Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Въпреки дребната си повърхност България е една страна с доста богата история и просвета. На нейната територия има голям брой забавни забележителности - както естествени, по този начин и архитектурни, и всяка от тях несъмнено си заслужава да се види.
Едно от най–красивите и забавни места е дворецът Евксиноград, който се намира на българското Черноморие, покрай Варна, единствено на 8 километра от морската ни столица. Това е първата и най–стара извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство.
Този хубав замък е бил строен, с цел да бъде лятна резиденция на княз Александър Първи Батенберг през 1881 – 1885 година Първоначално дворецът се е казвал Сандрово от умалителното име на княза на италиански език – Сандро. Впоследствие през 1893 година княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска го преименува на Евксиноград, което от гръцки значи „ гостоприемният град “, и идва от името, с което гърците назовават Черно море – „ Понтос Евксинос “ или още „ Гостоприемното море “.
История и значими обстоятелства
Александър Първи Батенберг е първият княз след освобождението на България от турско иго. Някога князът не е имал нито замък, нито резиденция. Затова се взема решение да се построи лятна резиденция до морето. Първо стартира градежът на двореца, а по-късно последователно и на парковете към него. Въпреки че името е заменено на „ Евксиноград “, доста от доближените на княза го назовават „ Сандрово “.
С двореца „ Евксиноград “ е обвързвано едно от най–важните събития в нашата велика и дълга история. Точно тук, на това място, князът подписва указа за Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това става на 6 септември 1885 година
Когато след години князът абдикира от престола, страната взема решение да откупи двореца и прилежащите му парцели, с цел да остане българска благосъстоятелност. Следващият държател, който употребява резиденцията, е Фердинанд Идвайки в България, той наема двореца, уголемява го и го облагородява съвсем до настоящия му тип.
Сградата на двореца е една от най–изящните от този интервал на нашата история. Първоначалният план за основната постройка на „ Евксиноград ” е бил направен от австрийския проектант Виктор Румпелмайер. Неговото виждане е било, че резиденцията би трябвало да е във френски шато-стил. Сградата е приключена през 1893 година, когато и с декрет подписан от Фердинанд, неговата брачна половинка Мария-Луиза преименува двореца от „ Сандрово “ на „ Евксиноград “.
Дворецът е бил обичано място и на втората брачна половинка на цар Фердинанд – кралица Елеонора. Тя е прекарвала по–голямата част от времето си тук и точно на това място тя умира на 12 септември 1917 година
В интервала 1946–1991 година дворецът става народен и там са почивали членове на Българска комунистическа партия, Политбюро, Министерски съвет и други държавни чиновници, които са заемали по – високи постове в страната.
В наши дни дворецът „ Евксиноград “ е резиденция на страната и държавното управление. Той е наличен за визити на групи от най-малко 10 души, с авансово записване и оптималната дълготрайност до 1 час и 30 минути.
В двореца всяка година се организира оперният фестивал „ Опероса “.
На първия етаж на постройката на двореца има огромен и необятен хол, който е обвързван с няколко приемни зали, музикален салон, столова, кабинет и работни пространства. На втория етаж се намират царските спални и стаите за посетители.
Под основната тераса на двореца ще видите вграден един доста забавен паметник. Това е централния фронтон от покрива на френския палат „ Сент Клу “. На него може да се види френският кралски герб. Той е бил пренесен във вагон на „ Ориент-експрес “ камък по камък през 1891 година Замъкът „ Сент Клу “ е бил опустошен през 1870 година по време на Френско-Пруската война. Ще се запитате за какво са положени толкоз старания с цел да се придвижи в Евксиноград? Ами той е бил от голямо значение за фамилията на Фердинанд I, откакто тъкмо там на 20 Април 1843 година е била сватбата на родителите му (Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота и Клементина Бурбон-Орлеанска). По този метод той резервира част от фамилните мемоари.
Дворцовият парк
Едно от най–красивите и сантиментални места в двореца е неговият парк. Неговият градеж и облагородяване стартира през 1888 година по концепция на френския дендролог Ноймайер от фамозната и влиятелна „ Горска академия “ в Тарант, Германия.
Първият стадий на парка лишава много време от 1890 г до 1914 година, по-късно върху него работят и други фамозни архитекти и дендролози - Жан Ман Мориезе и чехите Антон Краус и Йозеф Крежан. Голям принос има и българинът Димитър Георгиев.
