Въпросът кой има право да гласува далеч надхвърля въпроса за Еврото
Въпросът " кой има право да гласоподава " надалеч надвишава въпроса за Еврото. Това е историческа теза на хиляди години. И въпреки демокрацията като цяло да не е идеална (както споделят и Чърчил, и Платон), то историческият опит сочи, че въпреки всичко тя е най-разумният способ за взимане на решения. Т.е. приблизително статистически демокрацията ще създаде повече верни решения от всяка друга система.
Издигането на тезата " баба Пена не схваща от Евро " слага въпроса кой схваща от Евро и има ли право да гласоподава? Разбиращият от Евро схваща ли от копане на доматите на село, където баба Пена явно схваща? А всички ние (и депутатите ни), без да сме доктори, имаме ли право да гласуваме за бюджета на НЗОК, който е към 9 милиарда на година?
Програмистите имат ли право да гласоподават за политиката ни към Македония, наедно с историците, изчели литературата - от Ватиканската библиотека до Руската академия на науките?
Поставянето на тази серия от въпроси не е за пръв път, това е мислувано хиляди пъти в историята. И най-рационалният извод е, че минимум неточности се реализират посредством всеобщо гласоподаване.
Т.е. разрешаваме на всеки да гласоподава за всичко, вместо да вършим безпределно комплицирана система по оценка на квалификацията и предоставяне на права на всеки да гласоподава от каквото схваща. Това второто е сходно с кастово-съсловната система на организация, която е отречена и изцяло отхвърлена.
Т.е. в резюме - " баба Пена " има право да гласоподава за или срещу Еврото. А сисадминът с 15 бона заплата има право да гласоподава за доматите, въпреки че единствената му подготовка е като си ги купува в магазина.
Всяко друго отказване ни вкарва във нездравословна пътека. Утре някой със същия мотив ще изиска ограничаване на правото на гласоподаване за нещо друго. И ще има цялостните причини...
И най-важното - преди 10 години имаше голяма поддръжка за Еврото в България. Би спечелило всеки референдум. Личният състав на гласуващите, включително " баба Пена ", би бил същият.
Какво се промени?
Промени се доверието в Европейски Съюз, фокусирането му върху безсмислени въпроси като еднополовите бракове и зелената сила, налагането на наказания, които вредят на самия съюз, а не на хипотетичните му врагове (Русия). Промени се доверието и поради искрено некомпетентни хора (Габриел, Майдел, Пенкова, Кунева, Ковачев), които ръководят Европейски Съюз. И които освен българите са такива, а и другите - Оли Рен, Кая Калас и несъмнено - Урсула, дето посред дългов колапс в Европейски Съюз, измисли 800 милиарда за въоръжаване.
В България ескалира евроскептизизмът, което от дълго време се е случило на Запад. И там виждат, че Европейски Съюз не работи добре и не върви в вярна посока.
И ето по тази причина и българите рационално са по-въздържани към Еврото. И в случай че погледнем историята - българите са били въздържани към Първата и Втората международна войни. Били са срещу (дори са дали своят вот за съюз с Русия, та се наложило да анулират изборите), само че елитът е бил " по-умен " и ги е въвлякъл.
Историята сочи, че изборът на народа е бил по-правилен от осъществения избор на елита, набожен си, че е по-умен и " има право да взема решение ".
Добри Божилов
Издигането на тезата " баба Пена не схваща от Евро " слага въпроса кой схваща от Евро и има ли право да гласоподава? Разбиращият от Евро схваща ли от копане на доматите на село, където баба Пена явно схваща? А всички ние (и депутатите ни), без да сме доктори, имаме ли право да гласуваме за бюджета на НЗОК, който е към 9 милиарда на година?
Програмистите имат ли право да гласоподават за политиката ни към Македония, наедно с историците, изчели литературата - от Ватиканската библиотека до Руската академия на науките?
Поставянето на тази серия от въпроси не е за пръв път, това е мислувано хиляди пъти в историята. И най-рационалният извод е, че минимум неточности се реализират посредством всеобщо гласоподаване.
Т.е. разрешаваме на всеки да гласоподава за всичко, вместо да вършим безпределно комплицирана система по оценка на квалификацията и предоставяне на права на всеки да гласоподава от каквото схваща. Това второто е сходно с кастово-съсловната система на организация, която е отречена и изцяло отхвърлена.
Т.е. в резюме - " баба Пена " има право да гласоподава за или срещу Еврото. А сисадминът с 15 бона заплата има право да гласоподава за доматите, въпреки че единствената му подготовка е като си ги купува в магазина.
Всяко друго отказване ни вкарва във нездравословна пътека. Утре някой със същия мотив ще изиска ограничаване на правото на гласоподаване за нещо друго. И ще има цялостните причини...
И най-важното - преди 10 години имаше голяма поддръжка за Еврото в България. Би спечелило всеки референдум. Личният състав на гласуващите, включително " баба Пена ", би бил същият.
Какво се промени?
Промени се доверието в Европейски Съюз, фокусирането му върху безсмислени въпроси като еднополовите бракове и зелената сила, налагането на наказания, които вредят на самия съюз, а не на хипотетичните му врагове (Русия). Промени се доверието и поради искрено некомпетентни хора (Габриел, Майдел, Пенкова, Кунева, Ковачев), които ръководят Европейски Съюз. И които освен българите са такива, а и другите - Оли Рен, Кая Калас и несъмнено - Урсула, дето посред дългов колапс в Европейски Съюз, измисли 800 милиарда за въоръжаване.
В България ескалира евроскептизизмът, което от дълго време се е случило на Запад. И там виждат, че Европейски Съюз не работи добре и не върви в вярна посока.
И ето по тази причина и българите рационално са по-въздържани към Еврото. И в случай че погледнем историята - българите са били въздържани към Първата и Втората международна войни. Били са срещу (дори са дали своят вот за съюз с Русия, та се наложило да анулират изборите), само че елитът е бил " по-умен " и ги е въвлякъл.
Историята сочи, че изборът на народа е бил по-правилен от осъществения избор на елита, набожен си, че е по-умен и " има право да взема решение ".
Добри Божилов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