Проектобюджетът за 2023 г. отива във фризера?
Въпреки, че създаде авансово три разновидността за проектобюджет за идната година в последна сметка финансовото министерство ще внесе в Народното събрание четвърти - закон за удължение на действието на бюджетните закони от 2022 година, до приемането на нова план-сметка от постоянно държавно управление. Това заяви в пленарна зала през днешния ден служебният министър на финансите Росица Велкова, която се яви на чуване пред депутатите по искане на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
Министър Велкова още веднъж напомни, че създадените от МФ три разновидността на проектобюджет за 2023 година регистрират фискалните трендове, риска от нарушение на фискалните правила по Закона за обществените финанси, поетите разходни задължения от 2022 година, както и насъбраните структурни бюджетни несъответствия в частта на разноските. Вариантите са създадени въз основа на обновената есенна макроикономическа прогноза и въз основа на предстоящото осъществяване на бюджета за тази година, означи още тя.
Консервативният вид, в който е заложен 3% недостиг от Брутният вътрешен продукт планува стягане на фискалната дисциплинираност. " Това допуска понижаване на доста разходи и ние подобен бюджет не бихме внесли. ", уточни министър Велкова. Екипът на министерството се отхвърля да внесе и дедрият вид, основан на 6,6 % недостиг от Брутният вътрешен продукт, " тъй като това е нарушаване на фискалните правила, на Маастрихтските критерии ", изясни министър Велкова. " Ако погледнем плановете на бюджети на страните членки на еврозоната, няма страна, която да е с подобен висок размер на недостиг за 2023 година Словакия е с най-голям недостиг от 6,4%. ", добави служебният финансов министър. " Бихме внесли така наречен удължителен закон, какъвто имаше и предходната година, който резервира действието на всички политики и всички помощи, които са за семействата и за бизнеса, размера на пенсиите, до момента в който бъде определено постоянно държавно управление, което ще може върху базовия вид, който е с 6,6 % недостиг, да модифицира бюджета по отношение на управническата си стратегия “, заключи тя.
Така, в случай че сме в хипотезата да няма определено постоянно държавно управление, умерено с този удължителен закон, едно служебно държавно управление ще може да извършва бюджета, както беше направено и при започване на тази година от постоянното държавно управление, аргументира желанията за внасяне на удължителен закон за действието на настоящия бюджет финансовия министър.
Заявеното от Велкова желание през днешния ден съответствува с настояването на водача на ГЕРБ Бойко Борисов преди дни, когато сложи задача на депутатите от партията да договорят с останалите политически сили удължение на настоящите бюджетни политики, защото рискът от скорошни нови избори е огромен и вкарването на нов бюджет в такава обстановка може да се трансформира в сцена за рискови предизборни политически наддавания в частта за обществените заплащания като пенсии, помощи и други
По време на днешните диспути Росица Велкова отбрани параметрите за растежа на Брутният вътрешен продукт, заложен в главните макроикономически индикатори, при които е създаден базовият вид на проектобюджета за 2023 година - Брутният вътрешен продукт от 173,8 милиарда лева, с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,6 %.
Макроикономическата прогноза е създадена от експерти, които години наред създават макроикономическите индикатори, изясни тя. „ Не смятам, че прогнозата ни е подценена, защото след създаването на модела, по който се изготвя макроикономическата прогноза и сравнението с потреблението на данни на 14 институции, които създават макроикономически прогнози за България – от които български са Българска народна банка, Българска академия на науките и Уникредит Булбанк, прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2022 година са в диапазона 1,6 % до 3,9 % “, сподели финансовият министър. Средната стойност при тези допускания е 2,8 %, която съответствува и с обявата на Consensus Economics от септември 2022 година Прогнозата на МФ е 2,9 % за 2022 година, а на Българска народна банка е 2,8 %. За 2023 година прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт на същите тези институции са в диапазона 0,1 % до 3,8 %. Средната стойност е 2,3 %, а в обявата на Consensus Economics от октомври 2022 година е 1,9 %. Прогнозата на МФ е 1,6 %, а на Българска народна банка е 0,1 %. Ревизираните данни на Национален статистически институт са взети поради при създаването на прогнозата на МФ, уточни тя.
