Светият синод: Сексуалната ориентация е творение, а не въпрос на личен избор
Въпросът, който е подложен за пояснение по отношение на понятието „ пол “, надвишава рамките на правната обосновка и визира фундамента на човечеството – биологичната същина на индивида и неговата духовна значителност.
Убедени сме, че въпросите по отношение на пола, фамилията, възпитанието на децата в актуалното общество са въпроси със стратегическа значителност освен за националната и конституционна еднаквост на България, само че и за съхраняването и бъдещето на човешкия жанр.
Това написа в мнение на Светия синод на БПЦ, подписано от патриарх Неофит - по покана на Конституционния съд.
Както е известно, в Конституционен съд има на произвеждане тълкувателно дело, формирано по искане на Гражданската гилдия на съдиите от Върховен касационен съд с въпроси - да обясни понятието " пол ", залегнало в Конституцията и да се каже по кое време е възможно посредством служебно решение да бъдат изменени имена и ЕГН на човек, който твърди, че е транссексуален.
" Въпросът, който е подложен за пояснение по отношение на понятието „ пол “, надхвърля рамките на правната обосновка и визира фундамента на човечеството – биологичната същина на индивида и неговата духовна значителност.
Убедени сме, че въпросите по отношение на пола, фамилията, възпитанието на децата в актуалното общество са въпроси със стратегическа значителност освен за националната и конституционна еднаквост на България, само че и за съхраняването и бъдещето на човешкия жанр ", написа в мнението на Синода.
Напомня се, че позицията на БПЦ по понятията понятието „ пол “, „ полова еднаквост “, „ обществен пол “ е показана още през 2018 година в Брюксел на извършената по самодейност на Европейска комисия и под председателството на комисаря по правораздаване, права на потребителите и тъждество на половете Вера Юрова конференция на тематика „ Прекратяване на насилието против дамите - равносметка и последващи стъпки ". " Становището на БПЦ - БП беше подкрепено и излезе като обща позиция на Комитета на представителите на Православните църкви в Европейския съюз (CROCEU). В този смисъл разбирането за понятието „ пол “ и „ полова еднаквост “ е общоправославно, а освен на БПЦ - БП ", напомня се в настоящето писмо.
Изразява се още правни причини: че решението на Конституционен съд против Истанбулската спогодба от 2018 година е част от националната и конституционна еднаквост на България по смисъла на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, съгласно който Европейският съюз зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им еднаквост, присъща на техните съществени политически и конституционни структури. А също по този начин - че практиката на Конституционен съд у нас е безпротиворечива и даже се цитира огромният правист и академик проф. Живко Сталев.
" Влагането на наличие в понятието „ пол “, друго от биологичното му схващане, би „ конституционализирало “ ново разбиране, несъвместимо с българския публичен ред, непознато в националната ни правна система, и би прокарало хрумвания, несъвместими с изконни нравствени полезности ", пише още патриархът.
Изобилстват обаче причини във връзка нравствената страна на въпроса:
" За Св. Синод е неизменима библейската истина: „ И сътвори Бог индивида по Свой облик, по Божий облик го сътвори; мъж и жена ги сътвори “ (Битие 1: 27), „ Плодете се и множете се (Бит. 1:28). От самото начало на сътворението на индивида от неговия Творец – Бога следим разделянето на два пола – мъжки и женски и самата дума пол значи „ половина “...
... За Православната черква бракът е плодороден съюз сред мъжа и дамата, тъй като Бог е открил закон: „ Затова ще остави човек татко си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът “ (Бит. 2:24). Затова и деятел Павел споделя за Брака „ Тази загадка е велика “ (Еф. 5:32). Най-важно е да опазим фамилията, тъй като демоничните сили се стоварват точно върху Божествения съюз на любовта. Новите идеологии за съществуването на пол, отвън биологичния, се пробват на първо място да отделят индивида от Бога.
Човекът като мъж или жена е създание Божие и не е въпрос на персонален избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия метод не можем да избираме и своя пол – той е наша естествена характерност, която предстои на освещаване в Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства...
... В цялото двухилядолетно православно Предание както мъжът, по този начин и дамата постоянно са имали своето естествено, отредено от Бога място в християнското общество...
