Въпросът е досущ като в знаковия филм на Рангел Вълчанов

Въпросът е съвсем като в знаковия филм на Рангел Вълчанов „ А в този момент накъде? “ - съвсем на вододела сред социализма и демокрацията (1988-а). Ясно е, че би трябвало да се приказва съществено за завръщане в Топ 6 (поне) на света и на Европа. Защото е явно, че сега освен не сме там, само че и сме мъчително надалеч от елита. Не толкоз като класиране, колкото като игра, умения на наличните волейболисти и настройка за показване.

Публична загадка е, че въпреки и да не са го оповестили публично, повече от половината от националите, селектирани от Пламен Константинов за отминалия Мондиал, са решили повече да не играят за България. Каузата „ Връщане на Казийски “, зад която застана към този момент и самият президент на федерацията Данчо Лазаров, наподобява обречена. Матьо е на 34, в залеза на кариерата си, а чисто спортно-техническите му качества са много под тези отпреди 6 година, когато бойкотира държавния отбор. Да не приказваме за 12 години разлика... Моралния аспект го оставяме настрани.

Големият въпрос, и надлежно огромната контра, си остава кой ще наследи Пламен на поста селекционер. Вариантите не са доста и са познати. Заговори се и за връщане на италианеца Силвано Пранди, само че Професора сигурно наподобява привършен. Който и да се заеме обаче, може да бъде смачкан от задачата „ Олимпиадата в Токио непременно “. Нужно е време, тъй като тази стъпка за момента наподобява непостижима. Другото е помпане на мускули, каквито сега нямаме - естествено, помпането е на думи. " Меридиан Мач "