Очакваме през декември да получим от Европейската комисия заплащания в размер на 2,6 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), заяви още министър Велкова. В частта на разноските на бюджета за тази година ще има понижение от 1 милиарда лв. в финансовите разноски по Плана за възобновяване и резистентност.
Компенсациите за цената на електрическа енергия са 3,7 милиарда лв. до момента, само че те са неутрални по бюджетното салдо.
За украинските бежанци са изхарчени 540 млн. лева, като 176 млн. лв. ще бъдат обезпечени от европейски стратегии, а разликата ще бъде покрита от преструктуриране на други разноски в бюджета.
Капиталовите разноски в бюджета са 8,4 милиарда лв., от които ще се икономисат упоменатите към този момент 1 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност.
Планираният недостиг за 2022 година е 4,1 % от Брутният вътрешен продукт на касова основа, като се чака годината да завърши с недостиг от 3,4% от Брутният вътрешен продукт, сподели още Велкова. Очакваният недостиг на начислена основа ще е 5,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт при плануван 6%.
Приходите в Консолидираната фискална стратегия (КФП) през 2023 година се чака да са с растеж от 5,9 милиарда лв.. Намалената ставка на хляба, горива и други артикули е заложена в проектобюджета, както и данъчното облекчение за деца и понижението на размера за регистрация на Данък добавена стойност.
Разходите в КФП порастват през 2023 година с 11 милиарда лв. или дефицитът ще е 6,6 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт съгласно базовия вид на проектобюджета. От тях 1,9 милиарда лв. са увеличени разноски за личен състав, 3,7 милиарда лв. е растежът на парите за пенсии, в това число с нарастването на пенсиите от първи юли.
Гласуваният нов държавен дълг за тази година е 10,3 милиарда лв.. До встъпването в служба на служебния кабинет е издаден дълг от 1,8 милиарда лв. на вътрешния пазар. Към момента страната е поела дълг за 7 милиарда лв., уточни финансовият министър.
Миналата седмица Министерството на финансите продаде държавни скъпи бумаги (ДЦК) за 180,55 млн. лева съвкупна номинална стойност (при предпочитание да продаде бумаги за 200 млн. лева) и среднопретеглена годишна рентабилност в размер на 5,65 на 100. Вчера също имаше търг за ДЦК, само че през днешния ден стана ясно, че е бил несполучлив.
Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС разяснява, че има доста едва асимилиране на парите от Плана за възобновяване и резистентност и 1,7 милиарда лева икономии от финансовите разноски. Той уточни, че въз основата на по-голяма събираемост страната ни може да реализира понижаване на бюджетния недостиг с към 1,2%, тъй че идната година да влезем в условията на Пакта за непоклатимост.
" Има разлика сред прогнозите за занижен стопански напредък на Министерство на финансите и тези, публично оповестени от Международния валутен фонд (МВФ), реагира Кирил Петков от " Продължаваме Промяната ". Той порица практиката на занижаване на растежа, защото по думите му това водело до " един остарял модел на непрозрачно харчене на финансови разноски " в края на годината. " Реалната разлика сред проекта, очакван от МФ, и това, което действително може да се чака съгласно прогнозите на МВФ, е седем милиарда лв., което правело бюджетен недостиг от 2.5 % от Брутният вътрешен продукт, и то при опазване на всички политики на държавното управление, осъществено с мандата на " Продължаваме Промяната ", добави той. По отношение на парите за финансови разноски, Петков акцентира, че страхът им е те да не бъдат изхарчени за непрозрачните заплащания към строителните компании. Бившият финансов министър Асен Василев пък непосредствено насочи рецензии към настоящия министър за оповестеното желание в последна сметка да не се внася проектобюджет за идната година и го дефинира като " мощно притеснително ".
Корнелия Нинова , по чието искане бе чуването на служебния финансов министър в паламента през днешния ден изрази опасения, " че единият от разновидностите за бюджет, квалифициран от служебния кабинет, в който се орязват или замразяват обществени заплащания. За нас е значимо да има поддръжка за хората “.
