Обещайте ми да бъдете винаги себе си и никога да

Обещайте ми да бъдете постоянно себе си и в никакъв случай да не се променяте. С тези думи приключи на 18 юли на стадион „ Юнак “ в София . В продължение на час и четиридесет и пет минути, американската певица разказваше истории – за болката, зависимостите, любовта, прошката, страха, вярата.

Вместо да излезе обичайно на сцената, тя се спусна към нея по 120-метровата въжена линия на намиращия се в съседство авантюристичен парк. Неочакваният вход провокира бурни аплодисменти, а самата тя не скри възторга си: „ Никога през живота си не бях преживявала сходно нещо. Беше необикновено занимателно “. След това благодари на уредниците и домакините, че са ѝ разрешили да стартира шоуто по този необикновен метод.

Бет Харт си спомни и предходното посещение на същото място през 2021 година – концерт, запомнен с проливния дъжд, който обаче не прогони никого от публиката: „ Спомням си по какъв начин всички останахте. Бяхте мокри до кости, а аз си споделих: „ Ето това са същински корави хора “. Беше толкоз занимателно “. „ Тези няколко минути бяха задоволителни, с цел да стане ясно, че Бет Харт не възприема сцената като място, което я отделя от хората. Напротив, тя непрестанно търси метод да отстрани дистанцията. И го прави по метод, който малко на брой актьори могат “, разясниха почитатели пред Българска телеграфна агенция.

ОТ ПЪРВИТЕ АКОРДИ – БЕЗ ЗАЩИТНИ СТЕНИ

Началото беше сложено със Sick от 2007 година Песента е родена от тематиките за вътрешните демони и психологичното здраве. Гласът на Бет Харт носи белезите на всичко, през което е минала – години на зависимости, престой в психиатрични клиники, тежки депресии, последвалото възобновяване и изтрезнял живот. Именно тази биография съгласно критиците трансформира всяка нейна дума в освен това от осъществяване. Тя пее за живота, който е изживяла.

Без пауза концертът мина към Heart As Black As Night – една от композициите, с които Бет дефинитивно затвърждава мястото си измежду най-силните блус рок реализатори на своето потомство. Мрачната атмосфера и характерният ѝ пресипнал тембър последователно превзеха стадиона. Преди Wanna Be Johnny, Бет Харт описа с типичното си възприятие за комизъм за какво толкоз обича Джони Кеш: „ Харесва ми да съм жена в този мъжки свят. Наистина. Харесвам мъжете. Харесвам дамите. Харесвам всички “.

„ Но когато виждам състезателите по родео, си мисля, че в случай че съм задоволително добра в този живот, може би в идващия ще се върна като ездач на бик... Или още по-добре – като Джони Кеш. Истински неприятно момче. Пънкар. Абсолютен непукист “, сподели тя, а публиката избухна в смях: „ А може би, бих желала да бъда и сводник... Има толкоз доста неща, които бих желала да преживея “. Според почитателите тази дарба да минава от самоирония към тежки житейски тематики за секунди е една от аргументите Бет Харт да бъде толкоз обичана.

МУЗИКА, КОЯТО НЕ ПРИКРИВА БЕЛЕЗИТЕ

След Bad Woman Blues, Love Is A Lie и Mean Old Man Of Mine концертът последователно закупи все по-блусарски темперамент. „ Тук се открои още една от мощните страни на Бет Харт – способността ѝ да трансформира всяка ария в спектакъл. Всяка мимика, всяко придвижване на ръцете, всяко приклякане до ръба на сцената изглеждаха като продължение на текста “, разясниха фенове.

Когато извърши Pimp Like That, певицата описа историята за песента, въодушевена от автобиографията на Били Холидей: „ Ако не сте я чели, направете го. Това е невероятна книга “. След това напомни по какъв начин именитата джаз дива, макар възбраните, изпява Strange Fruit в препълнената „ Карнеги хол “, знаейки какви ще бъдат следствията: „ Арестуваха я незабавно. Беше болна, умираше от рак на черния дроб, а я оковаха с белезници за болничното легло. Но тя не се отхвърли. Беше необикновено упорита, мощна жена. Тази ария е за нея “.

В Never Underestimate A Gal (2024) Бет Харт не насочва политически послания, а сподели какъв брой естествено може една жена да бъде по едно и също време ранима и непоколебима, написа интернационалната преса. Според нея тази линия минава през цялото ѝ творчество – дамите в песните ѝ не са героини, тъй като са безгрешни, те са мощни, тъй като носят своите недостатъци намерено.

НЕ ИСКАМ ДА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ЗАБАВЛЯВАМ. ИСКАМ ДА БЪДЕМ ИСТИНСКИ

Бет Харт изясни за какво в никакъв случай не извършва концертите си по безусловно идентичен метод: „ Всяка вечер променям сетлиста съгласно това по какъв начин се усещам. Казвам на момчетата: Хайде в този момент тази ария, след това другата... Защото не желая това да се трансформира просто в развлечение. Не желая в миналото да бъдем просто актьори, които забавляват. Искам да сме свързани с вас. Да бъдем допустимо най-истински “.

