Въпреки всички похвали, които получи на Запад, Михаил Горбачов беше

Въпреки всички похвали, които получи на Запад, Михаил Горбачов беше трагична фигура, която се провали в историческата задача, избрана от самия него за личната му страна, написа dariknews.bg.

Удостояването му с Нобеловата премия за мир през 1990 година беляза връхната точка на международното самопризнание за ролята, която Горбачов, по това време руски президент, изигра за слагането на завършек на Студената война без кръвопролития. У дома обаче той се оказа един отпаднал и надвит човек, когато на идната година бе заставен да се отдръпна, откакто бе редуциран до водач на несъществуваща страна, с разпадането на Съюза на руските социалистически републики на 15 обособени страни.

Горбачов, който умря през вчерашния ден, си беше сложил за цел да съживи умиращата комунистическа система и да сътвори нов съюз, основаващ се на по-равнопоставено партньорство сред 15-те републики, най-силните от които бяха Русия и Украйна. Но единствено за шест години се сринаха както комунизмът, по този начин и Съветският съюз. В ретроспекция някои от грешките са явни.

Той се опита да организира политически и стопански промени по едно и също време и в прекомерно амбициозни мащаби и отприщи сили, които не можеше да управлява. Това е урок, от който си взеха поука китайските водачи, които възприеха пазарната стопанска система, само че изпратиха обръщение с убийствата на протестиращи на площад " Тянанмън " през 1989 година, че ще работят безмилостно, с цел да защитят хватката на Комунистическата партия върху властта.

Горбачов в никакъв случай не се е кандидатирал на избори, с цел да завоюва мандат – за разлика от своя огромен противник Борис Елцин, който бе определен за президент на Русия и способства за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и свалянето на Горбачов от власт.

И той не съумя да планува силата на националистическите пристрастености – в началото в балтийските страни Латвия, Литва и Естония и популяризирали се в други републики като Грузия и Украйна – които сътвориха непреодолима инерция за бягство от хватката на Москва. " Той не вярваше, че самият Съветски съюз в действителност е империя от народи, които не желаят да са оковани ", сподели Джонатан Иял от Кралския институт на обединените служби - мозъчен концерн, основан в Лондон. " Както всички руски водачи и, дръзвам ли да кажа, както съветските водачи през днешния ден, той възприема Съветския съюз като синоним на Русия и просто не може да разбере за какво нациите желаят да са самостоятелни ".

" КОРЕНЪТ НА НЕГОВОТО ПАДЕНИЕ "

Някои историци имат вяра, че Горбачов е бил прав да заключи през цялото време, че наследената от него система изостава от ден на ден и повече от Запада и не може да бъде избавена по никакъв различен метод с изключение на със смели промени.

Други възприемат по-критична позиция. " Смятам, че неговото проваляне се корени в това, че той в действителност не разбираше Съветския съюз, руското общество и по какъв начин функционираше то ", сподели Александър Титов, преподавател по история в " Куинс юнивърсити " в Белфаст. " Той смяташе, че то може да бъде реформирано, той смяташе, че премахването на някои от главните детайли на руската система, като страха, репресиите, плановата стопанска система и по този начин нататък, въпреки всичко ще резервира системата. Оказа се обаче, че това в действителност са съществени детайли на руската система – с тяхното унищожаване се разпадна и самата система. "

Откакто Горбачов падна от власт преди три десетилетия, Русия сурово го осъжда. Когато се кандидатира за президент на Русия против Елцин през 1996 година, той остана чак на унизителното седмо място единствено с 0,5 % от гласовете. Сред руснаците от дълго време се е наложило схващането, че той е слаб водач, който е бил излъган от Запада. Много от тях към момента го упрекват за разпадането на Съветския съюз, което президентът Владимир Путин в свое известно изявление назова " най-голямата геополитическа злополука на 20-и век " – и последвалите години на стопански разтърсвания и политически безпорядък, в това число войните от Кавказ и Чечения до Централна Азия.

Залитането на Путин към борба със Запада и неговата инвазия в Украйна унищожиха наследството на Горбачов на разведряване на връзките със Запада и подписване на съглашения със Съединени американски щати за нуклеарните оръжия. На фона на откритите хвалби на Путин за размера и разрушителната мощност на арсенала на Русия, политици както в Москва, по този начин и във Вашингтон подсетиха за риска от Трета международна война.

Човекът, който в този момент е на власт в Кремъл, също по този начин постави кръст на концепцията, олицетворявана от Горбачов, че Русия би могла да се от откаже от империята си и все пак да продължи да бъде огромна мощ, сподели Иял. " Имперските желания в този момент още веднъж са доказани като формалната политика в Москва и общият метод – че това, което би трябвало да извършите, в случай че сте изправени пред рецесия, е да я смажете с танкове – отново е на мода. Това е една от най-големите нещастия на (Горбачов) - че нито една от позициите, които той в последна сметка възприе и поддържаше, не беше непокътната от водачите на Русия през днешния ден ", съобщи Иял.