Йордан Цонев от Движение за права и свободи поздрави Министерство на финансите за общественото и транспарантно ръководство на средствата през тези месеци. " Ние сме изправени пред решаването на няколко съвсем взаимоизключващи се казуса, измежду които въпросът по какъв начин да свием недостига, с цел да влезем в еврозоната. Свиването на недостига от 6 на 100 от Брутният вътрешен продукт до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт изисква незабавно да се каже на българските жители какво ще им бъде орязано ", акцентира Цонев. Той сложи въпроса по какъв начин ще бъдат финансирани всички тези ограничения, които водят до нараснал недостиг. Той прикани да бъдат благоразумни и да мислят този комплициран фискален и стопански пъзел по какъв начин ще го решим.
Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов определи числата, изнесени от финансовия министър, като извънредно тревожни. " Вие споменахте, че е допустимо държавният запас да бъде понижен под пет милиарда лв.. На процедура страната може да се окаже без запаси ", уточни Костадинов и добави, че за идващите три години недостиг от над 11 милиарда лева значи, че ще теглим заем, с цел да покриваме различен заем.
" Ние би трябвало да сме извънредно деликатни във връзка с фискалните правила и да следваме политиката на Европейски Съюз, като хем да сме покрай фискалните правила, хем да дадем гаранции за развиване на българската стопанска система и отбрана на българските семейства ", сподели проф. Румен Гечев от " Българска социалистическа партия за България ".
Владислав Панев от " Демократична България " прикани за " умен " и " новаторски " бюджет с най-малък бюджетен недостиг в границите на опциите. По думите му, се намираме при започване на световна криза и в действителност светът ще се озове в състояние на стагфлация, което води до оскъпяване на вложенията и пресъхване на паричните потоци. " Затова е доста значимо това Народно събрание да одобри законопроекти за отпушване на капиталовата интензивност ", сподели Панев и прикани за опазване на политиките за младите фамилии с деца.
От " Български напредък " видяха в дейностите на финансовото министерство придвижване по течението. " Българският жител не го интересува присъединяване ни в международните и енергийни пазари, а по какъв начин ще премине през компликациите, засегнали цяла Европа ", акцентира Георги Самандов от " Български напредък ".
Министър Велкова още веднъж напомни, че създадените от МФ три разновидността на проектобюджет за 2023 година регистрират фискалните трендове, риска от нарушение на фискалните правила по Закона за обществените финанси, поетите разходни задължения от 2022 година, както и насъбраните структурни бюджетни несъответствия в частта на разноските. Вариантите са създадени въз основа на обновената есенна макроикономическа прогноза и въз основа на предстоящото осъществяване на бюджета за тази година, означи още тя.
Консервативният вид, в който е заложен 3% недостиг от Брутният вътрешен продукт планува стягане на фискалната дисциплинираност. " Това допуска понижаване на доста разходи и ние подобен бюджет не бихме внесли. ", уточни министър Велкова. Екипът на министерството се отхвърля да внесе и дедрият вид, основан на 6,6 % недостиг от Брутният вътрешен продукт, " тъй като това е нарушаване на фискалните правила, на Маастрихтските критерии ", изясни министър Велкова. " Ако погледнем плановете на бюджети на страните членки на еврозоната, няма страна, която да е с подобен висок размер на недостиг за 2023 година Словакия е с най-голям недостиг от 6,4%. ", добави служебният финансов министър. " Бихме внесли така наречен удължителен закон, какъвто имаше и предходната година, който резервира действието на всички политики и всички помощи, които са за семействата и за бизнеса, размера на пенсиите, до момента в който бъде определено постоянно държавно управление, което ще може върху базовия вид, който е с 6,6 % недостиг, да модифицира бюджета по отношение на управническата си стратегия “, заключи тя.
Така, в случай че сме в хипотезата да няма определено постоянно държавно управление, умерено с този удължителен закон, едно служебно държавно управление ще може да извършва бюджета, както беше направено и при започване на тази година от постоянното държавно управление, аргументира желанията за внасяне на удължителен закон за действието на настоящия бюджет финансовия министър.
