Полковник Вилис Цуров пред Фрог: Правим парад, а военният бюджет стига само за заплати и издръжка на инфра...
Въпросът „ Какъв ми е келепира? “ някак си се демонстрира в доста обстановки при предоставяне на безплатна помощ на Украйна. Трябваше да дадем МиГ-29 на Украйна, ще ни излезе скъпо утилизацията след време. Не се вижда светлина в тунела по превъоръжаване на Сухопътни войски - аргументи доста. Разходите за защита от 1,85% от Брутният вътрешен продукт ще стигнат единствено за прехрана на персоналния състав и настоящи разноски по инфраструктурата. Голяма част от политиците ни не си дават действителна сметка до какво може да докара едно разширение на войната в Украйна. В последните парламенти съвсем не се срещат военни специалисти. И във вашия уебсайт наши членове пресъздадоха сюжети на войната в Украйна. За страдание и България подложи на подозрение американската и английската експертиза, а повярва на пропагандата на Путин до такава степен, че се откри и министър на защитата,
който назова експанзията в Украйна „ специфична интервенция “, споделя още шефът на " Атлантик ".
- Кой боен церемониал от минали години за 6 май си спомняте най-ярко? Необходими ли са през днешния ден такива паради?
- Като се обърна обратно пред мен най-ярко се откроява военният церемониал по случай 1300 година от основаване на Първата българска страна. Беше извършен в далечната 1981 година Наистина беше величествен! В него участваха 13 блока, включващи всичките висши военни учебни заведения и типовете Водоснабдителна система дружно със специфичните подразделения и други Имаше огромно количество военна техника и доста гости. Парадът от „ противоположната страна “ беше запомнен с това, че повече от месец, като курсанти втори курс от ВНВВУ, бяхме командировани и настанени в ПЖИ „ Тодор Каблешков “ “ и всяка нощ след 23.00 ч. тренирахме на площада по към два часа, дружно с нашите сътрудници от другите военни учебни заведения и Водоснабдителна система от Българска народна армия (тогава). Имаше много контузени от тренировките, а битовите условия бяха под всякаква рецензия – по 80 души в спално помещение, неприятни битови и хигиенични условия и никаква отпуска. Много от нас „ скрито “ разясниха, че всичко се правеше за един човек и той трябваше да хареса нашето прекосяване в церемониален марш. Този човек беше „ вождът “ на Българска комунистическа партия – други Тодор Живков, а от представянето на този церемониал зависеше развиването на доста офицери и генерали!
Навярно през този интервал големите сили и средства, които страната е заделяла за сходни мероприятия са били в идеологическа взаимозависимост и показ пред света какъв брой мощен е комунистическият строй, и единствено удостоените от командирите и партийните организации военнослужещи ще могат да се включат и да вземат участие в сходни паради. С парадите се генерираше показност пред обществото и света за някаква „ увереност “, че имаме високо готова и доста мощна войска и че ще се оправим с всеки зложелател,
дръзнал да наруши нашите граници.
Парадите бяха съвременни за ерата на „ социализма “, когато имаше опълчване на двете стопански и обществени системи. Тогава „ дрънкането “ на оръжие посредством проявление на „ здрава “ военна дисциплинираност и всевъзможна руска военна техника някак си ни убеждаваха, че страните-членки от Варшавския контракт, зад които стоеше „ непобедимата “ Червена войска на Съюз на съветските социалистически републики са единственият поръчител за мира по света, а НАТО се представяше като нападателен съюз, който би трябвало да бъде победен.
Комунистическите идеолози не можаха да предвиждат и обосноват бързото раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики и прекратяване съществуването на Варшавския пакт, като разследване от огромните финансови компликации при поддържане на големи, за съответните социалистически страни, армии за сметка на обществения статус на популацията.
В нашето съвремие военните паради с техника са огромна необичайност и се организират най-вече в тоталитарни страни като Руската федерация, Северна Корея, Китай, някои страни от Южна Америка и Африка. В страните-членки на НАТО няма такава традиция – това е национално решение, и единствено България и още 1-2 страни си разрешават лукса да ги организират. Явно има някаква инерция при осъществяване на парадите у нас, останала от „ традициите “ от предишното, само че може би ненапълно провеждането им е потребно, видяно от „ нумизматичната “ им стойност – ще покажем към момента съществуващата руска техника, някоя на възраст, превишаваща и най-стария чиновник на Министерството защитата, „ ретрото “ въпреки всичко е атрактивно.
От друга страна парадите са и добър PR за ръководещите, без значение че са много скъпо средство за това, само че съгласно мен единствения резултат (освен „ шоуто “, което създават), който те биха съдействали, е за модернизацията на армията - да се
убеди нашето общество и ръководещи, че е извънредно време да се разделим със остарялата към този момент руска техника и да се търсят действително разновидности за софтуерна промяна на нашите Въоръжени сили и войска в адекватност с другите армии от НАТО.
За войска като нашата, съгласно мен такива паради не са потребни, локализират честването на Празника на армията единствено в столицата, черпят доста огромен финансов запас от бюджета на МО, а на фона на нападателната война, която РФ води в Украйна, се демонстрира огромна доза политически нарцисизъм за даването на по този начин нужното и желано руско въоръжение за украинската войска, с цел да може Украйна по-бързо да освободи териториите си. Все още се следи известно разделяне на поканените публични лица, ветерани, посетители и жители, в доста случаи доста от тях, наблюдавайки разделно със фамилията си провеждането на парада.
Честването на Деня на храбростта и Празника на Българската войска би трябвало да бъде проведен и празнуван на териториален и кадрови принцип, с цел да го почувстват всички военнослужещи и военни чиновници от цялата страна – с концерти, надпревари, демонстрации, отворени порти, възстановки, BBQ празненства и други Във всички случаи това ще бъде по-атрактивно, по-бюджетно и по-евтино от провеждането на боен церемониал.
- Докъде стигна модернизацията на армията ни? Защо би трябвало да поддържаме още МиГ-29? Военноморски сили все си получават нещо ново. Сухопътни войски сякаш отново виждат модернизацията през крив макарон – и за нови бойни машини, и за 155 мм гаубици?
- По оценки на нашите специалисти от СОР „ Атлантик “ модернизацията, въпреки и постепенно, продължава. За в този момент към момента в региона на планирането и програмирането. Имаме публично признати програмни документи до 2026 година и до 2032 година Но какво от това? Основният проблем е, че към момента нямаме създадена тактика за рационализация на нашата войска според от груповите условия на Алианса и от националните условия и особености на страната ни.
Има и различен проблем – той е юридически. Отнася се за Закона за публичните поръчки. При неговото използване доста огромна част от поръчките не могат да се изпълнят заради лимитираните периоди на бюджетната година и неограничените периоди от подаване
на контестации и водене на правосъдните каузи на несъгласните или не съумелите компании след решението на комисиите. При него доста постоянно се ползва методът на предплатеното заплащане, а това изиграва неприятна смешка на управлението на МО в последно време заради честата промяна в неговото ръководство. В другите държави-членки това е решено посредством специфична, самостоятелна конструкция, отговаряща за доставките или посредством държавно акционерна компания, отговаряща за логистиката. Ние сме една от неповторимите държави-членки на НАТО, в която огромните поръчки за нова техника ги схваща надали не целият свят с изпращане на писма до голям брой компании по неразбираеми критерии и със задачи с невъзможни условия за съответното произведения или система. Този въпрос при другите
държави-членки се взема решение на база осъществена вътрешна експертиза във военното ведомство и избор на компания (в доста случаи водеща в съответната технология), след което следва директно договаряне и оповестяване на резултата едвам когато е подписан контракт или получено изделието. Съвременната осведомителна среда предлага
извънредно богат избор на системи въоръжение и бойна техника и не е належащо ние да откриваме нещо, което към този момент е направено, изследвано, внедрено. Само би трябвало да съблюдаваме правилото на поредност при избора и покупката – има ли го в НАТО и какъв е % на потребление, създава ли се в страни-членки на НАТО, в случай че не – създава ли се в страни на Европейски Съюз и има ли го в тях! Ако изделието се доставя от трети страни, то те не би трябвало да са вражески за Европейски Съюз и НАТО и то да е съвместимо със стандартите на НАТО. За последното се предлага изделието да се закупи от водещи концерни по въоръжението, а те от своя страна да поемат гаранцията за третите страни. Логиката е доста елементарна, когато не са намесени персонални ползи или политическа носталгия.
