Неандерталците са купонясвали с гигантски слонове на масата
Въпреки безапелационната си външност мамутът не е най-голямото сухоземно животно от плейстоцена. Този приз се присъжда на неговия родственик – слона с прав бивник (Palaeoloxodon antiquus), който заради тежестта си, което може да доближи 13 тона, е бил два пъти по-голям от актуалния африкански слон и е живял в Азия и Европа допреди към 100 000 години.
Антрополозите към този момент са търсили доказателства, че неандерталците са ловували Palaeoloxodon, може би даже са изловили типа до изгубване, само че доказателствата са били нееднозначни. Поне до едно неотдавнашното изобретение, което в този момент може да промени метода, по който си представяме обществените структури на нашите най-близки изчезнали родственици.
Д-р Сабине Гаудзински-Виндхойзер с възстановка на възрастен мъжки P. antiquus в действителен размер
Смята се, че в продължение на към 700 000 години Palaeoloxodon е живял през ледниковите интервали в Южна Европа и Близкия изток, а сред тях е уголемявал ареала си до Централна Европа. Заради големите им размери може да се допусна, че най-малко възрастните човеци евентуално са били застрашени повече от неналичието на храна, в сравнение с от хищници… Докато не са се натъкнали на такива, които са могли да боравят с оръжие и да работят в екип.
Въпреки че уменията на неандерталците за разработване на принадлежности са им давали опция да се оправят с Palaeoloxodon, това единствено по себе си не потвърждава, че са го създали. Борбата с разгневен звяр с такива размери би била ужасяващо прекарване, даже с копия, и може би не си е коствало, в случай че по-голямата част от месото ще се остави. Въпреки това в едно скорошно изследване екип, управителен от професор Сабине Гауджински-Виндхойзер от Центъра за археологически проучвания MONREPOS, показва многочислени следи от порязвания по костите като доказателство, че типът в действителност е бил част от диетата на неандерталците.
Доказателствата идват от находището Neumark-Nord 1 край Хале, Германия, където са открити 3122 кости, бивни и зъби – за които се счита, че произлизат от над 70 слона с прав бивен пръст – датиращи отпреди към 125 000 години. Гауджински-Виндхойзер и съавторите ѝ откриват следи от внезапни по доста от тези кости, които могат да бъдат получени само от каменни принадлежности, употребявани за рязане на месо.
Въпреки че сходни внезапни могат да се получат и по различен метод – да вземем за пример, при разфасоването на към този момент умрели такива – концентрацията на толкоз доста кости на едно място прави това малко евентуално. Освен това костите в преобладаващата си част произлизат от изцяло развити човеци – малко евентуални цели даже за най-смелите саблезъби котки по това време и нещо, което не би могло да възникне инцидентно. Изглежда, че неандерталците са предпочитали да се занимават с добичета, които са тежали два пъти повече от най-големите африкански слонове, само че евентуално са били самотни, в сравнение с със стада от женски и бебета.
Авторите пресмятат, че на един екип от неандерталци, са били нужни няколко дни, с цел да разфасоват такова животно, да не приказваме за обработката на всичкото месо. Тъй като нито хората, нито нашите изчезнали родственици могат да оцелеят единствено с месо, на едно огромно семейство от 25 души биха били нужни три месеца, с цел да изядат целия слон.
Освен в случай че ловците не са си създали труда да изхвърлят по-голямата част от храната, създателите считат, че това демонстрира, че най-малко някои неандерталци са живели на по-големи групи, в сравнение с се е предполагало до момента. В публикацията написа, че те или са били неподвижни за обилни интервали от време и са имали уменията да изсушават или замразяват месото, или няколко племена са се събирали за избран интервал, с цел да слагат клопки и по-късно да пируват седмици наред с улова. Подобни събития биха улеснили доста културния продан.
Население, което остава на едно място и събира зеленчуци за гарнитура на печения слон, би могло да промени локалната среда повече, в сравнение с се е предполагало.
Това не значи, че ловът на слонове е бил повсеместен измежду неандерталците. „ Все по-ясно става, че те не са били монолитно общество и, което не е изненадващо, са имали цялостен боеприпас от адаптивни държания, които са им разрешили да съумеят в разнообразните екосистеми на Евразия в продължение на повече от 200 000 години “, споделя в съпътстващ текст доктор Брит Старкович от Университета в Тюбинген, който не е взел участие в проучването.
Откритието трансформира и гледната точка към многочислени други обекти, в които кости на мамути (наполовина по-малки от на палеолоксодона) и на носорози са открити смесени с неандерталски принадлежности. Предположенията, че неандерталците просто са разфасовали към този момент мъртви животни, наподобяват по-малко евентуални в светлината на това изобретение.
