Левицата в Полша и конфликтът в Украйна
Въпреки че в полското общество съществува мощна обществено насочена, антикапиталистическа и даже носталгична сензитивност към социалистическа Полша, нито една обществена лява мощ след 1989 година не съумя трайно да се утвърди, защото левицата бе монополизирана от остарялото дясно крило на някогашната „ комунистическа “ партия, която бе на власт през годините 1944-1989 година След 1989 година Полската обединена работническа партия (PZPR) изцяло се ориентира към про-капиталистическа, неолиберална, про-НАТО-вска, про-Евросъюзна линия и незадълбочено изповядваше про-социална или даже единствено про-секуларна наклонност.
Единственото всеобщо придвижване, което се появи след 1989 година на „ патриотичната лява “ права, бе партията „ Самозащита “ – временен селскостопански профсъюз, воден от Анджей Лепер, която обществено повдигна въпроса за НАТО, присъединяване на Полша в експанзията против Ирак и в тайната затворническа стратегия на Централно разузнавателно управление на САЩ. Това придвижване в последна сметка изчезна, като неговият създател беше открит „ самоубил се “ при смътни условия, а някогашният му представител в Народното събрание Матеуш Пискорски по-късно бе хвърлен в пандиза за три години по обвиняване в шпионаж в интерес на Русия и Китай и бе единствено условно освободен под натиска от Службата на Организация на обединените нации против злоупотреби с правораздаването.
Днес, след началото на войната в Украйна, Полша е включена в медийната и политическа акция за лов на вещици, ориентирана против всички политически дисиденти, а също и „ дисидентски “ интелектуалци, учени, публицисти (http://www.reveilcommuniste.fr/2022/06/chasse-aux-sorcieres-a-l-universite-de-varsovie.html). В този подтекст, освен „ формалната левица “, само че и социалдемократите, обединени в Алианса на демократичната левица (SLD), поддържат напълно всички начинания на НАТО за въоръжаване на Украйна и битка с „ империализма на Путин “; а също, леви социалистически формирования, които по принцип са по-радикални, като партията Razem („ Заедно “), изданията „ Krytyka Polityczna “, „ Le Monde diplomatique-Pologne “, Полската социалистическа партия - PPS, Групата за обществени права и други, които преди този момент бяха известни с сериозните си оценки към НАТО и неолибералните политики. Тези групи към този момент не се двоумят да „ поддържат битката на украинския народ против съветската инвазия “, без даже да загатват ролята на киевското държавно управление, подкрепяно от полумафиотските украински капиталисти-олигарси, религиозната фракция „ Любавич “ на олигарха Коломойски – спонсор на предизборната акция на Зеленски, украинската и европейската нацистка последна десница или силите на НАТО в механизма, който докара до актуалната война.
Да се осмеляваш да задаваш сходни въпроси в Полша през днешния ден е еднакво обществено да бъдеш жигосан като „ последовател на Путин “, „ сътрудник на Путин “ или „ финансиран от Путин “. До степен, в която видяхме по какъв начин тази година, по време на подготовката за първомайската проява, Пьотр Иконович – социалистически водач от лявото крило на Солидарност преди 1989г., който имаше смелостта да отиде в Югославия по време на бомбардировките през 1999г., предложи празнуването на Международния ден на служащите да се организира пред съветското посолство, в символ на „ взаимност с украинския народ “.
Този опит обаче се провали заради съпротивата на някои по-леви групи, които имаха смелостта да заемат по-критични позиции. Пет дребни радикални и обществени леви групи разгласиха заявления, които се разграничиха от „ салоните на варшавската левица “ и показаха съпричастност към настроенията, публикувани в забележителна степен в редиците на – въпреки и атомизирана, класата на полското работничество – доста по-чувствителна към беззаконията на обществената система, в която живеят и към историята на украинския нацизъм в частност.
