Въпреки че вече е широко известно, че изменението на климата

Въпреки че към този момент е необятно известно, че изменението на климата е главната причина за увеличение честотата на горещите талази, малко прочут факт е, че по-високите световни температури могат също да доведат до рискови студени феномени. Докато Арктика сега се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният ураган, който е обичаен метеорологичен модел, е станал мощно неустойчив и като резултат маси от леден полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и внезапни спадове в температурата. Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се усилват при ниски температури, причиняващи стесняване на кръвоносните съдове и повишение вискозитета на кръвта. Под въздействие на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и други Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по предписание също се следят сърдечно-съдови промени, работещите навън и бездомните хора. Последни изследвания откриват връзка сред студените талази и броя на хоспитализациите и смъртните случаи измежду пациентите с диабет.

Ако се чудите къде е отишла зимата тази година – в Съединените щати е. Всъщност както Съединени американски щати, по този начин и Канада през последните години претърпяха и претърпяват извънредно студени зими, които са мотив за насмешки от страна на климатичните антагонисти. Докато пиша този материал, студена вълна е обхванала и Корейския полуостров, Северен Китай и Япония. В най-северния китайски град Мохе, на границата с Русия, в края на януари тази година бе измерена рекордно ниска температура от -53 ℃.

Учените споделят, че 

рисковото време, в това число студените талази, стават все по-често срещани заради изменението на климата.  

Макар да звучи на пръв взор парадоксално, това изказване има своето пояснение. Докато Арктика сега се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният ураган, който е обичаен метеорологичен модел, е станал мощно неустойчив и в следствие маси от леден полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и внезапни спадове в температурата. 

Полярният вихър е непрекъсната, огромна област с ниско налягане, намираща се покрай земните полюси. Съществуват два полярни вихъра в земната атмосфера: над Северния и над Южния полюс. Те имат диаметър не по-малко от 1000 км и както при останалите циклони, въртенето им се задвижва от резултата на Кориолис. Основите на двата вихъра се намират в междинната и горната тропосфера и се простират до стратосферата. Под тях е ситуирана огромна маса от леден и компактен полярен въздух. 

Полярният ураган се ускорява през зимата и отслабва през лятото,

заради зависимостта му от температурната разлика сред екватора и полюсите. Когато арктическият ураган е мощен, той е ясно дефиниран, а арктическият въздух е арестуван до 60 градуса географска широчина. Когато е по-слаб,  което се случва все по-често на фона на световното стопляне , той се разпада на два или повече вихри. Когато е доста слаб, потокът от арктичен въздух става все по-дезорганизиран и маси от леден полярен въздух могат да се насочат към екватора, причинявайки бързи и внезапни спадове в температурата. 

Друга причина за така наречен „ студени талази “ – задържане за няколко поредни дни на извънредно студено време – може да бъде  феноменът “Ла Ниня ” . Той е обвързван с огромно изстудяване на повърхностните пластове на водата в централната и източната екваториални елементи на Тихия океан и с изменение на тропическата атмосферна циркулация. Това също може да аргументи поднормени температури на дадени територии. В момента следим рекордна по продължителността си Ла Ниня, която се задържа трета поредна година.

Студеното време е рисково за човешкото здраве

Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се усилват при ниски температури, причиняващи стесняване на кръвоносните съдове и повишение вискозитета на кръвта. Под въздействие на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и други Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по предписание също се следят сърдечно-съдови промени, работещите навън и бездомните хора.

Нов световен разбор на повече от 32 милиона смъртни случая от сърдечно-съдови болести, оповестен в списание Circulation, открива, че повече хора умират в дни с рискови температури – както горещи, по този начин и студени. „ Сега научихме, че на всеки 100 сърдечно-съдови смъртни случая най-малко 1 спомагателен смъртен случай е от рисково студени и горещи дни. Като се има поради, че сърдечно-съдовите болести са водещата причина за гибел в международен мащаб, това всъщност се трансформира в доста огромно задължение “, споделя доктор Алахмад, началник на изследването. То е извършено в 567 града в 27 страни за интервала от 1979 година до 2019 година Изследователите са открили, че 

за всеки 1000 смъртни случая от сърдечно-съдови болести, 9,1 са свързани с рисково студени дни.