Втората половина на вечерта певицата стартира да редува музиката с персонални истории. Сред най-личните моменти бе разказът, предхождащ My California. С присъщата си самоирония тя изясни, че през живота си е наранявала хората, които най-вече обича: „ Имам доста песни за хора, които са ме наранили, или които аз съм наранила “. После погледът ѝ се насочи към хората зад сцената: „ Брат ми е тук. Работи на щанда с тениските. Най-добрият брат на света “.

След това показа собствен другар от годините на трезвеността, а най-после стигна до индивида, който, по личните ѝ думи, е трансформирал живота ѝ: „ Нараних доста брачна половинка си. Била съм в психиатрични клиники. Изпратих го в пандиза. После и аз попаднах в пандиза. След това избягахме във Вегас и се оженихме “. Публиката избухна в смях, само че идващите думи върнаха диалога към повода да опише тази история: „ Мразех Лос Анджелис. Израснах там и го мразех. Но когато се омъжих за него, всичко се промени. Той ме накара да се влюбя в Калифорния. Той ме накара да се влюбя в живота. Той ме накара да допускам в трезвеността. Да приема лекуването. Да допускам в Бог. Защото Бог ме обича, без значение дали аз имам вяра в Него или не. Моят брачен партньор ми даде всичко това. Той е моята Калифорния “.

КОГАТО ЕДНА ПЕСЕН СТАВА ПРЕГРЪДКА

Един от най-вълнуващите моменти настъпи, когато Бет Харт слезе от сцената. Без защита, без отдалеченост, тя се смеси с хората на първите редове. Започнаха обятия, целувки, разменени думи, селфита. Някои от присъстващите просто я допираха за момент, като че ли да се уверят, че това в действителност се случва.

През годините певицата нееднократно е казвала, че няма предпочитание да бъде поставяна на фундамент, че избира хората да я виждат такава, каквато е – с грешките, страховете и белезите си.

Преди Don`t Call the Police описа по какъв начин е написала песента след събитията, раздрусали Америка. Приятелка я посъветвала да не гледа новините: „ Но аз си споделих, че би трябвало да знаем какво се случва в страната ни. Трябва да кажем нещо. Да създадем нещо. Написах тази ария за всеки човек с друг цвят на кожата. За всеки човек, който са карали да се усеща друг поради пола му. За всеки, който е бил съден просто, тъй като е подобен, какъвто е “.

МАЙКА ТЕРЕЗА И СИЛАТА НА ЧЕСТНОСТТА

Сред най-неочакваните разкази бе този за Майка Тереза. Бет Харт си спомни по какъв начин един ден научила историята, че чак в края на живота си монахинята признала какъв брой постоянно се е съмнявала във вярата си: „ Когато чух това, паднах на колене и започнах да рева. Колко красиво и почтено самопризнание “. Тази човешка накърнимост въодушевява St. Teresa – ария, която тя посвещава не на светица без недостатъци, а на човек, който е траял да прави положително, даже когато самият той е изпитвал подозрения.

Според почитателите тази история в действителност разказва и самата Бет Харт. Тя в никакъв случай не се показва като човек, победил всички свои демони. Напротив, продължава да приказва за тях, и евентуално точно по тази причина толкоз хора намират себе си в песните ѝ.

Бет Харт отдели особено внимание на всеки от музикантите – Джон Никълс (китара), Том Лили (бас) и Тод Улф (барабани). След Broken & Ugly сцената потъна в мрачевина, а финалът на вечерта бе за War In My Mind.

ФЕНОМЕН... НА ЛЮБОВТА

След концерта думите на хората, казани пред Българска телеграфна агенция, обобщават случилото се: Гласът ѝ е като вихър, който разтапя. Всичко, което един актьор може да даде. Най-красивата луда сила на света. Доказателство, че артистите могат да останат хора, макар славата. Обичам я постоянно ще пристигам на нейните концерти – никой различен артист не може да ме зареди толкоз. Ако има една дума, с която мога да я опиша, тя е феномен – на природата, на изкуството и... на любовта...

Едно от най-силните самопризнания пристигна от жена, която сподели: „ Всяка изпята дума като че ли идва от болката, която самата тя е претърпяла “. По думите ѝ, в случай че би трябвало да бъде запомнен концертът в София с нещо, то надали това ще бъдат впечатляващият вход по въжената линия, мощният ѝ глас или безупречният бенд: „ Ще бъде с друго. Усещането, че една международна звезда прекара близо два часа не в това да впечатлява публиката, а да беседва с нея – без маска, без отдалеченост, без поза “.

По думите ѝ в свят, в който от ден на ден актьори построяват деликатно режисирани облици, Бет Харт продължава да прави тъкмо противоположното – всяка вечер излиза на сцената такава, каквато е: „ Може би, точно по тази причина концертите ѝ не наподобяват на театър, а на среща. А в края на тази среща тя остави на София едно просто заричане, превърнато в молба: Бъдете постоянно себе си “.