Инфлацията: Внасяме ли я, или си я правим
Въпросът по какъв начин и дали фискалната политика въздейства върху покачването на цените в България е на дневен ред поради гласуването на бюджета. Напоследък в България бяха покачени приходите на най-уязвимите семейства, които се насочват най-много в ползване на локални артикули и храни През идващите години би трябвало да се върви към стесняване на недостига посредством промени и по-прецизно ориентиране на разноските.
Приемането на бюджет на страната по традиция е съпроводено с най-малко един митинг за по-високи приходи и заплати. А финансовият министър постоянно е изправен пред алтернатива дали да тропне с крайник, или да се огъне. Тази година не прави изключение, въпреки и всичко в този момент да се случва по време на юлските жеги и летните отпуски.
Въпросът по какъв начин и дали фискалната политика въздейства върху покачването на цените в България е на дневен ред поради гласуването на бюджета. Напоследък в България бяха покачени приходите на най-уязвимите семейства, които се насочват най-много в ползване на локални артикули и храни През идващите години би трябвало да се върви към стесняване на недостига посредством промени и по-прецизно ориентиране на разноските.
Приемането на бюджет на страната по традиция е съпроводено с най-малко един митинг за по-високи приходи и заплати. А финансовият министър постоянно е изправен пред алтернатива дали да тропне с крайник, или да се огъне. Тази година не прави изключение, въпреки и всичко в този момент да се случва по време на юлските жеги и летните отпуски.
т се гледа единствено като счетоводна сметка - евентуално настояванията на синдикатите за нараствания елементарно могат да бъдат наместени, изключително в случай че е на власт по-популистки настроено болшинство. Уравнението обаче не е толкоз просто - през фискалната политика на страната се организират разнообразни промени и може да се въздейства и на куп стопански индикатори, в това число на наболялата в последните две години инфлация. И това важи с по-голяма мощ за България, която поради валутния ръб не може да организира лична парична политика и фискът става главен лост за въздействие. Така разумно в дебата по приемането на закъснелия бюджет 2023 влезе и тематиката за инфлацията - дали със своята политика на по-голямо нарастване на заплати и пенсии през последните няколко години страната я предизвиква и по какъв начин.
Въпросът е още по-актуален в подтекста на задачата България от началото на 2025 година Нивото на инфлация е един от числовите критерии, които страната ни все още не извършва.
Реклама Дебатът в Народното събрание
Въпросът по какъв начин и дали фискалната политика е повлияла върху инфлацията беше издигнат при разискването на проектобюджет 2023 в отрасловата комисия в Народното събрание. През предходната година статистиката регистрира средногодишна инфлация 15.3% - най-високото равнище от 2008 година и много над междинното за Европейски Съюз.
През тази година ценовите показатели потеглиха надолу и към май годишната инфлация се забави до 10.1%. Измерена по европейската методология, даже падна до едноцифрени равнища - 8.6%, само че към момента няколко пункта над междинната за еврозоната. Това евентуално ще е първият месец, който след към година ще бъде включен в оценката дали България дава отговор на нужните критерии, с цел да влезе в еврозоната от 2025 година За да се каже, че една страна е изпълнила критерия за ценова непоклатимост, би трябвало за едногодишен интервал на наблюдаване междинният ритъм на инфлация в нея да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта темпа на инфлация в трите страни - членки на Европейски Съюз с най-хубави резултати.
В комисия тематиката беше повдигната от представители на Фискалния съвет. " Ако тази година я преглеждаме като преходна, за идващите години оставането на недостига на 3% от Брутният вътрешен продукт не е задоволително. Всички тези години ние ще подкрепяме инфлацията ", съобщи финансистът Любомир Дацов. Според него 30-40% от равнищата на инфлацията се дължат на свръхдефицитите и политиките по приходите. " Лично аз считам, че трябваше да бъде изработен задоволително мощен фискален подтик, с цел да смачкаме инфлацията, само че това е въпрос на политическа тактика и избор ", добавя той.
Пунктира го финансовият министър Асен Василев. " Миналата година завършихме с съвсем 0.8% недостиг, само че това не оказа помощ на инфлацията. Ние сме дребна отворена стопанска система и подвластен от цените на силата и на храните в Европейски Съюз. Бидейки към 1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, доста мъчно можем да влияем на цените ", изясни той. И добави, че във връзка с услугите и нетъргуемите артикули забележката за въздействието на фиска е годна. " Но ние сме по-бедни и храните и силата са доста по-голяма част от кошницата, с която се счита инфлацията. "
Реклама Мнението на икономистите
Всъщност и в двете тези има доза истина. Отвореността на българската стопанска система в действителност допуска фискалната агресия да не въздейства изключително, а да отива в ползване на импорт, върху чиито цени не може доста да се повлияе. Но пък в последно време в България отражението беше най-много в повишаване приходите на най-уязвимите семейства (пенсии, минимални заплати и т.н.), които се насочват най-много в ползване на локални артикули и храни.
