Какви книги обичат да четат руските царе
Въпреки че царските особи имат доста държавни каузи в графика си, те намират време за елементарни удоволствия.
Те живо се интересуват от литература, от време на време намират у писатели събеседници, съветници и съидейници.
Иван Грозни
Кира Лисицкая (Снимка: mrp/imageBROKER.com/Global Look Press)
Иван IV е прочут освен със суровия си манталитет, само че и с една от най-обширните библиотеки по това време. Смята се, че тя е съдържала томове, донесени от София Палеолог от Константинопол, както и ръкописи, принадлежали на Ярослав Мъдри. Пък и самият Иван Грозни непрекъснато попълня библиотеката. Наред с други царят избира римски създатели – техни творби са преведени за самия него. Например това са „История“ на Тит Ливий и кодексът на Юстиниан. Той обича и историята на Троянската война – за нея се споделя в „Хронография“ на византийския Йоан Малала и в „Повест за основаването и пленяването на Троя“. Епичното изложение на Троянската война прави толкоз мощно усещане на Иван Грозни, че той укорява в преписка избягалия политик Андрей Курбски, че сходно на Антенор и Еней е бил непочтен с него.
Петър I
Кира Лисицкая (Снимка: Guenter Fischer/imageBROKER.com/Global Look Press)
Цар Петър I събира библиотеката си като се управлява от държавни ползи: поръчва преводи на книги по архитектура и строителство, техника и военно дело. Руският император познава някои издатели и търговци на книги. Посещава да вземем за пример книжарницата на холандеца Жак Дебор. Там той придобива тридесетина тома, в това число за мореплаване и градинарство и история на търговията. В сбирката му от книги също се отразява и неговата пристрастеност към всичко извънредно: в сбирката на Петър I има книга на немски създател за необикновени феномени, от странния външен тип на хора до полета на комети, както и най-подробния астрологически календар на датчанина Тихо Брахе с персонални бележки на учения.
Екатерина II
Кира Лисицкая (Снимка: Georg Stelzner/imageBROKER.com/Global Look Press)
„Вече от няколко години получих навика постоянно да имам книга. Веднага щом се появи комфортен миг, започвах да чета“, признава Екатерина II.
Тя се влюбва в книгите още като дете, когато открива Расин и Лафонтен. След като идва в Русия, принцеса София Фредерик Августа от Анхалт-Цербст трансформира четенето в свое наложително занятие и до края на живота си резервира навика да посвещава на книги и писане по два часа заран и вечер. Тя е доста придирчива. В полето на нейното внимание са Рабле и Монтен, а също и Цицерон. Страница след страница тя учи многотомната история на Германия на отец Бар и енциклопедията на Дидро и д’Аламбер, както и „Духът на законите“ на Монтескьо. Съвременниците се възхищават на ерудицията на Екатерина: императрицата с лекост цитира творби на антични философи, знае наизуст писания на Ликург и Перикъл.
Френските мислители са повече от имена на кориците за нея: тя си кореспондира с Жан Лерон д’Аламбер и даже го кани в Русия като педагог на великия княз Павел Петрович. От Дени Дидро купува библиотека: императрицата заплаща на философа 15 000 либри, назначава го за страж и подрежда неотложно да му се изплати заплата за 50 години напред. Едва след гибелта на създателя на „Енциклопедията“ библиотеката се реалокира в Русия.
Най-голямото изобретение на императрицата е Волтер. Тя е негов правилен почитател, кореспондира си с него дълги години. А когато той почива, тя се снабдява с библиотеката на обичания си публицист и даже възнамерява да сътвори палат за нея в Царско село, само че в последна сметка намира място за книгите в персоналните си палати.
Александър III
Кира Лисицкая (Снимка: Leemage/Corbis/Getty Images; Legion Media)
„Той доста обичаше съветската литература като цяло. За каквото и да се заприказва, той знаеше всичко, четеше всичко“, споделя граф Сергей Шереметиев за Александър III. Любимият публицист на императора е Фьодор Достоевски. Увлечението по творбите му важи за цялото семейство: както Александър II, по този начин и другите му синове, великите князе Сергей и Павел, са мощно впечатлени от писателя.
Запознанството на престолонаследника с писателя стартира с романа „Престъпление и наказание“, който той чете дружно със брачната половинка си Мария Фьодоровна. След като научава за интереса към своята персона, Достоевски стартира да им изпраща новите си книги – „Демони“, „Братя Карамазови“ и „Дневниците на писателя“. Между тях стартира преписка: в нея Достоевски разкрива концепциите на своите романи, акцентира смисъла на съветската концепция. Престолонаследникът и писателят се срещат се в Аничковия замък без церемонии: Достоевски взема решение да не се придържа към дворцовия етикет и се държи всекидневно. По-късно, откакто научава за гибелта на писателя, Александър III откровено скърби и споделя, че никой не може да запълни тази загуба.