В парка има над 50 000 дръвчета от 310 разнообразни типове, които са импортирани от доста места – Цариград, Италия, Франция, Унгария и други. През първия стадий са били засадени вековните типове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и шубраци. Най - нтензивни са били засажданията в интервала 1900 – 1910 година В парка на двореца „ Евксиноград “ има и много редки типове, които могат да се видят и през днешния ден.
От 1921 година дворцовият парк се причислява към Царските ботанически градини. През същата година, парк „ Евксиноград “ е разгласен и за ботаническа градина, а през 1992 година е заявен като монумент на градинското парково изкуство. Източно от оранжериите може да видите красивата „ британска градина “, която е парков ъгъл с огромно многообразие от дървесни и храстови типове.
Ако тръгнете от двореца към морето, ще видите градината с езерото, известна с името „ Водни огледала “ заради забавното оптическо влияние, което имат плаващите водни лилии. Като свършек на цялата тази хубост има скулптура на Нептун с няколко ангелчета. В най-източния завършек на парка, на самия бряг, измежду скалите се намира каменният царски престол.
В двореца има и винарска маза с доста пивки виновност от разнообразни сортове грозде. Един от шефовете на избата е бил Христо Георгиев, който е и създател на първия учебник по винарство в България.
На територията на дворцовия парк има и три оранжерии – френска, холандска и оранжерия с висока и ниска растителност.
Най-старото известно дърво във Варненския район е „ Хималайският Кедър “. Възрастта му е 130–135 година, а диаметърът на обиколката му е към 2 м. Срещу него се намира „ Калифорнийският кедър “.
Телефонна централа
На територията на „ Евксиноград “ има още една доста забавна постройка, за която се счита, че градежът ѝ почва по същото време с двореца. Това е така наречен „ Телефонна палата “ или още „ Телефонна централа “. Предполага се, че и тук планът за постройката е бил на проектант Румпелмайер.
Първоначално постройката е била издигната като помощна сграда за кухня и казарми, само че в следствие казармени пространства са построени в друга част на дворцовия комплекс.
Дворецът „ Евксиноград “ въпреки и не толкоз огромен, колкото други европейски дворци, е доста хубав, забавен и прелестен за една сантиментална морска екскурзия. Той носи своето великолепие за едни отминали времена, в които в България е имало царе, принцеси и принцове.
Дворецът е част от нашата история и като подобен несъмнено считам, че има място в листата ни с мечтани пътешествия в България.
Още от създателя:
Едно от най–красивите и забавни места е дворецът Евксиноград, който се намира на българското Черноморие, покрай Варна, единствено на 8 километра от морската ни столица. Това е първата и най–стара извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство.
Този хубав замък е бил строен, с цел да бъде лятна резиденция на княз Александър Първи Батенберг през 1881 – 1885 година Първоначално дворецът се е казвал Сандрово от умалителното име на княза на италиански език – Сандро. Впоследствие през 1893 година княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска го преименува на Евксиноград, което от гръцки значи „ гостоприемният град “, и идва от името, с което гърците назовават Черно море – „ Понтос Евксинос “ или още „ Гостоприемното море “.
История и значими обстоятелства
Александър Първи Батенберг е първият княз след освобождението на България от турско иго. Някога князът не е имал нито замък, нито резиденция. Затова се взема решение да се построи лятна резиденция до морето. Първо стартира градежът на двореца, а по-късно последователно и на парковете към него. Въпреки че името е заменено на „ Евксиноград “, доста от доближените на княза го назовават „ Сандрово “.
С двореца „ Евксиноград “ е обвързвано едно от най–важните събития в нашата велика и дълга история. Точно тук, на това място, князът подписва указа за Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това става на 6 септември 1885 година
Когато след години князът абдикира от престола, страната взема решение да откупи двореца и прилежащите му парцели, с цел да остане българска благосъстоятелност. Следващият държател, който употребява резиденцията, е Фердинанд Идвайки в България, той наема двореца, уголемява го и го облагородява съвсем до настоящия му тип.
Сградата на двореца е една от най–изящните от този интервал на нашата история. Първоначалният план за основната постройка на „ Евксиноград ” е бил направен от австрийския проектант Виктор Румпелмайер. Неговото виждане е било, че резиденцията би трябвало да е във френски шато-стил. Сградата е приключена през 1893 година, когато и с декрет подписан от Фердинанд, неговата брачна половинка Мария-Луиза преименува двореца от „ Сандрово “ на „ Евксиноград “.
