ЕС одобри дерегулация на новите ГМО въпреки възраженията на 9 държави
Въпреки съпротивата на България и още няколко страни, квалифицирано болшинство от страните членки на Европейския съюз поддържа дерегулацията на генетично модифицирани растения, създадени благодарение на така наречен нови геномни техники (НГТ). Решението беше взето по време на съвещание на Комитета на непрекъснатите представители (COREPER) в Брюксел, оповестява Actualno.com
България гласоподава „ срещу “ дружно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения. Същата група страни и през декември 2023 година отхвърли да поддържа дерегулирането на новите ГМО. Тогава Полша също беше измежду съперниците, само че след това промени позицията си и мина в лагера на страните „ за “, което обезпечи нужното болшинство за плана на Европейската комисия.
От съдружие „ Агролинк “ дефинираха дерегулацията като „ подарък за корпорациите “. Според организацията решението ще разреши неизпитани и немаркирани генетично модифицирани растения да навлизат в околната среда и хранителната верига, с риск за хората и природата. Д-р инж. Светла Николова от сдружението съобщи, че с този ход държавните управления застават на страната на мултинационалните биотехнологични компании за сметка на фермерите, потребителите и околната среда, и прикани Европейския парламент да отхвърли предлагането.
От 2023 година насам в Европейски Съюз се разискват проекти за облекчение на режима за растения, основани посредством нови геномни техники. Целта е по-голямата част от тях да бъдат освободени от настоящите условия за ГМО, в това число наложително етикетиране, проследимост и оценка на риска. Според критиците това ще отвори път и за патентоване на семена, което ще сложи достъпа до тях под контрола на огромни корпорации.
Следващата стъпка е гласоподаване в Европейския парламент през януари. Междувременно през декември бяха показани и други оферти, които плануват в допълнение намаляване на регулациите, в това число за генетично модифицирани микроорганизми, употребявани във ферментационни процеси.
От Европейската комисия показват, че новите принадлежности за генно редактиране разрешават целенасочени промени в генома на растенията, които могат да покачат устойчивостта им към заболявания и рискови климатични условия. В началото на декември Европейска комисия и страните членки реализираха съглашение за рамка за потреблението на тези техники, като Европейският съвет и Европейският парламент оповестиха, че са се договорили за набор от правила за бъдещата законодателна уредба.
България гласоподава „ срещу “ дружно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения. Същата група страни и през декември 2023 година отхвърли да поддържа дерегулирането на новите ГМО. Тогава Полша също беше измежду съперниците, само че след това промени позицията си и мина в лагера на страните „ за “, което обезпечи нужното болшинство за плана на Европейската комисия.
От съдружие „ Агролинк “ дефинираха дерегулацията като „ подарък за корпорациите “. Според организацията решението ще разреши неизпитани и немаркирани генетично модифицирани растения да навлизат в околната среда и хранителната верига, с риск за хората и природата. Д-р инж. Светла Николова от сдружението съобщи, че с този ход държавните управления застават на страната на мултинационалните биотехнологични компании за сметка на фермерите, потребителите и околната среда, и прикани Европейския парламент да отхвърли предлагането.
От 2023 година насам в Европейски Съюз се разискват проекти за облекчение на режима за растения, основани посредством нови геномни техники. Целта е по-голямата част от тях да бъдат освободени от настоящите условия за ГМО, в това число наложително етикетиране, проследимост и оценка на риска. Според критиците това ще отвори път и за патентоване на семена, което ще сложи достъпа до тях под контрола на огромни корпорации.
Следващата стъпка е гласоподаване в Европейския парламент през януари. Междувременно през декември бяха показани и други оферти, които плануват в допълнение намаляване на регулациите, в това число за генетично модифицирани микроорганизми, употребявани във ферментационни процеси.
От Европейската комисия показват, че новите принадлежности за генно редактиране разрешават целенасочени промени в генома на растенията, които могат да покачат устойчивостта им към заболявания и рискови климатични условия. В началото на декември Европейска комисия и страните членки реализираха съглашение за рамка за потреблението на тези техники, като Европейският съвет и Европейският парламент оповестиха, че са се договорили за набор от правила за бъдещата законодателна уредба.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