През септември предходната година южнокорейски учени разгласяват проучване в сп. „ Science of The Total Environment “ за връзката сред студените талази и хоспитализациите на пациенти с диабет. Научният екип от Медицинския факултет на университета Ajou открива, че студените талази през зимния сезон усилват броя на хоспитализациите и смъртните случаи измежду пациентите с диабет. Според откривателите, хоспитализацията и смъртността при тези пациенти са се нараснали надлежно с 1,45 и 2,02 пъти през трите седмици след настъпването на студената вълна, спрямо интервала без студена вълна. Установено е, че 

колкото по-силна е студената вълна (по-ниски са температурите) и колкото по-голяма е продължителността ѝ, толкоз по-висок е броят на хоспитализациите и смъртността измежду страдащите от диабет.

Според изследователския екип диабетиците са по-уязвими към мраз, защото при тях периферната вазоконстрикция (свиване и понижаване култура на съдовете) не е задоволителна, когато са изложени на мраз, и способността им да контролират телесната температура е понижена. Проблемът с терморегулацията визира и хората в преклонна възраст като цяло, по тази причина учените акцентират, че „ е належащо непрестанно внимание и подготовка за студеното време, изключително като се има поради, че броят на възрастните хора и диабетно болните, които са изключително чувствителни към ниски температури, се усилва в международен мащаб “.

Ниските температури и постоянно съпровождащите ги твърди превалявания и вятър са свързани и с риск от измръзване и хипотермия, проблеми с превоза и доставките на артикули от първа нужда, вреди по инфраструктурата, проблеми с електроснабдяването, водоснабдяването и връзките, компрометиране на посеви, гибел на добитък, обилни материални вреди, изключително за маргинализираните общности. Всичко това може да има индиректно отражение върху здравето и благополучието на избрани групи хора, най-много небогати, живеещи в обществена изолираност, бежанци, бездомни, хора, злоупотребяващи с алкохол и наркотични субстанции и други

Студени талази в България 

Студените талази в извънпланинските територии на България за интервала 1952 – 2011 година са изследвани от учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) (Малчева, 2017). В обявата студената вълна е дефинирана като „ изразено и извънредно студено време, характеризиращо се с внезапен и забележителен спад на температурите на въздуха покрай повърхността (максимални, минимални и среднодневни) върху огромна повърхност, което се задържа под избрани прагове в продължение на минимум два поредни дни през студения сезон. Обикновено е обвързвано с навлизане на доста леден въздух, породено от изместване на въздушна маса от полюса или огромна географска широчина към по-ниски географски ширини, или в някои случаи обвързвано с или съпроводено от дълготрайно радиационно изстудяване по време на блокираща атмосферна циркулация при ясно небе. “.

Получените резултати разкриват по-голяма периодичност на студените талази през интервалите 1952 – 1963 година и 1984 – 1996 година След 1982 година се следи релативно повишаване на броя на студените талази през месеците ноември и декември. Над 90% от всички студени талази в Южна България и 85% в Северна България са на единични студени талази с дълготрайност от 6 до 11 дни. Достигнатите стойности на минимална температура на въздуха попадат в интервала (-20°C, -10°C) допълнително от 55% от случаите. Особено се открояват в климатично отношение мощните студове през 1954, 1956, 1963, 1985 и 1987 година, които засягат по-голямата част от територията на България. Те се характеризират с огромна дълготрайност или висока периодичност на студените талази, огромни негативни температурни отклонения и доста ниски минимални температури на въздуха.

По отношение на месечното систематизиране , 

най-често студените талази настъпват през февруари, а най-рядко – през октомври. 

През последните 10 години, последващи проучването, запаметяващо се е началото на 2012 година – краят на януари, и изключително февруари (до средата на месеца), когато на всички места в страната е доста студено, с доста ледени дни, само че най-много в Северна България. Съчетанието със снежна завивка и мощни ветрове по Черноморието (със междинна скорост над 10 m/s) прави изискванията изключително тежки. Освен това през януари в 26 от обсъжданите от екип откриватели от Национален институт по метеорология и хидрология станции, падат рискови по количество твърди превалявания.