Сега сами си направете извода до каква степен нашите МиГ-29 е оправдано да ги поддържаме за осъществяване на бойни задания! От началото на войната в Украйна Европейски Съюз е дал своя вот повече от шест и половина милиарда евро за грантове по реимбърсване на предадената от страните руска техника и западна техника втора ръка на Украйна, които към този момент публично се знаят (но не за обществеността, тъй като евентуално са с избран гриф за секретност). Наскоро колегите-патриоти от 3-та аб написаха отворено писмо по какъв начин героично употребявали МиГ-29 и по какъв начин той бил незаместим все още и не трябвало да се дава на Украйна, тъй като новите F-16, които България би трябвало да получи при започване на 2025 година, били още на книга, а по нашата конституция и ЗОВС единствено нашата авиация може да пази нашето небе. Звучи ми малко като агитация с липса на информация. Може и да са прави ненапълно, стига под авиация да не схващат единствено самолета, тъй като авиацията е комплекс от наземна, самолетно- обслужваща и авиационна техника и военнослужещи, чиято съществена цел е обезпечаване на полета на
летеца. Ако създадем къса информация какъв брой души персонален състав от Военновъздушни сили обезпечават полетите на изправните пилотируеми летателни апарати, ще получим и много огромно число. Може да се направи и бюджетна информация за разноските, които по никакъв начин не са малко.
Проблемът е, когато след няколко месеца възникне нуждата от утилизация, тогава колегите-патриоти от 3 аб ще платят ли сметката по това, защото сумите по утилизацията на самолети и боекомплекти към тях преди години бяха много
високи и МО предпочиташе да продаде на съизмерима с утилизацията цена изделията на частни компании за реекспорт в Африка (пр. Уганда). Ако се върнем още веднъж към грантовете на Европейски Съюз за реимбърсване на руската техника – май доходността ще е по-висока, а и успеваемостта и при потребление за освобождение на Украйна и по-бързо привършване на войната ще бъде по-голяма. Но има едно, останало от времето на курсантския живот мислене, да не се минем, което за доста офицери, генерали
и политици към момента е годно.
Въпросът „ Какъв ми е келепира? “ някак си се демонстрира в доста обстановки при предоставяне на безплатна помощ на жертвата (в случая Украйна) и неглижира доста от вероятните национални вероятности. Дребнавото мислене постоянно е водило до лимитирани облаги, само че в ущърб на нацията и в никакъв случай не е било толерирано в интернационален аспект. Ние по натурален път имаме неповторимия късмет да се защитим, като не допуснем разширение на експанзията на РФ към нашата страна посредством даване на оръжие на Украйна, а въпреки това да модернизираме, въпреки и частично, нашата войска, без това да се отрази съществено на бюджета за защита, с което да засилим оперативната съгласуемост с другите страни-членки и засилим тяхното доверие към нас. Ако не успеем да създадем
това, алтернативата е да снемем аероплан МиГ-29 от осъществяването на бойни задания и да стартираме да го използваме само за учебно-тренировъчна активност с осъществяване на началните или с ниска степен на риск задания от КБП на самолета за поддържане на равнището на подготовка на по-младия летателен състав, „ изстисквайки “ оптимално неговия остатъчен запас.
Ние в миналото загубихме опцията да се сдобием със самолети втора ръка F-16, което съгласно мен и други мои сътрудници от авиацията, щеше да бъде положително решение за промяна на Военновъздушни сили и през идващите години щеше да има действителна причина да минем на аероплан 5-то потомство, само че заради сложни политически решения, постепенно държавническо мислене и не задоволително дейната социална позиция, за която и СОР „ Атлантик “ има избрана виновност, се мина на тактиката да закупим аероплан 4-то (или 4+) потомство, който в сходство с националните финансови благоприятни условия страната ни ще експлоатира през идващите 20- 30 години. Не беше планувана и точната ефикасна формула за доставката на съответния брой самолети, защото международния изчерпателен опит демонстрира, че при многоцелеви авиационен комплекс F-16 block 70/72 броят на самолетите в авиационната ескадрила пада към този момент до 12 самолета. Това докара до ненужно договаряне на повече самолети, което изчерпва в избрана степен финансовия запас за закупуване на друго въоръжение за БА и по-специално БТ за Сухопътни войски.
Проблемите във Военноморски сили също не са малко. На следващата дискусионна кръгла маса, която СОРА организира взаимно с Военноморски сили в планетариума на Морско учебно заведение се направиха доста настоящи разбори, на фона на разразилата се война, за сигурността в Черно море и като гранична зона на България с РФ. По оценка на НАТО Черноморския район се явява значима стратегическа зона в защитата на територията на Алианса, в която нашите Военноморски сили играят изключително значение.
Нещо повече – войната сподели, че тактиката в развиването на нашите Военноморски сили като тип въоръжена мощ би трябвало да бъде сложена преди всичко, изключително с модернизиране на флота, възобновяване на подводните сили като задържащ инструмент, усилване на брегова ракетно-артилерийска и противовъздушна защита, морската авиация и специфичните подразделения. Построяването на двата бойни кораба за Военноморски сили надалеч няма да реализира мечтаните резултати при повишение на качествата, Необходимо е закупуване първоначално и на най-малко две подводни лодки (вероятно втора ръка по каскадния способ) от страна с развити морски качества в НАТО, а в следствие и на още две подводни лодки за обезпечаване на непрекъснат цикъл на наблюдаване на морските дълбочинни подходи.
Наистина, както се изразявате, в Сухопътни войски не се вижда още светлина в тунела във връзка тяхното превъоръжаване. Това е типът Водоснабдителна система, който е най-видим в съдружните и мироопазващи интервенции на НАТО. Представители от тях са взели участие и не престават да вземат участие в съвсем всички, провеждани до момента съдружни, на НАТО и на Европейски Съюз интервенции като са взели присъединяване с повече от 12 000 военнослужещи. От опита ми в разнообразни задачи и интервенции зад граница и част от службата ми прекарана в Сухопътни войски съм се убедил, че тези хора са доста упорити, с висок военен дух и по нищо не отстъпват на техните сътрудници от другите армии, а в противен случай – доста от тях им завиждат за смелостта, с която извършват
поставените им задания в региона на задачата (визирам 2-я български контингент в Ирак и контингентите в ISAF (Афганистан)), само че за огромно страдание досега (с дребни изключения) не се откри държавно управление и управление на МО, което да докара до край модернизацията и трансформацията на Сухопътни войски. Имаше няколко следващи несполучливи опита за закупуване на БМ. СОРА излезе с няколко експертни позиции по финализираните състезания, до които доближиха представителите на PATRIA и GDLS (Piranha), само че заради неразбираеми аргументи, макар обновените предложения от фирмите до включване във
финансовите предели на МО, техника не беше договорирана. Причина за това е и честата промяна на управлението на МО през последните години, колебливостта при взимане на бързи и ефикасни решения, корпоративните ползи на някои компании и не на последно място – игнориране на експертизата от външни експертни организации (каквато е и СОРА) и предложенията на индустриалния бизнес. На този стадий служебното управление на МО, без значение от лимитираните му благоприятни условия се пробва да възобнови процеса на рационализация на Сухопътни войски, започвайки нова процедура с включване на уголемен състав от компании – към 10, и давайки тегловни връзки и към вид на национална
разработка на БМ. Независимо от огромните компликации в „ пехотата “ страната ни съумя да провежда, окомплектова и извърши бойно сглобяване на взаимна многонационална ББГр. по стандарт на НАТО. Въпросът за създаване на тежка механизирана бригада до 2026 година остава открит и неразбираем, заради началния стадии на процедурата по желание на БМ. За другите системи на въоръжение в Сухопътни войски не е належащо да се повдига въпрос, защото те хронологично ще следват главното превъоръжаване.
