Въпросът е, че описателната литература много рядко е съвсем точна

Въпросът е, че описателната литература доста рядко е напълно точна и по време на царуването на Олаф Куимбли II като Патриций на Анкх бяха прокарани някои закони с решимостта да се прекратят неща от тоя вид и да се вкара правота в репортажите. Така, в случай че в една легенда се споделя за фамозен воин, че " всички хора славели неговата храброст ", всеки мислещ за живота си бард би добавил неотложно " като се изключи някои хора от родното му село, които го мислели за измамник, и много доста други хора, които въобще не били го и чували ". Поетичното съпоставяне прецизно се ограничаваше в изказвания като: " могъщият му жребец беше бързоходен като вятъра в един относително спокоен ден, да речем мощ напразно Трета Степен "...

" Фантастична светлина " - Тери Пратчет

Всички, които по-принцип знаем всичко за националната политика, сме привикнали да вършим уточнението, че това локалната политика не е тъкмо като националната.

" Големите " разделения и противодействия сред партиите постоянно, привикнали сме, се преодоляват много елементарно на равнище общинска политика и изключително когато става дума за общинска власт. Същевременно, става известно, няма претендент, който да не върви с разяснения, сходни на тези в горния откъс. Не една акция е ставала жертва на сходна нужда, защото, в случай че националната политика може да се концентрира върху общи правила, противодействия и хрумвания, то локалната нормално пада жертва на уточненията след " юначността " на претендента. А и до практическите въпроси, като да вземем за пример има ли вода за селото, на какъв брой време се извозва боклукът и градът по-добро място за живеене ли е.

Въпреки това (а може би точно поради това), кметовете се употребяват с много висока степен на доверие, изключително по отношение на политиците като сборен облик. Запитани " В каква степен имате доверие на следните хора? ", 38,7% от жителите споделят, че се доверяват на кмета, 27,7% на общинските съветници (разбира се, надали на всички еднакво) и едвам 11,2% се доверяват на политиците.* Това, че кметът и въпросните съветници са политици, е друга тематика, която няма да разтварям тук.

В този смисъл въобще не е инцидентно, че " сполучливите " кметове (такива, които повтарят мандата си или в случаи като този в Монтана, който се бори за своя шести мандат) са тези, които намират метод да балансират не толкоз принадлежността си към избрани партии, а по отношение на местните 

ползи - партии, бизнеси, цивилен организации. Не един кмет е описвал нуждата да приказва с всички, да убеждава всички и да прави взаимни отстъпки с всички. Подход, който (както последно ни подсетиха свадите към решението на Общинския съвет на Пловдив за продажба на дяловете на общината в Пловдивския панаир), е обвързван на първо място с болшинство в общинския съвет. А до момента в който борбата за кметското място е забележима, тази за листите и за това по какъв начин и към какво ще се прави бъдещото болшинство, постоянно остава анонимна. Това се дължи на първо място на два фактора - липса на запас в локалните организации и надлежно на локална политика в интервала сред провеждането на два избора. А и на слаба гражданска интензивност и липса на запас в гражданските организации по места.

По данни на същия показател, персоналният контакт с политици и работата за политически партии са обсъждани като неефективни действия на гражданско присъединяване. За страдание това не се компенсира от други форми на интензивност. Изследването записва извънредно ниско равнище на персонално присъединяване в начинания за възстановяване на мястото, на което жителите живеят - квартал, община, град/село. Картината се добавя от слаба ефикасност при реализиране на смяна на микро (квартал, обитаемото място) и макро равнище (страната като цяло); слаба поддръжка за други форми на публично и политическо взаимоотношение и присъединяване, отвън гласуването на избори, и прекомерно ниската податливост да се подават сигнали за корупция.

Едно проучване на " Алфа рисърч " от преди няколко години беше открило, че връзката сред претендентите и гласоподавателите не минава през партиите и главните медии. Комбинацията от слаба гражданска интензивност, липса на открити, постоянни канали на посланичество и като предписание на политика, която съществува само в институционалната среда на кметството и общинския съвет, предпоставя слаби локални структури, липса на интерес към политическа кариера и липса на визия за политическото ръководство на общината. Нали си спомняте оня клип на " ИТН ", който плагиатстваше остарелия анекдот за 7-те самураи, които били 3, тъй като нямало хора. Е, няма хора, тъй като липсва ентусиазъм, тъй като " новите " партии, опират до " старите " хора, тъй като зарядът на изборите бързо изчезва в рутината на " съдружната политика ", мързела или политическата незаинтересованост.

Така " картелизацията " на локалната политика се трансформира в самосбъдващо се знамение - оцеляват тези, които са гъвкави (комбинативни), което ускорява гражданската незаинтересованост и което прави партийните организации все по-зависими от гъвкавостта и комбинативността, локалните вражди и краткосрочните изгоди.

В сходна среда акцията и локалната политика се свеждат още веднъж до партийна преданост, " героизацията " на претендентите и разнообразни корпоративни зависимости - засилени от обстоятелството, че в тази борба всеки глас има значение. Неслучайно през 2019 година, на фона на свадите към ремонта на ул. " Граф Игнатиев " в София и продължителни митинги, кметът на София беше избран отново за 3 мандат. Днес, след траялия месеци скандал към Пловдивския панаир, претендентът на ГЕРБ още веднъж води в социологическите изследвания, а разследваният за корупция, някогашен кмет на Хасково освен е претендент още веднъж, само че и има съществени шансове за балотаж.

Изглежда за следващ път националните партии се оказаха сюрпризирани от локалните избори и от изискванията, които те предпоставят.