... Само по себе си слагането на сходен въпрос през днешния ден демонстрира доколко прегрешението и порокът са повлияли на човешкото схващане, тъй че да слага проблеми, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими. "
В умозаключение в мнението се цитира трудът на проф. Живко Сталев " Нормативната мощ на фактическото ":
„ Три са главните групи от публични връзки, които непрекъснато присъствуват в контролираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са връзките на семейство, на владеене и на йерархия (на власт и подчинение). Тях правото преднамира, а не основава, тъй като те са присъщи и за интервала без право, в който индивидът е живял през преобладаващия интервал от своето битие (§. 6, бел. 1). Те имат биологична опора в три инстинкта: полов, хранителен и за общуване, които и в този момент дефинират държанието на индивида. Продължаващи към този момент 2 500 000 години, склонността към тях може да се смята за генетично програмирана, т.е. вродена. "
Ето и цялостния текст на писмото:
Становище на Св. Синод на БПЦ-БП по отношение на писмо на Конституционния съд за понятието " пол "
ДО ПРОФ. Д. Ю. Н. БОРИС ВЕЛЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
С О Ф И Я
С Т А Н О В И Щ Е
НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
Относно: Конституционно дело № 6 от 2021 година по отношение на Определение № 2 от 29.04.2021 година, с което Конституционният съд на Република България е отправил покана до БПЦ - БП за мнение по позволения за наложително пояснение на член 6, алинея 2 и член 46, алинея 1 от Конституцията въпрос: Как следва да се схваща понятието „ пол “ в Конституцията, и има ли то смисъл, друг от биологичния?
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД,
По решение на Св. Синод на БПЦ – БП представяме пред Конституционния съд актуалното мнение.
Светият Синод на БПЦ - БП към този момент е имал мотив да изрази публична обществена позиция по отношение на понятието „ пол “ и „ полова еднаквост “ във връзка добилата популярност Истанбулска спогодба, която в хода на публичната и парламентарна полемика беше предмет на надзор за конституционосъобразност при практикуване на пълномощията на Конституционен съд по член 149, алинея 1, т. 4 от Конституцията. Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието против дамите и домашното принуждение е оповестена за противоконституционна с Решение № 13/2018 година по к.д. № 3/2018 година
Независимо, че в актуалното конституционно дело е поискано наложително пояснение от Конституционен съд на понятието „ пол “ по член 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията, всъщност въпросът се свежда още веднъж до това по какъв начин следва да се схваща понятието „ пол “. Отговор на този въпрос Конституционен съд даде в претекстовете си в Решение № 13 от 2018 година, а точно, че биологичното пояснение на понятието „ пол “ е само.
Последното беше мотив за духовна задоволеност и наслада за православните християни и болшинството от българските жители.
Въпросът, който е подложен за пояснение по отношение на понятието „ пол “, надвишава рамките на правната обосновка и визира фундамента на човечеството – биологичната същина на индивида и неговата духовна значителност.
Убедени сме, че въпросите по отношение на пола, фамилията, възпитанието на децата в актуалното общество са въпроси със стратегическа значителност освен за националната и конституционна еднаквост на България, само че и за съхраняването и бъдещето на човешкия жанр.
Позицията ни по отношение на понятието „ пол “, „ полова еднаквост “, „ обществен пол “ и други от това семантично единение, е изразена в мнение на Св. Синод, подписано от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и показано на 04.12.2018 година в Брюксел на извършената по самодейност на Европейската комисия и под председателството на Комисаря по правораздаване, права на потребителите и тъждество на половете госпожа Вера Юрова конференция на тематика „ Прекратяване на насилието против дамите - равносметка и последващи стъпки ".
Становището на БПЦ - БП беше подкрепено и излезе като обща позиция на Комитета на представителите на Православните църкви в Европейския съюз (CROCEU). В този смисъл разбирането за понятието „ пол “ и „ полова еднаквост “ е общоправославно, а освен на БПЦ - БП.
