Той беше идолът на Боби Робсън, нарисуван от Джон Ленън
Въпрос, който може да чуете на викторина в съвсем всеки британски пъб, само че на който съвсем никой не може да отговори: Кой състезател, роден в чужбина, държи върха за най-вече голове в британския футбол от Висшата лига за един сезон?
Ерлинг Холанд е отвън въпроса - той е роден в Лийдс. Хенри? Роналдо? Салах? Не, не и не, макар че египтянинът се приближи с 32 гола през сезон 2017-2018.
Верният отговор е чилиецът Хорхе (известен в Англия като Джордж) Робледо, който означи 33 гола през сезон 1951-1952.
От най-сухото до най-влажното място
Робледо е роден през 1926 година в Икике, покрай чилийската пустиня Атакама - едно от най-сухите места на планетата, с едвам 15 мм превалявания годишно. На шестгодишна възраст той се реалокира в Йоркшир, Англия, където такова количество дъжд може да падне единствено за няколко часа.
В деня на заминаването, когато цялото семейство към този момент е на пътническия транспортен съд Reina del Pacifico, бащата на Робледо слиза на брега, сякаш с цел да купи цигари - в никакъв случай повече не го виждат. Семейството, към този момент без татко, се открива в Йоркшир и Джордж би трябвало бързо да порасне, грижейки се за двамата си по-малки братя - Тед и Уолтър. В края на Втората международна война той стартира работа във въгледобивна мина.
В рядкото си свободно време, когато не работи в мината или не гледа братята си, може да бъде забелязан да рита футболна топка. Не съумява да пробие в мъжкия тим на Хъдърсфийлд и през 1946 година, на 20-годишна възраст, подписва с различен йоркширски клуб - Барнзли, преди да може да си разреши да напусне работата си като миньор. С Mongrels той отбелязва 45 гола в 105 мача и се трансформира в локален воин. По-малкият му брат - Тед, също играе в отбраната на Барнзли.
Скоро други клубове почнали да демонстрират интерес към по-възрастния Робледо, в това число Тотнъм, Шефилд Юнайтед и Шефилд Уензди. Нюкасъл спечелил борбата за подписа му през 1949 година, придобивайки както Джордж, по този начин и по-малкия му брат Тед. „ Свраките “ в действителност желали единствено Джордж, само че той отказал да подпише без брат си.
През 1950 година Робледо играе за Чили на Световното състезание в Бразилия, трансформирайки се в първия състезател от шампионата на Албиона, който не е британец или ирландец, играл против Англия, когато двете страни се срещат на „ Маракана “. „ Трите лъва “ печелят с 2:0, като Робледо уцелва гредата от 30-метров свободен удар. След това той отбелязва гол за успеха против Съединени американски щати. Нито Чили, нито Англия обаче стигат до финалния кръг, губейки мачовете си от Испания.
Година по-късно Робледо става
първият състезател не британец, играл във финала за Купата на Футболната асоциация,
когато Нюкасъл побеждава Блекпул на „ Уембли “ с помощта на два гола на нападателя Милбърн.
През сезон 1951-1952 Робледо отбелязва 39 гола във всички надпревари, 33 от които са в шампионата. Това е удивително достижение, като се има поради, че той не е толкоз нападател, колкото атакуващ полузащитник. „ Мислех, че е от друга планета, различен свят - ще каже по-късно Боби Робсън. - Той беше страховит човек - стилен, благонадежден състезател, голмайстор. Играеше зад централния нападател - виждаше центрирания и нахлуваше в наказателното поле.
Работеше доста интензивно, можеше да се обръща с топката и да прави положителни подавания. Беше малко като Алън Шиърър - мощно телосложение, положителни крайници и мощни бедра. Беше деен, играеше в противниковата половина и беше отличен с глава. Повечето от моите идоли бяха играчи на Нюкасъл Юнайтед и в моите очи няма по-добър или по-голям от Джордж Робледо “, сподели Робсън.
Гол за Купата - на корицата на албума на Джон Ленън
От 39-те му гола през този сезон този, който означи на финала за Купата против Арсенал (1:0), беше неговото най-голямо достижение. Разбира се, чилиецът стана първият южноамериканец, отбелязал на финала на най-стария футболен шампионат в света.
Но това, което прави този гол исторически, не е единствено този факт, а фактът, че е увековечен от някой, който не е бил прочут с любовта си към футбола - Джон Ленън. Израснал в Ливърпул, бъдещият член на " Бийтълс " видял фотография във вестник, на която Робледо отбелязва победния гол във финала за Купата на Футболната асоциация през 1952 година, и решил да нарисува своя лична версия на момента. Години по-късно, когато пристигнало време да избере корицата за соловия си албум от 1974 година „ Стени и мостове “, Ленън се обърнал към детските си рисунки. Сред тях била и реорганизация на победния гол на Робледо.
