поддръжка на бизнеса поради пандемията от COVID-19. Във всяка страна е друго, смятате ли, че у нас тези ограничения са съответни?
- Данните на МВФ и Европейска комисия демонстрират, че България употребява за поддръжка на бизнеса и жителите средства, които като дял от Брутният вътрешен продукт, са към два пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз. Някои ограничения, като повишението на пенсиите, имат темперамент по-скоро на обществена помощ, в сравнение с отплата против загубите от пандемията.
- Предизборната акция набира скорост - видяхте ли икономическите платформи на главните партии и обединения? Дали стават за приложимост?
- Добрата платформа следва да се базира на оценка на макроикономическото и структурното състояние на стопанската система, да очертае главните проблеми и да предложи ограничения за тяхното превъзмогване. Практически не виждам такава платформа. Акцентира се върху голословни обещания.
- Питам ви като макроикономист - през последните няколко години страната тегли огромни заеми, само че при извънредно ниски, да не кажа, негативни лихви, добре ли е?
- България за в този момент няма заеми с негативни лихви, противоположното, ние влагаме нашия валутен запас отчасти в принадлежности с негативна рентабилност. Държавният дълг постоянно е бил обект на политически спекулации. Обикновено се натъртва на това, че дългът трансферира икономическата тежест върху бъдещите генерации, само че се не помни, че неговото понижаване съставлява обратното- прекачване на бъдещите проблеми върху възрастните. Именно това се случваше през последните 30 години, когато държавният дълг спадна от над 100% от Брутният вътрешен продукт до към 20. Управлението на държавния дълг е въпрос на баланс, трендовете в Европейски Съюз са като цяло в посока на увеличение на обществената задлъжнялост. Самият държавен дълг, като дял от Брутният вътрешен продукт, е един от най-ниските в Европейски Съюз. Въпросът е какво вършим със средствата, привлечени от финансовите пазари, или получени по линията на структурните фондове на Европейски Съюз. Ние изоставаме даже в региона на обществената инфраструктура, с която нормално се гордеем. Не съумяваме да цифровизираме държавното управление, обществените стратегии и насърчаването на бизнеса са неефективни. Проблемът в последна сметка е в непрозрачността и ниската успеваемост на потребление на обществените запаси.
- Еврото е на хоризонта - в какво да внимаваме?
- Присъединяването към еврото има смисъл като метод за излизане от валутния ръб, който съставлява ограничаващ механизъм, забавящ икономическия напредък. Самият валутен ръб не разрешава провеждането на парична политика от страна на Българска народна банка, слага огромни ограничавания и пред фискалната политика. Ако влезем в еврозоната, това значи, че у нас ще се ползва груповата парична политика на Европейската централна банка. Това е основна крачка напред в постигането на по-голяма управляемост на стопанската система. Неопределеността, от която се опасява необятната аудитория, е обвързвана с вероятното ускорение на инфлацията. Тези страхове са пресилени, само че въпреки всичко държавното управление следва да има подготвеност да поддържа обществените пластове, които биха могли да се окажат в релативно по-неблагоприятно състояние, да вземем за пример пенсионерите и хората с ниски приходи.
- Преподавате от доста години на вашите студенти. Сега е по-трудно поради онлайн образованието. Имате ли забавни образци за „ готини “ студенти?
Онлайн образованието е несъмнено по-трудно и за студентите, и за преподавателите. Това не пречи на съществуването на любознателни и способни младежи. Неотдавна бях впечатлен от курсовата работа на един студент в региона на криптовалутните пазари, която ме наведе към доста непредвидени заключения за същността и динамичността на тези финансови принадлежности. Надявам се да преодолеем настоящия сложен интервал и да се върнем към класическия образователен развой.
Професорът не се тормози от идното въвеждане на еврото, само че счита, че страната би трябвало да е подготвена с ограничения за най-уязвимите пластове.
