Руските въглеводороди намериха нов пазар
Въпреки глобите Русия откри нов покупател за петрола и нефтопродуктите си. Постигнати са концептуални съглашения с Пакистан. Русия към този момент има трима огромни купувачи - Китай, Индия и Турция. Засилената конкуренция сред купувачите обаче ще помогне за понижаване на отстъпката за съветски въглеводороди. Пакистан също може да съставлява интерес за Русия във връзка с тръбопроводните доставки на съветски газ. Как тъкмо?
Докато немската „ щерка “ на „ Северен поток “ е ликвидирана, Русия договаря с нов покупател на нейните енергийни запаси. Русия и Пакистан се споразумяха концептуално за доставките на нефт и започнаха нов кръг от настройване на газопровода „ Пакистански поток “. Това стана след тридневно съвещание на руско-пакистанската междуправителствена комисия, управлявана от съветския енергиен министър Николай Шулгинов и пакистанския федерален министър на стопанската система Аяз Садик.
Споразумението за доставка на нефт и петролни артикули е отсрочено до март 2023 година, в това число с цел да се изчака до 5 февруари, когато влиза в действие ембаргото върху петролните артикули. След това споразуменията за нефтопродукти ще бъдат добавени към споразуменията за петрола. Русия може да обезпечи до 35% от целия импорт на нефт в страната, което подхожда на към 3,4 милиона тона годишно, сподели пакистанският министър на енергетиката Малик. Плащането ще бъде осъществено в пакистански рупии, сподели той. Междувременно Русия и Пакистан гледат на бартера като на бизнес опция, сподели Шулгинов.
„ За Русия в този момент всички нови пазари за продажби са значими. Сега имаме трима огромни купувача: Китай, Индия и Турция. Естествено, те ще желаят огромна отстъпка. Колкото повече пазари имаме за нефт, толкоз повече конкуренция - и толкоз по-малко ще даваме отстъпки. Освен това ще можем да пласираме повече нефт, който преди този момент изнасяхме за Европейски Съюз “, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
„ Друг е въпросът при какви условия Русия ще търгува с Пакистан, тъй като на държавно равнище се говореше за опция за бартерни покупко-продажби. Но на този стадий, изключително при нефтопродуктите, бихме се задоволили с задоволително бартерно съответствие “, добавя специалистът.
Основният проблем е дефицитът на танкери за транспорт, изключително за транспорт на петролни артикули, където предан флот е още по-трудно да се събере. Затова специалистът не изключва в тази скица да бъде замесен и Иран.
„ За да се достави нефт в Пакистан по море, ще са нужни свободни танкери от пристанищата на Ленинградска област Уст-Луга и Приморск или от Новоросийск. Но в случай че сме намерили свободен транспортен съд за превозване, тогава за какво да не изпратим този нефт до Индия? А за доставки до Пакистан Русия може да обмисли пренос по суша, по железопътен превоз през Иран “, споделя специалистът.
Конфигурацията на такива консумативи може да бъде друга.
„ Например Русия може да доставя дизелово гориво през Каспийско море на север от Иран, който самичък ще го употребява, и да изпрати сходни количества иранско дизелово гориво в Пакистан. Възможни са сходни обменни или суапови покупко-продажби. Това могат да бъдат бартерни покупко-продажби както с Иран, по този начин и с Пакистан в подмяна на някои артикули, които в този момент се търсят, да вземем за пример от защитителен темперамент “, твърди Юшков.
Няма задоволително танкери за превозване на нашите въглеводороди. Ето за какво, в случай че има опция да се спестят танкери и да се доставят нефт и петролни артикули в Пакистан по някакъв различен метод, тогава е по-добре да се употребява тази опция.
Друга евентуално забавна доставка може да бъде проведена за Пакистан - полутечен нефтен газ (ВНГ), който се употребява като автомобилно гориво. Пропан-бутанът се класифицира като нефтен артикул, сходно на дизела с мазута, и предстои на наказания от Европейски Съюз. „ И Пакистан е прочут с това, че има доста огромен флот танкери. Иран и Пакистан са измежду международните водачи в оборудването за газови мотори. Може би Русия ще доставя полутечен петролен газ на Пакистан “, сподели Юшков.
Що се отнася до съдействието в газовия бранш, страните взеха твърдо решение предходната година да изградят „ Пакистанския поток “, който беше отсрочен от 2016 година Не става въпрос за доставка на съветски газ, а за присъединяване на Русия като реализатор в построяването на газопровод в Пакистан за доставка на газ от южната част на страната, където са ситуирани ВПГ терминалите, до северната част на страната за огромните индустриални консуматори.
