Сами ли сме във Вселената?
Въпреки непрекъснато следената Вселена, в която са разпръснати няколко трилиона галактики, всяка от своя страна цялостна с трилиони планети, не виждаме никакви доказателства за живот там. Няма сигнали, няма мегаструктури, няма междузвездни галактически кораби или апарати.
Когато астрономите (вече рутинно) разкриват озадачаващи обекти в небето, те постоянно се оказват проявления на естествени явления. Без пресилване можем да кажем, че космосът до момента не ни е предложил даже и намек за наличието на същества с разсъдък като нашия или даже по-умни от Хомо Сапиенс.
Лесно е от този факт да се стигне до разочароващо умозаключение: Няма никой там. И въпреки всичко, това не значи, че вселената е стерилна. Повечето астробиолози удобно одобряват предпоставката, че животът може да бъде необятно публикуван в най-различни форми. Но техният оптимизъм съвсем в никакъв случай не се простира до комплициран образован живот.
Възможно е да живеем в една Вселена, чиито жители са доста по-различни от нас. След десетилетия на показа за извънземните като полу-хуманоиди или някакви свръхчовеци, време е да престанем да мислим, че действителният галактически живот би трябвало да се състои основно от растения и животни.
От друга страна, в случай че животът във вселената е единствено във тип на някакви микроби и няма други интелигентни същества като хората, тази обстановка би направила хората доста специфични, едно събитие, което наподобява в несъгласие с голямото количество планети и слънца, както и с милиардите години след Големия гърмеж, през които е можел да възникне и да се развие разсъдък и другаде.
Така че, може ли да има правдоподобно пояснение за това за какво Вселената, толкоз безкрайна, въпреки всичко наподобява толкоз дребна, когато приказваме за съществуването на същества с разсъдък?
Икономистът Робин Хенсън допуска, че животът неизбежно среща преграда по своя постепенен път към мислещите същества, един Голям филтър, който държи ниско междинното равнище на просветеност на Вселената.
Каква би била тази преграда? Може би самият живот е необичаен, тъй като е мъчно на първо място да възникне. Може би преходът от едноклетъчни към многоклетъчни организми е един мост, прекомерно сложен за прекосяване за множеството екосистеми.
Възможно е появяването на разсъдък да е като победа, сходно на спечелването от лотария, или може би всички мислещи същества неизбежно носят в себе си своето заличаване, скоро откакто разработят високи технологии?
Идеята, че има непреодолими трудности по пътя към интелигентността, води до забавни заключения.
Обмислете опцията някой ден да открием микроби под повърхността на Марс или под замръзналия лед на луни като Енцелад или Европа. Това би ни обяснило, че едно затруднение – произхода на живота – може да бъде отстранено от листата. В края на краищата, в случай че биологията е дала резултат на Земята и на различен непосредствен свят, това е сигурен залог, че тези форми на живот са нещо всекидневно. Тук няма мощен филтър.
Ако открием някъде по-сложен живот, може би равностоен на този на динозаврите, това също би премахнало някои от хипотетичните филтри. Всъщност Ник Бостром от Оксфордския университет споделя, че ще бъде извънредно неприятна вест да открием такива комплицирани организми в различен свят. Ако това стане, ще ни покаже, че Големият филтър е в нашето бъдеще, а не в нашето минало, и ние сме обречени. Хомо Сапиенс ще се изправи против стена, която ни защищава от разширение на господството ни отвън Земята. Нашият тип, колкото и да е прелестен и обещаващ, ще има орис, която е къса и мрачна, споделя Бостром.
Може да се спори дали другите трудности, които са предположени, са в действителност толкоз обезкуражаващи. Например, изказванието, че еволюционната стъпка от нисши същества към мислещи такива, може да бъде доста малко евентуална. Хипотезата за Рядката Земя, показана в книгата на Питър Уорд и Дон Браунли, оповестена преди близо две десетилетия е, че физическите условия на нашата планета са тънко настроени за нашето битие и доста рядко срещани другаде.
Да, на Земята пораждат умни същества, само че това е по този начин, тъй като нашата планета е в действителност специфична. Обаче скорошното разкриване на хиляди екзопланети към други звезди допуска, че сухоземните светове не са в дефицит. И в случай че има Голям филтър, той най-вероятно няма да е неналичието на подобаващи местообитания.
Другите предположени бариери пред разсъдъка са по-леки за отменяне, тъй като зависят колкото от социологията, толкоз и от астрономията. Много хора наподобяват сигурни, че човечеството ще се самоунищожи. Ако нуклеарната война не направи това, изменящият се климат ще го направи.
Но тъй като имаме най-малко шанса да сме рационални и да сме наясно с тези закани, можем да избегнем цялостното самоизтребление. Изглежда разумно, че някои рационални извънземни общества също ще могат да се запазят живи и да съществуват в дълготраен проект.
Усилията за намиране на радио и светлинни сигнали от други светове, известни като SETI (Търсенето на извънземен разум), до момента не съумяват да разкрият сигнали от извънземни. Но тези опити са незадоволително финансирани и към момента в първите си дни. Дори и вселената да е препълнена с предаващи сигнали общества, SETI може елементарно да ги пропусне, просто заради несъответстващата сензитивност на нашите уреди или заради обстоятелството, че към момента се търси единствено в дребен брой звездни системи.
Обща неточност за жалост се прави, когато хората означават, че учените от SETI се „ мъчат “ повече от 50 години, без да открият нищо, като че ли това допуска, че разсъдъкът е необичайност. Това не е по този начин. През по-голямата част от този интервал наблюденията бяха лимитирани от неналичието на време за работа на телескопа или от приемници, които можеха да изследват единствено дребна част от спектъра на радиовълните.
В допълнение, заслужава да се означи, че човечеството е в развой на развиване на изкуствения разсъдък, една софтуерна траектория, която други комплицирани общества може да следват доста от дълго време и доста по-добре. За разлика от биологичния разсъдък, AI може да се саморазвива със страхотна скорост. Най-вероятно рационалният живот във Вселената преобладаващо ще бъде синтетичен. И машинният разсъдък може да е мъчно откриваем, местен и даже затулен.
Така че, неналичието на доказателства за съществуването на различен разсъдък във Вселената, надали може да се смята за доказателство за неговото неявяване.
Ако тази публикация ви се коства забавна, апелирам споделете я.