Представителите на БПЦ - БП на този интернационален конгрес при заложени въпроси в отговорите си показаха съществени причини от Решението на Конституционния съд и показват позицията, че Решение № 13 от 2018 година на Конституционен съд, в чиито претекстове се пояснява понятието „ пол “, е част от националната и конституционна еднаквост на България по смисъла на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, съгласно който Европейският съюз зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им еднаквост, присъща на техните съществени политически и конституционни структури.
Практиката на Конституционен съд по отношение на ясните и недвусмислени понятия „ пол “ и „ брак “ в член 6, алинея 2 и член 46, алинея 1 от Конституцията е безпротиворечива.
Св. Синод не намира нужда по този мотив да възпроизвежда претекстовете на решение № 13 от 2018 година по к.д. № 3/2018 година, както и на Решение № 14/10.11. 1992 година по к.д. № 14/1992 година, защото са обществено известни, коментирани и възпроизвеждани от разнообразни представители на юридическата общественост.
Убедени сме, че Конституционен съд, както и до в този момент, непроменяемо ще следва своята процедура и ще съобрази в актуалното дело тълкуването в Решение № 13 от 2018 година на понятието „ пол “, направено във връзка Истанбулската спогодба. Едно ново схващане на Конституционен съд по отношение на понятието „ пол “ би компрометирало понятието „ конституционна еднаквост “ и би заплашило предвидимостта и правната сигурност. Влагането на наличие в понятието „ пол “, друго от биологичното му схващане, би „ конституционализирало “ ново разбиране, несъвместимо с българския публичен ред, непознато в националната ни правна система, и би прокарало хрумвания, несъвместими с изконни нравствени полезности и вярата на светата Православна черква, а източноправославното вероизповедание е част от националната и конституционна еднаквост на България. От друга страна едно ново схващане на понятието „ пол “ би означавало въвеждането по тълкувателен път на нов дискриминационен аршин в член 6, алинея 2 от Конституцията – пол, друг от биологичния.
По този мотив единствено ще напомним и доразвием разбирането ни за понятието „ пол “ в смисъла на член 6, алинея 2 и по отношение на разбирането за брака като съюз сред мъж и жена по смисъла на член 46 от Конституцията. Накратко мнението ни се показва в следното.
За Св. Синод е неизменима библейската истина: „ И сътвори Бог индивида по Свой облик, по Божий облик го сътвори; мъж и жена ги сътвори “ (Битие 1: 27), „ Плодете се и множете се (Бит. 1:28). От самото начало на сътворението на индивида от неговия Творец – Бога следим разделянето на два пола – мъжки и женски и самата дума пол значи „ половина “. Това е едно свойство, заложено от Бога. То е причина за възникването на фамилията като съюз на мъжа и дамата, който се освещава в св. Тайнство Брак и чиято цел е взаимното избавление и освещение на вярващите мъж и жена посредством нравствен героизъм в Христа и в основаването и възпитаването на деца. За Православната черква бракът е плодороден съюз сред мъжа и дамата, тъй като Бог е открил закон: „ Затова ще остави човек татко си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът “ (Бит. 2:24). Затова и деятел Павел споделя за Брака „ Тази загадка е велика “ (Еф. 5:32). Най-важно е да опазим фамилията, тъй като демоничните сили се стоварват точно върху Божествения съюз на любовта. Новите идеологии за съществуването на пол, отвън биологичния, се пробват на първо място да отделят индивида от Бога.
Човекът като мъж или жена е създание Божие и не е въпрос на персонален избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия метод не можем да избираме и своя пол – той е наша естествена характерност, която предстои на освещаване в Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства. За нас, християните, съществуването на биологичен пол по рождение не е ограничаване, а е действителна опция за изява и реализиране на човешката персона в общение с ближните. В цялото двухилядолетно православно Предание както мъжът, по този начин и дамата постоянно са имали своето естествено, отредено от Бога място в християнското общество. Неслучайно съгласно каноничното (вътрешно) право на Църквата разделянето на два пола (мъжки и женски) е естествена даденост, с която се преценява и целият вътрешноправен ред в Църквата (вж. например прочие 62 на Пето-шестия космополитен събор – 691 година, което не разрешава на мъже да се обличат като дами, както и обратното).