„ Доставките на ВПГ за Пакистан не са от голяма важност за нас. Не е належащо да търсим нови пазари за полутечен природен газ, както в обстановката с нефта и нефтопродуктите. Можем да продължим да доставяме съветски в Европа, това не е неразрешено. През 2022 година съвсем всички размери на „ Ямал “ бяха изпратени в Европа. Освен това можем да го изпратим до Азия “, споделя специалист от Фонда за национална енергийна сигурност.
Но ние можем да спечелим пари от построяването на газопровода и натоварването на нашата промишленост. Освен това Пакистан ще може да отклони катарския ВПГ от европейския пазар.
Не е изключено обаче газовият завой на Русия от Запад на Изток в последна сметка да се трансформира в завой към Централна Азия. Русия може да се причисли към газопровода ТАПИ - Туркменистан, Азербайджан, Пакистан, Индия.
„ Това е по-слабо развъртян план, само че е красива концепция. Русия може да предложи на Туркменистан да вкара съветски газ в тръбата. В подмяна Русия ще подсигурява сигурността на афганистанския сектор от газопровода и ще поеме част от инвестицията в самото строителство. Сигурността е казусът, заради който газопроводът ТАПИ към момента не е издигнат “, счита Игор Юшков.
Недостатъкът на този план е дългото транспортно трасе, въпреки това, Русия не би трябвало да влага в създаването на залежи, както и в газопроводи, които в действителност съществуват от Ямало-Ненецкия самостоятелен окръг, където главното произвеждане се организира до границата с Туркменистан и по-нататък до границата с Афганистан. Тоест, остава в действителност да се построи афганистанската част, по-късно пакистанската, с цел да стигнем до Индия.
„ Проблемът е, че няма търговски контракт нито с Индия, нито с Пакистан. Обикновено първо се продава газ, а по-късно се стартира рандеман и създаване на газопроводи. Следователно ние не строим „ Силата на Сибир-2 “, до момента в който не продадем газ на Китай. Въпреки това, даже и да не изпълним този план, значимо е да го обсъдим и да демонстрираме подготвеност да го осъществяваме от позиция на договарянето с Китай. Защото Китай очевидно седи и чака, до момента в който „ Газпром “ пристигна при него, с цел да отстъпи. Пекин има вяра, че колкото по-лоши са нещата за „ Газпром “ в Европа, толкоз по-сговорчив ще бъде във връзка с цените, а тук се обрисува опция с Пакистан и Индия “, заключава източникът.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Докато немската „ щерка “ на „ Северен поток “ е ликвидирана, Русия договаря с нов покупател на нейните енергийни запаси. Русия и Пакистан се споразумяха концептуално за доставките на нефт и започнаха нов кръг от настройване на газопровода „ Пакистански поток “. Това стана след тридневно съвещание на руско-пакистанската междуправителствена комисия, управлявана от съветския енергиен министър Николай Шулгинов и пакистанския федерален министър на стопанската система Аяз Садик.
Споразумението за доставка на нефт и петролни артикули е отсрочено до март 2023 година, в това число с цел да се изчака до 5 февруари, когато влиза в действие ембаргото върху петролните артикули. След това споразуменията за нефтопродукти ще бъдат добавени към споразуменията за петрола. Русия може да обезпечи до 35% от целия импорт на нефт в страната, което подхожда на към 3,4 милиона тона годишно, сподели пакистанският министър на енергетиката Малик. Плащането ще бъде осъществено в пакистански рупии, сподели той. Междувременно Русия и Пакистан гледат на бартера като на бизнес опция, сподели Шулгинов.
„ За Русия в този момент всички нови пазари за продажби са значими. Сега имаме трима огромни купувача: Китай, Индия и Турция. Естествено, те ще желаят огромна отстъпка. Колкото повече пазари имаме за нефт, толкоз повече конкуренция - и толкоз по-малко ще даваме отстъпки. Освен това ще можем да пласираме повече нефт, който преди този момент изнасяхме за Европейски Съюз “, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
„ Друг е въпросът при какви условия Русия ще търгува с Пакистан, тъй като на държавно равнище се говореше за опция за бартерни покупко-продажби. Но на този стадий, изключително при нефтопродуктите, бихме се задоволили с задоволително бартерно съответствие “, добавя специалистът.
Основният проблем е дефицитът на танкери за транспорт, изключително за транспорт на петролни артикули, където предан флот е още по-трудно да се събере. Затова специалистът не изключва в тази скица да бъде замесен и Иран.
