Близо 60% от българите някога са били пред бърнаут
Въпреки това 80% от хората у нас считат, че имат положително психологично здраве
Мащабно изследване демонстрира любопитни данни - 80% от българите се дефинират в положително психологично здраве . Въпреки това, близо 60% от запитаните признават, че са били пред положение на прегаряне - по този начин нареченият бърнаут .
А огромна част от хората у нас, борят напрежението с нездравословни практики като тютюнопушене, алкохол и преяждане. Такива са данните от най-голямото здравно изследване в Европа, в което вземат участие 22 страни, в това число и България. В него са взели присъединяване 27 000 респонденти.
Едва 19% от българите посещават всички профилактични прегледи, а 34% не се възползват, защото считат, че нямат потребност от тях.
.
„ Най-важното е да повишим здравната просвета на българина, да го мотивираме да върви на профилактични прегледи. За да не се стига до лекуване. Много е значимо тази просвета да се придвижи в фамилията. Тоест, децата да имат добра здравна просвета. Да схващат, че здравето е полезност. С оглед на това да възпитаваме потомство, което в идващите години няма да има такива резултати ", изясни проф. Георги Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
„ Това изследване сигнализира за следващ път, че страната е извънредно време да се включи в тази грижа по съответен метод, тъй като тя тотално отсъства. Трябва да работим за съзряване на обществото. Ние нямаме работещи системи ", счита клиничният психолог доктор Велислава Донкина.
Как се отразява на здравето ни неналичието на задоволително профилактика и неналичието на предпочитание да се грижим задоволително за себе си? - Коментира проф. Иван Груев, кардиолог и предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в ефира на NOVA NEWS.
„ За страдание, не сме сюрпризирани от резултатите от това изследване. Това демонстрира липса на съответна самокритика от страна на българските пациенти, липса на здравна просвета и липса на задоволително профилактика като осъзната нужда - както от страна на медицината, по този начин и от страна на самите пациенти, " разясни проф. Груев.
„ Налице е и все по-намаляващо доверие към системата на опазване на здравето. Така че имаме големи провокации, които би трябвало да преодолеем през идващите години, с цел да не се стигне до колапс на системата "
Той означи, че резултатите от проучването у нас внезапно се разграничават от тези в други европейски страни.
„ Прави усещане, че над 65% от запитаните българи споделят, че са в съвършено здравословно положение, а в действителност под половината от тях признават, че водят здравословен метод на живот. Това е безусловно неверно усещане, тъй като ние имаме най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европейския съюз - изключително при мъжете, при които тя не доближава даже 74 години. В страни като Испания междинната дълготрайност на живота е към 84 години - с 10 години повече ", изясни още проф. Груев.
По думите му, главните аргументи за това са непознаването на рисковите фактори, неналичието на регулярни профилактични прегледи и обезпокоително високият % на пушачите.
„ Над 60% от смъртните случаи у нас се дължат на сърдечносъдови болести, " акцентира проф. Груев.
Кардиологът посочи, че методът, по който е структурирано финансирането на опазването на здравето, в допълнение задълбочава казуса. „ Сегашната система на финансиране неизбежно тласка опазването на здравето към лекуване на заболявания, вместо към тяхното попречване. А в действителност има задоволително проучвания, които потвърждават, че когато профилактиката е добре развита, това води и до по-ниски разноски за здраве, тъй като заболяванията просто са по-малко ", счита той.
Той призна, че убеждаването на пациентите да трансформират навиците си остава сложна задача. „ Много от хората не имат вяра задоволително на лекарите и не съблюдават лечението си. На фона на една година, половината пациенти стопират медикаментите си за високо кръвно налягане, а повече от половината - тези за висок холестерол. Много малко съумяваме да убедим, че смяната в метода на живот е значима и може да докара до действителни резултати ", добави експертът.
Мащабно изследване демонстрира любопитни данни - 80% от българите се дефинират в положително психологично здраве . Въпреки това, близо 60% от запитаните признават, че са били пред положение на прегаряне - по този начин нареченият бърнаут .
А огромна част от хората у нас, борят напрежението с нездравословни практики като тютюнопушене, алкохол и преяждане. Такива са данните от най-голямото здравно изследване в Европа, в което вземат участие 22 страни, в това число и България. В него са взели присъединяване 27 000 респонденти.
Едва 19% от българите посещават всички профилактични прегледи, а 34% не се възползват, защото считат, че нямат потребност от тях.
.
„ Най-важното е да повишим здравната просвета на българина, да го мотивираме да върви на профилактични прегледи. За да не се стига до лекуване. Много е значимо тази просвета да се придвижи в фамилията. Тоест, децата да имат добра здравна просвета. Да схващат, че здравето е полезност. С оглед на това да възпитаваме потомство, което в идващите години няма да има такива резултати ", изясни проф. Георги Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
„ Това изследване сигнализира за следващ път, че страната е извънредно време да се включи в тази грижа по съответен метод, тъй като тя тотално отсъства. Трябва да работим за съзряване на обществото. Ние нямаме работещи системи ", счита клиничният психолог доктор Велислава Донкина.
Как се отразява на здравето ни неналичието на задоволително профилактика и неналичието на предпочитание да се грижим задоволително за себе си? - Коментира проф. Иван Груев, кардиолог и предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в ефира на NOVA NEWS.
„ За страдание, не сме сюрпризирани от резултатите от това изследване. Това демонстрира липса на съответна самокритика от страна на българските пациенти, липса на здравна просвета и липса на задоволително профилактика като осъзната нужда - както от страна на медицината, по този начин и от страна на самите пациенти, " разясни проф. Груев.
„ Налице е и все по-намаляващо доверие към системата на опазване на здравето. Така че имаме големи провокации, които би трябвало да преодолеем през идващите години, с цел да не се стигне до колапс на системата "
Той означи, че резултатите от проучването у нас внезапно се разграничават от тези в други европейски страни.
„ Прави усещане, че над 65% от запитаните българи споделят, че са в съвършено здравословно положение, а в действителност под половината от тях признават, че водят здравословен метод на живот. Това е безусловно неверно усещане, тъй като ние имаме най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европейския съюз - изключително при мъжете, при които тя не доближава даже 74 години. В страни като Испания междинната дълготрайност на живота е към 84 години - с 10 години повече ", изясни още проф. Груев.
По думите му, главните аргументи за това са непознаването на рисковите фактори, неналичието на регулярни профилактични прегледи и обезпокоително високият % на пушачите.
„ Над 60% от смъртните случаи у нас се дължат на сърдечносъдови болести, " акцентира проф. Груев.
Кардиологът посочи, че методът, по който е структурирано финансирането на опазването на здравето, в допълнение задълбочава казуса. „ Сегашната система на финансиране неизбежно тласка опазването на здравето към лекуване на заболявания, вместо към тяхното попречване. А в действителност има задоволително проучвания, които потвърждават, че когато профилактиката е добре развита, това води и до по-ниски разноски за здраве, тъй като заболяванията просто са по-малко ", счита той.
Той призна, че убеждаването на пациентите да трансформират навиците си остава сложна задача. „ Много от хората не имат вяра задоволително на лекарите и не съблюдават лечението си. На фона на една година, половината пациенти стопират медикаментите си за високо кръвно налягане, а повече от половината - тези за висок холестерол. Много малко съумяваме да убедим, че смяната в метода на живот е значима и може да докара до действителни резултати ", добави експертът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