Божията берекет в Църквата не подменя естествените свойства, а ги освещава, дава им опция да се разкрият и осъществят в цялост. Единствено в св. Църква мъжът и дамата получават своето същинско, справедливо място и се реализират като персони в плодородно общение между тях и с Бога. Такова е неизменимото вековно обучение на св. Православна черква, само че това споделя и здравият разсъдък на голямото болшинство от българското общество, както и цялата държавно-правна и историческа традиция в България от основаването на страната до през днешния ден. В умозаключение следва да отбележим, че единствено по себе си слагането на сходен въпрос през днешния ден демонстрира доколко прегрешението и порокът са повлияли на човешкото схващане, тъй че да слага проблеми, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими. Не бива да позволяваме едно противоестествено мислене да подменя явни истини, както и самата реалност, тъй като това би било пагубно за нашия народ и за нашата Родина.
И най-после ще си позволим да напомним написаното от един от най-големите юристи-цивилисти на България и някогашен Председател на Конституционния съд – проф. Живко Сталев в труда му „ Нормативната мощ на фактическото “, в който се съдържа правносъобразен и в действителност оневинен отговор на поставения въпрос за пояснение от Конституционен съд.
Проф. Сталев написа следното: „ Три са главните групи от публични връзки, които непрекъснато присъствуват в контролираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са връзките на семейство, на владеене и на подчиненост (на власт и подчинение). Тях правото преднамира, а не основава, тъй като те са присъщи и за интервала без право, в който индивидът е живял през преобладаващия интервал от своето битие (§. 6, бел. 1). Те имат биологична опора в три инстинкта: сексуален, хранителен и за общуване, които и в този момент дефинират държанието на индивида. Продължаващи към този момент 2 500 000 години, склонността към тях може да се смята за генетично програмирана, т.е. вродена. Това изяснява тяхното непрекъснато наличие измежду контролираната от правото материя, откак правото съществува. В този смисъл, те са естествени (природно дадени), неизкореними и безконечни спътници на индивида, до момента в който той съществува като биологичен тип. Променлива може да бъде единствено уредбата, която правото дава на тези връзки, само че не и тяхното битие. Опитът да бъдат анулирани е утопична заблуда (§. 2, бел. 2) “.
Като пожелаваме благотворна работа на конституционните съдии, призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски. СИНОД
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
+ НЕОФИТ
Убедени сме, че въпросите по отношение на пола, фамилията, възпитанието на децата в актуалното общество са въпроси със стратегическа значителност освен за националната и конституционна еднаквост на България, само че и за съхраняването и бъдещето на човешкия жанр.
Това написа в мнение на Светия синод на БПЦ, подписано от патриарх Неофит - по покана на Конституционния съд.
Както е известно, в Конституционен съд има на произвеждане тълкувателно дело, формирано по искане на Гражданската гилдия на съдиите от Върховен касационен съд с въпроси - да обясни понятието " пол ", залегнало в Конституцията и да се каже по кое време е възможно посредством служебно решение да бъдат изменени имена и ЕГН на човек, който твърди, че е транссексуален.
" Въпросът, който е подложен за пояснение по отношение на понятието „ пол “, надхвърля рамките на правната обосновка и визира фундамента на човечеството – биологичната същина на индивида и неговата духовна значителност.
Убедени сме, че въпросите по отношение на пола, фамилията, възпитанието на децата в актуалното общество са въпроси със стратегическа значителност освен за националната и конституционна еднаквост на България, само че и за съхраняването и бъдещето на човешкия жанр ", написа в мнението на Синода.
Напомня се, че позицията на БПЦ по понятията понятието „ пол “, „ полова еднаквост “, „ обществен пол “ е показана още през 2018 година в Брюксел на извършената по самодейност на Европейска комисия и под председателството на комисаря по правораздаване, права на потребителите и тъждество на половете Вера Юрова конференция на тематика „ Прекратяване на насилието против дамите - равносметка и последващи стъпки ". " Становището на БПЦ - БП беше подкрепено и излезе като обща позиция на Комитета на представителите на Православните църкви в Европейския съюз (CROCEU). В този смисъл разбирането за понятието „ пол “ и „ полова еднаквост “ е общоправославно, а освен на БПЦ - БП ", напомня се в настоящето писмо.