Дворецът е бил обичано място и на втората брачна половинка на цар Фердинанд – кралица Елеонора. Тя е прекарвала по–голямата част от времето си тук и точно на това място тя умира на 12 септември 1917 година
В интервала 1946–1991 година дворецът става народен и там са почивали членове на Българска комунистическа партия, Политбюро, Министерски съвет и други държавни чиновници, които са заемали по – високи постове в страната.
В наши дни дворецът „ Евксиноград “ е резиденция на страната и държавното управление. Той е наличен за визити на групи от най-малко 10 души, с авансово записване и оптималната дълготрайност до 1 час и 30 минути.
В двореца всяка година се организира оперният фестивал „ Опероса “.
На първия етаж на постройката на двореца има огромен и необятен хол, който е обвързван с няколко приемни зали, музикален салон, столова, кабинет и работни пространства. На втория етаж се намират царските спални и стаите за посетители.
Под основната тераса на двореца ще видите вграден един доста забавен паметник. Това е централния фронтон от покрива на френския палат „ Сент Клу “. На него може да се види френският кралски герб. Той е бил пренесен във вагон на „ Ориент-експрес “ камък по камък през 1891 година Замъкът „ Сент Клу “ е бил опустошен през 1870 година по време на Френско-Пруската война. Ще се запитате за какво са положени толкоз старания с цел да се придвижи в Евксиноград? Ами той е бил от голямо значение за фамилията на Фердинанд I, откакто тъкмо там на 20 Април 1843 година е била сватбата на родителите му (Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота и Клементина Бурбон-Орлеанска). По този метод той резервира част от фамилните мемоари.
Дворцовият парк
Едно от най–красивите и сантиментални места в двореца е неговият парк. Неговият градеж и облагородяване стартира през 1888 година по концепция на френския дендролог Ноймайер от фамозната и влиятелна „ Горска академия “ в Тарант, Германия.
Първият стадий на парка лишава много време от 1890 г до 1914 година, по-късно върху него работят и други фамозни архитекти и дендролози - Жан Ман Мориезе и чехите Антон Краус и Йозеф Крежан. Голям принос има и българинът Димитър Георгиев.
В парка има над 50 000 дръвчета от 310 разнообразни типове, които са импортирани от доста места – Цариград, Италия, Франция, Унгария и други. През първия стадий са били засадени вековните типове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и шубраци. Най - нтензивни са били засажданията в интервала 1900 – 1910 година В парка на двореца „ Евксиноград “ има и много редки типове, които могат да се видят и през днешния ден.
От 1921 година дворцовият парк се причислява към Царските ботанически градини. През същата година, парк „ Евксиноград “ е разгласен и за ботаническа градина, а през 1992 година е заявен като монумент на градинското парково изкуство. Източно от оранжериите може да видите красивата „ британска градина “, която е парков ъгъл с огромно многообразие от дървесни и храстови типове.
Ако тръгнете от двореца към морето, ще видите градината с езерото, известна с името „ Водни огледала “ заради забавното оптическо влияние, което имат плаващите водни лилии. Като свършек на цялата тази хубост има скулптура на Нептун с няколко ангелчета. В най-източния завършек на парка, на самия бряг, измежду скалите се намира каменният царски престол.
В двореца има и винарска маза с доста пивки виновност от разнообразни сортове грозде. Един от шефовете на избата е бил Христо Георгиев, който е и създател на първия учебник по винарство в България.
На територията на дворцовия парк има и три оранжерии – френска, холандска и оранжерия с висока и ниска растителност.
Най-старото известно дърво във Варненския район е „ Хималайският Кедър “. Възрастта му е 130–135 година, а диаметърът на обиколката му е към 2 м. Срещу него се намира „ Калифорнийският кедър “.
Телефонна централа
На територията на „ Евксиноград “ има още една доста забавна постройка, за която се счита, че градежът ѝ почва по същото време с двореца. Това е така наречен „ Телефонна палата “ или още „ Телефонна централа “. Предполага се, че и тук планът за постройката е бил на проектант Румпелмайер.
Първоначално постройката е била издигната като помощна сграда за кухня и казарми, само че в следствие казармени пространства са построени в друга част на дворцовия комплекс.
Дворецът „ Евксиноград “ въпреки и не толкоз огромен, колкото други европейски дворци, е доста хубав, забавен и прелестен за една сантиментална морска екскурзия. Той носи своето великолепие за едни отминали времена, в които в България е имало царе, принцеси и принцове.
Дворецът е част от нашата история и като подобен несъмнено считам, че има място в листата ни с мечтани пътешествия в България.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