" Инфлацията пристигна извън, само че беше в известна степен подхранена и вътрешно - от една страна, от раздаването на великодушни енергийни помощи за бизнеса на калпак, а въпреки това, от ултраниските лихви на банките и ускоряването на кредитирането ", споделя Георги Ангелов, старши икономист в институт " Отворено общество ". Според него тези два фактора са свързани, защото изсипването на доста пари от страната в стопанската система е довело до скок в депозитите в банките макар нулевите лихви (през 2022 година депозитите на бизнеса скочиха с цели 27% при едвам 8% за домакинствата). " Така банките се оказаха претъпкани с голям финансов запас, на практика безвъзмезден, и тъй като нямаше какво да вършат с толкоз пари, бяха принудени да раздуват заема, изключително ипотечния. Това деформиране нямаше да се случи по този метод, в случай че бяхме в еврозоната, и надлежно инфлацията щеше да е по-ниска ", добавя икономистът.
От данните на Национален статистически институт се вижда, че към май спадът на ценовите нива към момента се дължи най-вече на енергетиката, а съвсем всичко останало продължава да пораства (виж графиката). В последния Икономически обзор на Българска народна банка се показва: " Високият напредък на заплатите и на потребителските цени в комбиниране с нецеленасочени фискални ограничения за подкрепяне на семействата в среда на политическа неустойчивост и разхлабване на фискалната политика сътвориха предпоставки за стабилно повишаване на инфлацията и за усилване на връзката сред инфлацията и растежа на заплатите в страната. През първите три месеца на 2023 година се резервира разнопосочното въздействие на фискалната политика върху инфлацията. "
Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ), добавя, че в общия случай държавното управление няма някаква фокусирана политика за стесняване на инфлацията. Както и че огромна част от това, което имаме като съществени стопански процеси, идва извън. Тук обаче спомагателен детайл на повишаване идва и от бюджета и от това, което през последните 2-3 години имаме като политика - недостиг, растеж на приходите, подвигат се пенсии, минималната заплата беше вдигната няколко пъти в последните години. Тези неща предизвикат повече ползване, а оттова и по-високи цени, изяснява Ганев. Така че в известна степен можем да кажем, че бюджетът по-скоро предизвика спомагателна инфлация. Но сигурно по-голямата част от инфлацията идва извън , безапелационен е той.
Приемането на бюджет на страната по традиция е съпроводено с най-малко един митинг за по-високи приходи и заплати. А финансовият министър постоянно е изправен пред алтернатива дали да тропне с крайник, или да се огъне. Тази година не прави изключение, въпреки и всичко в този момент да се случва по време на юлските жеги и летните отпуски.
Въпросът по какъв начин и дали фискалната политика въздейства върху покачването на цените в България е на дневен ред поради гласуването на бюджета. Напоследък в България бяха покачени приходите на най-уязвимите семейства, които се насочват най-много в ползване на локални артикули и храни През идващите години би трябвало да се върви към стесняване на недостига посредством промени и по-прецизно ориентиране на разноските.
Приемането на бюджет на страната по традиция е съпроводено с най-малко един митинг за по-високи приходи и заплати. А финансовият министър постоянно е изправен пред алтернатива дали да тропне с крайник, или да се огъне. Тази година не прави изключение, въпреки и всичко в този момент да се случва по време на юлските жеги и летните отпуски.
т се гледа единствено като счетоводна сметка - евентуално настояванията на синдикатите за нараствания елементарно могат да бъдат наместени, изключително в случай че е на власт по-популистки настроено болшинство. Уравнението обаче не е толкоз просто - през фискалната политика на страната се организират разнообразни промени и може да се въздейства и на куп стопански индикатори, в това число на наболялата в последните две години инфлация. И това важи с по-голяма мощ за България, която поради валутния ръб не може да организира лична парична политика и фискът става главен лост за въздействие. Така разумно в дебата по приемането на закъснелия бюджет 2023 влезе и тематиката за инфлацията - дали със своята политика на по-голямо нарастване на заплати и пенсии през последните няколко години страната я предизвиква и по какъв начин.
Въпросът е още по-актуален в подтекста на задачата България от началото на 2025 година Нивото на инфлация е един от числовите критерии, които страната ни все още не извършва.
Реклама Дебатът в Народното събрание
Въпросът по какъв начин и дали фискалната политика е повлияла върху инфлацията беше издигнат при разискването на проектобюджет 2023 в отрасловата комисия в Народното събрание. През предходната година статистиката регистрира средногодишна инфлация 15.3% - най-високото равнище от 2008 година и много над междинното за Европейски Съюз.
