Въпросът не е дали, а кога ще приемем еврото според

Въпросът не е " дали ", а " по кое време " ще приемем еврото съгласно контракта с Европейски Съюз
Въпросът дали България би трябвало да организира референдум за въвеждането на еврото провокира парламентарен спор сред президента Румен Радев и ръководителя на Народното събрание. Държавният глава упорства за допитване до народа, само че настояването му беше непосредствено върнато от шефката на Народното събрание, която е специалист по конституционно право, с аргумента, че сходно предложение опонира на главния закон на страната.

Ситуацията ескалира до такава степен, че съветникът на президента по правни въпроси подаде оставка поради противоречивото предложение за референдум. Според конституцията такова допитване може да се организира единствено преди подписването и утвърждението на интернационален контракт, само че не и по-късно.

Договорът за присъединение към Европейския съюз, който включва и ангажимент за приемане на еврото, беше утвърден от българския парламент още през 2005 година с съвсем цялостно единогласие – 231 гласа " за ", 1 " срещу " и 2 " въздържали се ". Това решение беше подкрепено от седем поредни държавни управления и трима президенти, което демонстрира съществуването на народен консенсус по въпроса.

" На процедура предлагането на президента може да се пояснява като опит да се предизвика неодобрение от Европейски Съюз и да се провокира референдум за излизане от Съюза ", показва създателят на разбора.

Важно е да се означи, че България, за разлика от Чехия и Швеция, няма действителна финансова самостоятелност заради съществуването на валутен ръб, при който левът е закрепен към еврото. Това прави обмяната на валута сред лев и евро неправилен развой, от който печелят главно обменните бюра и финансовите къщи.
Кой поддържа и кой се опълчва на еврото
Анализът демонстрира, че на практика целият български бизнес, в това число Съюзът на работодателите, индустриалците и бизнесмените, поддържа въвеждането на еврото. Основните съперници са обменните бюра, финансови къщи, които печелят от валутните интервенции, както и компании и банки, свързани с изпирането на пари, които се притесняват от по-строгия надзор в еврозоната.

Емоционалната обвързаност към лв. е разбираема, само че тя не би трябвало да надвива над икономическите ползи на страната. Подобни страсти са изпитвали и жителите на Гърция, Италия, Испания и други страни, които са се разделили със своите национални валути, само че това не ги е направило по-малко патриотично настроени.

Един от позитивните резултати от предлагането на президента Радев, без значение от неговата конституционна аргументираност, е, че то катализира същински спор по тематиката за еврото – нещо, което до момента е било подценявано както от Българска народна банка, по този начин и от държавните управления.