Императорът и военен герой, който спря парите на гладиаторските игри
Въпреки че Тиберий стартира ръководството си като втори император на Рим като способен и приет пълководец, времето му на един от най-могъщите водачи в света приключва с отчуждение и самоизгнание.
Когато е дете, майка му се развежда с татко му и се омъжва за Август – мъжът, който става първият император на Рим. От ранна възраст Тиберий е обучаван да бъде водач като учи военни тактики, изразителност и дипломация. Когато Август няма биологични синове – а всичките му внуци умират млади или са в заточение – той приема Тиберий и го афишира за собствен правоприемник.
След поредност от сполучливи военни акции той става император през 14 година пр.н.е. след гибелта на Август. На трона укрепва флота на Рим и цялостни държавната хазна, само че също по този начин организира няколко не изключително харесвани политики, като да вземем за пример приключва финансирането на гладиаторските игри. Нещо повече, Тиберий не е толкоз харизматичен, колкото предшественика си и по тази причина изпада в недружелюбност както пред сената, по този начин и пред римския народ.
Последните десетилетия от ръководството си прекарва в самоизолация на остров Капри, където делегира огромна част от действителното ръководство на империята на други. До своята кончина през 37 година прочие н. е. той си е основал известност на тиранин и блудник – само че може би не я е заслужавал изцяло.
Смъртта на Юлий Цезар от Винченцо Камучини, 1806 година
След убийството на Юлий Цезар през 44 година прочие н. е. бъдещето на римското ръководство е нестабилно. Цезар дефинира 18-годишния си праплеменник Август, прочут още като Октавиан, за собствен правоприемник, само че доста жители не са съгласни с това решение.
В последвалата битка за власт Август отстрани доста от противниците си, в това число бившето протеже на Цезар – Марк Антоний. Насред хаоса бащата на Тиберий, Тиберий Клавдий Нерон, дава обещание поддръжката си на Антоний. След като Антоний е надвит обаче, фамилията на Тиберий би трябвало да бяга.
Когато Тиберий е на 3 години, фамилията му получава прошка и се завръща в Рим. Майка му, Ливия Друзила, по това време е бременна с втория си наследник, само че притегля вниманието на Август – той е напряко запленен от нея, развежда се със личната си брачна половинка и принуждава Ливия от своя страна да напусне брачна половинка си, с цел да са дружно.
Тиберий и татко му са отхвърлени, а когато се ражда по-малкият му брат Друз, той се причислява към тях. Това продължава 6 години, до момента в който по-големият Тиберий не почива – и тогава двамата му синове са изпратени да живеят с майка си и Август.
Тиберий и Друз израстват дружно с дъщерята на Август Юлия и племенника му Марцел. Всяко от трите момчета е било обучавано като евентуален правоприемник на трона, защото не е имало явен закон, който да дефинира дефинитивно кой от тях ще бъде щастливеца. Тиберий се оказва ловък възпитаник и още преди да навърши 14 години, стартира да вечеря с царе и да следи религиозни церемонии. Въпреки това той се затруднява да съобщи добре концепциите си и не впечатлява като красавец.
Когато Тиберий е на 15 години, Август води него и Марцел в Галия, с цел да инспектират постове, където и двамата научават доста за военните укрепления. След завръщането им вкъщи Август афишира, че Марцел и Юлия ще се оженят, с което на процедура удостоверява, че Марцел ще бъде идващият император. Това обаче не се случва – и Тиберий скоро открива, че животът му към този момент не е под негов надзор.
Тиберий и майка му Ливия, 14–19 година сл. Хр., от Пестум, Национален археологически музей на Испания, Мадрид
Около 19 година пр.н.е. Тиберий се дами за жена на име Випсания Агрипина и бракът им се оказва рядко срещана любовна връзка. Приблизително по същото време бъдещият император оглавява първото си военно командване на 22-годишна възраст. Успехът му донася огромно самопризнание и скоро той се трансформира в почитан водач, прочут с грижите, които демонстрира към хората си.
Всичко върви добре за Тиберий: има брачна половинка, която обича, и е на път да направи дълга и триумфална военна кариера. Но шансът му стартира да се обръща, когато по-малкият му брат Друз почива откакто пада от кон през 9 година прочие н. е. Марцел също умира от болест и по този начин Тиберий остава като единствената опция от тримата евентуални наследници на Август.
Юлия обаче се омъжва наново след гибелта на Марцел и ражда синове, които са кръвно свързани с Август и евентуално ще станат негови наследници.