Заявеното от Велкова желание през днешния ден съответствува с настояването на водача на ГЕРБ Бойко Борисов преди дни, когато сложи задача на депутатите от партията да договорят с останалите политически сили удължение на настоящите бюджетни политики, защото рискът от скорошни нови избори е огромен и вкарването на нов бюджет в такава обстановка може да се трансформира в сцена за рискови предизборни политически наддавания в частта за обществените заплащания като пенсии, помощи и други
По време на днешните диспути Росица Велкова отбрани параметрите за растежа на Брутният вътрешен продукт, заложен в главните макроикономически индикатори, при които е създаден базовият вид на проектобюджета за 2023 година - Брутният вътрешен продукт от 173,8 милиарда лева, с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,6 %.
Макроикономическата прогноза е създадена от експерти, които години наред създават макроикономическите индикатори, изясни тя. „ Не смятам, че прогнозата ни е подценена, защото след създаването на модела, по който се изготвя макроикономическата прогноза и сравнението с потреблението на данни на 14 институции, които създават макроикономически прогнози за България – от които български са Българска народна банка, Българска академия на науките и Уникредит Булбанк, прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2022 година са в диапазона 1,6 % до 3,9 % “, сподели финансовият министър. Средната стойност при тези допускания е 2,8 %, която съответствува и с обявата на Consensus Economics от септември 2022 година Прогнозата на МФ е 2,9 % за 2022 година, а на Българска народна банка е 2,8 %. За 2023 година прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт на същите тези институции са в диапазона 0,1 % до 3,8 %. Средната стойност е 2,3 %, а в обявата на Consensus Economics от октомври 2022 година е 1,9 %. Прогнозата на МФ е 1,6 %, а на Българска народна банка е 0,1 %. Ревизираните данни на Национален статистически институт са взети поради при създаването на прогнозата на МФ, уточни тя.
Очакваме през декември да получим от Европейската комисия заплащания в размер на 2,6 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), заяви още министър Велкова. В частта на разноските на бюджета за тази година ще има понижение от 1 милиарда лв. в финансовите разноски по Плана за възобновяване и резистентност.
Компенсациите за цената на електрическа енергия са 3,7 милиарда лв. до момента, само че те са неутрални по бюджетното салдо.
За украинските бежанци са изхарчени 540 млн. лева, като 176 млн. лв. ще бъдат обезпечени от европейски стратегии, а разликата ще бъде покрита от преструктуриране на други разноски в бюджета.
Капиталовите разноски в бюджета са 8,4 милиарда лв., от които ще се икономисат упоменатите към този момент 1 милиарда лв. по Плана за възобновяване и резистентност.
Планираният недостиг за 2022 година е 4,1 % от Брутният вътрешен продукт на касова основа, като се чака годината да завърши с недостиг от 3,4% от Брутният вътрешен продукт, сподели още Велкова. Очакваният недостиг на начислена основа ще е 5,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт при плануван 6%.
Приходите в Консолидираната фискална стратегия (КФП) през 2023 година се чака да са с растеж от 5,9 милиарда лв.. Намалената ставка на хляба, горива и други артикули е заложена в проектобюджета, както и данъчното облекчение за деца и понижението на размера за регистрация на Данък добавена стойност.
Разходите в КФП порастват през 2023 година с 11 милиарда лв. или дефицитът ще е 6,6 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт съгласно базовия вид на проектобюджета. От тях 1,9 милиарда лв. са увеличени разноски за личен състав, 3,7 милиарда лв. е растежът на парите за пенсии, в това число с нарастването на пенсиите от първи юли.
Гласуваният нов държавен дълг за тази година е 10,3 милиарда лв.. До встъпването в служба на служебния кабинет е издаден дълг от 1,8 милиарда лв. на вътрешния пазар. Към момента страната е поела дълг за 7 милиарда лв., уточни финансовият министър.