- Проф. Ганчев, непрестанно ни облъчват с разнообразни схеми за пенсиониране. Има проблем за родените след 31 декември 1959 година И те почнаха всеобщо да трансферират партидите си от частните фондове към Национален осигурителен институт. Това вярно ли е?
- Всеки, който се пенсионира, би следвало да реши кой вид е по-изгоден за него. Основният проблем е в неналичието на доверие в частните пенсионни фондове. В дълготраен проект въпросът със съчетаването на държавните пенсии с тези, получавани от частните пенсионни фондове, не е добре премислен. Механизмът следва да бъде подобен, че да подсигурява, че в последна сметка пенсиониращите се ще получават по-високи пенсии, спрямо чисто държавната скица. Изчисленията на Европейската комисия демонстрират, че в дълготраен проект комбинираната държавна и частна пенсии в България ще понижават като дял от междинната работна заплата, което подсигурява последователно релативно обедняване на пенсионираните, в случай, че пенсионирането към този момент е един от най-важните фактори за изпадане в беднотия.
- В същото време обстоятелствата демонстрират, че административното установяване, по кое време човек ще се пенсионира, освен, че деформира системата, само че и нарушава избрани права. Какво мислите по въпроса?
- Пенсионирането е точно право, а не обвързване. За страдание европейското право позволява изключения, което е груба неточност. Неспазването на този принцип води до дискриминация против възрастните.
- Какво демонстрират практиките и анализите в страните от Европейския съюз?
- Eвропейската комисия последователно премисля своите визии по въпроса с пенсионната възраст. В края на месец януари т. година беше оповестена Зелената книга на Европейската комисия по въпросите на застаряването на европейското население, събитие, което остана на практика неусетно у нас. Това е огромен пропуск, защото стратегическите заключения, направени от европейската институция, имат директна връзка с процесите, протичащи в България. При това, както съвсем постоянно, ние закъсняваме с прилаганите политики, или просто се движим в посока, противоположна на това, което се диктува от вътрешната логичност на следените трендове. Основната концепция на цитирания стратегически документ е усилването на солидарността и взаимната отговорност сред поколенията. Политиката на Европейски Съюз в региона на застаряването е тясно обвързвана с Европейския дирек за обществените права, засягащ такива значими области, като приходите и пенсиите на възрастните хора, опазването на здравето, дълготрайните грижи за възрастните, общественото включване на хората в неравностойно състояние, обществената отбрана, салдото работа-почивка, образованието през целия живот и други социално-икономически проблеми. Предвижда се Европейската комисия в най-скоро време да показа проект за деяние по тези въпроси.
- Какъв е методът на Европейската комисия по въпроса?
- Зелената книга на Европейска комисия възприема така наречен метод на виталния цикъл, предполагащ сложен разбор на проблемите на застаряването, както от позиция на обособения субект, по този начин и през призмата на цялостното отражение на застаряването върху социално-икономическите процеси в обществото. Този метод регистрира обстоятелството, че обичайните обучение и подготовка, работа и пенсиониране стават все по-гъвкави и неподлежащи на ясно определение. Оказва се, че има доста взаимозависимости сред поколенията, които основават проблеми, благоприятни условия и слагат въпроси, изискващи отговори. По тази причина младежите и тези, принадлежащи към всички възрасти, би трябвало да играят дейна роля при образуване на политиките, решаващи проблемите на стареенето. Възрастните хора в положително здраве са способни да дадат значителен принос за социално-икономическото преуспяване на съответните страни. Прахосването на техните физически и интелектуални качества съставлява загуба освен за тях самите, само че е и пропусната опция за обществото като цяло.
Застаряването на популацията води до утежняване на съотношението работещи/пенсионери. Това е обвързвано със закъснение на икономическия напредък и натоварване на пенсионните системи. Единственото допустимо решение е увеличение на пенсионната възраст. Изчисленията на Европейска комисия демонстрират, че настоящото съответствие работещи/пенсионери може да бъде непокътнато до 2040 година, единствено в случай че междинната пенсионна възраст в Европейски Съюз се усили до 70 години. При това, за страни като Литва и Люксембург повишаването би трябвало да бъде до 72 години. Положението на България е още по-тежко. Даже при нарастване на пенсионната възраст, трудоспособното население ще се редуцира. Тази обстановка постанова екстрени ограничения в региона на пенсионирането. За съпоставяне ще отбележа, че Румъния, с която обичайно се съпоставяме, към този момент разисква повишението на пенсионната възраст до 70 години.