Когато обаче и вторият ѝ брачен партньор умира, Август е твърдо решен да я ожени още един път – този път за Тиберий. Новината е ужасна за него, само че той няма избор – и се развежда с обичаната си брачна половинка Випсания.
Бракът на Тиберий и Юлия не е по никакъв начин баснословен. Тя скоро се уморява от новия си брачен партньор, а той непрекъснато недоволства по новата си жена. Така напълно естествено Юлия стартира да търси компанията на други мъже, което слага Тиберий пред морална диламе: по силата на закона на самия Август брачният партньор е задължен да осъди жена, която е направила невярност. Но да заяви на императора за изневярата на личната му щерка безспорно ще аргументи огромен позор.
Картина от XIX в. на съветския художник Павел Сведомски, изобразяваща Юлия в заточение, откакто Август научава за изневярата ѝ.
Затова Тиберий моли за някаква бойна задача, която да го води надалеч от Рим – и молбата му е задоволена. Той прекарва по-голямата част от времето си отвън града, само че по време на едно посещаване вкъщи инцидентно среща Випсания, която се е омъжила наново. Твърди се, че налегнат от тъга, Тиберий се разплаква и потегля след нея по улиците. В отговор Август желае от него в никакъв случай повече да не я вижда.
Въпреки че бъдещият римски император Тиберий получава от ден на ден власт, той остава наскърбен от пътя, по който е поел животът му. През 6 година пр.н.е. на процедура се отдръпва и отива в самоналожено заточение на остров Родос.
През този интервал нещо и в душата на Тиберий се трансформира – той става ядосан и злобен.
Докато отсъства, майка му се снабдява с доказателство за изневярата на Юлия и го показва на Август. Императорът не съумява да откри сили да екзекутира личната си щерка, както повелява законът, само че я изпраща в заточение. След това, през идващите няколко години, синовете на Юлия или умират, или самите те са изгонени. Така през 4 година прочие н. е. на Август не му остава нищо друго, с изключение на да направи Тиберий собствен правоприемник и го осиновява като личен наследник.
Десет години по-късно, на 19 август 14 година прочие н. е., Август умира, а Тиберий става вторият император на Рим.
В по-голямата си част ранното ръководство на Тиберий е значително продължение на това на Август. При новия император Рим е мощен и сигурен и действа дейно. Нещо повече, Тиберий изоставя някои от по-помпозните обичаи на Август и Цезар преди него – по-точно не разрешава един месец да бъде наименуван на негово име.
През 23 година сл. н. е. обаче настава покруса – синът му Друз, кръстен на починалия му брат, умира. Скоро императорът стартира да се затваря в себе си и да се концентрира по-малко върху империята. Той делегира по-голямата част от управническата работа на Сеян, член на преторианската му армия, и на процедура се трансформира в император единствено по име.
Докато Сеян дейно ръководи Рим, императорът напуща града и отпътува за остров Капри, където остава до гибелта си. Но преди тя да настъпи, той подхваща някои спорни дейности.
Построява няколко вили, в огромна част от които съгласно сведенията има тъмници и стаи за мъчения. За императора стартират да се популяризират смущаващи клюки за малтретиране дами и полови похищения над деца, някои от които по-късно са записани от историка Светоний:
Тези обвинявания значително остават неоснователни, само че способстват за репутацията на императора като нечовечен и блудствен. Въпреки това, даже да са правилни, Тиберий не губи изцяло разсъдъка си. Скоро той осъзнава, че е дал на Сеян съвсем цялостна власт, и стартира да реализира проект, с цел да си я върне. Той изпраща писмо до римския сенат, в което изобличава Сеян и приканва за изтезанието му. И сенатът се подчинява.
След като Сеян към този момент го няма, грижата на Тиберий се насочва към въпроса за наследството. При съществуването на малко живи наследници – доста от които нежелани – той се стопира на това, което счита за минимум неприятният вид: млад мъж на име Гай Цезар Германик… по-известен с прозвището Калигула.
Управлението на римския император Тиберий завършва ненадейно напролет на 37 година пр.н.е., когато той е на 78 години. Според една от версиите за кончината му той наранява рамото си, до момента в който хвърля копие по време на церемониална игра, и изпада в кома. Преторианската армия взема решение, че старикът е на смъртно легло, и афишира Калигула за правоприемник.
Смъртта на Тиберий от Жан-Пол Лоран
Когато обаче императорът внезапно оздравява, това спъва проекта за възкачването на Калигула на трона. И тогава един от членовете на армията прави съдбоносен избор: защото настава суматоха, боецът отива в покоите на Тиберий и го удушава.
