Българите си доплащат почти половината от парите за лечение
Въпреки че разноските за опазване на здравето са на междинното европейско ниво 8.1% от Брутният вътрешен продукт, българският пациент остава с доста високо равнище на доплащане от джоба си за болница, медикаменти и медицински произведения. Докато в Европа пациентите доплащат сред 20-25%, в България човек доплаща над 45% от джоба си за здравни услуги. Това демонстрира годишният отчет за здравето на популацията за 2024 година, импортиран наскоро в парламентарната здравна комисия.
Докладът регистрира възстановяване в редица здравни индикатори, само че все пак остават обезпокоително високи равнищата на някои рискови фактори като тютюнопушене и приложимост на алкохол.
Общата смъртност понижава, само че остава най-високата в Европейски Съюз - 15.6‰ у нас при 10.8‰ за съюза. Намалява и лечимата и предотвратима смъртност. Преждевременната смъртност обаче се усилва, като през 2024 година една пета от умрелите са били под 65-годишна възраст. При мъжете (27%) преждевременната смъртност е повече от 2 пъти по-висока от тази при дамите (13%).
Най-честата причина за гибел у нас остават заболяванията на кръвообращението - инсулт и инфаркт. Те дават отговор за 60,7% от смъртните случаи. На рак се дължат други 17%, а на заболявания на дихателната система - 4,9%. Болестите на храносмилателната система са причина за 4,3% от смъртните случаи.
Заболяемостта от рак понижава, като най-висока остава от рак на мъжките полови органи и на млечната жлеза при дамите, следвани от рака на храносмилателните органи. Най-висока заболяемост от онкологични болести има в областите Русе, Хасково, Шумен и Плевен, а най-ниска - в област София, където е шест пъти по-ниво нивото по отношение на Русе.
При дребните деца най-често здравословните проблеми са свързани с дихателните органи и очите. При учениците водещо място заемат затлъстяването, зрителните аномалии, заболяванията на дихателната система с алергии и гръбначните изкривявания. Процентът на аборти измежду девойките на възраст от 15 до 19 година през 2024 година бележи сензитивно покачване спрямо 2023 година - от 1482 на 1637 броя.
При рисковите фактори българите имат съвсем двойно по-високи стойности на някои индикатори по отношение на Европейски Съюз. В съюза например 25.3% използват тютюневи произведения, до момента в който у нас делът е най-голям - 39.5%. При дамите разликата е фрапантна - в Европейски Съюз пушат 18,5%, у нас - 38,7%. При мъжете у нас делът на пушачите е 40,3%, до момента в който в Европейски Съюз е 32%. В България наклонността при използването на тютюневи произведения е противоположна на европейската – делът на употребяващите пораства, означават създателите на отчета.
Увеличава се и използването на алкохол, като и тук сме на водещи места в Европейски Съюз. В интервала 2014-2024 година се следи общо нарастване от 7.9 литра или 27.8% за всички алкохолни питиета, съгласно данни на Национален статистически институт. " Високите стойности на алкохолна приложимост в България са причина за отчитане и на високите равнища на тежестта на заболяванията в страната. Консумацията му оказва голямо задължение върху обществото и води до обилни здравни, обществени и стопански последствия ", написа в отчета.
При храненето се следят някои позитивни трендове - понижава потреблението на самун и тестени произведения, картофи, консерви, туршии и компоти, добавени мазнини, захар и сол. Нараства потреблението на ядки и риба, само че към момента значиво изостава по отношение на препоръчваните равнища. Остава високо потреблението на обработено месо, трайни и малотрайни салами, на сладкарски произведения от брашно, захарни и шоколадови произведения, на безалкохолни и алкохолни питиета. Среднодневното ползване общо на плодове и зеленчуци е под целесъобразните равнища за дневен банкет от 400 грама. Наблюдава се доста ниско ползване на прясно и кисело мляко.
