Клиентите, които трябва да бъдат избягвани
Въпреки всепризнатата максима, че клиентът е постоянно прав, някои клиенти просто не си заслужават времето и напъните на маркетинга и комерсиалния отдел.
Повечето от целевата аудитория е значима, само че особено те е по-добре да се заобикалят. Отделянето на ресурси да им се обръща внимание е най-много загуба, даже и при положение на краен триумф. Тогава спечелването им на страната на компанията би било Пирова победа.
Кои са?
Посочва ги списание Inc. от Съединени американски щати. То ги дефинира в следните три профила.
1. Използвачът. Макар да звучи жестоко, бизнесът с опит познава такива персони. Те молят да им бъде направен проект за разрешаването на проблем, съветват се за артикул или услуга с очевидно желание да го купят, и по-късно отиват при съперник и го назначават да извърши проекта по-евтино. Или купуват бнеговите артикули.
„ Например, един път бях помолен от доста известна компания за пазарни проучвания да дефинира и предложа серия от отчети на тримесечна база, които да покрият активността на бизнес с ИТ услуги. Изработих с доста старания целия план, дефинирах източниците на информация, построих лист от евентуални клиенти за отчети и сътворих заключения, посочени в кратък отчет. След като свърших цялата тази работа, която ми струваше общо 5000 $, компанията даде контракта за осъществяване на различен, който би й я приключил по-евтино “, разкава Джефри Джеймс – колумнист в списанието.
Как да разпознаете този тип клиенти, пред които не си коства да се маркетира? Естествено, по признака, че увъртат когато става дума за авансово възнаграждение на труда даже в дребна сума. Настоявайте за парично обезщетяване на работата ви, в случай че компанията евентуален клиент започва план, обвързван с труда ви, без вашето познание.
2. Играчът. Той е клиент , който използва бизнеса (или съответното лице) като " чучело ", с цел да манипулира друг търговец, от който действително планира да купи. Моли да се наддава за него с обещанието, че най-ниската препоръчана цена сигурно ще бъде определена от него. Но, в действителност към този момент е решил от кого ще купи и за чии услуги ще заплати. И това не сте вие.
Как да го разпознаете? Опитайте да разберете с кой различен се състезавате в ценовата игра. Ако конкуренцията е добре ситуирана на пазара и смятате, че нямате преимущества по отношение на нея, оттеглете се. Не се хипнотизирайте от огромната сума на масата за наддаване – тя в реалност не е там. Не полагайте старания да се рекламирате пред този клиент, да му вършиме положително усещане. Той действително не е в целевата публика на b2b или b2c маркетинга ви.
Продължава на страница 2.
Повечето от целевата аудитория е значима, само че особено те е по-добре да се заобикалят. Отделянето на ресурси да им се обръща внимание е най-много загуба, даже и при положение на краен триумф. Тогава спечелването им на страната на компанията би било Пирова победа.
Кои са?
Посочва ги списание Inc. от Съединени американски щати. То ги дефинира в следните три профила.
1. Използвачът. Макар да звучи жестоко, бизнесът с опит познава такива персони. Те молят да им бъде направен проект за разрешаването на проблем, съветват се за артикул или услуга с очевидно желание да го купят, и по-късно отиват при съперник и го назначават да извърши проекта по-евтино. Или купуват бнеговите артикули.
„ Например, един път бях помолен от доста известна компания за пазарни проучвания да дефинира и предложа серия от отчети на тримесечна база, които да покрият активността на бизнес с ИТ услуги. Изработих с доста старания целия план, дефинирах източниците на информация, построих лист от евентуални клиенти за отчети и сътворих заключения, посочени в кратък отчет. След като свърших цялата тази работа, която ми струваше общо 5000 $, компанията даде контракта за осъществяване на различен, който би й я приключил по-евтино “, разкава Джефри Джеймс – колумнист в списанието.
Как да разпознаете този тип клиенти, пред които не си коства да се маркетира? Естествено, по признака, че увъртат когато става дума за авансово възнаграждение на труда даже в дребна сума. Настоявайте за парично обезщетяване на работата ви, в случай че компанията евентуален клиент започва план, обвързван с труда ви, без вашето познание.
2. Играчът. Той е клиент , който използва бизнеса (или съответното лице) като " чучело ", с цел да манипулира друг търговец, от който действително планира да купи. Моли да се наддава за него с обещанието, че най-ниската препоръчана цена сигурно ще бъде определена от него. Но, в действителност към този момент е решил от кого ще купи и за чии услуги ще заплати. И това не сте вие.
Как да го разпознаете? Опитайте да разберете с кой различен се състезавате в ценовата игра. Ако конкуренцията е добре ситуирана на пазара и смятате, че нямате преимущества по отношение на нея, оттеглете се. Не се хипнотизирайте от огромната сума на масата за наддаване – тя в реалност не е там. Не полагайте старания да се рекламирате пред този клиент, да му вършиме положително усещане. Той действително не е в целевата публика на b2b или b2c маркетинга ви.
Продължава на страница 2.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