Зимата на 2016 – 2017 година също беше студена в по-голямата част на страната и доста студена в региона на Перник, Кюстендил, Смолян и Добрич. Като цяло обаче учените от Национален институт по метеорология и хидрология настояват, че в България наклонността е към  понижаване на броя на суровите зими  (установено за проучвания в интервала 1971 – 2010 г.).

Въпреки че суровите зими понижават през последните години, при студените талази не се следи такава причинност. 

От проучването на Малчева се вижда, че разпределението на студените талази по десетилетия демонстрира колебливост „ без ясна наклонност “.

Всъщност на открито към този момент взе да наподобява на зима. Краят на януари и началото на февруари „ отсрамиха “ тазгодишната извънредно топла зима (поне първата ѝ част). Предстои да забележим по какъв начин ще мине и последният зимен месец – февруари. Но като цяло към този момент всички се убедиха, че от времето през последните години могат да се чакат всевъзможни изненади. Затова прогнозите, че с световното стопляне ще намалее зимната смъртност, въпреки всичко би трябвало да се одобряват с едно мислено. И това “едно мислено ” е точно поради феномена „ студена вълна “.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

В обявата са употребявани материали от:

1. ВОЗ, Климатическая информация для здоровья, 2013
2. Малчева К., Х. Червенков, Т. Маринова, Оценка и подредба на зимите в България по данни от измервания и реанализ, Постер, Трети народен конгрес по физически науки, София, 29.09-02.10.2016 година
3. Рекорден мраз от -53 градуса в Китай, 24.01.2023, ttps://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2023/01/24/riekordien-stud-ot-53-ghradusa-v-kitai-1937074
4. Христова Н., -30 градуса се чакат в Северна Корея, има заплаха за популацията, 24 януари 2023, https://www.dnes.bg/notifikacii/2023/01/24/-30-gradusa-se-ochakvat-v-severna-koreia-ima-opasnost-za-naselenieto.558039
5. Barlow M., J. Cohen, How Arctic warming can trigger extreme cold waves like the Texas freeze – a new study makes the connection, https://theconversation.com/how-arctic-warming-can-trigger-extreme-cold-waves-like-the-texas-freeze-a-new-study-makes-the-connection-166550
6. Cohen J., L. Agel, M. Barlow, C. I. Garfinkel and I. White, Linking Arctic variability and change with extreme winter weather in the United States, Science, 1 Sep 2021, Vol 373, Issue 6559, pp. 1116-1121
7. Han-soo L., Cold wave increases hospitalization, death among diabetes patients, https://www.koreabiomed.com/news/articleView.html?idxno=20044, 20 December 2022
8. JoJack B., Heart disease: Almost 1 in 100 deaths linked to extreme hot and cold days, https://www.medicalnewstoday.com/articles/heart-disease-almost-1-in-100-deaths-linked-to-extreme-hot-and-cold-days
9. Kim KN, Lim YH, Bae S, Kim JH, Hwang SS, Kim MJ, Oh J, Lim H, Choi J, Kwon HJ. Associations between cold spells and hospital admission and mortality due to diabetes: A nationwide multi-region time-series study in Korea. Sci Total Environ. 2022 Sep 10;838
10. López-Bueno, J.A., Navas-Martín, M.Á., Díaz, J. et al. The effect of cold waves on mortality in urban and rural areas of Madrid. Environ Sci Eur 33, 72 (2021).
11. Malcheva K., Cold waves on the territory of Bulgaria in the period 1952-2011, Bulgarian Journal of Meteorology and Hydrology, 22/3-4 (2017) 16-31
12. Malcheva K., L. Trifonova, T. Marinova, L. Bocheva, C. Dimitrov, D. Nikolov, V. Pophristov, K. Ivanov, R. Evgeniev, V. Maneva, R. Neykova, Seasonal climate assessment of the winter 2016-2017, Bul. J. Meteo & Hydro 22/5 (2017) 38-60
13. Said L., Cold waves and snowstorms: another alert on the reality of climate change?, February 25, 2022, https://www.greenpeace.org/mena/en/cold-waves-and-snowstorms/
14. Varanasi A., Climate Change Induced Cold Waves Increase The Mortality Risk Of People With Heart Failure By 37%, https://www.forbes.com/sites/anuradhavaranasi/2022/12/12/cold-waves-increase-the-mortality-risk-of-people-with-heart-failure-by-37/?sh=62e2f67a7bdc