За разлика от Сухопътни войски, СКСО като най-млад тип Водоснабдителна система (но с 80-годишна история) съумя в къси периоди да се сътвори, построи и превъоръжи оптимално бързо и дейно, при доста стеснен финансов предел и да стане пример за боен мениджмънт, с помощта на неговия пълководец и управителен състав. И този триумф не е че се намира в Пловдив, откъдето съм и аз, а с помощта на основаните здрави гражданско-военни връзки с централните и локални органи на властта, частния бранш, църквата, публичните Неправителствени организации, жителите и студентската общественост.
Изграждането и развиването на социална поддръжка в сегашния миг е извънредно скъпо за осъществяване на плановете от нашата войска!
- В плана за бюджет за тази година разноските за защита са 1,85 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Докъде ще я докара армията с този бюджет. И ще остане ли подобен този бюджет?
-На Срещата на върха на НАТО в Нюпорт (Уелс) през 2014 година се взе решение бюджетите за защита на страните от Алианса да се усилват последователно и до 2024 година да станат 2%. Когато приказваме в НАТО за защита това значи, че плануванаъа сума е предопределена извънредно за поддържане на отбранителни качества, включващи задачи и интервенции зад граница, ВТ, инфраструктура, образование и учения и тренировки. Фондовете за работна заплата, осигуровки, застраховки, пенсии и добавки при
злополуки и неработоспособност не се включват в този %. При нас нещата се схващат по различен метод.
Бюджетът на МО се преглежда като едно цяло, в което са включени всички разноски по издръжката на персоналния състав - военни и цивилни), настоящата прехрана на инфраструктурата, финансовите разноски и част от плановете по превъоръжаване, като съответните раздели са в проценти. Интересното е, че пенсиите на военнослужещите на кадрова военна работа са част от издръжката на персоналния състав и влизат в разноските за защита. България е единствената страна в НАТО, а може ви и в международен мащаб, в която военнослужещите вземат по едно и също време пенсия и заплата. Да не приказваме за % на цивилните пенсионери в армията.
С по този начин плануваните за 2023 година разноски за защита от 1,85% от Брутният вътрешен продукт ще се окаже, че финансите ще стигнат единствено за прехрана на персоналния състав и настоящи разноски за прехрана на инфраструктурата. Трябва да обърнем внимание, че бюджета за МО беше плануван предходната година без да бъде регистрирана обективно високата инфлация, ресурсното изхабяване на ВТ и инфраструктурата, да не приказваме за финансовите разноски и поправки. Без актуализация на бюджета за защита е вероятен евентуален срив в системата, който би довел до всеобщо овакантяване на готови фрагменти, които биха се осъществили в частния бранш на по-добро възнаграждение.
Има и още една „ законова “ цепнатина – както загатнах нагоре за съдбовния Закон за публичните поръчки. Много от договорите по натурален път не могат да се осъществят до края на годината и неусвоените по тези поръчки финансови средства се връщат назад в държавния бюджет (а не в бюджета по отбрана) за преразпределяне. От тази финансова процедура МО губи в порядъка 2-15% от своя така и така непълен бюджет. От направения разбор може да се стигне до извода, че действителните разноски за
защита по условията на НАТО са под 1 %.
- Има предложение за районен координационен център на НАТО в България. Ще го иима ли? Каква е готовността на бойната група на НАТО у нас?
- Анализите и общите решения в НАТО се вземат само и в полза на груповата сигурност. Ние бяхме очевидци, когато Върховният главнокомандващ силите на НАТО взе решение за увеличаване на дежурството по осъществяване на дилемите свързани с Air Policing, защото това беше належащо за общата сигурност на Алианса. Стратегическото състояние на България в общата защита на НАТО допуска и основаването на нейна територия и на координационни центрове в разнообразни посоки.
Вече имаме построен подобен по логистика. Предложението за районен координационен център не е ново и същият е построен край Варна, само че цялостното му действие не е разгърнато, доколкото ми е известно от ненапълно присъединяване от страна на Турция, която държеше центърът да бъде на нейна територия. Въпросът трябваше да бъде решен на срещата на министрите на защитата през октомври м.г. с ходатайство на Съединени американски щати, а от страна на България да се разшири интернационалното присъединяване и да се усъвършенства инфраструктурата и метода към центъра, само че за повече детайлности не ми е известно по какъв начин са се развили нещата. Доколкото имам информация от медиите, центърът действа, само че не с цялостен потенциал.
За готовността на ББГр. беше докладвано преди седмица, че бойното сглобяване с осъществяване на бойни стрелби е завършено и групата е под италианско командване – т.е. рамковата страна е Италия. Интересно беше нейното основаване – обратно на всяка логичност в НАТО, ние с цел да откажем американско наличие с ББГр. взехме решение сами да си създадем такава, което не беше най-мъдрото решение. Нали не се съмнявате, че бойният капацитет на ББГр. от Съединени американски щати е доста по-висок от бойния капацитет на
ББГр. образувана от балкански страни и италианци. Това се обуславя от забележителния военен, информационен, оперативно съчетаем и мобилно портативен опит при американска ББГр. спрямо съдружната ББГр., формирана от балкански страни с водеща страна Италия. България изразходи обилни финансови и времеви запаси от своя бюджет и най-после се оказа, че сама не може да извърши тази задача, безогледно поета от следващото управление на МО.
Оказа се, че и най- модерната техника, предоставена от нашата войска, е години обратно от относително остарялата техника, с която американската рота взе участие в ББГр., да не приказваме и за колесната и информационна несъответственост сред машините. В ББГр. ние предоставихме най-хубавото си въоръжение и най- квалифицирания боен състав, само че при предаване на групата под командване на НАТО, българското формирование от нея няма да е към този момент част от БА, а ще е планувано за изнасяне по решение на НАТО и
в други съюзни страни. Ако бяхме минали на разновидността да поканим на наша територия ББГр. на съюзна страна, щяхме да спестим нашите разноски за окомплектоване и подготовка, нямаше да имаме отношение по мобилно прекачване, образование, прехрана и т. н. Щяхме да организираме взаимна подготовка на нашите Водоснабдителна система и не на последно място, щяхме да развием инфраструктурата на съответния район, където е ситуирана съответната ББГр. посредством привличане на локален персонален състав по поддръжка, защита, доставяне и създаване на инфраструктурни планове по CIMIC за сметка на признатата група.
Тук държа да отбележа, че при осъществяване на задания по бойна подготовка на
американските формирования на непозната територия към 30% от планувания за това бюджет се употребява за създаване на планове по гражданско-военно съдействие по предложение на локалните органи на властта и без категорично оповестяване на конкурс по Закона за публичните поръчки. Предполагам, че се досещате от какъв порядък са сумите и по какъв начин те биха се отразили на дребните обитаеми места. Ето за какво детайл от груповата успеваемост в НАТО е целта при потребление на непознати ББГр, от държави-членки, които не са от външните граници на Алианса.
- Войната в Украйна не даде ли урок на политиците, че армията би трябвало да има качества за отбрана?
- Министърът споделя, че няма директна военна опасност. Но преди войната се твърдеше, че няма да има война в Украйна? Мое вътрешно разбиране е, че огромна част от политиците не си дават действителна сметка до какво може да докара едно разширение на войната в Украйна. Това значи включване на НАТО във войната, защото след приемане на Финландия в НАТО източноевропейските граници на НАТО са с РФ, Беларус, Украйна и Молдова. За страдание в последните парламенти съвсем не се срещат военни специалисти, които да подчертават върху увеличение на отбранителните качества на армията. Докладваните от МО проблематични въпроси не намират своята поддръжка и не се търси военна експертиза от неправителствения бранш. Това ще докара последователно до срив в системата за национална сигурност и защита и евентуално
МО няма да бъде атрактивно ведомство за доста от партиите, заради вдишване на висока отговорност или неспособност от неговото цялостно възобновяване.
