Българската икономика расте по-бавно от очакваното. Защо?
Въпреки релативно положителната експресна оценка за последното тримесечие на 2017 година тази седмица Национален статистически институт разгласява предварителните си данни за същия интервал и за цялата 2017 година, които се оказаха по-ниски от предстоящите. Оказа се, че растежът на Брутният вътрешен продукт за последното тримесечие, без използване на сезонни и други корекции, е бил 3% (вместо по-рано оповестените 3,6% със сезонно изглаждане), което демонстрира, че експанзията се е забавила в края на годината. Заради това и растежът за цялата 2017 година се оказа малко по-нисък от предстоящото - 3,6% по отношение на преобладаващи прогнози в интервала 3,8-4,0%.
Данните за Брутният вътрешен продукт от страна на предлагането демонстрират и от кои браншове идва разочарованието. Изглежда моторите на растежа за последните няколко години към този момент " издишат " - ИКТ бранша, аутосорсинга на бизнес услуги и индустрията се показват в най-хубавия случай криво-ляво. ИКТ секторът даже е съумял, изненадващо, да означи спад на брутната си добавена стойност за 2017 година - с 0,9% по отношение на преходната година.
Аутсорсингът на бизнес услуги, различен бързо разрастващ се бранш след рецесията, пък е пораснал едвам с 2,3% за 2017 година При това този напредък се дължи напълно на първото полугодие - през втората половина на годината секторът бележи растеж под 1% и де факто стагнира. При индустрията забавянето е повече от 2 пъти по отношение на 2016 година и в случай че се погледнат данните за промишленото произвеждане, това се дължи най-много на производството и систематизиране на ток, газ и парно - евентуално с изключение на всичко друго и поради по-топлия отоплителен сезон в края на 2017 година
Като цяло, данните за стопанската система през 2017 година са в унисон с упованията за преориентиране на растежа от експорт към вътрешно търсене. Именно ИТ и аутсорсингът на професионални и административни действия са насочени главно към експорт и тяхното " приземяване " през предходната година демонстрира, че евентуално те към този момент работят към капацитета си. При аутсорсинга това се вижда и в данните за заетите (от наблюдението на работната сила) - в унисон със стагнацията на бранша през втората половина на 2017 година, броят на заетите в него също понижава (с над 10 хиляди през третото и с близо 7 хиляди души през четвъртото тримесечие).
При ИКТ бранша се вижда голям и мъчно разбираем спад през първото тримесечие (с близо 14%), което върви ръка за ръка с понижаване на заетите с над 2 хиляди души на годишна база. В идващите тримесечия, обаче, с последователното прекосяване на бранша " на зелено " и възобновяването на растежа, заетите също бележат растеж.
Колебливото показване на двата до неотдавна " звездни " бранша се вижда и в данните за износа им - и при ИКТ услугите, и при другите бизнес услуги, където се числи аутсорсингът, износът в стойностно изражение през 2017 е де факто без смяна по отношение на 2016 година - при ИКТ услугите износът през 2016 година е бил 983 млн. евро, а през 2017 година е достигнал 979 млн. евро; при другите бизнес услуги данните са надлежно 906 и 907 млн. евро за двете години.
Що се отнася до вътрешното търсене, то усилването му се вижда най-много във финансовия бранш около раздвижването на кредитирането, както и в строителството и недвижимите парцели с оживлението в този бранш, което набира мощ от известно време насам в огромните градове. И трите бранша бележат напредък за 2017 година който надвишава междинния за стопанската система.
Странното е, че при огромния бранш на търговията, превоза и туризма, обаче, който също би трябвало да е повлиян позитивно от засиленото ползване, този резултат към този момент е непретенциозен и браншът бележи напредък от едвам 3% за цялата 2017 година Предвид оповестените през годината данни за бурното развиване на туризма, възобновяване на крайното ползване и повишения експорт на транспортни услуги, този напредък е разочароващ. Да не приказваме, че и заетостта в този необятен бранш се усилва съществено през годината (с сред 35 хиляди и 62 хиляди души на тримесечие, на годишна база), само че очевидно множеството заети не са съумели да засилят експанзията му.
Добрата вест е, че на фона на останалата част от Европейски Съюз България към момента бележи напредък над междинния за съюза. Лошата пък е, че растежът в България е вторият най-нисък след Словакия, което значи доста муден развой на догонване на приходите и стандарт на живот със Западна Европа, а и даже с по-развитите страни от нашия район.