- Налагането посредством административни актове на времето за пенсиониране, не нарушава ли съществени права на жителите?
- Задължителното пенсиониране на избрана възраст е нарушение на правилото на доброволността на пенсионирането и съставлява, както към този момент означих, дискриминация към хората над избрана възраст.
- Как се усеща един пенсионер от Министерство на вътрешните работи или от под земята рудник, когато е навършил 50 години?
- В типичния случай тези хора биха могли да продължат да работят, което те и вършат, без значение от пенсионирането.
- А по какъв начин се усеща негов сътрудник в Германия или Нидерландия, да вземем за пример?
- Не съм осведомен в детайлности с изискванията на пенсиониране на тази категория трудещи се в Германия и Нидерландия, само че особено при тази група, изискванията евентуално са сходни с тези в България.
- Не би трябвало ли след изборите, който пристигна на власт, да постави ред в тази система. Тя в този момент е подвластна на политиката. А не трябва да бъде.
- Пенсионните системи следва да се базират на ясни правила и на публичен консенсус. Това, което би трябвало да се направи, е да преглеждаме пенсионирането само като право, а не като обвързване. При това пенсионните системи следва да бъдат реформирани по този начин, че да съчетават по-късното излизане в пенсия с по-високи пенсионни заплащания, както и с опция за по-продължителен интервал на струпване на спестявания, нужни за интервала на неработоспособност в преклонна възраст. Трябва да се регистрира също по този начин, че пенсионирането на практика във всички страни е обвързвано с възходящ риск от беднотия. Това е разследване от увеличение на разноските, свързани със здравето, от една страна, и с неадекватността на пенсионните системи от друга- пластовете с ниски приходи, с спиране на трудовия стаж, самонаетите, хората със свободни специалности, дамите и други, като предписание не са съответно покрити от пенсионните схеми. Това постанова в допълнение адаптиране на социално-осигурителните системи. Едно от решенията, което предлага Европейската комисия, е създаването и използването на така наречен Паневропейски личен пенсионен артикул, който съставлява доброволна система за пенсиониране, която се планува да проработи от 2022 година и която съставлява общоевропейска спестовна пенсионна скица.
- Особено фрапиращ е образецът в университетите и вузовете. Не си припомням по какъв начин е бил пенсиониран Александър Теодоров-Балан да вземем за пример, само че щом можеш да си вършиш работата, за какво би трябвало по закон на 65 години, да те пращат в „ подобаващ отдих “?
- Във водещите в научно отношение страни, да вземем за пример Съединени американски щати и Русия, няма условие за оптималната пенсионна възраст на научно-преподавателския състав. В сферата на образованието и образованието кардинално новият миг е така наречен взаимно образование сред поколенията (intergenerational learning). Това значи да се облекчи обмена на опит и познания сред младите и възрастни генерации. Взаимното образование се осъществя както по линията на образованието, по този начин и на неофициално ниво. Интересният миг е, че развиването на процесите в България е в забележителна степен в посока, противоположна на общоевропейските процеси. Вярно е, че законодателството планува последователно повишаване на пенсионната възраст. Но това става по чисто административен метод и прекомерно постепенно. При това, пенсионирането продължава да се преглежда не като право, а като обвързване. Така да вземем за пример, България е една от дребното страни, която планува наложителна оптималната пенсионна възраст, която е доста по-ниска от минималната, нужна за Европейски Съюз като цяло. Задължителното пенсиониране, по неразбираеми аргументи, визира тъкмо тази група заети, при която то е изцяло неоправдано- а точно хабилитирания научен състав в университетите и Българска академия на науките. С други думи, хабилитираните учени се преглеждат като най-ненужните жители на България. Това, с изключение на всичко друго, е в цялостно несъгласие с нуждата от взаимно образование сред поколенията.