„ Има доста разнообразни истории за това за какво Джон Ленън може да е нарисувал тази картина, само че значимото е, че на нея е татко ми “, споделя Елизабет Робледо, единственото дете на Джордж, която живее в чилийския морски курорт Виня дел Мар.
Робледо е отбелязал 86 гола в 142 мача в края на предишния век - връх, който ще се пази за задграничните играчи съвсем още половин век, до момента в който Дуайт Йорк не го счупи.
През 1953 година, желаейки да пътува и да се свърже още веднъж с Чили, Робледо взема решение да напусне Нюкасъл и да подпише с Коло-Коло - най-големия клуб в родината си, където ще вкара съвсем толкоз голове, колкото и за Нюкасъл.
Джордж остава в Чили до края на живота си, умирайки от сърдечен удар на 62-годишна възраст, породен от години тютюнопушене, през 1989 година На погребението му улиците на Сантяго и близките градове са изпълнени с опечалени.
В Англия гибелта на Джордж съвсем не се загатва в английските медии. Но той в никакъв случай
не е пропуснат от тези, които са го виждали да играе за Нюкасъл.
„ Той беше прелестен човек и прелестен състезател - имахме огромен шанс да го имаме - споделя Питър Донахи, почитател на Нюкасъл от 1949 година - Имали сме доста велики голмайстори през годините, като Джаки Милбърн, Анди Коул и Алън Шиърър, само че Джордж беше толкоз добър, колкото всеки един от тях. Всъщност той беше даже по-добър, тъй като можеше освен да вкарва, само че и да основава положения за гол. Никога няма да има различен Джордж Робледо. “
Спортният публицист Спенсър Винс чул за достиженията на Робледо на викторина в механа и решил, че желае да напише книга за футболиста: „ Той беше първият южноамериканец, спечелил Купата на Футболната асоциация, той беше първият южноамериканец, отбелязал гол за Купата на Футболната асоциация. Той беше пионер и заслужава да бъде почетен “.
Тази година книгата „ Пощенски картички от Сантяго “ беше пусната в основния почитател магазин на Нюкасъл. Дъщерята на Робледо - Елизабет, пристигна от Чили, с цел да отпразнува събитието.
„ Забавно е да си помислиш, че в този момент в Англия играят толкоз доста задгранични звезди, а татко ми беше първият от тях - споделя тя. - Въпреки че е роден в Чили и е играл за чилийския народен тим, татко ми доста се гордееше с обстоятелството, че е израснал в Йоркшир и е почнал кариерата си в Барнзли. Винаги е казвал, че най-щастливите му години са прекарани, играейки за Нюкасъл. Англия и Англия постоянно са били в сърцето му. Той беше благополучен в Чили, само че част от него в никакъв случай не е напускала Англия. “
Ерлинг Холанд е отвън въпроса - той е роден в Лийдс. Хенри? Роналдо? Салах? Не, не и не, макар че египтянинът се приближи с 32 гола през сезон 2017-2018.
Верният отговор е чилиецът Хорхе (известен в Англия като Джордж) Робледо, който означи 33 гола през сезон 1951-1952.
От най-сухото до най-влажното място
Робледо е роден през 1926 година в Икике, покрай чилийската пустиня Атакама - едно от най-сухите места на планетата, с едвам 15 мм превалявания годишно. На шестгодишна възраст той се реалокира в Йоркшир, Англия, където такова количество дъжд може да падне единствено за няколко часа.
В деня на заминаването, когато цялото семейство към този момент е на пътническия транспортен съд Reina del Pacifico, бащата на Робледо слиза на брега, сякаш с цел да купи цигари - в никакъв случай повече не го виждат. Семейството, към този момент без татко, се открива в Йоркшир и Джордж би трябвало бързо да порасне, грижейки се за двамата си по-малки братя - Тед и Уолтър. В края на Втората международна война той стартира работа във въгледобивна мина.
В рядкото си свободно време, когато не работи в мината или не гледа братята си, може да бъде забелязан да рита футболна топка. Не съумява да пробие в мъжкия тим на Хъдърсфийлд и през 1946 година, на 20-годишна възраст, подписва с различен йоркширски клуб - Барнзли, преди да може да си разреши да напусне работата си като миньор. С Mongrels той отбелязва 45 гола в 105 мача и се трансформира в локален воин. По-малкият му брат - Тед, също играе в отбраната на Барнзли.
Скоро други клубове почнали да демонстрират интерес към по-възрастния Робледо, в това число Тотнъм, Шефилд Юнайтед и Шефилд Уензди. Нюкасъл спечелил борбата за подписа му през 1949 година, придобивайки както Джордж, по този начин и по-малкия му брат Тед. „ Свраките “ в действителност желали единствено Джордж, само че той отказал да подпише без брат си.
През 1950 година Робледо играе за Чили на Световното състезание в Бразилия, трансформирайки се в първия състезател от шампионата на Албиона, който не е британец или ирландец, играл против Англия, когато двете страни се срещат на „ Маракана “. „ Трите лъва “ печелят с 2:0, като Робледо уцелва гредата от 30-метров свободен удар. След това той отбелязва гол за успеха против Съединени американски щати. Нито Чили, нито Англия обаче стигат до финалния кръг, губейки мачовете си от Испания.
