Проектобюджетът на НЗОК: Всичко за болниците
Въпреки, че се усилва с близо 900 млн. лева спрямо предходната година и към този момент надвишава 7 милиарда лева, проектобюджетът на здравната каса е насочен главно към болнично лекуване Представителите на извънболничната помощ, диагностичната активност и фармацевтичните компании не са удовлетворени от разпределението Експертите са на мнение, че бюджетът цели да остави на пауза здравната система и не планува никакви реформи
В здравния бранш има смешка, че Министерството на здравеопазването би трябвало да се назовава Министерство на болничното лекуване, тъй като от години в бранша не се профилактират болести, а единствено се лекуват заболявания. Тази наклонност продължава и в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 година, в който 52% от средствата от здравни вноски, които към този момент надвишават 7 милиарда лева, ще бъдат ориентирани за лекуване в 365-те съществуващи лечебни заведения в България. В тази сума има и пари, които лечебните заведения ще получат просто, тъй като съществуват и те са за регионалните и общинските лечебни заведения, които ще бъдат отделени от общо 3.268 милиарда лева, планувани за болнична помощ. В плана са заложени още веднъж 2 млн. хоспитализации и 1.6 млн. амбулаторни процедури, което на процедура значи, че всеки втори или трети българин ще премине през болница тази година.
Въпреки, че се усилва с близо 900 млн. лева спрямо предходната година и към този момент надвишава 7 милиарда лева, проектобюджетът на здравната каса е насочен главно към болнично лекуване Представителите на извънболничната помощ, диагностичната активност и фармацевтичните компании не са удовлетворени от разпределението Експертите са на мнение, че бюджетът цели да остави на пауза здравната система и не планува никакви промени
В здравния бранш има смешка, че Министерството на здравеопазването би трябвало да се назовава Министерство на болничното лекуване, тъй като от години в бранша не се профилактират болести, а единствено се лекуват заболявания. Тази наклонност продължава и в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 година, в който 52% от средствата от здравни вноски, които към този момент надвишават 7 милиарда лева, ще бъдат ориентирани за лекуване в 365-те съществуващи лечебни заведения в България. В тази сума има и пари, които лечебните заведения ще получат просто, тъй като съществуват и те са за регионалните и общинските лечебни заведения, които ще бъдат отделени от общо 3.268 милиарда лева, планувани за болнична помощ. В плана са заложени още веднъж 2 млн. хоспитализации и 1.6 млн. амбулаторни процедури, което на процедура значи, че всеки втори или трети българин ще премине през болница тази година.
Служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев, който е болничен доктор по специалност, освен не откри нищо неприятно в разпределението на средствата, а даже разгласи преди дни на конференция, че " болничните заведения осезаемо ще усетят смяната с проектoбюджетa, който ще е с над 582 милиона лв. повече по отношение на миналата година. Това е една сериозна стъпка, която успяхме да осъществяваме и тази помощ ще спомогне за увеличение на ниско остойностените детски пътеки, пътеките на вътрешни заболявания, в хирургичната област и други " По думите му, след държавното финансиране на регионалните лечебни заведения, това е второто най-значимо достижение по време на неговия мандат.
Още от същото
В същото време специалистите в бранша и представителите на останалите наранени не са удовлетворени от проектобюджета и го дефинират като още от същото, без никакви промени.
Реклама
" Всички параметри бяха съгласувани небрежно и на мрачно. Единственото опрощение на надзорния съвет е, че новият ръководител не е влезнал в тънкостите и това е един механически бюджет, който преповтаря минусите на предходните бюджети ", счита доцент доктор Антон Тонев от " Продължаваме промяната ".
Той добавя, че бюджетът е бил наименуван от гласувалите го членове на надзора " уравновесен ", само че е подобен единствено от счетоводна позиция, тъй като разноските са равни на приходите, а на процедура преповтаря старите несъответствия. " В него няма никакви промени, няма никакви промени, още веднъж всички средства са ориентирани към болничната помощ, няма никакъв тласък да се придвижват диагностиката и профилактиката в извънболничната помощ, това е бюджет за шест месеца, който има за цел да затвори на пауза системата, без развиване и да задълбочи всички проблеми през последните 10-12 години ", споделя доцент доктор Антон Тонев от " Продължаваме промяната ".
Без основни промени в извънболничната помощ
" В случая философията се резервира каквато е била 20 години - главната тежест в системата е лечебните заведения. Нищо от това, за което персоналните лекари настоявахме, не се е получило. При нарастване най-малко 33%, каквото беше през предходната година, в този момент то е 20% при тази инфлация. За мен като доктор не е обикновено всеки трети българин да лежи в болница ", споделя доктор Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ.
Реклама
За персоналните лекари са отделени 440 млн. лева при 369 млн. лева, платени през предходната година.
Така вместо акцентът върху извънболничната помощ - повече проучвания, по-добро възнаграждение на прегледите и стимулиране на персоналните лекари да лекуват своите пациенти, а не да ги изпращат в болница, още веднъж няма да се реализира и през тази година.
Не единствено това - средствата за диагностика, в които влизат проучванията със скенер и ядрено-магнитен резонанс и лабораторните проучвания, са понижени с 30 млн. лева, тъй като към този момент рядко се вършат проучвания за ковид.
Какво беше това диагностика
Според анализите и на самата здравна каса приблизително 20% от постъпванията на пациенти в болница са за диагностициране и уточняване, което не може да се случи в извънболничната помощ. Здравната каса не отпуска задоволително направление за проучвания в извънболничната помощ и пациентът или неговите родственици би трябвало да ги платят, в случай че желаят да бъдат направени бързо и отвън болница. Постъпването в болница пък в съвсем всички случаи прави проучванията безвъзмездни, само че те костват пъти по-скъпо, в сравнение с в извънболничната помощ.
