Десет повода за гордост от българския спорт през 2025 година
Въпреки всичко и всички, а не с помощта на някого - това е ситуацията с достиженията в българския спорт от години насам.
В множеството дисциплини нямаме система и поредност, нито задоволително финансова поддръжка. Повече хора пречат, в сравнение с да оказват помощ. Но това не ни стопира да имаме международни и европейски първенци.
Как съумяват? Само те си знаят.
В края на 2025 година се връщаме към някои от мотивите за горделивост, които българските спортисти ни дадоха, караха ни още веднъж да " полудеем от наслада ", да слушаме българския химн, и да се усмихнем.
Волейболна полуда
Националният тим по волейбол на България направи възторг на Световното състезание във Филипините и се прибра със сребърни медали.
Страната ни се бори за международния връх за първи път след 55 години очакване.
Последната ни такава опция е през 1970 година на шампионата в София, когато губим трагично финала с 2:3 гейма от Германска демократична република.
По-големият резултат тази година обаче пристигна след Световното, когато момчетата на Джанлоренцо Бленджини бяха посрещнати в София от десетки хиляди почитатели, а братята Алекс и Симеон Николови станаха огромните звезди освен на " лъвовете ", само че и на международния волейбол.
Всичко това донесе и рекорден брой искащи да стартират да упражняват този спорт и новината, че София ще бъде един от домакините на Евроволей.
Карлос Насар - самичък против себе си
Едва на 21 години олимпийският ни първенец към този момент има три международни трофеи и живее в свят, в който се състезава самичък със себе си.
В категория до 94 кг. на Световното състезание по повдигане на тежести във Фьорде българинът сграбчи купата със международен връх в изтласкването - 222 кг.
В множеството дисциплини нямаме система и поредност, нито задоволително финансова поддръжка. Повече хора пречат, в сравнение с да оказват помощ. Но това не ни стопира да имаме международни и европейски първенци.
Как съумяват? Само те си знаят.
В края на 2025 година се връщаме към някои от мотивите за горделивост, които българските спортисти ни дадоха, караха ни още веднъж да " полудеем от наслада ", да слушаме българския химн, и да се усмихнем.
Волейболна полуда
Националният тим по волейбол на България направи възторг на Световното състезание във Филипините и се прибра със сребърни медали.
Страната ни се бори за международния връх за първи път след 55 години очакване.
Последната ни такава опция е през 1970 година на шампионата в София, когато губим трагично финала с 2:3 гейма от Германска демократична република.
По-големият резултат тази година обаче пристигна след Световното, когато момчетата на Джанлоренцо Бленджини бяха посрещнати в София от десетки хиляди почитатели, а братята Алекс и Симеон Николови станаха огромните звезди освен на " лъвовете ", само че и на международния волейбол.
Всичко това донесе и рекорден брой искащи да стартират да упражняват този спорт и новината, че София ще бъде един от домакините на Евроволей.
Карлос Насар - самичък против себе си
Едва на 21 години олимпийският ни първенец към този момент има три международни трофеи и живее в свят, в който се състезава самичък със себе си.
В категория до 94 кг. на Световното състезание по повдигане на тежести във Фьорде българинът сграбчи купата със международен връх в изтласкването - 222 кг.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