Тодор Тагарев нарече Русия непряка военна заплаха за България
Хибридна война, подривни дейности, политически инженеринг: сега Русия съставлява външна опасност за България, споделя за " Дойче веле " проф..
Какво значи изборът на Доналд Тръмп за националната ни сигурност?
Проф. Тагарев, разрешението на Байдън Украйна да употребява против Русия далекобойни ракети в съгласие ли е с Тръмп, откакто се схванаха за равномерен преход на властта?
Има две версии. Едната е, че на срещата сред двамата в действителност е коментирано и в съгласие това решение, което развързва ръцете на украинската войска да нанася провали върху настъпващите съветски сили още на тяхна територия. Според другата версия, президентската институция, ръководена сега от демократите, задава условия на администрацията на Тръмп, които в някаква степен лимитират бъдещите ѝ дейности. Защото, в случай че Тръмп не успее да приключи войната за един ден, както твърди, и тя продължи, а той направи отстъпки пред Русия, ще наподобява слаб. Но нямам задоволително информация, с цел да преценява коя версия е вярната.
А изобщо очаквате ли, че Тръмп ще промени значително разбирането в Съединени американски щати за войната в Украйна – за личната им роля в нея, за това кой е агресор и кой жертва, за цената на мира и така нататък?
Първо си мисля, че около фокуса в предизборната акция върху вътрешните проблеми Тръмп надали е имал доста време да разиска със съидейниците си по-стратегически интернационалните тематики. Второ, в Съединени американски щати, в това число в републиканската партия, има авторитетни и опитни политици, които прелестно схващат какво значи на Русия да се разреши да завоюва от своята експанзия против неядрена страна. И въпреки че в този мандат Тръмп ще има огромна независимост и поддръжка, решенията му в областта на интернационалната сигурност няма по какъв начин да бъдат напълно негови и още по-малко импулсивни. Очаквам да забележим задълбочена полемика в това ръководство по въпроса за Украйна.
В последна сметка Тръмп ли диктува на републиканците или те на него? И ще се съгласят ли, откакто републиканецът Рейгън имаше основна роля за разпадането на Съветския съюз, в този момент републиканецът Тръмп да има такава роля за връщането на руското въздействие в днешния му путинов формат?
Този вътрешен баланс не постоянно е елементарно да се откри във всяка от партиите. Едно от обясненията, да вземем за пример, за забавянето на американската помощ за Украйна и отпадането на рестриктивните мерки за потреблението ѝ е, че в екипа на Байдън е имало съществени несъгласия сред Блинкен и Остин от една страна, и Съливан и Бърнс от друга. Отпадането на рестриктивните мерки е удостоверение, че тандемът Блинкен и Остин най-после е надвил. Именно тези комплицирани конфигурации в американската политика защищават от лични импровизации.
Защитата на демокрацията в международен мащаб ще престане ли да бъде идея на НАТО?
Ще си разреша да поправям такава обща дефиниция – НАТО не е основан за отбрана на демокрацията, а за поддържане на непоклатимост, за въздържане и военна защита при нужда. Разбира се, в случай че тоталитарен режим съставлява съответна военна опасност, съществена цел на НАТО е да й се опълчи. Но в случай че допуснем, че сходна опасност може да пристигна от либерален режим, НАТО ще вземе ограничения и против него.
Какви са поуките за днешния ден от историята на НАТО, по този начин както е разказана в книгата за на Питър Апс „ Възпиране на Армагедон ", която представихте в четвъртък на българската ѝ премиера?
Много са настоящите въпроси, които книгата слага, като главният е подсказан още в заглавието: по какъв начин ще предотвратим Армагедон (катастрофа, която би довела до края на света). В този смисъл нуклеарните закани от страна на Русия няма по какъв начин да не безпокоят, само че книгата демонстрира, че такива се появяват от време на време и НАТО съумява да се приспособява към тях и да създаде защитни политики. Говори се и за редица други закани след Студената война - тероризма, хакерските атаки, дезинформацията, пропагандата и разделянето, което те провокират в демократичните общества. Особено настоящо звучи реалистичното показване на метода, по който работи НАТО. Много хора са склонни да го идеализират като организация, която е водена напълно от споделени полезности. Не, тя е водена от полезности, само че и от ползи на обособените страни и значимото е, че до момента съумява да откри решение на всеки зародил проблем. Това ни дава съображение относително умерено да гледаме на бъдещето.
В момента обаче в следствие от изявленията и желанията на Тръмп НАТО не е ли в рецесия и имало ли е сходни рецесии и преди?
О, да. Това е една от тематиките, които Питър Апс наблюдава – за трендовете към изолационизъм в ангажирането на Съединени американски щати с европейската сигурност. Доналд Тръмп надалеч не е първият, който кара НАТО да дискутира този въпрос и да търси нови решения и постигането на консенсус при взимането им. На нас ни се коства, че тъкмо в този момент е най-сложно и с напрежение, само че когато прочетем книгата откриваме, че през цялата история на НАТО е по този начин.
Какъв знак е, че Радмила Шекеринска от Северна Македония бе определена за заместител общоприет секретар на НАТО? Може ли да се окаже „ троянски кон " в организацията, поради въздействието на Сърбия върху македонската политика и на Русия върху сръбската по така наречената православна дъга?