Николай I
Кира Лисицкая (Снимка: Третяковска галерия; Legion Media)
„Кажи на суверена, че ми е мъчително да умра; бих бил напълно Негов. Кажи му, че му искам дълго, дълго царуване, че му искам благополучие със сина му, благополучие с неговата Русия“, тези думи умиращият Пушкин моли Василий Жуковски да съобщи на Николай I.
През 1826 година императорът връща поета от заточение в Михайловское след Декабристкото въстание и му назначава визита, при която го разпитва в това число и за въстанието. На разлъка царят споделя, че занапред нататък той самият ще бъде първият четец на поета и негов цензор. И в действителност, от този момент Николай I деликатно учи творчеството на поета. Например, той счита „Граф Нулин“ за „най-очарователната пиеса“, а от „Борис Годунов“ задрасква доста неща, макар че Пушкин моли да му бъде позволено да го разгласява в авторската редакция.
Николай I познава и създателя на „Мъртви души“. Николай Гогол става прочут в двора със своите „Вечери в селцето край Диканка“ и в последна сметка придобива навика да изпраща новите си произведения на царското семейство. Императорът позволява и да бъде подложен „Ревизор“ в театъра и даже участва на премиерата, а по-късно подрежда на министрите да отидат и да гледат пиесата.
Николай II
Кира Лисицкая (Снимка: Color by Klimbim; antiquebooks.ru)
Николай II също е върл фен на книгите. Чете доста, както споделят – ненаситно. Особено обича Николай Гогол. Понякога фамилията на последния съветски император избира събиранията с книга пред шумните занимания. И самият цар постоянно чете на глас на домочадието, като избира глави от романите на Иван Тургенев, Николай Лесков и Антон Чехов. Намира се време и за приключенията на Шерлок Холмс, и за увлекателните романи на Александър Дюма „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, както и за „Дракула“ на Брам Стокър. След революцията Николай II се впуска в проучването на „Историята на Византийската империя“ от Фьодор Успенски, а в Екатеринбург, малко преди гибелта си, императорът посвещава време на четене на Библията и на Николай Салтиков-Шчедрин.
създател: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
Те живо се интересуват от литература, от време на време намират у писатели събеседници, съветници и съидейници.
Иван Грозни
Кира Лисицкая (Снимка: mrp/imageBROKER.com/Global Look Press) Иван IV е прочут освен със суровия си манталитет, само че и с една от най-обширните библиотеки по това време. Смята се, че тя е съдържала томове, донесени от София Палеолог от Константинопол, както и ръкописи, принадлежали на Ярослав Мъдри. Пък и самият Иван Грозни непрекъснато попълня библиотеката. Наред с други царят избира римски създатели – техни творби са преведени за самия него. Например това са „История“ на Тит Ливий и кодексът на Юстиниан. Той обича и историята на Троянската война – за нея се споделя в „Хронография“ на византийския Йоан Малала и в „Повест за основаването и пленяването на Троя“. Епичното изложение на Троянската война прави толкоз мощно усещане на Иван Грозни, че той укорява в преписка избягалия политик Андрей Курбски, че сходно на Антенор и Еней е бил непочтен с него.
Петър I
Кира Лисицкая (Снимка: Guenter Fischer/imageBROKER.com/Global Look Press) Цар Петър I събира библиотеката си като се управлява от държавни ползи: поръчва преводи на книги по архитектура и строителство, техника и военно дело. Руският император познава някои издатели и търговци на книги. Посещава да вземем за пример книжарницата на холандеца Жак Дебор. Там той придобива тридесетина тома, в това число за мореплаване и градинарство и история на търговията. В сбирката му от книги също се отразява и неговата пристрастеност към всичко извънредно: в сбирката на Петър I има книга на немски създател за необикновени феномени, от странния външен тип на хора до полета на комети, както и най-подробния астрологически календар на датчанина Тихо Брахе с персонални бележки на учения.
Екатерина II
Кира Лисицкая (Снимка: Georg Stelzner/imageBROKER.com/Global Look Press) „Вече от няколко години получих навика постоянно да имам книга. Веднага щом се появи комфортен миг, започвах да чета“, признава Екатерина II.
