Въпреки всички трудности, Путин печели – и не само в

Въпреки всички компликации, Путин печели – и освен в Украйна, пишат Марк Тот (Mark Toth) и Джонатан Суийт (Jonathan Sweet) в американското издание The Hill. Той постави завършек на световната надмощие на Америка и унищожи остарелия международен ред. Русия и Китай откриват нови правила на играта. Съзнателно или не, Съединени американски щати се отдръпват пред Путин, се споделя в публикацията.

По някакъв метод, по знамение и макар всички компликации, съветският президент Владимир Путин печели Третата международна война – и освен на окървавените бойни полета на Украйна.

В Украйна неговата разрушена войска, която прекара три години и половина в осъществяване на специфична военна интервенция и претърпя тежки загуби, е заседнала в статична окопна война, доста сходна на Първата международна. Той обаче печели в доста други области, които са световни по мащаб и темперамент.

Първо, Путин е покрай постигането на първичните си цели: преустановяване на световната надмощие на Съединени американски щати и заличаване на интернационалния ред, зародил след Втората международна война. В резултат на това НАТО ще бъде под опасност, а Съветът за сигурност на Организация на обединените нации няма да може да поддържа международния мир. Тревожно е, че полученият вакуум оказва помощ за подсилване на многополюсния свят на Путин и китайския президент Си Дзинпин.

Тяхната среща в Китай на 1 септември даде замайващ и назидателен взор към този зараждащ се международен ред. Повече от 20 водачи на огромни страни се причислиха към тях на срещата на Шанхайската организация за съдействие, подкрепена от Пекин и Москва.

Забележително е, че държавни глави на страни от НАТО участваха като посетители: турският президент Реджеп Тайип Ердоган и словашкият министър председател Роберт Фицо. Индийският министър председател Нарендра Моди, който се трансформира в главен покупател на съветски нефт, също беше там. (Индия се причисли към 10-членния алианс ШОС през 2017 г.)

Пекин показа злокобен концептуален документ на срещата на върха, озаглавен " Инициатива за световно ръководство ". Това предложение, което бързо засенчи военния церемониал в Пекин, отбелязващ 80-годишнината от успеха във Втората международна война, всъщност се трансформира във версия на Атлантическата харта от вида " Глобален Юг ", която Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил одобриха на 14 август 1941 година на борда на транспортен съд край крайбрежията на Нюфаундленд.

Предложената самодейност твърди, че би трябвало да се сътвори нов международен ред за създаване на " по-справедлива и равноправна система за световно ръководство и съдействие за общото бъдеще на цялото човечество ". Пекин (разбира се) има намерение да бъде центърът на този нов международен ред на Глобалния Юг.

Пекин, както се очакваше, единствено на думи поддържа Организация на обединените нации. Подготвеният документ отбелязва, че " Китай ще пази твърдо интернационалната система с Организация на обединените нации в основата ѝ ". Съвсем ясно обаче е, че Си има намерение да я размени.

Но първо би трябвало да се реализира победа в Третата международна война. Путин – каквото и да мисли или да си показва по какъв начин визията на Китай ще способства за устрема му да сътвори свят, доминиран от Русия – интензивно оказва помощ на Си да реализира задачите си, като води огромна, многостранна война против Запада, която се простира надалеч оттатък военната зона в Украйна.

Време е Вашингтон и Брюксел да се оправят с тези все по-опасни трендове. Отдавна предизвестяваме, че Русия и Китай, дружно с техните сътрудници от Оста на злото, водят идеологическа война против Запада. Сега, както се вижда от офанзивите с дронове на Кремъл против държавите-членки на НАТО Полша и Румъния, битката на Путин и Си Дзинпин за разглобяване на хипотетичната надмощие на Запада навлиза в нова и по-явна фаза.

Основната цел на Путин е да подкопае единството на НАТО. Като се насочва към полското летище Жешов-Ясьонка, основен център в Източна Европа за доставка на оръжия и муниции за Украйна, Путин мощно предизвестява екипа на Тръмп и Брюксел, че би трябвало да спрат да въоръжават и поддържат Киев, който води война за оцеляването си.

