Въпросът с хосписите е много чувствителен, В много области на

„ Въпросът с приютите е доста сензитивен, В доста области на страната няма регистрирани по Закона за лечебните заведения приюти, а тези, които действат, се поддържат от лекари, там има рехабилитатори. Проблемът е, че те са извънредно незадоволителни “. Това сподели пред БНР проф. Любима Деспотова – Толева, ръководител на Българското сдружение по продължителни грижи и палиативна медицина, учител по обща медицина в МУ – Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора.

По думите й значителен проблем е, че някои частни домове за възрастни се популяризират като приюти, без да са такива и без да са регистрирани към едно от двете министерства – Министерство на здравеопазването и МТСП. В тях липсва подготвен личен състав, а грижите са надалеч от условията, сподели проф. Деспотова-Толева.

Тя се спря на неналичието на съответна нормативна уредба, която контролира и дава опция за ефикасен надзор на медицинските и обществените услуги за хората от третата възраст.

„ Съществуват две тактики. Едната е тази на Министерството на здравеопазването, а другата е на Министерството на труда и обществената политика, наречена „ Национална тактика за деен живот на възрастните хора в България “ с небосвод до 2030 г. Стратегията на Министерство на здравеопазването към момента е план, т.е. тя не е призната, а бе импортирана през 2023 година “, сподели проф. Деспотова-Толева.

Стратегията на здравното министерство има само пожелателен и декларативен темперамент, изрази мнение тя.

„ Гериатричната грижа е здравна грижа и тя би трябвало да бъде обвързана с насрещни отговорности “, акцентира специалистката.

Тя бе безапелационна, че обществото би трябвало да си дава сметка какъв брой значимо е за него тези проблеми да намерят своето решение в двата аспекта – медицински и немедицински.

„ Трябва да бъдат подготвени лекари, които към този момент имат друга клинична компетентност, по основи на гериатрията, за особеностите на работата с такива пациенти, за особеностите на фармакодинамиката и фармакокинетиката на медикаментите в третата възраст, за лекарствените взаимоотношения “, акцентира проф. Толева.

По думите й, би трябвало да се подтикват млади лекари да получават компетентност по гериатрия, както и да бъдат подготвени медицински сестри, рехабилитатори и други здравни експерти по какъв начин да работят с гериатрични пациенти, да бъдат подготвени мултидисциплинарни екипи, да се обезпечи домашна гериатрична грижа, включително и мобилна.

„ Най-важното обаче е да има ясно написана нормативна база за правата, отговорностите и методите на приемане на тази гериатрична грижа “, сподели проф. Деспотова – Толева.

Тя уточни, че към сегашния миг към момента няма признат стандарт по палиативни грижи, което основава забележителна празнина.

Специалистката счита, че лекарите би трябвало да бъдат подготвени и за палиативни грижи за гериатрични пациенти.

„ Броят на тези пациенти ще нараства, ще нараства обаче и броят на възрастните лекари. Добрата палиативна и гериатрична грижа е от извънредно високо публично значение “, добави тя.

Преди година Националната организация за оценяване и акредитация акредитира специалностите по палиативна и гериатрична медицина, има интерес към специалностите, само че по-голям интерес към тези проблеми демонстрират задграничните студенти, сподели още проф. Деспотова Толева.

В допълнение тя посочи, че реализацията на медиците с таза компетентност е с доста необятен набор – в лечебни заведения и заведения за рехабилитация, приюти, научни и проучвателен структури, фармакомпании.

Специалистката разяснява и тематиката за клиничната пътека за палиативни грижи, която е мощно рестриктивна и по нея се лекува най-малък брой онкологични пациенти.

„ Всъщност, и доста други пациенти се нуждаят от палиативни грижи, това са хора с други болести – сърдечносъдови, инфекциозни, други хронични болести. Палиативни грижи има и за заболели деца, само че у нас това въобще не е наранено “, уточни още проф. Деспотова – Толева.