Трябва да се означи обаче, че в полската радикална десница – въпреки като цяло да поддържа най-крайните позиции на НАТО и Съединени американски щати по отношение на Украйна, се открояват изявления, които изследват с най-голяма съвестност феномена на украинския фашизъм, изясняват съветската политическа система и аргументите, заради които Русия бе длъжна да стартира „ специфичната интервенция “ през февруари 2022 година Публикациите и уебсайтовете им са подложени на напън, репресии, стигматизиране и забрани от страна на властта, главните медии и полската правосъдна система, по същия метод както тези на радикалната левица.
Следователно, вляво откриваме няколко организации, които се опълчват на поддръжниците на открития ред. „ Червеният фронт “ (Czerwony Front), член на дисидентската троцкистка „ Международна марксистка наклонност “ (Tendance marxiste internationale-TMI), въпреки да осъжда съветската офанзива и да показва взаимност с украинския народ, в това време поддържа правото на украинците на самоопределяне, без да му се постановат условия от Запада или от Русия. И не поддържа нито една буржоазна страна в този или в оня спор. Освен това „ Фронтът “ се пробва да откри аргументите, довели до спора в Украйна и вероятните последици от него [за света]. Друга троцкистка група – „ Работническа народна власт “ (Demokracia pracownicza) – счита, че „ за Съединени американски щати и техните западни съдружници това просто е прокси война против Русия, водена от украинците. Следователно Съединени американски щати поддържат прозападната украинска власт по всевъзможен вероятен начин; и изхождат не от филантропични подбуди и от интереса на народа на Украйна – ръцете на самите западни сили са оцапани с хектолитри кръв. Тяхната цел е да разширят въздействието на „ западния свят “ в Източна Европа и да поддържат разпадащата се американска надмощие в света освен против Русия, само че и против Китай “. Тази организация води акция против русофобията в налаганите от империализма просвета и войни, макар че зае двусмислена позиция по време на войната в Сирия.
Комунистическите организации, които се смятат за част от „ сталинистката “ традиция – основно Комунистическата партия на Полша (KPP), която е изправена пред репресии и застрашена със възбрана, поддържат резолюцията на Световния съвет за мир, „ изразяваща дълбоката си угриженост от възходящото напрежение в района на Източна Европа, по-специално в Украйна, което е резултат основно от възходящото нападателно разширение на НАТО в Източна Европа и разполагането на силите на Алианса от Балтийско море до България, образувайки пояс към Руската федерация. След преврата в Киев през 2014 година и завземането на властта от спонсорираните от Съединени американски щати, НАТО и Европейския съюз профашистки реакционни сили, Атлантическият алианс възнамерява да реализира по-нататъшно разширение на най-голямата военна машина в света, виновна за войните, закононарушенията и превратите”.
Полската работническа партия (Polska Partia Robotnicza-PPR), основана неотдавна от млади деятели, критикуващи KPP за неналичието на активизъм и радикализъм на място, счита, че „ нападението на Русия е провокирано от Запада, който нападателно милитаризира Украйна. Путин бе всмукан във войната и по този метод направи стратегическа неточност. На тази основа не поддържаме нахлуването на Русия. Дълги години – със единодушието и поддръжката на Запада, Украйна мина през развой на бандеризация, което разреши популяризирането на фашизма и реабилитацията на нацизма. Ето за какво поддържаме съветските войски против това събитие, което би трябвало да бъде изцяло изкоренено. Призоваваме за преустановяване на войната и преустановяване на всяка военна помощ, защото това подхранва спора и усилва броя на жертвите”.
Що се отнася до маоистите, те декларират: „...като Маоистки фронт, ние считаме, че това е война сред две буржоазен страни, породена от империалистическите упоритости на НАТО и Русия, както и от политическата експанзия на режима в Киев. Ние изрично осъждаме войната, призоваваме двете заинтригувани държавни управления да спрат военните интервенции и поддържаме метода към този спор, дефиниран от държавните управления на Беларус и Куба. “
Трябва също да се подчертае смелостта на известното коренно ляво онлайн списание „ Ударът “ (Strajk), което заема доста сериозна позиции по отношение на НАТО и украинското държавно управление и ретроспективно проучва аргументите за съветската офанзива.