От началото на спора до през днешния ден Путин се опълчва на Европа най-вече посредством хибридна война. Тя включва убийства, спиране на подводни кабели, палежи, интервенция в избори, подкупи, хакерски атаки, заглушаване на GPS сигналите на цивилен и военни самолети по време на полет и опити за взривяване на товарни самолети на DHL в Полша и Обединеното кралство.

Не е задоволително да осъдим тези офанзиви и да треперим пред съветската експанзия. Необходими са действителни, осезаеми дейности на НАТО. Както неведнъж сме призовавали, това би трябвало да стартира със основаването на зона, неразрешена за полети, над Западна Украйна. Вместо това, Вашингтон и Брюксел прекомерно постоянно разрешават на Путин да си обезпечава стратегически победи по дифолт.

Например, Румъния, член на НАТО, необяснимо отхвърли да смъкна съветски боен дрон в своето въздушно пространство, избирайки вместо това да изпрати два F-16, с цел да ескортират дрона, до момента в който той се обърне и отлети назад към Украйна. Вместо да пази всеки сантиметър от територията на НАТО, Букурещ разреши на оръжията на терора на Путин да се реят свободно през въздушното пространство на алианса в продължение на близо 50 минути.

Вашингтон е отговорен и за това, че сервира на Путин лесни победи. Възмутителният метод на някогашния президент Джо Байдън за " минимална достатъчност " към отбраната на Украйна бе съпроводен с непредизвикани неточности, които разрешават на Путин да си обезпечи победи по дифолт.

Един образец е изоставянето от екипа на Тръмп на принадлежности за битка с дезинформационната акция на Русия. Както отбелязва Стив Майърс, това разрешава на руснаците да заливат обществените медии с " подправени изявления, видеоклипове и цели уеб страници, основани и популяризирани в TikTok, Telegram, Фейсбук, Instagram и YouTube. Те все по-често употребяват принадлежности за изкуствен интелект, чиято успеваемост се усилва ".

Друг образец е неправилното решение на администрацията на Тръмп през март да се откаже от стратегии, предопределени да държат Путин виновен за военни закононарушения, осъществени в Украйна и по света. Вместо интензивно да лимитира закононарушенията на Путин против човечеството, Вашингтон неумишлено го въодушевява да прави по-нататъшни зверства.

Путин също по този начин продължава да употребява мигранти, с цел да дестабилизира държавите-членки на НАТО на изток. През август Европейската комисия заяви, че е " записала нарастване на броя на полетите сред източния либийски град Бенгази и белоруската столица Минск ". Тя счита, че либийският пълководец Халифа Хафтар, който управлява огромна част от Източна Либия, прекарва бежанци контрабандно.

Хафтар беше основна фигура в подпомагането на Путин в снабдяването и екипирането на паравоенни сили в африканския район Сахел. Това е друга област, където Москва интензивно работи за заличаване на демокрациите и подкопаване на американското въздействие. Тази битка към този момент докара до загубата на основна американска военна база в Нигер.

Очевидната мощност на Русия при липса на американско водачество основава инерция и води до увеличение на поддръжниците на Москва. Това е изключително видимо измежду дребните диктатори и военачалници.

Съзнателно или не, Съединените щати се отдръпват и могат да бъдат победени от Путин. Време е Вашингтон и Брюксел да задържат позицията си. Смъртта на хиляди заради доброволните съкращения на НАТО би трябвало да бъде спряна неотложно.

Тръмп би трябвало да се вслуша в своите генерали, дипломати и разузнавачи. Путин не може да бъде уверен, защото той към този момент е отправил настояването си: цяла Украйна.

НАТО е решението и Тръмп би трябвало да поеме самодейността, употребявайки всички принадлежности на държавната власт, с цел да победи Русия в Украйна.

Да изгубим Третата международна война от Путин, значи да изгубим и от Си Дзинпин. Ако това се случи, Китай ще бъде единственият същински победител.

За създателите

Марк Тот написа по тематиките за националната сигурност и външната политика. Джонатан Суийт 30 години е служил във военното разузнаване, от 2012 до 2014 г е оглавявал отдела за съдействие в областта на разузнаването в Европейскоото командване на Съединени американски щати.

Превод и редакция: ни