Като цяло, данните за следващ път удостоверяват, че вътрешният запас на стопанската система сега не може да обезпечи напредък повече от 3-4%. Ключът към по-високия напредък минава през привличане на вложения и служащи от чужбина, както и през повишение на продуктивността на труда и капитала в страната, тъй че с наличните хора и капитал да се създава повече. Иначе в никакъв случай няма да ги стигнем нито американците, нито пък западноевропейците.
Данните за Брутният вътрешен продукт от страна на предлагането демонстрират и от кои браншове идва разочарованието. Изглежда моторите на растежа за последните няколко години към този момент " издишат " - ИКТ бранша, аутосорсинга на бизнес услуги и индустрията се показват в най-хубавия случай криво-ляво. ИКТ секторът даже е съумял, изненадващо, да означи спад на брутната си добавена стойност за 2017 година - с 0,9% по отношение на преходната година.
Аутсорсингът на бизнес услуги, различен бързо разрастващ се бранш след рецесията, пък е пораснал едвам с 2,3% за 2017 година При това този напредък се дължи напълно на първото полугодие - през втората половина на годината секторът бележи растеж под 1% и де факто стагнира. При индустрията забавянето е повече от 2 пъти по отношение на 2016 година и в случай че се погледнат данните за промишленото произвеждане, това се дължи най-много на производството и систематизиране на ток, газ и парно - евентуално с изключение на всичко друго и поради по-топлия отоплителен сезон в края на 2017 година
Като цяло, данните за стопанската система през 2017 година са в унисон с упованията за преориентиране на растежа от експорт към вътрешно търсене. Именно ИТ и аутсорсингът на професионални и административни действия са насочени главно към експорт и тяхното " приземяване " през предходната година демонстрира, че евентуално те към този момент работят към капацитета си. При аутсорсинга това се вижда и в данните за заетите (от наблюдението на работната сила) - в унисон със стагнацията на бранша през втората половина на 2017 година, броят на заетите в него също понижава (с над 10 хиляди през третото и с близо 7 хиляди души през четвъртото тримесечие).
При ИКТ бранша се вижда голям и мъчно разбираем спад през първото тримесечие (с близо 14%), което върви ръка за ръка с понижаване на заетите с над 2 хиляди души на годишна база. В идващите тримесечия, обаче, с последователното прекосяване на бранша " на зелено " и възобновяването на растежа, заетите също бележат растеж.
Колебливото показване на двата до неотдавна " звездни " бранша се вижда и в данните за износа им - и при ИКТ услугите, и при другите бизнес услуги, където се числи аутсорсингът, износът в стойностно изражение през 2017 е де факто без смяна по отношение на 2016 година - при ИКТ услугите износът през 2016 година е бил 983 млн. евро, а през 2017 година е достигнал 979 млн. евро; при другите бизнес услуги данните са надлежно 906 и 907 млн. евро за двете години.
Що се отнася до вътрешното търсене, то усилването му се вижда най-много във финансовия бранш около раздвижването на кредитирането, както и в строителството и недвижимите парцели с оживлението в този бранш, което набира мощ от известно време насам в огромните градове. И трите бранша бележат напредък за 2017 година който надвишава междинния за стопанската система.
Странното е, че при огромния бранш на търговията, превоза и туризма, обаче, който също би трябвало да е повлиян позитивно от засиленото ползване, този резултат към този момент е непретенциозен и браншът бележи напредък от едвам 3% за цялата 2017 година Предвид оповестените през годината данни за бурното развиване на туризма, възобновяване на крайното ползване и повишения експорт на транспортни услуги, този напредък е разочароващ. Да не приказваме, че и заетостта в този необятен бранш се усилва съществено през годината (с сред 35 хиляди и 62 хиляди души на тримесечие, на годишна база), само че очевидно множеството заети не са съумели да засилят експанзията му.
Добрата вест е, че на фона на останалата част от Европейски Съюз България към момента бележи напредък над междинния за съюза. Лошата пък е, че растежът в България е вторият най-нисък след Словакия, което значи доста муден развой на догонване на приходите и стандарт на живот със Западна Европа, а и даже с по-развитите страни от нашия район.
Като цяло, данните за следващ път удостоверяват, че вътрешният запас на стопанската система сега не може да обезпечи напредък повече от 3-4%. Ключът към по-високия напредък минава през привличане на вложения и служащи от чужбина, както и през повишение на продуктивността на труда и капитала в страната, тъй че с наличните хора и капитал да се създава повече. Иначе в никакъв случай няма да ги стигнем нито американците, нито пък западноевропейците.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