„ За да се достави нефт в Пакистан по море, ще са нужни свободни танкери от пристанищата на Ленинградска област Уст-Луга и Приморск или от Новоросийск. Но в случай че сме намерили свободен транспортен съд за превозване, тогава за какво да не изпратим този нефт до Индия? А за доставки до Пакистан Русия може да обмисли пренос по суша, по железопътен превоз през Иран “, споделя специалистът.
Конфигурацията на такива консумативи може да бъде друга.
„ Например Русия може да доставя дизелово гориво през Каспийско море на север от Иран, който самичък ще го употребява, и да изпрати сходни количества иранско дизелово гориво в Пакистан. Възможни са сходни обменни или суапови покупко-продажби. Това могат да бъдат бартерни покупко-продажби както с Иран, по този начин и с Пакистан в подмяна на някои артикули, които в този момент се търсят, да вземем за пример от защитителен темперамент “, твърди Юшков.
Няма задоволително танкери за превозване на нашите въглеводороди. Ето за какво, в случай че има опция да се спестят танкери и да се доставят нефт и петролни артикули в Пакистан по някакъв различен метод, тогава е по-добре да се употребява тази опция.
Друга евентуално забавна доставка може да бъде проведена за Пакистан - полутечен нефтен газ (ВНГ), който се употребява като автомобилно гориво. Пропан-бутанът се класифицира като нефтен артикул, сходно на дизела с мазута, и предстои на наказания от Европейски Съюз. „ И Пакистан е прочут с това, че има доста огромен флот танкери. Иран и Пакистан са измежду международните водачи в оборудването за газови мотори. Може би Русия ще доставя полутечен петролен газ на Пакистан “, сподели Юшков.
Що се отнася до съдействието в газовия бранш, страните взеха твърдо решение предходната година да изградят „ Пакистанския поток “, който беше отсрочен от 2016 година Не става въпрос за доставка на съветски газ, а за присъединяване на Русия като реализатор в построяването на газопровод в Пакистан за доставка на газ от южната част на страната, където са ситуирани ВПГ терминалите, до северната част на страната за огромните индустриални консуматори.
„ Доставките на ВПГ за Пакистан не са от голяма важност за нас. Не е належащо да търсим нови пазари за полутечен природен газ, както в обстановката с нефта и нефтопродуктите. Можем да продължим да доставяме съветски в Европа, това не е неразрешено. През 2022 година съвсем всички размери на „ Ямал “ бяха изпратени в Европа. Освен това можем да го изпратим до Азия “, споделя специалист от Фонда за национална енергийна сигурност.
Но ние можем да спечелим пари от построяването на газопровода и натоварването на нашата промишленост. Освен това Пакистан ще може да отклони катарския ВПГ от европейския пазар.
Не е изключено обаче газовият завой на Русия от Запад на Изток в последна сметка да се трансформира в завой към Централна Азия. Русия може да се причисли към газопровода ТАПИ - Туркменистан, Азербайджан, Пакистан, Индия.
„ Това е по-слабо развъртян план, само че е красива концепция. Русия може да предложи на Туркменистан да вкара съветски газ в тръбата. В подмяна Русия ще подсигурява сигурността на афганистанския сектор от газопровода и ще поеме част от инвестицията в самото строителство. Сигурността е казусът, заради който газопроводът ТАПИ към момента не е издигнат “, счита Игор Юшков.
Недостатъкът на този план е дългото транспортно трасе, въпреки това, Русия не би трябвало да влага в създаването на залежи, както и в газопроводи, които в действителност съществуват от Ямало-Ненецкия самостоятелен окръг, където главното произвеждане се организира до границата с Туркменистан и по-нататък до границата с Афганистан. Тоест, остава в действителност да се построи афганистанската част, по-късно пакистанската, с цел да стигнем до Индия.
„ Проблемът е, че няма търговски контракт нито с Индия, нито с Пакистан. Обикновено първо се продава газ, а по-късно се стартира рандеман и създаване на газопроводи. Следователно ние не строим „ Силата на Сибир-2 “, до момента в който не продадем газ на Китай. Въпреки това, даже и да не изпълним този план, значимо е да го обсъдим и да демонстрираме подготвеност да го осъществяваме от позиция на договарянето с Китай. Защото Китай очевидно седи и чака, до момента в който „ Газпром “ пристигна при него, с цел да отстъпи. Пекин има вяра, че колкото по-лоши са нещата за „ Газпром “ в Европа, толкоз по-сговорчив ще бъде във връзка с цените, а тук се обрисува опция с Пакистан и Индия “, заключава източникът.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