Изразява се още правни причини: че решението на Конституционен съд против Истанбулската спогодба от 2018 година е част от националната и конституционна еднаквост на България по смисъла на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, съгласно който Европейският съюз зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им еднаквост, присъща на техните съществени политически и конституционни структури. А също по този начин - че практиката на Конституционен съд у нас е безпротиворечива и даже се цитира огромният правист и академик проф. Живко Сталев.
" Влагането на наличие в понятието „ пол “, друго от биологичното му схващане, би „ конституционализирало “ ново разбиране, несъвместимо с българския публичен ред, непознато в националната ни правна система, и би прокарало хрумвания, несъвместими с изконни нравствени полезности ", пише още патриархът.
Изобилстват обаче причини във връзка нравствената страна на въпроса:
" За Св. Синод е неизменима библейската истина: „ И сътвори Бог индивида по Свой облик, по Божий облик го сътвори; мъж и жена ги сътвори “ (Битие 1: 27), „ Плодете се и множете се (Бит. 1:28). От самото начало на сътворението на индивида от неговия Творец – Бога следим разделянето на два пола – мъжки и женски и самата дума пол значи „ половина “...
... За Православната черква бракът е плодороден съюз сред мъжа и дамата, тъй като Бог е открил закон: „ Затова ще остави човек татко си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът “ (Бит. 2:24). Затова и деятел Павел споделя за Брака „ Тази загадка е велика “ (Еф. 5:32). Най-важно е да опазим фамилията, тъй като демоничните сили се стоварват точно върху Божествения съюз на любовта. Новите идеологии за съществуването на пол, отвън биологичния, се пробват на първо място да отделят индивида от Бога.
Човекът като мъж или жена е създание Божие и не е въпрос на персонален избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия метод не можем да избираме и своя пол – той е наша естествена характерност, която предстои на освещаване в Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства...
... В цялото двухилядолетно православно Предание както мъжът, по този начин и дамата постоянно са имали своето естествено, отредено от Бога място в християнското общество...
... Само по себе си слагането на сходен въпрос през днешния ден демонстрира доколко прегрешението и порокът са повлияли на човешкото схващане, тъй че да слага проблеми, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими. "
В умозаключение в мнението се цитира трудът на проф. Живко Сталев " Нормативната мощ на фактическото ":
„ Три са главните групи от публични връзки, които непрекъснато присъствуват в контролираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са връзките на семейство, на владеене и на йерархия (на власт и подчинение). Тях правото преднамира, а не основава, тъй като те са присъщи и за интервала без право, в който индивидът е живял през преобладаващия интервал от своето битие (§. 6, бел. 1). Те имат биологична опора в три инстинкта: полов, хранителен и за общуване, които и в този момент дефинират държанието на индивида. Продължаващи към този момент 2 500 000 години, склонността към тях може да се смята за генетично програмирана, т.е. вродена. "
Ето и цялостния текст на писмото:
Становище на Св. Синод на БПЦ-БП по отношение на писмо на Конституционния съд за понятието " пол "
ДО ПРОФ. Д. Ю. Н. БОРИС ВЕЛЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
С О Ф И Я
С Т А Н О В И Щ Е
НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
Относно: Конституционно дело № 6 от 2021 година по отношение на Определение № 2 от 29.04.2021 година, с което Конституционният съд на Република България е отправил покана до БПЦ - БП за мнение по позволения за наложително пояснение на член 6, алинея 2 и член 46, алинея 1 от Конституцията въпрос: Как следва да се схваща понятието „ пол “ в Конституцията, и има ли то смисъл, друг от биологичния?
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД,
По решение на Св. Синод на БПЦ – БП представяме пред Конституционния съд актуалното мнение.
Светият Синод на БПЦ - БП към този момент е имал мотив да изрази публична обществена позиция по отношение на понятието „ пол “ и „ полова еднаквост “ във връзка добилата популярност Истанбулска спогодба, която в хода на публичната и парламентарна полемика беше предмет на надзор за конституционосъобразност при практикуване на пълномощията на Конституционен съд по член 149, алинея 1, т. 4 от Конституцията. Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието против дамите и домашното принуждение е оповестена за противоконституционна с Решение № 13/2018 година по к.д. № 3/2018 година
Независимо, че в актуалното конституционно дело е поискано наложително пояснение от Конституционен съд на понятието „ пол “ по член 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията, всъщност въпросът се свежда още веднъж до това по какъв начин следва да се схваща понятието „ пол “. Отговор на този въпрос Конституционен съд даде в претекстовете си в Решение № 13 от 2018 година, а точно, че биологичното пояснение на понятието „ пол “ е само.