Министърът на защитата в тази ситуация е прав. Той изхожда от общата оценка за НАТО все още, а България е част от НАТО. Но водената война до нашите граници може внезапно да промени своите параметри и ситуацията ненадейно да се трансформира в рискова. Разузнавателните органи са тези, които би трябвало да генерират прогнози и да му дават разновидности за решение. Независимо от обстоятелството, че за България все още няма директна военна опасност, готовността за деяние не би трябвало да бъде пасивна, а интензивно да се търсят източници и да се вършат разбори за предугаждане развиването на бойните дейности и възможното усилване на риска, което от своя страна ще изисква избрана реакция. Въпросът – подготвени ли сме да реагираме навреме и ефикасно остава открит.
Вярно, че преди войната на доста места се твърдеше, че няма да има война – мисля, че това беше по- скоро утешение. СОРА неколкократно обявяваше в свои изявленията, че война ще има и въпрос на време е по кое време ще стартира. Нещо повече, някои наши членове даже пресъздадоха евентуалните сюжети (не желая да изтъквам имена за да им запазя престижа и не основа злоба и ненавист към тях) и развиване на бойните дейности. Много от тях се развиха според прогнозите. Мисля, че четох и сходна тяхна обява и на вашия уебсайт. Имаше и даже и опит и даже познаване на евентуалната дата за експлоадиране на войната – 24.02.2022 година (един ден след Празника на Червената армия). Това е документирано в е-мейли сред нашите членове. СОРА беше една от дребното организации (национални, държавни и неправителствени), която безусловно повярва на международно водещите разследващи организации (на Съединени американски щати и Великобритания), които имат най-мощния разследващ инструментариум и благоприятни условия за прогнози, че война ще има, тя е неизбежна и ще стартира в края на февруари. Защо това не направиха доста от съдружниците в НАТО, прочие Германия, Франция и други Не приказваме за българското разузнаване, което по справедливи аргументи не одобри информацията за вярна.
Отговорът е един – засилената хибридна война, агитация и внушението за великата военна мощ на РФ, на която доста от европейските ръководители не желаеха да се опълчват, с цел да не „ ядосат “ други Путин. Те не бяха осъзнали обстоятелството, че след завземането на Крим РФ ще желае да завземе цяла или половин Украйна а после… може и България, с цел да се сътвори кулоар към Сърбия и посредством присъединение на Унгария да откъсне Румъния от отбранителната система на НАТО и по този метод да провокира разпад на НАТО. Звучи обикновено, фантастично, само че може да е било и правилно!
Изводът е, че съдружниците в НАТО към момента не са на равнище да имат безусловно доверие един към различен и да имат вяра на информацията и анализите на по-опитния и по-силния в тази област. За страдание и България подложи на подозрение американската и английската експертиза, а повярва на пропагандата на Путин до там, че се откри и министър на защитата, който назова експанзията в Украйна „ специфична интервенция “. От началото на войната СОРА е дала повече от 1000 изявленията за разнообразни медии и не е престанала да взе участие интензивно в медийното пространство за разяснение в социална изгода своята военна експертиза и разбори за развиване на обстановката.
- Ще има ли значение военната помощ за Украйна сега на страните за присъединяване им в следвоенния " План Маршал " в тази страна? Даде ли България всичко належащо като военна помощ на Украйна?
- Естествено ще има! Този, който най-вече е дарил (дал, продал, подарил) военна помощ на Украйна, изразяваща се във въоръжение, муниции, отбранителна екипировка, лекарства, консерви, вода и генератори за ток, може да чака да бъде поканен да се включи в следвоенното възобновяване на страната. Грантовете от шест и половина милиарда евро от Европейски Съюз за даване на военна помощ за Украйна са единствено един тест за установяване на страните, оказващи материална съпричастност към народа на Украйна и украинското държавно управление и са „ капка в морето “ спрямо плануваните
финансови средства за следвоенно възобновяване на Украйна, които все още се показват в грантове от Съединени американски щати от порядъка на 140 милиарда щ. $ и допускам повече от 100 милиарда евро ще се гласоподават от Европейски Съюз, финанси, които ще бъдат предоставени на компании, участващи във възобновяване и съоръжение на цялостната инфраструктура на Украйна, само че посочени и одобрени от украинското държавно управление (респективно за обособените страни от украинските посолства) и тогава непоканения бизнес от някои страни самичък ще реши на кой да се сърди!
България е дала това, което е решила. Тук желая да отбележа, че военната помощ, която е предоставяна от нашите съдружници и страните от Европейски Съюз е била с позволение на парламентите по предложение на държавните управления. Грешно е да се мисли, както у нас се оформя мнението, че министърът на защитата е този, който дефинира кое въоръжение да се даде. Той е единствено реализатор на решение на парламент и предложение на държавно управление. Единствено в Словакия част от въоръжението е препоръчано от новият министър на защитата, като снето и с отпаднала нужда (има се поради 13 бр. МиГ-29). Номенклатурите на предоставеното въоръжение за Украйна от съдружниците е с гриф за секретност и единствено страната адресат (Украйна) може да го разгласи, а страните афишират единствено каква е цената на предоставената пратка, за бъдещо реимбърсване! По тази причина е мъчно да се даде отговор дали всичко належащо от страна на България е обещано. Това Украйна може да оцени! Но постоянно може да се даде още!
- И най-после най-малко за Деня на храбростта и Празник на Българската войска можем ли да кажем положителни думи за воините. Нека напомним - в случай че я нямаше армията, нямаше да я има и България?!
- Използвам случая посредством вас да поздравя, по случай Деня на храбростта и Празник на
Българската войска,всички военнослужещи, военни чиновници, резервисти, запасни и ветерани, които служат с достолепие и чест и гордо и безусловно извършват своите отговорности, които не жалят сили и сила при осъществяване на всяка сложена задача по отбрана на териториалната целокупност и въздушното пространство на страната, и да им пожелая да бъдат здрави, сполучливи, с висок родолюбив дух и блян в осъществяване на най-новите достижения във военната област за цялостна интеграция на страната ни в НАТО и Европейски Съюз.
Нека не забравяме, че нашата войска е печелила героични борби за отбрана на отечеството, с нея е реализирана независимостта на страната ни и тя е гръбнака на националната сигурност на България.
Честит празник!
----------------------------------------------------
Полковник от запаса Вилис Цуров е роден на 17.06.1961 година в Пловдив. Завършва МГ „ Акад. К. Попов “, ВНВВУ „ Г. Бенковски “ – Долна Митрополия – Щабни Военновъздушни сили, ВА Г.С Раковски “ – Военновъздушни сили – Оперативно-тактически профил, СУ „ Св. Климент Охридски “ – Информатика, Маршал център – стратегически курс.
В армията е бил:
- Началник на група за бойно ръководство на авиацията – 2 мсд (Стара Загора) и 7 мсд (Ямбол) –
общо 7 година
(началник на Полевата автоматизирана система за ръководство на войските - за авиацията)
- Зам. шеф и н-к на ИЦ на 10 САК (КТА) - Пловдив – 3 година
- Старши асистент в действен отдел – КТА – 1 година
- Старши асистент и н-к направление в Сл. Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) – 3 година
- Зам. н-к на отдел „ Кадрово и административно обезпечаване “ на Военно-икономическия блок на
МО (ВИБ) - 2 г.;
- Дирекции в МО по НАТО и Европейски Съюз, шеф канцелария на ЗМО – 2 година
- Главен специалист и н-к на отдел „ Гражданско-военно съдействие “ (CIMIC) – Генерален щаб, СОК и СКС –
общо 5 година
- Мисии зад граница (Еритреа, Етиопия, Афганистан, Ирак и Либерия – активност, обвързвана със
CIMIC) и Щат 918 – общо 6 година
Пенсионира се по персонално предпочитание на 12.12,2022 година На работа е в английска компания. Председател е на СОР „ Атлантик “ от 2019 година Женен, 2 деца. Владее британски и съветски език.