През тази година ценовите показатели потеглиха надолу и към май годишната инфлация се забави до 10.1%. Измерена по европейската методология, даже падна до едноцифрени равнища - 8.6%, само че към момента няколко пункта над междинната за еврозоната. Това евентуално ще е първият месец, който след към година ще бъде включен в оценката дали България дава отговор на нужните критерии, с цел да влезе в еврозоната от 2025 година За да се каже, че една страна е изпълнила критерия за ценова непоклатимост, би трябвало за едногодишен интервал на наблюдаване междинният ритъм на инфлация в нея да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта темпа на инфлация в трите страни - членки на Европейски Съюз с най-хубави резултати.
В комисия тематиката беше повдигната от представители на Фискалния съвет. " Ако тази година я преглеждаме като преходна, за идващите години оставането на недостига на 3% от Брутният вътрешен продукт не е задоволително. Всички тези години ние ще подкрепяме инфлацията ", съобщи финансистът Любомир Дацов. Според него 30-40% от равнищата на инфлацията се дължат на свръхдефицитите и политиките по приходите. " Лично аз считам, че трябваше да бъде изработен задоволително мощен фискален подтик, с цел да смачкаме инфлацията, само че това е въпрос на политическа тактика и избор ", добавя той.
Пунктира го финансовият министър Асен Василев. " Миналата година завършихме с съвсем 0.8% недостиг, само че това не оказа помощ на инфлацията. Ние сме дребна отворена стопанска система и подвластен от цените на силата и на храните в Европейски Съюз. Бидейки към 1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, доста мъчно можем да влияем на цените ", изясни той. И добави, че във връзка с услугите и нетъргуемите артикули забележката за въздействието на фиска е годна. " Но ние сме по-бедни и храните и силата са доста по-голяма част от кошницата, с която се счита инфлацията. "
Реклама Мнението на икономистите
Всъщност и в двете тези има доза истина. Отвореността на българската стопанска система в действителност допуска фискалната агресия да не въздейства изключително, а да отива в ползване на импорт, върху чиито цени не може доста да се повлияе. Но пък в последно време в България отражението беше най-много в повишаване приходите на най-уязвимите семейства (пенсии, минимални заплати и т.н.), които се насочват най-много в ползване на локални артикули и храни.
" Инфлацията пристигна извън, само че беше в известна степен подхранена и вътрешно - от една страна, от раздаването на великодушни енергийни помощи за бизнеса на калпак, а въпреки това, от ултраниските лихви на банките и ускоряването на кредитирането ", споделя Георги Ангелов, старши икономист в институт " Отворено общество ". Според него тези два фактора са свързани, защото изсипването на доста пари от страната в стопанската система е довело до скок в депозитите в банките макар нулевите лихви (през 2022 година депозитите на бизнеса скочиха с цели 27% при едвам 8% за домакинствата). " Така банките се оказаха претъпкани с голям финансов запас, на практика безвъзмезден, и тъй като нямаше какво да вършат с толкоз пари, бяха принудени да раздуват заема, изключително ипотечния. Това деформиране нямаше да се случи по този метод, в случай че бяхме в еврозоната, и надлежно инфлацията щеше да е по-ниска ", добавя икономистът.
От данните на Национален статистически институт се вижда, че към май спадът на ценовите нива към момента се дължи най-вече на енергетиката, а съвсем всичко останало продължава да пораства (виж графиката). В последния Икономически обзор на Българска народна банка се показва: " Високият напредък на заплатите и на потребителските цени в комбиниране с нецеленасочени фискални ограничения за подкрепяне на семействата в среда на политическа неустойчивост и разхлабване на фискалната политика сътвориха предпоставки за стабилно повишаване на инфлацията и за усилване на връзката сред инфлацията и растежа на заплатите в страната. През първите три месеца на 2023 година се резервира разнопосочното въздействие на фискалната политика върху инфлацията. "
Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ), добавя, че в общия случай държавното управление няма някаква фокусирана политика за стесняване на инфлацията. Както и че огромна част от това, което имаме като съществени стопански процеси, идва извън. Тук обаче спомагателен детайл на повишаване идва и от бюджета и от това, което през последните 2-3 години имаме като политика - недостиг, растеж на приходите, подвигат се пенсии, минималната заплата беше вдигната няколко пъти в последните години. Тези неща предизвикат повече ползване, а оттова и по-високи цени, изяснява Ганев. Така че в известна степен можем да кажем, че бюджетът по-скоро предизвика спомагателна инфлация. Но сигурно по-голямата част от инфлацията идва извън , безапелационен е той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