Последното беше мотив за духовна задоволеност и наслада за православните християни и болшинството от българските жители.
Въпросът, който е подложен за пояснение по отношение на понятието „ пол “, надвишава рамките на правната обосновка и визира фундамента на човечеството – биологичната същина на индивида и неговата духовна значителност.
Убедени сме, че въпросите по отношение на пола, фамилията, възпитанието на децата в актуалното общество са въпроси със стратегическа значителност освен за националната и конституционна еднаквост на България, само че и за съхраняването и бъдещето на човешкия жанр.
Позицията ни по отношение на понятието „ пол “, „ полова еднаквост “, „ обществен пол “ и други от това семантично единение, е изразена в мнение на Св. Синод, подписано от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и показано на 04.12.2018 година в Брюксел на извършената по самодейност на Европейската комисия и под председателството на Комисаря по правораздаване, права на потребителите и тъждество на половете госпожа Вера Юрова конференция на тематика „ Прекратяване на насилието против дамите - равносметка и последващи стъпки ".
Становището на БПЦ - БП беше подкрепено и излезе като обща позиция на Комитета на представителите на Православните църкви в Европейския съюз (CROCEU). В този смисъл разбирането за понятието „ пол “ и „ полова еднаквост “ е общоправославно, а освен на БПЦ - БП.
Представителите на БПЦ - БП на този интернационален конгрес при заложени въпроси в отговорите си показаха съществени причини от Решението на Конституционния съд и показват позицията, че Решение № 13 от 2018 година на Конституционен съд, в чиито претекстове се пояснява понятието „ пол “, е част от националната и конституционна еднаквост на България по смисъла на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, съгласно който Европейският съюз зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им еднаквост, присъща на техните съществени политически и конституционни структури.
Практиката на Конституционен съд по отношение на ясните и недвусмислени понятия „ пол “ и „ брак “ в член 6, алинея 2 и член 46, алинея 1 от Конституцията е безпротиворечива.
Св. Синод не намира нужда по този мотив да възпроизвежда претекстовете на решение № 13 от 2018 година по к.д. № 3/2018 година, както и на Решение № 14/10.11. 1992 година по к.д. № 14/1992 година, защото са обществено известни, коментирани и възпроизвеждани от разнообразни представители на юридическата общественост.
Убедени сме, че Конституционен съд, както и до в този момент, непроменяемо ще следва своята процедура и ще съобрази в актуалното дело тълкуването в Решение № 13 от 2018 година на понятието „ пол “, направено във връзка Истанбулската спогодба. Едно ново схващане на Конституционен съд по отношение на понятието „ пол “ би компрометирало понятието „ конституционна еднаквост “ и би заплашило предвидимостта и правната сигурност. Влагането на наличие в понятието „ пол “, друго от биологичното му схващане, би „ конституционализирало “ ново разбиране, несъвместимо с българския публичен ред, непознато в националната ни правна система, и би прокарало хрумвания, несъвместими с изконни нравствени полезности и вярата на светата Православна черква, а източноправославното вероизповедание е част от националната и конституционна еднаквост на България. От друга страна едно ново схващане на понятието „ пол “ би означавало въвеждането по тълкувателен път на нов дискриминационен аршин в член 6, алинея 2 от Конституцията – пол, друг от биологичния.
По този мотив единствено ще напомним и доразвием разбирането ни за понятието „ пол “ в смисъла на член 6, алинея 2 и по отношение на разбирането за брака като съюз сред мъж и жена по смисъла на член 46 от Конституцията. Накратко мнението ни се показва в следното.