Въпросите зададе: Красен Бучков
който назова експанзията в Украйна „ специфична интервенция “, споделя още шефът на " Атлантик ".
- Кой боен церемониал от минали години за 6 май си спомняте най-ярко? Необходими ли са през днешния ден такива паради?
- Като се обърна обратно пред мен най-ярко се откроява военният церемониал по случай 1300 година от основаване на Първата българска страна. Беше извършен в далечната 1981 година Наистина беше величествен! В него участваха 13 блока, включващи всичките висши военни учебни заведения и типовете Водоснабдителна система дружно със специфичните подразделения и други Имаше огромно количество военна техника и доста гости. Парадът от „ противоположната страна “ беше запомнен с това, че повече от месец, като курсанти втори курс от ВНВВУ, бяхме командировани и настанени в ПЖИ „ Тодор Каблешков “ “ и всяка нощ след 23.00 ч. тренирахме на площада по към два часа, дружно с нашите сътрудници от другите военни учебни заведения и Водоснабдителна система от Българска народна армия (тогава). Имаше много контузени от тренировките, а битовите условия бяха под всякаква рецензия – по 80 души в спално помещение, неприятни битови и хигиенични условия и никаква отпуска. Много от нас „ скрито “ разясниха, че всичко се правеше за един човек и той трябваше да хареса нашето прекосяване в церемониален марш. Този човек беше „ вождът “ на Българска комунистическа партия – други Тодор Живков, а от представянето на този церемониал зависеше развиването на доста офицери и генерали!
Навярно през този интервал големите сили и средства, които страната е заделяла за сходни мероприятия са били в идеологическа взаимозависимост и показ пред света какъв брой мощен е комунистическият строй, и единствено удостоените от командирите и партийните организации военнослужещи ще могат да се включат и да вземат участие в сходни паради. С парадите се генерираше показност пред обществото и света за някаква „ увереност “, че имаме високо готова и доста мощна войска и че ще се оправим с всеки зложелател,
дръзнал да наруши нашите граници.
Парадите бяха съвременни за ерата на „ социализма “, когато имаше опълчване на двете стопански и обществени системи. Тогава „ дрънкането “ на оръжие посредством проявление на „ здрава “ военна дисциплинираност и всевъзможна руска военна техника някак си ни убеждаваха, че страните-членки от Варшавския контракт, зад които стоеше „ непобедимата “ Червена войска на Съюз на съветските социалистически републики са единственият поръчител за мира по света, а НАТО се представяше като нападателен съюз, който би трябвало да бъде победен.
Комунистическите идеолози не можаха да предвиждат и обосноват бързото раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики и прекратяване съществуването на Варшавския пакт, като разследване от огромните финансови компликации при поддържане на големи, за съответните социалистически страни, армии за сметка на обществения статус на популацията.
В нашето съвремие военните паради с техника са огромна необичайност и се организират най-вече в тоталитарни страни като Руската федерация, Северна Корея, Китай, някои страни от Южна Америка и Африка. В страните-членки на НАТО няма такава традиция – това е национално решение, и единствено България и още 1-2 страни си разрешават лукса да ги организират. Явно има някаква инерция при осъществяване на парадите у нас, останала от „ традициите “ от предишното, само че може би ненапълно провеждането им е потребно, видяно от „ нумизматичната “ им стойност – ще покажем към момента съществуващата руска техника, някоя на възраст, превишаваща и най-стария чиновник на Министерството защитата, „ ретрото “ въпреки всичко е атрактивно.
От друга страна парадите са и добър PR за ръководещите, без значение че са много скъпо средство за това, само че съгласно мен единствения резултат (освен „ шоуто “, което създават), който те биха съдействали, е за модернизацията на армията - да се
убеди нашето общество и ръководещи, че е извънредно време да се разделим със остарялата към този момент руска техника и да се търсят действително разновидности за софтуерна промяна на нашите Въоръжени сили и войска в адекватност с другите армии от НАТО.
За войска като нашата, съгласно мен такива паради не са потребни, локализират честването на Празника на армията единствено в столицата, черпят доста огромен финансов запас от бюджета на МО, а на фона на нападателната война, която РФ води в Украйна, се демонстрира огромна доза политически нарцисизъм за даването на по този начин нужното и желано руско въоръжение за украинската войска, с цел да може Украйна по-бързо да освободи териториите си. Все още се следи известно разделяне на поканените публични лица, ветерани, посетители и жители, в доста случаи доста от тях, наблюдавайки разделно със фамилията си провеждането на парада.
Честването на Деня на храбростта и Празника на Българската войска би трябвало да бъде проведен и празнуван на териториален и кадрови принцип, с цел да го почувстват всички военнослужещи и военни чиновници от цялата страна – с концерти, надпревари, демонстрации, отворени порти, възстановки, BBQ празненства и други Във всички случаи това ще бъде по-атрактивно, по-бюджетно и по-евтино от провеждането на боен церемониал.
- Докъде стигна модернизацията на армията ни? Защо би трябвало да поддържаме още МиГ-29? Военноморски сили все си получават нещо ново. Сухопътни войски сякаш отново виждат модернизацията през крив макарон – и за нови бойни машини, и за 155 мм гаубици?
- По оценки на нашите специалисти от СОР „ Атлантик “ модернизацията, въпреки и постепенно, продължава. За в този момент към момента в региона на планирането и програмирането. Имаме публично признати програмни документи до 2026 година и до 2032 година Но какво от това? Основният проблем е, че към момента нямаме създадена тактика за рационализация на нашата войска според от груповите условия на Алианса и от националните условия и особености на страната ни.
Има и различен проблем – той е юридически. Отнася се за Закона за публичните поръчки. При неговото използване доста огромна част от поръчките не могат да се изпълнят заради лимитираните периоди на бюджетната година и неограничените периоди от подаване
на контестации и водене на правосъдните каузи на несъгласните или не съумелите компании след решението на комисиите. При него доста постоянно се ползва методът на предплатеното заплащане, а това изиграва неприятна смешка на управлението на МО в последно време заради честата промяна в неговото ръководство. В другите държави-членки това е решено посредством специфична, самостоятелна конструкция, отговаряща за доставките или посредством държавно акционерна компания, отговаряща за логистиката. Ние сме една от неповторимите държави-членки на НАТО, в която огромните поръчки за нова техника ги схваща надали не целият свят с изпращане на писма до голям брой компании по неразбираеми критерии и със задачи с невъзможни условия за съответното произведения или система. Този въпрос при другите
държави-членки се взема решение на база осъществена вътрешна експертиза във военното ведомство и избор на компания (в доста случаи водеща в съответната технология), след което следва директно договаряне и оповестяване на резултата едвам когато е подписан контракт или получено изделието. Съвременната осведомителна среда предлага
извънредно богат избор на системи въоръжение и бойна техника и не е належащо ние да откриваме нещо, което към този момент е направено, изследвано, внедрено. Само би трябвало да съблюдаваме правилото на поредност при избора и покупката – има ли го в НАТО и какъв е % на потребление, създава ли се в страни-членки на НАТО, в случай че не – създава ли се в страни на Европейски Съюз и има ли го в тях! Ако изделието се доставя от трети страни, то те не би трябвало да са вражески за Европейски Съюз и НАТО и то да е съвместимо със стандартите на НАТО. За последното се предлага изделието да се закупи от водещи концерни по въоръжението, а те от своя страна да поемат гаранцията за третите страни. Логиката е доста елементарна, когато не са намесени персонални ползи или политическа носталгия.