На този декор българите са измежду минимум дейните физически в Европейски Съюз, съгласно данни на " Евробарометър ", представени в отчета. 61% от българите не спортуват, до момента в който за Европейски Съюз делът на пасивните е 45%. " Недостатъчни са знанията, уменията и мотивацията измежду популацията за предварителна защита и надзор на предотвратимите за обществено значими болести рискови фактори, в това число и ниската физическата интензивност ", означават създателите на отчета.
Докладът регистрира възстановяване в редица здравни индикатори, само че все пак остават обезпокоително високи равнищата на някои рискови фактори като тютюнопушене и приложимост на алкохол.
Общата смъртност понижава, само че остава най-високата в Европейски Съюз - 15.6‰ у нас при 10.8‰ за съюза. Намалява и лечимата и предотвратима смъртност. Преждевременната смъртност обаче се усилва, като през 2024 година една пета от умрелите са били под 65-годишна възраст. При мъжете (27%) преждевременната смъртност е повече от 2 пъти по-висока от тази при дамите (13%).
Най-честата причина за гибел у нас остават заболяванията на кръвообращението - инсулт и инфаркт. Те дават отговор за 60,7% от смъртните случаи. На рак се дължат други 17%, а на заболявания на дихателната система - 4,9%. Болестите на храносмилателната система са причина за 4,3% от смъртните случаи.
Заболяемостта от рак понижава, като най-висока остава от рак на мъжките полови органи и на млечната жлеза при дамите, следвани от рака на храносмилателните органи. Най-висока заболяемост от онкологични болести има в областите Русе, Хасково, Шумен и Плевен, а най-ниска - в област София, където е шест пъти по-ниво нивото по отношение на Русе.
При дребните деца най-често здравословните проблеми са свързани с дихателните органи и очите. При учениците водещо място заемат затлъстяването, зрителните аномалии, заболяванията на дихателната система с алергии и гръбначните изкривявания. Процентът на аборти измежду девойките на възраст от 15 до 19 година през 2024 година бележи сензитивно покачване спрямо 2023 година - от 1482 на 1637 броя.
При рисковите фактори българите имат съвсем двойно по-високи стойности на някои индикатори по отношение на Европейски Съюз. В съюза например 25.3% използват тютюневи произведения, до момента в който у нас делът е най-голям - 39.5%. При дамите разликата е фрапантна - в Европейски Съюз пушат 18,5%, у нас - 38,7%. При мъжете у нас делът на пушачите е 40,3%, до момента в който в Европейски Съюз е 32%. В България наклонността при използването на тютюневи произведения е противоположна на европейската – делът на употребяващите пораства, означават създателите на отчета.
Увеличава се и използването на алкохол, като и тук сме на водещи места в Европейски Съюз. В интервала 2014-2024 година се следи общо нарастване от 7.9 литра или 27.8% за всички алкохолни питиета, съгласно данни на Национален статистически институт. " Високите стойности на алкохолна приложимост в България са причина за отчитане и на високите равнища на тежестта на заболяванията в страната. Консумацията му оказва голямо задължение върху обществото и води до обилни здравни, обществени и стопански последствия ", написа в отчета.
При храненето се следят някои позитивни трендове - понижава потреблението на самун и тестени произведения, картофи, консерви, туршии и компоти, добавени мазнини, захар и сол. Нараства потреблението на ядки и риба, само че към момента значиво изостава по отношение на препоръчваните равнища. Остава високо потреблението на обработено месо, трайни и малотрайни салами, на сладкарски произведения от брашно, захарни и шоколадови произведения, на безалкохолни и алкохолни питиета. Среднодневното ползване общо на плодове и зеленчуци е под целесъобразните равнища за дневен банкет от 400 грама. Наблюдава се доста ниско ползване на прясно и кисело мляко.
На този декор българите са измежду минимум дейните физически в Европейски Съюз, съгласно данни на " Евробарометър ", представени в отчета. 61% от българите не спортуват, до момента в който за Европейски Съюз делът на пасивните е 45%. " Недостатъчни са знанията, уменията и мотивацията измежду популацията за предварителна защита и надзор на предотвратимите за обществено значими болести рискови фактори, в това число и ниската физическата интензивност ", означават създателите на отчета.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