За Св. Синод е неизменима библейската истина: „ И сътвори Бог индивида по Свой облик, по Божий облик го сътвори; мъж и жена ги сътвори “ (Битие 1: 27), „ Плодете се и множете се (Бит. 1:28). От самото начало на сътворението на индивида от неговия Творец – Бога следим разделянето на два пола – мъжки и женски и самата дума пол значи „ половина “. Това е едно свойство, заложено от Бога. То е причина за възникването на фамилията като съюз на мъжа и дамата, който се освещава в св. Тайнство Брак и чиято цел е взаимното избавление и освещение на вярващите мъж и жена посредством нравствен героизъм в Христа и в основаването и възпитаването на деца. За Православната черква бракът е плодороден съюз сред мъжа и дамата, тъй като Бог е открил закон: „ Затова ще остави човек татко си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът “ (Бит. 2:24). Затова и деятел Павел споделя за Брака „ Тази загадка е велика “ (Еф. 5:32). Най-важно е да опазим фамилията, тъй като демоничните сили се стоварват точно върху Божествения съюз на любовта. Новите идеологии за съществуването на пол, отвън биологичния, се пробват на първо място да отделят индивида от Бога.
Човекът като мъж или жена е създание Божие и не е въпрос на персонален избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия метод не можем да избираме и своя пол – той е наша естествена характерност, която предстои на освещаване в Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства. За нас, християните, съществуването на биологичен пол по рождение не е ограничаване, а е действителна опция за изява и реализиране на човешката персона в общение с ближните. В цялото двухилядолетно православно Предание както мъжът, по този начин и дамата постоянно са имали своето естествено, отредено от Бога място в християнското общество. Неслучайно съгласно каноничното (вътрешно) право на Църквата разделянето на два пола (мъжки и женски) е естествена даденост, с която се преценява и целият вътрешноправен ред в Църквата (вж. например прочие 62 на Пето-шестия космополитен събор – 691 година, което не разрешава на мъже да се обличат като дами, както и обратното).
Божията берекет в Църквата не подменя естествените свойства, а ги освещава, дава им опция да се разкрият и осъществят в цялост. Единствено в св. Църква мъжът и дамата получават своето същинско, справедливо място и се реализират като персони в плодородно общение между тях и с Бога. Такова е неизменимото вековно обучение на св. Православна черква, само че това споделя и здравият разсъдък на голямото болшинство от българското общество, както и цялата държавно-правна и историческа традиция в България от основаването на страната до през днешния ден. В умозаключение следва да отбележим, че единствено по себе си слагането на сходен въпрос през днешния ден демонстрира доколко прегрешението и порокът са повлияли на човешкото схващане, тъй че да слага проблеми, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими. Не бива да позволяваме едно противоестествено мислене да подменя явни истини, както и самата реалност, тъй като това би било пагубно за нашия народ и за нашата Родина.
И най-после ще си позволим да напомним написаното от един от най-големите юристи-цивилисти на България и някогашен Председател на Конституционния съд – проф. Живко Сталев в труда му „ Нормативната мощ на фактическото “, в който се съдържа правносъобразен и в действителност оневинен отговор на поставения въпрос за пояснение от Конституционен съд.
Проф. Сталев написа следното: „ Три са главните групи от публични връзки, които непрекъснато присъствуват в контролираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са връзките на семейство, на владеене и на подчиненост (на власт и подчинение). Тях правото преднамира, а не основава, тъй като те са присъщи и за интервала без право, в който индивидът е живял през преобладаващия интервал от своето битие (§. 6, бел. 1). Те имат биологична опора в три инстинкта: сексуален, хранителен и за общуване, които и в този момент дефинират държанието на индивида. Продължаващи към този момент 2 500 000 години, склонността към тях може да се смята за генетично програмирана, т.е. вродена. Това изяснява тяхното непрекъснато наличие измежду контролираната от правото материя, откак правото съществува. В този смисъл, те са естествени (природно дадени), неизкореними и безконечни спътници на индивида, до момента в който той съществува като биологичен тип. Променлива може да бъде единствено уредбата, която правото дава на тези връзки, само че не и тяхното битие. Опитът да бъдат анулирани е утопична заблуда (§. 2, бел. 2) “.
Като пожелаваме благотворна работа на конституционните съдии, призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски. СИНОД
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
+ НЕОФИТ
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