Миналата седмица Министерството на финансите продаде държавни скъпи бумаги (ДЦК) за 180,55 млн. лева съвкупна номинална стойност (при предпочитание да продаде бумаги за 200 млн. лева) и среднопретеглена годишна рентабилност в размер на 5,65 на 100. Вчера също имаше търг за ДЦК, само че през днешния ден стана ясно, че е бил несполучлив.
Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС разяснява, че има доста едва асимилиране на парите от Плана за възобновяване и резистентност и 1,7 милиарда лева икономии от финансовите разноски. Той уточни, че въз основата на по-голяма събираемост страната ни може да реализира понижаване на бюджетния недостиг с към 1,2%, тъй че идната година да влезем в условията на Пакта за непоклатимост.
" Има разлика сред прогнозите за занижен стопански напредък на Министерство на финансите и тези, публично оповестени от Международния валутен фонд (МВФ), реагира Кирил Петков от " Продължаваме Промяната ". Той порица практиката на занижаване на растежа, защото по думите му това водело до " един остарял модел на непрозрачно харчене на финансови разноски " в края на годината. " Реалната разлика сред проекта, очакван от МФ, и това, което действително може да се чака съгласно прогнозите на МВФ, е седем милиарда лв., което правело бюджетен недостиг от 2.5 % от Брутният вътрешен продукт, и то при опазване на всички политики на държавното управление, осъществено с мандата на " Продължаваме Промяната ", добави той. По отношение на парите за финансови разноски, Петков акцентира, че страхът им е те да не бъдат изхарчени за непрозрачните заплащания към строителните компании. Бившият финансов министър Асен Василев пък непосредствено насочи рецензии към настоящия министър за оповестеното желание в последна сметка да не се внася проектобюджет за идната година и го дефинира като " мощно притеснително ".
Корнелия Нинова , по чието искане бе чуването на служебния финансов министър в паламента през днешния ден изрази опасения, " че единият от разновидностите за бюджет, квалифициран от служебния кабинет, в който се орязват или замразяват обществени заплащания. За нас е значимо да има поддръжка за хората “.
Йордан Цонев от Движение за права и свободи поздрави Министерство на финансите за общественото и транспарантно ръководство на средствата през тези месеци. " Ние сме изправени пред решаването на няколко съвсем взаимоизключващи се казуса, измежду които въпросът по какъв начин да свием недостига, с цел да влезем в еврозоната. Свиването на недостига от 6 на 100 от Брутният вътрешен продукт до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт изисква незабавно да се каже на българските жители какво ще им бъде орязано ", акцентира Цонев. Той сложи въпроса по какъв начин ще бъдат финансирани всички тези ограничения, които водят до нараснал недостиг. Той прикани да бъдат благоразумни и да мислят този комплициран фискален и стопански пъзел по какъв начин ще го решим.
Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов определи числата, изнесени от финансовия министър, като извънредно тревожни. " Вие споменахте, че е допустимо държавният запас да бъде понижен под пет милиарда лв.. На процедура страната може да се окаже без запаси ", уточни Костадинов и добави, че за идващите три години недостиг от над 11 милиарда лева значи, че ще теглим заем, с цел да покриваме различен заем.
" Ние би трябвало да сме извънредно деликатни във връзка с фискалните правила и да следваме политиката на Европейски Съюз, като хем да сме покрай фискалните правила, хем да дадем гаранции за развиване на българската стопанска система и отбрана на българските семейства ", сподели проф. Румен Гечев от " Българска социалистическа партия за България ".
Владислав Панев от " Демократична България " прикани за " умен " и " новаторски " бюджет с най-малък бюджетен недостиг в границите на опциите. По думите му, се намираме при започване на световна криза и в действителност светът ще се озове в състояние на стагфлация, което води до оскъпяване на вложенията и пресъхване на паричните потоци. " Затова е доста значимо това Народно събрание да одобри законопроекти за отпушване на капиталовата интензивност ", сподели Панев и прикани за опазване на политиките за младите фамилии с деца.
От " Български напредък " видяха в дейностите на финансовото министерство придвижване по течението. " Българският жител не го интересува присъединяване ни в международните и енергийни пазари, а по какъв начин ще премине през компликациите, засегнали цяла Европа ", акцентира Георги Самандов от " Български напредък ".
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