В здравния бранш има смешка, че Министерството на здравеопазването би трябвало да се назовава Министерство на болничното лекуване, тъй като от години в бранша не се профилактират болести, а единствено се лекуват заболявания. Тази наклонност продължава и в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 година, в който 52% от средствата от здравни вноски, които към този момент надвишават 7 милиарда лева, ще бъдат ориентирани за лекуване в 365-те съществуващи лечебни заведения в България. В тази сума има и пари, които лечебните заведения ще получат просто, тъй като съществуват и те са за регионалните и общинските лечебни заведения, които ще бъдат отделени от общо 3.268 милиарда лева, планувани за болнична помощ. В плана са заложени още веднъж 2 млн. хоспитализации и 1.6 млн. амбулаторни процедури, което на процедура значи, че всеки втори или трети българин ще премине през болница тази година.
Въпреки, че се усилва с близо 900 млн. лева спрямо предходната година и към този момент надвишава 7 милиарда лева, проектобюджетът на здравната каса е насочен главно към болнично лекуване Представителите на извънболничната помощ, диагностичната активност и фармацевтичните компании не са удовлетворени от разпределението Експертите са на мнение, че бюджетът цели да остави на пауза здравната система и не планува никакви промени
В здравния бранш има смешка, че Министерството на здравеопазването би трябвало да се назовава Министерство на болничното лекуване, тъй като от години в бранша не се профилактират болести, а единствено се лекуват заболявания. Тази наклонност продължава и в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 година, в който 52% от средствата от здравни вноски, които към този момент надвишават 7 милиарда лева, ще бъдат ориентирани за лекуване в 365-те съществуващи лечебни заведения в България. В тази сума има и пари, които лечебните заведения ще получат просто, тъй като съществуват и те са за регионалните и общинските лечебни заведения, които ще бъдат отделени от общо 3.268 милиарда лева, планувани за болнична помощ. В плана са заложени още веднъж 2 млн. хоспитализации и 1.6 млн. амбулаторни процедури, което на процедура значи, че всеки втори или трети българин ще премине през болница тази година.
Служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев, който е болничен доктор по специалност, освен не откри нищо неприятно в разпределението на средствата, а даже разгласи преди дни на конференция, че " болничните заведения осезаемо ще усетят смяната с проектoбюджетa, който ще е с над 582 милиона лв. повече по отношение на миналата година. Това е една сериозна стъпка, която успяхме да осъществяваме и тази помощ ще спомогне за увеличение на ниско остойностените детски пътеки, пътеките на вътрешни заболявания, в хирургичната област и други " По думите му, след държавното финансиране на регионалните лечебни заведения, това е второто най-значимо достижение по време на неговия мандат.
Още от същото
В същото време специалистите в бранша и представителите на останалите наранени не са удовлетворени от проектобюджета и го дефинират като още от същото, без никакви промени.
Реклама
" Всички параметри бяха съгласувани небрежно и на мрачно. Единственото опрощение на надзорния съвет е, че новият ръководител не е влезнал в тънкостите и това е един механически бюджет, който преповтаря минусите на предходните бюджети ", счита доцент доктор Антон Тонев от " Продължаваме промяната ".
Той добавя, че бюджетът е бил наименуван от гласувалите го членове на надзора " уравновесен ", само че е подобен единствено от счетоводна позиция, тъй като разноските са равни на приходите, а на процедура преповтаря старите несъответствия. " В него няма никакви промени, няма никакви промени, още веднъж всички средства са ориентирани към болничната помощ, няма никакъв тласък да се придвижват диагностиката и профилактиката в извънболничната помощ, това е бюджет за шест месеца, който има за цел да затвори на пауза системата, без развиване и да задълбочи всички проблеми през последните 10-12 години ", споделя доцент доктор Антон Тонев от " Продължаваме промяната ".
Без основни промени в извънболничната помощ
" В случая философията се резервира каквато е била 20 години - главната тежест в системата е лечебните заведения. Нищо от това, за което персоналните лекари настоявахме, не се е получило. При нарастване най-малко 33%, каквото беше през предходната година, в този момент то е 20% при тази инфлация. За мен като доктор не е обикновено всеки трети българин да лежи в болница ", споделя доктор Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ.
Реклама
За персоналните лекари са отделени 440 млн. лева при 369 млн. лева, платени през предходната година.
Така вместо акцентът върху извънболничната помощ - повече проучвания, по-добро възнаграждение на прегледите и стимулиране на персоналните лекари да лекуват своите пациенти, а не да ги изпращат в болница, още веднъж няма да се реализира и през тази година.
Не единствено това - средствата за диагностика, в които влизат проучванията със скенер и ядрено-магнитен резонанс и лабораторните проучвания, са понижени с 30 млн. лева, тъй като към този момент рядко се вършат проучвания за ковид.
Какво беше това диагностика
Според анализите и на самата здравна каса приблизително 20% от постъпванията на пациенти в болница са за диагностициране и уточняване, което не може да се случи в извънболничната помощ. Здравната каса не отпуска задоволително направление за проучвания в извънболничната помощ и пациентът или неговите родственици би трябвало да ги платят, в случай че желаят да бъдат направени бързо и отвън болница. Постъпването в болница пък в съвсем всички случаи прави проучванията безвъзмездни, само че те костват пъти по-скъпо, в сравнение с в извънболничната помощ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