Превод с незначителни съкращения: доктор Радко Ханджиев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Единственото всеобщо придвижване, което се появи след 1989 година на „ патриотичната лява “ права, бе партията „ Самозащита “ – временен селскостопански профсъюз, воден от Анджей Лепер, която обществено повдигна въпроса за НАТО, присъединяване на Полша в експанзията против Ирак и в тайната затворническа стратегия на Централно разузнавателно управление на САЩ. Това придвижване в последна сметка изчезна, като неговият създател беше открит „ самоубил се “ при смътни условия, а някогашният му представител в Народното събрание Матеуш Пискорски по-късно бе хвърлен в пандиза за три години по обвиняване в шпионаж в интерес на Русия и Китай и бе единствено условно освободен под натиска от Службата на Организация на обединените нации против злоупотреби с правораздаването.
Днес, след началото на войната в Украйна, Полша е включена в медийната и политическа акция за лов на вещици, ориентирана против всички политически дисиденти, а също и „ дисидентски “ интелектуалци, учени, публицисти (http://www.reveilcommuniste.fr/2022/06/chasse-aux-sorcieres-a-l-universite-de-varsovie.html). В този подтекст, освен „ формалната левица “, само че и социалдемократите, обединени в Алианса на демократичната левица (SLD), поддържат напълно всички начинания на НАТО за въоръжаване на Украйна и битка с „ империализма на Путин “; а също, леви социалистически формирования, които по принцип са по-радикални, като партията Razem („ Заедно “), изданията „ Krytyka Polityczna “, „ Le Monde diplomatique-Pologne “, Полската социалистическа партия - PPS, Групата за обществени права и други, които преди този момент бяха известни с сериозните си оценки към НАТО и неолибералните политики. Тези групи към този момент не се двоумят да „ поддържат битката на украинския народ против съветската инвазия “, без даже да загатват ролята на киевското държавно управление, подкрепяно от полумафиотските украински капиталисти-олигарси, религиозната фракция „ Любавич “ на олигарха Коломойски – спонсор на предизборната акция на Зеленски, украинската и европейската нацистка последна десница или силите на НАТО в механизма, който докара до актуалната война.
Да се осмеляваш да задаваш сходни въпроси в Полша през днешния ден е еднакво обществено да бъдеш жигосан като „ последовател на Путин “, „ сътрудник на Путин “ или „ финансиран от Путин “. До степен, в която видяхме по какъв начин тази година, по време на подготовката за първомайската проява, Пьотр Иконович – социалистически водач от лявото крило на Солидарност преди 1989г., който имаше смелостта да отиде в Югославия по време на бомбардировките през 1999г., предложи празнуването на Международния ден на служащите да се организира пред съветското посолство, в символ на „ взаимност с украинския народ “.
Този опит обаче се провали заради съпротивата на някои по-леви групи, които имаха смелостта да заемат по-критични позиции. Пет дребни радикални и обществени леви групи разгласиха заявления, които се разграничиха от „ салоните на варшавската левица “ и показаха съпричастност към настроенията, публикувани в забележителна степен в редиците на – въпреки и атомизирана, класата на полското работничество – доста по-чувствителна към беззаконията на обществената система, в която живеят и към историята на украинския нацизъм в частност.
Трябва да се означи обаче, че в полската радикална десница – въпреки като цяло да поддържа най-крайните позиции на НАТО и Съединени американски щати по отношение на Украйна, се открояват изявления, които изследват с най-голяма съвестност феномена на украинския фашизъм, изясняват съветската политическа система и аргументите, заради които Русия бе длъжна да стартира „ специфичната интервенция “ през февруари 2022 година Публикациите и уебсайтовете им са подложени на напън, репресии, стигматизиране и забрани от страна на властта, главните медии и полската правосъдна система, по същия метод както тези на радикалната левица.