Сега сами си направете извода до каква степен нашите МиГ-29 е оправдано да ги поддържаме за осъществяване на бойни задания! От началото на войната в Украйна Европейски Съюз е дал своя вот повече от шест и половина милиарда евро за грантове по реимбърсване на предадената от страните руска техника и западна техника втора ръка на Украйна, които към този момент публично се знаят (но не за обществеността, тъй като евентуално са с избран гриф за секретност). Наскоро колегите-патриоти от 3-та аб написаха отворено писмо по какъв начин героично употребявали МиГ-29 и по какъв начин той бил незаместим все още и не трябвало да се дава на Украйна, тъй като новите F-16, които България би трябвало да получи при започване на 2025 година, били още на книга, а по нашата конституция и ЗОВС единствено нашата авиация може да пази нашето небе. Звучи ми малко като агитация с липса на информация. Може и да са прави ненапълно, стига под авиация да не схващат единствено самолета, тъй като авиацията е комплекс от наземна, самолетно- обслужваща и авиационна техника и военнослужещи, чиято съществена цел е обезпечаване на полета на
летеца. Ако създадем къса информация какъв брой души персонален състав от Военновъздушни сили обезпечават полетите на изправните пилотируеми летателни апарати, ще получим и много огромно число. Може да се направи и бюджетна информация за разноските, които по никакъв начин не са малко.
Проблемът е, когато след няколко месеца възникне нуждата от утилизация, тогава колегите-патриоти от 3 аб ще платят ли сметката по това, защото сумите по утилизацията на самолети и боекомплекти към тях преди години бяха много
високи и МО предпочиташе да продаде на съизмерима с утилизацията цена изделията на частни компании за реекспорт в Африка (пр. Уганда). Ако се върнем още веднъж към грантовете на Европейски Съюз за реимбърсване на руската техника – май доходността ще е по-висока, а и успеваемостта и при потребление за освобождение на Украйна и по-бързо привършване на войната ще бъде по-голяма. Но има едно, останало от времето на курсантския живот мислене, да не се минем, което за доста офицери, генерали
и политици към момента е годно.
Въпросът „ Какъв ми е келепира? “ някак си се демонстрира в доста обстановки при предоставяне на безплатна помощ на жертвата (в случая Украйна) и неглижира доста от вероятните национални вероятности. Дребнавото мислене постоянно е водило до лимитирани облаги, само че в ущърб на нацията и в никакъв случай не е било толерирано в интернационален аспект. Ние по натурален път имаме неповторимия късмет да се защитим, като не допуснем разширение на експанзията на РФ към нашата страна посредством даване на оръжие на Украйна, а въпреки това да модернизираме, въпреки и частично, нашата войска, без това да се отрази съществено на бюджета за защита, с което да засилим оперативната съгласуемост с другите страни-членки и засилим тяхното доверие към нас. Ако не успеем да създадем
това, алтернативата е да снемем аероплан МиГ-29 от осъществяването на бойни задания и да стартираме да го използваме само за учебно-тренировъчна активност с осъществяване на началните или с ниска степен на риск задания от КБП на самолета за поддържане на равнището на подготовка на по-младия летателен състав, „ изстисквайки “ оптимално неговия остатъчен запас.
Ние в миналото загубихме опцията да се сдобием със самолети втора ръка F-16, което съгласно мен и други мои сътрудници от авиацията, щеше да бъде положително решение за промяна на Военновъздушни сили и през идващите години щеше да има действителна причина да минем на аероплан 5-то потомство, само че заради сложни политически решения, постепенно държавническо мислене и не задоволително дейната социална позиция, за която и СОР „ Атлантик “ има избрана виновност, се мина на тактиката да закупим аероплан 4-то (или 4+) потомство, който в сходство с националните финансови благоприятни условия страната ни ще експлоатира през идващите 20- 30 години. Не беше планувана и точната ефикасна формула за доставката на съответния брой самолети, защото международния изчерпателен опит демонстрира, че при многоцелеви авиационен комплекс F-16 block 70/72 броят на самолетите в авиационната ескадрила пада към този момент до 12 самолета. Това докара до ненужно договаряне на повече самолети, което изчерпва в избрана степен финансовия запас за закупуване на друго въоръжение за БА и по-специално БТ за Сухопътни войски.
Проблемите във Военноморски сили също не са малко. На следващата дискусионна кръгла маса, която СОРА организира взаимно с Военноморски сили в планетариума на Морско учебно заведение се направиха доста настоящи разбори, на фона на разразилата се война, за сигурността в Черно море и като гранична зона на България с РФ. По оценка на НАТО Черноморския район се явява значима стратегическа зона в защитата на територията на Алианса, в която нашите Военноморски сили играят изключително значение.
Нещо повече – войната сподели, че тактиката в развиването на нашите Военноморски сили като тип въоръжена мощ би трябвало да бъде сложена преди всичко, изключително с модернизиране на флота, възобновяване на подводните сили като задържащ инструмент, усилване на брегова ракетно-артилерийска и противовъздушна защита, морската авиация и специфичните подразделения. Построяването на двата бойни кораба за Военноморски сили надалеч няма да реализира мечтаните резултати при повишение на качествата, Необходимо е закупуване първоначално и на най-малко две подводни лодки (вероятно втора ръка по каскадния способ) от страна с развити морски качества в НАТО, а в следствие и на още две подводни лодки за обезпечаване на непрекъснат цикъл на наблюдаване на морските дълбочинни подходи.
Наистина, както се изразявате, в Сухопътни войски не се вижда още светлина в тунела във връзка тяхното превъоръжаване. Това е типът Водоснабдителна система, който е най-видим в съдружните и мироопазващи интервенции на НАТО. Представители от тях са взели участие и не престават да вземат участие в съвсем всички, провеждани до момента съдружни, на НАТО и на Европейски Съюз интервенции като са взели присъединяване с повече от 12 000 военнослужещи. От опита ми в разнообразни задачи и интервенции зад граница и част от службата ми прекарана в Сухопътни войски съм се убедил, че тези хора са доста упорити, с висок военен дух и по нищо не отстъпват на техните сътрудници от другите армии, а в противен случай – доста от тях им завиждат за смелостта, с която извършват
поставените им задания в региона на задачата (визирам 2-я български контингент в Ирак и контингентите в ISAF (Афганистан)), само че за огромно страдание досега (с дребни изключения) не се откри държавно управление и управление на МО, което да докара до край модернизацията и трансформацията на Сухопътни войски. Имаше няколко следващи несполучливи опита за закупуване на БМ. СОРА излезе с няколко експертни позиции по финализираните състезания, до които доближиха представителите на PATRIA и GDLS (Piranha), само че заради неразбираеми аргументи, макар обновените предложения от фирмите до включване във
финансовите предели на МО, техника не беше договорирана. Причина за това е и честата промяна на управлението на МО през последните години, колебливостта при взимане на бързи и ефикасни решения, корпоративните ползи на някои компании и не на последно място – игнориране на експертизата от външни експертни организации (каквато е и СОРА) и предложенията на индустриалния бизнес. На този стадий служебното управление на МО, без значение от лимитираните му благоприятни условия се пробва да възобнови процеса на рационализация на Сухопътни войски, започвайки нова процедура с включване на уголемен състав от компании – към 10, и давайки тегловни връзки и към вид на национална
разработка на БМ. Независимо от огромните компликации в „ пехотата “ страната ни съумя да провежда, окомплектова и извърши бойно сглобяване на взаимна многонационална ББГр. по стандарт на НАТО. Въпросът за създаване на тежка механизирана бригада до 2026 година остава открит и неразбираем, заради началния стадии на процедурата по желание на БМ. За другите системи на въоръжение в Сухопътни войски не е належащо да се повдига въпрос, защото те хронологично ще следват главното превъоръжаване.
