Трудово-правна консултация на Труд News: Кога имаме право на допълнителен платен отпуск?
Въпрос: Кога работодателят ми е длъжен да ми даде спомагателен заплатен отпуск и при какви условия?
Р. Григоров, гр. Плевен
Отговор: Съгласно член 155, алинея 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на главния заплатен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Разпоредбата на член 155, алинея 5 от КТ планува, че някои категории служащи и чиновници според от особения темперамент на работата имат право на продължен заплатен годишен отпуск, в който е включен отпускът по алинея 4.
Размерът на платения отпуск по член 155 от КТ (както на главния, по този начин и на удължения) е годишен, като във връзка с установяване на съответния размер, полагаем се на даден служащ или чиновник, законът вкарва правилото на пропорция по отношение на времето, което му се признава за трудов стаж. В член 156 от КТ е планувано, че служащият или служителят има право на два типа спомагателен заплатен годишен отпуск: - за работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения - не по-малко от 5 работни дни; - за работа при ненормиран работен ден-не по-малко от 5 работни дни. Правото на спомагателен заплатен годишен отпуск по член 156, алинея 1, т. 1 от КТ се употребява при съблюдаване условията на Наредбата за установяване на типовете работи, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск, издадена на съображение член 156, алинея 2 от КТ.
Видовете работи, осъществявани при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск, като спомагателна мярка за предварителна защита на здравните опасности за служащите и чиновниците, са изчерпателно посочени в член 2 от цитираната разпоредба. Съгласно член 139а, алинея 1 от КТ, за някои длъжности заради особения темперамент на работата работодателят, след съвещания с представителите на синдикалните организации и с представителите на служащите и чиновниците по член 7, алинея 2 от КТ, може да открива ненормиран работен ден.
Работниците и чиновниците с ненормиран работен ден са длъжни при нужда да извършват трудовите си отговорности и след приключването на постоянното работно време. Работата над постоянното работно време в работни дни се компенсира с спомагателен заплатен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено заплащане за ексклузивен труд. Ако работник/служител дава отговор на посочените нагоре условия, той има право както на продължен заплатен годишен отпуск, по този начин и на спомагателен заплатен годишен отпуск, които отпуски се дават на разнообразни правни учредения.
Д-р Тодор Капитанов, правист, вицепрезидент на КНСБ, съветник и експерт по обществени лекции в региона на трудовите и обществени въпроси, връзките и обществения сектор
Р. Григоров, гр. Плевен
Отговор: Съгласно член 155, алинея 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на главния заплатен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Разпоредбата на член 155, алинея 5 от КТ планува, че някои категории служащи и чиновници според от особения темперамент на работата имат право на продължен заплатен годишен отпуск, в който е включен отпускът по алинея 4.
Размерът на платения отпуск по член 155 от КТ (както на главния, по този начин и на удължения) е годишен, като във връзка с установяване на съответния размер, полагаем се на даден служащ или чиновник, законът вкарва правилото на пропорция по отношение на времето, което му се признава за трудов стаж. В член 156 от КТ е планувано, че служащият или служителят има право на два типа спомагателен заплатен годишен отпуск: - за работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения - не по-малко от 5 работни дни; - за работа при ненормиран работен ден-не по-малко от 5 работни дни. Правото на спомагателен заплатен годишен отпуск по член 156, алинея 1, т. 1 от КТ се употребява при съблюдаване условията на Наредбата за установяване на типовете работи, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск, издадена на съображение член 156, алинея 2 от КТ.
Видовете работи, осъществявани при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск, като спомагателна мярка за предварителна защита на здравните опасности за служащите и чиновниците, са изчерпателно посочени в член 2 от цитираната разпоредба. Съгласно член 139а, алинея 1 от КТ, за някои длъжности заради особения темперамент на работата работодателят, след съвещания с представителите на синдикалните организации и с представителите на служащите и чиновниците по член 7, алинея 2 от КТ, може да открива ненормиран работен ден.
Работниците и чиновниците с ненормиран работен ден са длъжни при нужда да извършват трудовите си отговорности и след приключването на постоянното работно време. Работата над постоянното работно време в работни дни се компенсира с спомагателен заплатен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено заплащане за ексклузивен труд. Ако работник/служител дава отговор на посочените нагоре условия, той има право както на продължен заплатен годишен отпуск, по този начин и на спомагателен заплатен годишен отпуск, които отпуски се дават на разнообразни правни учредения.
Д-р Тодор Капитанов, правист, вицепрезидент на КНСБ, съветник и експерт по обществени лекции в региона на трудовите и обществени въпроси, връзките и обществения сектор
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