- Има доста спекулации към ограниченията за поддръжка на бизнеса поради пандемията от COVID-19. Във всяка страна е друго, смятате ли, че у нас тези ограничения са съответни?
- Данните на МВФ и Европейска комисия демонстрират, че България употребява за поддръжка на бизнеса и жителите средства, които като дял от Брутният вътрешен продукт, са към два пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз. Някои ограничения, като повишението на пенсиите, имат темперамент по-скоро на обществена помощ, в сравнение с отплата против загубите от пандемията.
- Предизборната акция набира скорост - видяхте ли икономическите платформи на главните партии и обединения? Дали стават за приложимост?
- Добрата платформа следва да се базира на оценка на макроикономическото и структурното състояние на стопанската система, да очертае главните проблеми и да предложи ограничения за тяхното превъзмогване. Практически не виждам такава платформа. Акцентира се върху голословни обещания.
- Питам ви като макроикономист - през последните няколко години страната тегли огромни заеми, само че при извънредно ниски, да не кажа, негативни лихви, добре ли е?
- България за в този момент няма заеми с негативни лихви, противоположното, ние влагаме нашия валутен запас отчасти в принадлежности с негативна рентабилност. Държавният дълг постоянно е бил обект на политически спекулации. Обикновено се натъртва на това, че дългът трансферира икономическата тежест върху бъдещите генерации, само че се не помни, че неговото понижаване съставлява обратното- прекачване на бъдещите проблеми върху възрастните. Именно това се случваше през последните 30 години, когато държавният дълг спадна от над 100% от Брутният вътрешен продукт до към 20. Управлението на държавния дълг е въпрос на баланс, трендовете в Европейски Съюз са като цяло в посока на увеличение на обществената задлъжнялост. Самият държавен дълг, като дял от Брутният вътрешен продукт, е един от най-ниските в Европейски Съюз. Въпросът е какво вършим със средствата, привлечени от финансовите пазари, или получени по линията на структурните фондове на Европейски Съюз. Ние изоставаме даже в региона на обществената инфраструктура, с която нормално се гордеем. Не съумяваме да цифровизираме държавното управление, обществените стратегии и насърчаването на бизнеса са неефективни. Проблемът в последна сметка е в непрозрачността и ниската успеваемост на потребление на обществените запаси.
- Еврото е на хоризонта - в какво да внимаваме?
- Присъединяването към еврото има смисъл като метод за излизане от валутния ръб, който съставлява ограничаващ механизъм, забавящ икономическия напредък. Самият валутен ръб не разрешава провеждането на парична политика от страна на Българска народна банка, слага огромни ограничавания и пред фискалната политика. Ако влезем в еврозоната, това значи, че у нас ще се ползва груповата парична политика на Европейската централна банка. Това е основна крачка напред в постигането на по-голяма управляемост на стопанската система. Неопределеността, от която се опасява необятната аудитория, е обвързвана с вероятното ускорение на инфлацията. Тези страхове са пресилени, само че въпреки всичко държавното управление следва да има подготвеност да поддържа обществените пластове, които биха могли да се окажат в релативно по-неблагоприятно състояние, да вземем за пример пенсионерите и хората с ниски приходи.
- Преподавате от доста години на вашите студенти. Сега е по-трудно поради онлайн образованието. Имате ли забавни образци за „ готини “ студенти?
Онлайн образованието е несъмнено по-трудно и за студентите, и за преподавателите. Това не пречи на съществуването на любознателни и способни младежи. Неотдавна бях впечатлен от курсовата работа на един студент в региона на криптовалутните пазари, която ме наведе към доста непредвидени заключения за същността и динамичността на тези финансови принадлежности. Надявам се да преодолеем настоящия сложен интервал и да се върнем към класическия образователен развой.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