Година по-късно Робледо става
първият състезател не британец, играл във финала за Купата на Футболната асоциация,
когато Нюкасъл побеждава Блекпул на „ Уембли “ с помощта на два гола на нападателя Милбърн.
През сезон 1951-1952 Робледо отбелязва 39 гола във всички надпревари, 33 от които са в шампионата. Това е удивително достижение, като се има поради, че той не е толкоз нападател, колкото атакуващ полузащитник. „ Мислех, че е от друга планета, различен свят - ще каже по-късно Боби Робсън. - Той беше страховит човек - стилен, благонадежден състезател, голмайстор. Играеше зад централния нападател - виждаше центрирания и нахлуваше в наказателното поле.
Работеше доста интензивно, можеше да се обръща с топката и да прави положителни подавания. Беше малко като Алън Шиърър - мощно телосложение, положителни крайници и мощни бедра. Беше деен, играеше в противниковата половина и беше отличен с глава. Повечето от моите идоли бяха играчи на Нюкасъл Юнайтед и в моите очи няма по-добър или по-голям от Джордж Робледо “, сподели Робсън.
Гол за Купата - на корицата на албума на Джон Ленън
От 39-те му гола през този сезон този, който означи на финала за Купата против Арсенал (1:0), беше неговото най-голямо достижение. Разбира се, чилиецът стана първият южноамериканец, отбелязал на финала на най-стария футболен шампионат в света.
Но това, което прави този гол исторически, не е единствено този факт, а фактът, че е увековечен от някой, който не е бил прочут с любовта си към футбола - Джон Ленън. Израснал в Ливърпул, бъдещият член на " Бийтълс " видял фотография във вестник, на която Робледо отбелязва победния гол във финала за Купата на Футболната асоциация през 1952 година, и решил да нарисува своя лична версия на момента. Години по-късно, когато пристигнало време да избере корицата за соловия си албум от 1974 година „ Стени и мостове “, Ленън се обърнал към детските си рисунки. Сред тях била и реорганизация на победния гол на Робледо.
„ Има доста разнообразни истории за това за какво Джон Ленън може да е нарисувал тази картина, само че значимото е, че на нея е татко ми “, споделя Елизабет Робледо, единственото дете на Джордж, която живее в чилийския морски курорт Виня дел Мар.
Робледо е отбелязал 86 гола в 142 мача в края на предишния век - връх, който ще се пази за задграничните играчи съвсем още половин век, до момента в който Дуайт Йорк не го счупи.
През 1953 година, желаейки да пътува и да се свърже още веднъж с Чили, Робледо взема решение да напусне Нюкасъл и да подпише с Коло-Коло - най-големия клуб в родината си, където ще вкара съвсем толкоз голове, колкото и за Нюкасъл.
Джордж остава в Чили до края на живота си, умирайки от сърдечен удар на 62-годишна възраст, породен от години тютюнопушене, през 1989 година На погребението му улиците на Сантяго и близките градове са изпълнени с опечалени.
В Англия гибелта на Джордж съвсем не се загатва в английските медии. Но той в никакъв случай
не е пропуснат от тези, които са го виждали да играе за Нюкасъл.
„ Той беше прелестен човек и прелестен състезател - имахме огромен шанс да го имаме - споделя Питър Донахи, почитател на Нюкасъл от 1949 година - Имали сме доста велики голмайстори през годините, като Джаки Милбърн, Анди Коул и Алън Шиърър, само че Джордж беше толкоз добър, колкото всеки един от тях. Всъщност той беше даже по-добър, тъй като можеше освен да вкарва, само че и да основава положения за гол. Никога няма да има различен Джордж Робледо. “
Спортният публицист Спенсър Винс чул за достиженията на Робледо на викторина в механа и решил, че желае да напише книга за футболиста: „ Той беше първият южноамериканец, спечелил Купата на Футболната асоциация, той беше първият южноамериканец, отбелязал гол за Купата на Футболната асоциация. Той беше пионер и заслужава да бъде почетен “.
Тази година книгата „ Пощенски картички от Сантяго “ беше пусната в основния почитател магазин на Нюкасъл. Дъщерята на Робледо - Елизабет, пристигна от Чили, с цел да отпразнува събитието.
„ Забавно е да си помислиш, че в този момент в Англия играят толкоз доста задгранични звезди, а татко ми беше първият от тях - споделя тя. - Въпреки че е роден в Чили и е играл за чилийския народен тим, татко ми доста се гордееше с обстоятелството, че е израснал в Йоркшир и е почнал кариерата си в Барнзли. Винаги е казвал, че най-щастливите му години са прекарани, играейки за Нюкасъл. Англия и Англия постоянно са били в сърцето му. Той беше благополучен в Чили, само че част от него в никакъв случай не е напускала Англия. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