Кандидатите бяха извадени в последния миг и, в голямата си част, кандидатите за смяна на управническите модели по места се оказват инцидентни за локалната политика хора, които някой е решил, че ще са задоволително известни, с цел да решат казуса с неналичието на политика. Почти универсално - хората, водили борбите в локалната власт, се оказват отвън листата с кандидат-кметове. Вместо такива по места се връщат някогашни или сегашни депутати - изключително публикувана е тази процедура измежду " Възраждане " и Има Такъв Народ, които внезапно са осъзнали значимостта на локалната власт и желанието си да служат по-пряко на своите съграждани (В. Търново, Пловдив, Варна, Стара Загора, София, Сливен, Враца). Противоречиви бяха номинациите за кмет на депутатите от Политическа партия в Бургас - Костадин Бачийски и от Демократична България в Пловдив - Манол Пейков. Бачийски е един от двамата претенденти на обединението ПП-ДБ в Бургас, а в Пловдив Манол Пейков се включи финален в листата за общински съветници, откакто не беше номиниран като претендент за кмет. Посочвам тези образци не с цел да илюстрирам вътрешнопартийни несъгласия, които евентуално саботират триумфа на изборите, а с цел да насоча вниманието към това, че и двамата претенденти станаха известни най-вече с национални начинания, а не с дела, свързани с тяхната община. За сметка на това хората, водили борбите в Пловдив, са още веднъж включени в " анонимния " лист - листата за общински съвет.

Колкото и да е разумно конфликтът в мажоритарни избори да е фокусиран върху " известни " персони, толкоз е и неясно " неизковаването " на такива персони към формулирането, преследването и отстояването на значими за локалните хора " дела ". Такива, които да въвличат локалната общественост, които да я сплотяват и да й дават убеденост, че може да взе участие и трансформира живота си към по-добро.

Липсата на ентусиазъм в локалната политика се следи от дълго време, само че най-добре се вижда в неналичието на самостоятелни претенденти за общински съветници. Ако за избирането на кмет са нужни относително огромно количество гласове (няколко хиляди обикновено), изборът на самостоятелен общински консултант е вероятен с няколкостотин гласа и със относително стеснен запас, изключително в случай че става дума за деен представител на локалната общественост. Въпреки това съществуването на самостоятелни общински съветници е по-скоро изключение. На тези локални избори в 27-те области (без София-област) има регистрирани едвам 5 самостоятелни претенденти за общински съвет, 2-ма от които в София. Факт, който служи за следващото доказателство, че гражданската сила в общината не намира своята реализация нито през политическите партии, нито през самоорганизация на общността зад разпознаваеми локални водачи.

Всичко това естествено вкара акцията в пътеката на най-малкото противодействие, т.е. в руслото на националната политика. Излизайки от цикъл национални избори, белязани от политическа неустойчивост, изострено опълчване, краткосрочни политически планове и трансформации, локалните избори носят извънредно мощен залог. За някои те са късмет за опазване на въздействието и политическа реабилитация, за други - алтернатива за разширение на политическата поддръжка, за трети - въпрос на политическо оцеляване. Научили урока на Национална движение „Симеон Втори" през 2003 година (които в началото обявиха, че локалните избори не ги интересува, а след това се оказа късно), съвсем всички участници в процесите от 2021 година насам са създали и невъзможното да повдигнат свои претенденти и листи в главните регионални центрове. " Възраждане " имат 25 претенденти за кмет и 27 листи, Има Такъв Народ - 16 претенденти за кмет, само че 25 листи, Политическа партия - Демократична България издигат 25 претенденти за кмет и записват 27 листи, " Левицата " има регистрирани листи в 25 от регионалните центрове. Посочвам данните единствено на първолаците на локалните избори и единствено за регионалните центрове, и единствено като илюстрация на значимостта, която тези партии слагат върху преодоляването на локален запас. За разлика от Национална движение „Симеон Втори", първите избори, на които се явиха ГЕРБ, бяха локалните през 2007 година, когато те имаха претенденти за кмет в 211 общини и регистрирани листи в 260.

В този смисъл резултатите от изборите ще предопределят възможностите за оцеляване на партии като Има Такъв Народ, партиите от обединението " Левицата " и, несъмнено, в огромна степен ще предопределят вероятността пред обединението ПП-ДБ. Един от главните въпроси, който си коства да следим е проникването на " Възраждане ", изключително в дребните общински центрове. Затворени в " огромната " политика, партиите постоянно пропущат настройки и настроения в страната, които обаче неизбежно се оказват сериозен фактор за настройките в народен проект.

Неслучайно и локалната акция бързо беше окупирана от националната политика. Протести на добре проведени и към този момент картелизирани групи, избор на съмнение, напрежение в ръководещата коалиция - това са събития, които имат за цел да активизират и разширят поддръжката за към този момент упоменатите политически обединения, изваждайки дебата от съответните персони по места, с цел да бъде доминиран изборът от към този момент съществуващи настройки. Тази тактика е имала своите триумфи освен с ГЕРБ, само че и с " Атака " през 2007 година и надали ще остане без своите резултати и през тази акция.

Причините за всичко това са доста - както систематични, по този начин и свързани с публични процеси и настройки. Частично следва да се замислим дали това накъсване на общините, което ги лишава от запас, парцелира сфери на въздействие и изолира групи от достъп до обществен запас, по-скоро оказва помощ за по-добро и директно посланичество на жителите или пречи. Дали тяхното уедряване няма да направи надпреварата по-значимо, от там по-интересно и от там по-малко подвластно от дребни групи, добре стимулирани и мобилизирани ползи. Дали основаването на районно равнище на самоуправление също не би провокирало същинска инвестиция в политика на локално равнище, интегрирано развиване, само че и би извадило партиите от комфорта на " марката " и би ги принудило да влагат в същинска локална политика, в която историите за въображение (по Пратчет) преобладават историята за болшинствата.

*Данните са от .