За разлика от Сухопътни войски, СКСО като най-млад тип Водоснабдителна система (но с 80-годишна история) съумя в къси периоди да се сътвори, построи и превъоръжи оптимално бързо и дейно, при доста стеснен финансов предел и да стане пример за боен мениджмънт, с помощта на неговия пълководец и управителен състав. И този триумф не е че се намира в Пловдив, откъдето съм и аз, а с помощта на основаните здрави гражданско-военни връзки с централните и локални органи на властта, частния бранш, църквата, публичните Неправителствени организации, жителите и студентската общественост.
Изграждането и развиването на социална поддръжка в сегашния миг е извънредно скъпо за осъществяване на плановете от нашата войска!
- В плана за бюджет за тази година разноските за защита са 1,85 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Докъде ще я докара армията с този бюджет. И ще остане ли подобен този бюджет?
-На Срещата на върха на НАТО в Нюпорт (Уелс) през 2014 година се взе решение бюджетите за защита на страните от Алианса да се усилват последователно и до 2024 година да станат 2%. Когато приказваме в НАТО за защита това значи, че плануванаъа сума е предопределена извънредно за поддържане на отбранителни качества, включващи задачи и интервенции зад граница, ВТ, инфраструктура, образование и учения и тренировки. Фондовете за работна заплата, осигуровки, застраховки, пенсии и добавки при
злополуки и неработоспособност не се включват в този %. При нас нещата се схващат по различен метод.
Бюджетът на МО се преглежда като едно цяло, в което са включени всички разноски по издръжката на персоналния състав - военни и цивилни), настоящата прехрана на инфраструктурата, финансовите разноски и част от плановете по превъоръжаване, като съответните раздели са в проценти. Интересното е, че пенсиите на военнослужещите на кадрова военна работа са част от издръжката на персоналния състав и влизат в разноските за защита. България е единствената страна в НАТО, а може ви и в международен мащаб, в която военнослужещите вземат по едно и също време пенсия и заплата. Да не приказваме за % на цивилните пенсионери в армията.
С по този начин плануваните за 2023 година разноски за защита от 1,85% от Брутният вътрешен продукт ще се окаже, че финансите ще стигнат единствено за прехрана на персоналния състав и настоящи разноски за прехрана на инфраструктурата. Трябва да обърнем внимание, че бюджета за МО беше плануван предходната година без да бъде регистрирана обективно високата инфлация, ресурсното изхабяване на ВТ и инфраструктурата, да не приказваме за финансовите разноски и поправки. Без актуализация на бюджета за защита е вероятен евентуален срив в системата, който би довел до всеобщо овакантяване на готови фрагменти, които биха се осъществили в частния бранш на по-добро възнаграждение.
Има и още една „ законова “ цепнатина – както загатнах нагоре за съдбовния Закон за публичните поръчки. Много от договорите по натурален път не могат да се осъществят до края на годината и неусвоените по тези поръчки финансови средства се връщат назад в държавния бюджет (а не в бюджета по отбрана) за преразпределяне. От тази финансова процедура МО губи в порядъка 2-15% от своя така и така непълен бюджет. От направения разбор може да се стигне до извода, че действителните разноски за
защита по условията на НАТО са под 1 %.
- Има предложение за районен координационен център на НАТО в България. Ще го иима ли? Каква е готовността на бойната група на НАТО у нас?
- Анализите и общите решения в НАТО се вземат само и в полза на груповата сигурност. Ние бяхме очевидци, когато Върховният главнокомандващ силите на НАТО взе решение за увеличаване на дежурството по осъществяване на дилемите свързани с Air Policing, защото това беше належащо за общата сигурност на Алианса. Стратегическото състояние на България в общата защита на НАТО допуска и основаването на нейна територия и на координационни центрове в разнообразни посоки.
Вече имаме построен подобен по логистика. Предложението за районен координационен център не е ново и същият е построен край Варна, само че цялостното му действие не е разгърнато, доколкото ми е известно от ненапълно присъединяване от страна на Турция, която държеше центърът да бъде на нейна територия. Въпросът трябваше да бъде решен на срещата на министрите на защитата през октомври м.г. с ходатайство на Съединени американски щати, а от страна на България да се разшири интернационалното присъединяване и да се усъвършенства инфраструктурата и метода към центъра, само че за повече детайлности не ми е известно по какъв начин са се развили нещата. Доколкото имам информация от медиите, центърът действа, само че не с цялостен потенциал.
За готовността на ББГр. беше докладвано преди седмица, че бойното сглобяване с осъществяване на бойни стрелби е завършено и групата е под италианско командване – т.е. рамковата страна е Италия. Интересно беше нейното основаване – обратно на всяка логичност в НАТО, ние с цел да откажем американско наличие с ББГр. взехме решение сами да си създадем такава, което не беше най-мъдрото решение. Нали не се съмнявате, че бойният капацитет на ББГр. от Съединени американски щати е доста по-висок от бойния капацитет на
ББГр. образувана от балкански страни и италианци. Това се обуславя от забележителния военен, информационен, оперативно съчетаем и мобилно портативен опит при американска ББГр. спрямо съдружната ББГр., формирана от балкански страни с водеща страна Италия. България изразходи обилни финансови и времеви запаси от своя бюджет и най-после се оказа, че сама не може да извърши тази задача, безогледно поета от следващото управление на МО.
Оказа се, че и най- модерната техника, предоставена от нашата войска, е години обратно от относително остарялата техника, с която американската рота взе участие в ББГр., да не приказваме и за колесната и информационна несъответственост сред машините. В ББГр. ние предоставихме най-хубавото си въоръжение и най- квалифицирания боен състав, само че при предаване на групата под командване на НАТО, българското формирование от нея няма да е към този момент част от БА, а ще е планувано за изнасяне по решение на НАТО и
в други съюзни страни. Ако бяхме минали на разновидността да поканим на наша територия ББГр. на съюзна страна, щяхме да спестим нашите разноски за окомплектоване и подготовка, нямаше да имаме отношение по мобилно прекачване, образование, прехрана и т. н. Щяхме да организираме взаимна подготовка на нашите Водоснабдителна система и не на последно място, щяхме да развием инфраструктурата на съответния район, където е ситуирана съответната ББГр. посредством привличане на локален персонален състав по поддръжка, защита, доставяне и създаване на инфраструктурни планове по CIMIC за сметка на признатата група.
Тук държа да отбележа, че при осъществяване на задания по бойна подготовка на
американските формирования на непозната територия към 30% от планувания за това бюджет се употребява за създаване на планове по гражданско-военно съдействие по предложение на локалните органи на властта и без категорично оповестяване на конкурс по Закона за публичните поръчки. Предполагам, че се досещате от какъв порядък са сумите и по какъв начин те биха се отразили на дребните обитаеми места. Ето за какво детайл от груповата успеваемост в НАТО е целта при потребление на непознати ББГр, от държави-членки, които не са от външните граници на Алианса.
- Войната в Украйна не даде ли урок на политиците, че армията би трябвало да има качества за отбрана?
- Министърът споделя, че няма директна военна опасност. Но преди войната се твърдеше, че няма да има война в Украйна? Мое вътрешно разбиране е, че огромна част от политиците не си дават действителна сметка до какво може да докара едно разширение на войната в Украйна. Това значи включване на НАТО във войната, защото след приемане на Финландия в НАТО източноевропейските граници на НАТО са с РФ, Беларус, Украйна и Молдова. За страдание в последните парламенти съвсем не се срещат военни специалисти, които да подчертават върху увеличение на отбранителните качества на армията. Докладваните от МО проблематични въпроси не намират своята поддръжка и не се търси военна експертиза от неправителствения бранш. Това ще докара последователно до срив в системата за национална сигурност и защита и евентуално
МО няма да бъде атрактивно ведомство за доста от партиите, заради вдишване на висока отговорност или неспособност от неговото цялостно възобновяване.