Тя се влюбва в книгите още като дете, когато открива Расин и Лафонтен. След като идва в Русия, принцеса София Фредерик Августа от Анхалт-Цербст трансформира четенето в свое наложително занятие и до края на живота си резервира навика да посвещава на книги и писане по два часа заран и вечер. Тя е доста придирчива. В полето на нейното внимание са Рабле и Монтен, а също и Цицерон. Страница след страница тя учи многотомната история на Германия на отец Бар и енциклопедията на Дидро и д’Аламбер, както и „Духът на законите“ на Монтескьо. Съвременниците се възхищават на ерудицията на Екатерина: императрицата с лекост цитира творби на антични философи, знае наизуст писания на Ликург и Перикъл.
Френските мислители са повече от имена на кориците за нея: тя си кореспондира с Жан Лерон д’Аламбер и даже го кани в Русия като педагог на великия княз Павел Петрович. От Дени Дидро купува библиотека: императрицата заплаща на философа 15 000 либри, назначава го за страж и подрежда неотложно да му се изплати заплата за 50 години напред. Едва след гибелта на създателя на „Енциклопедията“ библиотеката се реалокира в Русия.
Най-голямото изобретение на императрицата е Волтер. Тя е негов правилен почитател, кореспондира си с него дълги години. А когато той почива, тя се снабдява с библиотеката на обичания си публицист и даже възнамерява да сътвори палат за нея в Царско село, само че в последна сметка намира място за книгите в персоналните си палати.
Александър III
Кира Лисицкая (Снимка: Leemage/Corbis/Getty Images; Legion Media) „Той доста обичаше съветската литература като цяло. За каквото и да се заприказва, той знаеше всичко, четеше всичко“, споделя граф Сергей Шереметиев за Александър III. Любимият публицист на императора е Фьодор Достоевски. Увлечението по творбите му важи за цялото семейство: както Александър II, по този начин и другите му синове, великите князе Сергей и Павел, са мощно впечатлени от писателя.
Запознанството на престолонаследника с писателя стартира с романа „Престъпление и наказание“, който той чете дружно със брачната половинка си Мария Фьодоровна. След като научава за интереса към своята персона, Достоевски стартира да им изпраща новите си книги – „Демони“, „Братя Карамазови“ и „Дневниците на писателя“. Между тях стартира преписка: в нея Достоевски разкрива концепциите на своите романи, акцентира смисъла на съветската концепция. Престолонаследникът и писателят се срещат се в Аничковия замък без церемонии: Достоевски взема решение да не се придържа към дворцовия етикет и се държи всекидневно. По-късно, откакто научава за гибелта на писателя, Александър III откровено скърби и споделя, че никой не може да запълни тази загуба.
Николай I
Кира Лисицкая (Снимка: Третяковска галерия; Legion Media) „Кажи на суверена, че ми е мъчително да умра; бих бил напълно Негов. Кажи му, че му искам дълго, дълго царуване, че му искам благополучие със сина му, благополучие с неговата Русия“, тези думи умиращият Пушкин моли Василий Жуковски да съобщи на Николай I.
През 1826 година императорът връща поета от заточение в Михайловское след Декабристкото въстание и му назначава визита, при която го разпитва в това число и за въстанието. На разлъка царят споделя, че занапред нататък той самият ще бъде първият четец на поета и негов цензор. И в действителност, от този момент Николай I деликатно учи творчеството на поета. Например, той счита „Граф Нулин“ за „най-очарователната пиеса“, а от „Борис Годунов“ задрасква доста неща, макар че Пушкин моли да му бъде позволено да го разгласява в авторската редакция.
Николай I познава и създателя на „Мъртви души“. Николай Гогол става прочут в двора със своите „Вечери в селцето край Диканка“ и в последна сметка придобива навика да изпраща новите си произведения на царското семейство. Императорът позволява и да бъде подложен „Ревизор“ в театъра и даже участва на премиерата, а по-късно подрежда на министрите да отидат и да гледат пиесата.
Николай II
Кира Лисицкая (Снимка: Color by Klimbim; antiquebooks.ru) Николай II също е върл фен на книгите. Чете доста, както споделят – ненаситно. Особено обича Николай Гогол. Понякога фамилията на последния съветски император избира събиранията с книга пред шумните занимания. И самият цар постоянно чете на глас на домочадието, като избира глави от романите на Иван Тургенев, Николай Лесков и Антон Чехов. Намира се време и за приключенията на Шерлок Холмс, и за увлекателните романи на Александър Дюма „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, както и за „Дракула“ на Брам Стокър. След революцията Николай II се впуска в проучването на „Историята на Византийската империя“ от Фьодор Успенски, а в Екатеринбург, малко преди гибелта си, императорът посвещава време на четене на Библията и на Николай Салтиков-Шчедрин.
създател: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