Следователно, вляво откриваме няколко организации, които се опълчват на поддръжниците на открития ред. „ Червеният фронт “ (Czerwony Front), член на дисидентската троцкистка „ Международна марксистка наклонност “ (Tendance marxiste internationale-TMI), въпреки да осъжда съветската офанзива и да показва взаимност с украинския народ, в това време поддържа правото на украинците на самоопределяне, без да му се постановат условия от Запада или от Русия. И не поддържа нито една буржоазна страна в този или в оня спор. Освен това „ Фронтът “ се пробва да откри аргументите, довели до спора в Украйна и вероятните последици от него [за света]. Друга троцкистка група – „ Работническа народна власт “ (Demokracia pracownicza) – счита, че „ за Съединени американски щати и техните западни съдружници това просто е прокси война против Русия, водена от украинците. Следователно Съединени американски щати поддържат прозападната украинска власт по всевъзможен вероятен начин; и изхождат не от филантропични подбуди и от интереса на народа на Украйна – ръцете на самите западни сили са оцапани с хектолитри кръв. Тяхната цел е да разширят въздействието на „ западния свят “ в Източна Европа и да поддържат разпадащата се американска надмощие в света освен против Русия, само че и против Китай “. Тази организация води акция против русофобията в налаганите от империализма просвета и войни, макар че зае двусмислена позиция по време на войната в Сирия.
Комунистическите организации, които се смятат за част от „ сталинистката “ традиция – основно Комунистическата партия на Полша (KPP), която е изправена пред репресии и застрашена със възбрана, поддържат резолюцията на Световния съвет за мир, „ изразяваща дълбоката си угриженост от възходящото напрежение в района на Източна Европа, по-специално в Украйна, което е резултат основно от възходящото нападателно разширение на НАТО в Източна Европа и разполагането на силите на Алианса от Балтийско море до България, образувайки пояс към Руската федерация. След преврата в Киев през 2014 година и завземането на властта от спонсорираните от Съединени американски щати, НАТО и Европейския съюз профашистки реакционни сили, Атлантическият алианс възнамерява да реализира по-нататъшно разширение на най-голямата военна машина в света, виновна за войните, закононарушенията и превратите”.
Полската работническа партия (Polska Partia Robotnicza-PPR), основана неотдавна от млади деятели, критикуващи KPP за неналичието на активизъм и радикализъм на място, счита, че „ нападението на Русия е провокирано от Запада, който нападателно милитаризира Украйна. Путин бе всмукан във войната и по този метод направи стратегическа неточност. На тази основа не поддържаме нахлуването на Русия. Дълги години – със единодушието и поддръжката на Запада, Украйна мина през развой на бандеризация, което разреши популяризирането на фашизма и реабилитацията на нацизма. Ето за какво поддържаме съветските войски против това събитие, което би трябвало да бъде изцяло изкоренено. Призоваваме за преустановяване на войната и преустановяване на всяка военна помощ, защото това подхранва спора и усилва броя на жертвите”.
Що се отнася до маоистите, те декларират: „...като Маоистки фронт, ние считаме, че това е война сред две буржоазен страни, породена от империалистическите упоритости на НАТО и Русия, както и от политическата експанзия на режима в Киев. Ние изрично осъждаме войната, призоваваме двете заинтригувани държавни управления да спрат военните интервенции и поддържаме метода към този спор, дефиниран от държавните управления на Беларус и Куба. “
Трябва също да се подчертае смелостта на известното коренно ляво онлайн списание „ Ударът “ (Strajk), което заема доста сериозна позиции по отношение на НАТО и украинското държавно управление и ретроспективно проучва аргументите за съветската офанзива.
Превод с незначителни съкращения: доктор Радко Ханджиев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