В никакъв случай, тъкмо противоположното. Шекеринска е политик с извънредно богат опит като народен представител, министър на защитата, вицепремиер по европейските въпроси и за малко изпълняваща функционалностите и на министър председател. Тя персонално има огромна заслуга Северна Македония да получи покана и да стане член на НАТО, а и да не забравяме, че е от опозицията на настоящето ръководство, за което би могло да има такива опасения. Така че е изключено като представител на НАТО да заеме позиции, които с нещо да опонират на дефинираните ползи на алианса. Добрата вест за нас е, че още веднъж на такова високо равнище има представител от Източна Европа. Друг характерен миг е, че на този пост застава някогашен министър на защитата, тъй като в предходните мандати всички бяха с дипломатически опит, което демонстрира, че военните въпроси и съответно тези на защитата са добили доста по-голяма тежест за алианса поради войната покрай нашите граници.
Да кажем и две думи за едночасовия диалог на канцлера Шолц с Путин – какъв беше неговият смисъл или изобщо нямаше смисъл?
Това, което Шолц е споделил на Путин, е изцяло разумно и обосновано – стой войната, тя води до безсмислени жертви, нищо няма да постигнеш, ние поддържаме Украйна и така нататък Два са обаче притеснителните моменти. Единият е, че инициира диалога без да го съгласува със съдружниците и в него той наподобява молещата страна, което дава психическо преимущество на Путин. Второ, че го организира, откакто обединението му се разпадна и изгледите той още веднъж да бъде във водеща позиция са минимални. Вярно е, че Германия, може би с останалото възприятие за виновност на това потомство политици, постоянно се е опитвала да търси спокойно решение, само че, оценен стратегически, ходът на Шолц беше слаб.
Ако Съединени американски щати в някаква степен се отдръпват, Европейски Съюз може ли независимо да подържа Украйна до победа във войната с Русия?
Не единствено може, само че и би трябвало, тъй като в случай че Путин реализира задачите си в Украйна, ще нанесе нечовечен удар, с изключение на на нея, и на европейската сигурност за десетилетия напред. Казвайки това обаче смятам, че безусловно би трябвало да продължим да работи дружно със Съединени американски щати в границите на НАТО, без значение дали новата администрация ще реши да понижи военното си наличие в Европа. Концепцията за въздържане разчита на техния нуклеарен боеприпас, галактическо наблюдаване, връзки, разузнаване и други сходни, които Европа на този стадий мъчно би могла да компенсира. Може във връзка с стандартно оръжие и произвеждане на муниции, само че се надявам да няма подобен процес.
Ситуацията след успеха на Тръмп зад океана, а и поради последователите му в Европа, изисква ли преформулиране на нашата тактика за национална сигурност?
Напълно е допустимо да се наложи преосмисляне на някои въпроси като повишението на разноските за защита и по-тясното съдействие с Европейски Съюз за основаването на общи формирования и планове за създаване и доставяне с оръжие. Тези въпроси би трябвало да получат доста по-висок приоритет. Целта е по този начин да осъществим съюзните си задължения, тъй като няма догадка ние сами да се отбраняваме. А и освен на нас, на цяла Европа от дълго време ѝ е ясно и без претенциите на Тръмп, че би трябвало да поеме по-голяма отговорност за личната си сигурност.
Какви са рисковете в България да пристигна държавно управление, което да желае да ни направи по-скоро съдружници на Русия, в сравнение с НАТО? И какви са рисковете, в случай че това не стане, Русия да премине от сегашната хибридна към гореща война на наша територия?
Първото, споделям го със страдание, може да се случи, въпреки и без да се признава на декларативно равнище. На втория въпрос – дали, в случай че имаме същински европейски и НАТО насочено държавно управление, можем да станем обект на съветска офанзива. Отговорът е твърдо не. Защото колкото по-солидно стоим в тези съюзи и работим дружно със съдружниците си за повишението на общия ни защитителен потенциал, толкоз по-ниски са рисковете за нас. Ако се върнем към книгата на Апс, ще установим, че НАТО реализира повече, когато поредно следва позициите си, в сравнение с когато прави отстъпки с видимо положителни планове.
В момента външна заплаха за България единствено Русия ли е?
От военна позиция – да, само че не толкоз като директна опасност, тъй като България е в НАТО, колкото с подривните ѝ дейности, където включвам и политическия инженеринг.
Можем да имаме вяра, че следващите нуклеарни закани на Путин няма да се осъществят, единствено тъй като по този начин стана с предходните, или имаме и други учредения?
Има и други, естествено. Първо, Кремъл получи задоволително сигнали от наши съдружници да не си го и помисля, тъй като ще претърпи вреди, които по никакъв начин няма да му харесат. И второ, Путин се пробва да нарежда Русия като световен състезател в полюса, противопоставящ се на евроатлантическия със Съединени американски щати в центъра му. И схваща, че няма по какъв начин да го реализира без поддръжката на страни като Китай, Индия, Бразилия, които мигновено ще загуби, в случай че си разреши да употребява нуклеарно оръжие. Си Дзинпин доста ясно му го беше декларирал. Мисля, че заканите му са опит за психическо влияние или това, което руснаците назовават информационно-психологически специфични интервенции (ИПСО). Което обаче не значи, че и без потреблението на нуклеарни оръжия войната в Украйна няма да ескалира, както се случи през последната седмица с изстрелването от Русия на балистичната ракета „ Орешник ".