Министърът на защитата в тази ситуация е прав. Той изхожда от общата оценка за НАТО все още, а България е част от НАТО. Но водената война до нашите граници може внезапно да промени своите параметри и ситуацията ненадейно да се трансформира в рискова. Разузнавателните органи са тези, които би трябвало да генерират прогнози и да му дават разновидности за решение. Независимо от обстоятелството, че за България все още няма директна военна опасност, готовността за деяние не би трябвало да бъде пасивна, а интензивно да се търсят източници и да се вършат разбори за предугаждане развиването на бойните дейности и възможното усилване на риска, което от своя страна ще изисква избрана реакция. Въпросът – подготвени ли сме да реагираме навреме и ефикасно остава открит.
Вярно, че преди войната на доста места се твърдеше, че няма да има война – мисля, че това беше по- скоро утешение. СОРА неколкократно обявяваше в свои изявленията, че война ще има и въпрос на време е по кое време ще стартира. Нещо повече, някои наши членове даже пресъздадоха евентуалните сюжети (не желая да изтъквам имена за да им запазя престижа и не основа злоба и ненавист към тях) и развиване на бойните дейности. Много от тях се развиха според прогнозите. Мисля, че четох и сходна тяхна обява и на вашия уебсайт. Имаше и даже и опит и даже познаване на евентуалната дата за експлоадиране на войната – 24.02.2022 година (един ден след Празника на Червената армия). Това е документирано в е-мейли сред нашите членове. СОРА беше една от дребното организации (национални, държавни и неправителствени), която безусловно повярва на международно водещите разследващи организации (на Съединени американски щати и Великобритания), които имат най-мощния разследващ инструментариум и благоприятни условия за прогнози, че война ще има, тя е неизбежна и ще стартира в края на февруари. Защо това не направиха доста от съдружниците в НАТО, прочие Германия, Франция и други Не приказваме за българското разузнаване, което по справедливи аргументи не одобри информацията за вярна.
Отговорът е един – засилената хибридна война, агитация и внушението за великата военна мощ на РФ, на която доста от европейските ръководители не желаеха да се опълчват, с цел да не „ ядосат “ други Путин. Те не бяха осъзнали обстоятелството, че след завземането на Крим РФ ще желае да завземе цяла или половин Украйна а после… може и България, с цел да се сътвори кулоар към Сърбия и посредством присъединение на Унгария да откъсне Румъния от отбранителната система на НАТО и по този метод да провокира разпад на НАТО. Звучи обикновено, фантастично, само че може да е било и правилно!
Изводът е, че съдружниците в НАТО към момента не са на равнище да имат безусловно доверие един към различен и да имат вяра на информацията и анализите на по-опитния и по-силния в тази област. За страдание и България подложи на подозрение американската и английската експертиза, а повярва на пропагандата на Путин до там, че се откри и министър на защитата, който назова експанзията в Украйна „ специфична интервенция “. От началото на войната СОРА е дала повече от 1000 изявленията за разнообразни медии и не е престанала да взе участие интензивно в медийното пространство за разяснение в социална изгода своята военна експертиза и разбори за развиване на обстановката.
- Ще има ли значение военната помощ за Украйна сега на страните за присъединяване им в следвоенния " План Маршал " в тази страна? Даде ли България всичко належащо като военна помощ на Украйна?
- Естествено ще има! Този, който най-вече е дарил (дал, продал, подарил) военна помощ на Украйна, изразяваща се във въоръжение, муниции, отбранителна екипировка, лекарства, консерви, вода и генератори за ток, може да чака да бъде поканен да се включи в следвоенното възобновяване на страната. Грантовете от шест и половина милиарда евро от Европейски Съюз за даване на военна помощ за Украйна са единствено един тест за установяване на страните, оказващи материална съпричастност към народа на Украйна и украинското държавно управление и са „ капка в морето “ спрямо плануваните
финансови средства за следвоенно възобновяване на Украйна, които все още се показват в грантове от Съединени американски щати от порядъка на 140 милиарда щ. $ и допускам повече от 100 милиарда евро ще се гласоподават от Европейски Съюз, финанси, които ще бъдат предоставени на компании, участващи във възобновяване и съоръжение на цялостната инфраструктура на Украйна, само че посочени и одобрени от украинското държавно управление (респективно за обособените страни от украинските посолства) и тогава непоканения бизнес от някои страни самичък ще реши на кой да се сърди!
България е дала това, което е решила. Тук желая да отбележа, че военната помощ, която е предоставяна от нашите съдружници и страните от Европейски Съюз е била с позволение на парламентите по предложение на държавните управления. Грешно е да се мисли, както у нас се оформя мнението, че министърът на защитата е този, който дефинира кое въоръжение да се даде. Той е единствено реализатор на решение на парламент и предложение на държавно управление. Единствено в Словакия част от въоръжението е препоръчано от новият министър на защитата, като снето и с отпаднала нужда (има се поради 13 бр. МиГ-29). Номенклатурите на предоставеното въоръжение за Украйна от съдружниците е с гриф за секретност и единствено страната адресат (Украйна) може да го разгласи, а страните афишират единствено каква е цената на предоставената пратка, за бъдещо реимбърсване! По тази причина е мъчно да се даде отговор дали всичко належащо от страна на България е обещано. Това Украйна може да оцени! Но постоянно може да се даде още!
- И най-после най-малко за Деня на храбростта и Празник на Българската войска можем ли да кажем положителни думи за воините. Нека напомним - в случай че я нямаше армията, нямаше да я има и България?!
- Използвам случая посредством вас да поздравя, по случай Деня на храбростта и Празник на
Българската войска,всички военнослужещи, военни чиновници, резервисти, запасни и ветерани, които служат с достолепие и чест и гордо и безусловно извършват своите отговорности, които не жалят сили и сила при осъществяване на всяка сложена задача по отбрана на териториалната целокупност и въздушното пространство на страната, и да им пожелая да бъдат здрави, сполучливи, с висок родолюбив дух и блян в осъществяване на най-новите достижения във военната област за цялостна интеграция на страната ни в НАТО и Европейски Съюз.
Нека не забравяме, че нашата войска е печелила героични борби за отбрана на отечеството, с нея е реализирана независимостта на страната ни и тя е гръбнака на националната сигурност на България.
Честит празник!
----------------------------------------------------
Полковник от запаса Вилис Цуров е роден на 17.06.1961 година в Пловдив. Завършва МГ „ Акад. К. Попов “, ВНВВУ „ Г. Бенковски “ – Долна Митрополия – Щабни Военновъздушни сили, ВА Г.С Раковски “ – Военновъздушни сили – Оперативно-тактически профил, СУ „ Св. Климент Охридски “ – Информатика, Маршал център – стратегически курс.
В армията е бил:
- Началник на група за бойно ръководство на авиацията – 2 мсд (Стара Загора) и 7 мсд (Ямбол) –
общо 7 година
(началник на Полевата автоматизирана система за ръководство на войските - за авиацията)
- Зам. шеф и н-к на ИЦ на 10 САК (КТА) - Пловдив – 3 година
- Старши асистент в действен отдел – КТА – 1 година
- Старши асистент и н-к направление в Сл. Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) – 3 година
- Зам. н-к на отдел „ Кадрово и административно обезпечаване “ на Военно-икономическия блок на
МО (ВИБ) - 2 г.;
- Дирекции в МО по НАТО и Европейски Съюз, шеф канцелария на ЗМО – 2 година
- Главен специалист и н-к на отдел „ Гражданско-военно съдействие “ (CIMIC) – Генерален щаб, СОК и СКС –
общо 5 година
- Мисии зад граница (Еритреа, Етиопия, Афганистан, Ирак и Либерия – активност, обвързвана със
CIMIC) и Щат 918 – общо 6 година
Пенсионира се по персонално предпочитание на 12.12,2022 година На работа е в английска компания. Председател е на СОР „ Атлантик “ от 2019 година Женен, 2 деца. Владее британски и съветски език.
Въпросите зададе: Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