ГЕРБ се разбърза да сменя директори на болници, а "конкурсите" са обвити в скандали
Въпреки че разполагаше с премного време до момента, тъкмо през март, директно преди изборите, здравният министър проф. Костадин Ангелов се разбърза да инициира цялостна промяна на бордовете и на изпълнителните шефове на всички държавни лечебни заведения. По принцип промените се постановат поради приетитете още предходната година ремонти в закона за обществените предприятия. Те изискват в държавните лечебни заведения, санаториуми и психиатрични клиники, общо 65 на брой, да влязат представители на страната и самостоятелни членове и по този начин клиниките да имат по-прозрачно ръководство. Тогава обаче ръководещите се отхвърлиха да вършат промени с обяснението, че в епидемията не е комфортното време. Е, в този момент към момента има зараза, само че времето внезапно се оказа особно комфортно - малко преди актуалното държавно управление да бъде сменено от нов или длъжностен кабинет.
Случващото се настина буди асоциации с " окопаване " на ГЕРБ във властта, което даде мотив и на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова да заяви през вчерашния ден за бързото кадруване в държавните лечебни заведения. А управяващите имат няколко аргументи да бързат. Първата е, че следва финансиране за възобновяване на здравния бранш след рецесията със средства от еврофондовете и те би трябвало да бъдат усвоени от " верните " хора. Не по-малко значимо за бетонирането на хора на ГЕРБ и досегашните им сътрудници в основни клиники обаче е и фактът, че годишно единствено от здравната каса лечебните заведения получават над 3 милиарда лева за лекуване по клинични пътеки и медикаменти. Те са и едни от сдруженията, които организират най-вече публични поръчки. Специално в държавните лечебни заведения е ясно, че кръговете на огромна част от доставчиците по традиция гравитират към ръководещите.
Смените на бордовете, изисквани от закона, по принцип би трябвало да донесат повече бистрота и професионализъм в ръководството на лечебните заведения и тези шефове, които са влошили финансовото положение на клиниката или са уронили репутацията й, да понесат отговорност. Това със сегашните състезания надали ще се случи.
За сметка на това кадровите рокади сега имат различен резултат - в общественото пространство царува цялостна тишина към третата вълна на епидемията, която е доста по-силна от миналата. През ноември предходната година, в пиковия миг на втората вълна, системата се претрупа при 7200 приети в болница. Клиниките бяха цялостни, а лекарите сигнализираха за тежкото състояние всекидневно пред медиите. Сега обаче, при близо 11 хиляди заболели в клиниките и тотална липса на кревати, недоволства няма. Очевидно промените в директорските кабинети поставят спирачки пред изказванията за протичащото се сега в бранша.
Правителствена болница остава със същия шеф
Въпреки неприятното ръководство и скадалът с опитите за източване на здравната каса изпълнителният шеф на болница " Лозенец " проф. Спасов още веднъж е спечелил състезанието за поста си в конкуренция самичък със себе си
В борда на болицата, която още веднъж бе определена за държавна в края на предходната година, пък за самостоятелен член е определена досегашният член на борда и основен счетоводител на болничното заведение Веска Рушкова, която очевидно би трябвало да управлява сама себе си.
Случващото се настина буди асоциации с " окопаване " на ГЕРБ във властта, което даде мотив и на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова да заяви през вчерашния ден за бързото кадруване в държавните лечебни заведения. А управяващите имат няколко аргументи да бързат. Първата е, че следва финансиране за възобновяване на здравния бранш след рецесията със средства от еврофондовете и те би трябвало да бъдат усвоени от " верните " хора. Не по-малко значимо за бетонирането на хора на ГЕРБ и досегашните им сътрудници в основни клиники обаче е и фактът, че годишно единствено от здравната каса лечебните заведения получават над 3 милиарда лева за лекуване по клинични пътеки и медикаменти. Те са и едни от сдруженията, които организират най-вече публични поръчки. Специално в държавните лечебни заведения е ясно, че кръговете на огромна част от доставчиците по традиция гравитират към ръководещите.
Смените на бордовете, изисквани от закона, по принцип би трябвало да донесат повече бистрота и професионализъм в ръководството на лечебните заведения и тези шефове, които са влошили финансовото положение на клиниката или са уронили репутацията й, да понесат отговорност. Това със сегашните състезания надали ще се случи.
За сметка на това кадровите рокади сега имат различен резултат - в общественото пространство царува цялостна тишина към третата вълна на епидемията, която е доста по-силна от миналата. През ноември предходната година, в пиковия миг на втората вълна, системата се претрупа при 7200 приети в болница. Клиниките бяха цялостни, а лекарите сигнализираха за тежкото състояние всекидневно пред медиите. Сега обаче, при близо 11 хиляди заболели в клиниките и тотална липса на кревати, недоволства няма. Очевидно промените в директорските кабинети поставят спирачки пред изказванията за протичащото се сега в бранша.
Правителствена болница остава със същия шеф
Въпреки неприятното ръководство и скадалът с опитите за източване на здравната каса изпълнителният шеф на болница " Лозенец " проф. Спасов още веднъж е спечелил състезанието за поста си в конкуренция самичък със себе си
В борда на болицата, която още веднъж бе определена за държавна в края на предходната година, пък за самостоятелен член е определена досегашният член на борда и основен счетоводител на болничното заведение Веска Рушкова, която очевидно би трябвало да управлява сама себе си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