Сърбия може да превърне Балканите във втори фронт на Путин
Въпреки че по това време скупчването на сили беше значително подценено от западните медии - а по-късно беше забравено на фона на избухналата война сред Израел и Хамас - то е част от обезпокоително развиване на Балканите, предизвестяват в разбор за Foreign Affairs Ивана Страднер, теоретичен помощник във Фондацията за отбрана на демокрациите във Вашингтон и Дейвид Шед, някогашен изпълняващ длъжността шеф на Агенцията за отбранително разузнаване на Съединени американски щати.
Непосредственият мотив за сръбската готовност са траялите месеци наред безредици сред Косово и Сърбия, които поддържат нежен мир, откогато бомбардировките на НАТО помогнаха на Косово да получи фактическа самостоятелност от Белград във войната през 1998-99 година
През май Сърбия приведе войските си в бойна подготвеност, откакто етнически сърби, живеещи в Северно Косово, влязоха в конфликт с косовската полиция. А през септември, тъкмо преди неотдавнашната готовност по границите, 30 тежко въоръжени етнически сърби нападнаха полицейски патрул и убиха четирима души.
Но има доста признаци, че тези произшествия надвишават познатото напрежение, което се резервира през последните години. Тези произшествия демонстрират и възходящата опасност, която Русия, сътрудник на Сърбия, съставлява за района.
Така да вземем за пример през 2022 година министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич съобщи, че Косово и Сърбия са " на ръба на въоръжен спор ". А Москва, която не признава независимостта на Косово, подклажда огъня, употребявайки осведомителни интервенции, с цел да подхранва недоверието сред Косово и Сърбия и да популяризира послания, които поляризират района по етнически и набожен симптом.
Русия също по този начин въоръжава Сърбия, като в същото време усилва енергийната ѝ взаимозависимост от своите компании, предоставяйки газ и нефт с огромна отстъпка. Москва е дала обещание на Белград, че ще попречи на Косово да стане член на Организация на обединените нации.
" Голяма детонация назрява в центъра на Европа ", съобщи съветският външен министър Сергей Лавров през май.
Част от аргументите, заради които Русия на драго сърце разпалва историческия спор сред Прищина и Белград, са, че той натоварва ресурсите на НАТО и подкопава силата на Съединени американски щати в Европа. През 1999 година НАТО принуди Сърбия да се изтегли от Косово и от този момент Алиансът поддържа дребни мироопазващи сили от натовски войски в Косово.
В резултат на това възходящото напрежение сред двете балкански страни слага на тестване силата на НАТО в района. Подкрепата за Сърбия също по този начин дава на Москва опора на Балканите. Сръбски публични лица благодариха на Кремъл за " поддръжката на териториалната целокупност и суверенитета на Сърбия " и акцентираха, че поддръжката на Москва е повода Сърбия да откаже да наложи наказания на Русия.
Като оказаха напън върху Белград, Съединените щати съумяха да успокоят последната вълна от безредици, а Вучич няколко дни по-късно съобщи, че ще изтегли силите си по границата и че Сърбия няма желание да нахлува в Косово.
Напрежението обаче остава високо. Косово дефинира офанзивите от септември като тероризъм, а Вучич упрекна Косово, че благодарение на " интернационалната общественост " е направило " брутално етническо пречистване " на сърбите в Косово.
Сръбският президент не трябва да води цялостна военна акция в Косово, с цел да реализира плана си за дестабилизиране на страната и унижение на НАТО. Подобно на съветския държавен глава Владимир Путин, Вучич употребява паравоенни групи за реализиране на задачите си. Според косовското държавно управление Белград е оказал помощ за организирането на нападенията през септември.
Сръбският водач би могъл да употребява " дребните зелени човечета ", с цел да поеме контрола над Северно Косово, като резервира правдоподобно отказване, тъкмо както Путин направи в Крим.
Ето за какво е време НАТО уверено да постави завършек на партията на Вучич, която беше спонсорирана от Кремъл. Съединените щати и Европа би трябвало да дадат ясно да се разбере на Белград и Москва, че ще реагират уверено и сурово на бъдещи балкански провокации.
Те би трябвало да засилят наличието на НАТО в района и да открият надеждни червени линии, които Сърбия не може да премине, без да предизвика военна борба със силите на НАТО. И би трябвало да наложат наказания на Белград, в случай че сръбските водачи не се дистанцират от Москва и не деескалират напрежението.
Ос на удобството
Появата на сръбския президент като главен катализатор на напрежението с Косово не трябва да е изненада. Като млад политик Вучич беше уверен сръбски националист. По време на войните, последвали разпадането на Югославия, в които албанци, босненски мюсюлмани, хървати и сърби се избиваха между тях, пробвайки се да управляват района, Вучич предизвиква новата сръбска страна да смаже етническите си съперници.
Той изпитва необикновен яд към косовските албанци, които са най-вече мюсюлмани и съставляват повече от 90% от популацията на Косово. " За всеки погубен сърбин ние ще убием 100 мюсюлмани ", споделя Вучич в тирада през 1995 година
Три години по-късно той става министър на информацията на военнопрестъпника Слободан Милошевич.
Днес Вучич е по-скоро опортюнист, в сравнение с националист, воден основно от желанието да остане на поста си и да разшири властта си. Но тази нова мотивация не прави президента на Сърбия изключително доброжелателен.
Той извлича политически изгоди от хаоса на Балканите, който му оказва помощ да оправдае политическата си значителност и да резервира контрола си. Кризата в Косово, да вземем за пример, оказва помощ на Вучич да отклони вниманието от личните си вътрешнополитически проблеми и да потуши антиправителствените митинги.
Тя също по този начин усъвършенства интернационалното му състояние. Чрез ескалирането и деескалирането на рецесията в Косово Вучич се нарежда като човек, който дефинира стабилността на района, което му разрешава да договаря и да се пазари със западните страни, обещавайки да понижи напрежението, в случай че те изпълнят настояванията му за икономическа поддръжка.
Подобни пазарлъци са единствено един от методите, по които Вучич измами Съединени американски щати и Европа. Европейските водачи, в това число Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, споделят, че желаят Сърбия в тази организация, а Вучич теоретично се е съгласил да се причисли.
Но той го прави просто тъй като това му носи помощ от Европейски Съюз, а това, което в действителност желае, е да задържи Сърбия по дългия и безконечен път на присъединението. Той не желае да се причисли към организация, която би го принудила да ускори върховенството на закона.
Всъщност незабавно откакто Вучич пристигна на власт, той подкопа цялата прозападна политическа съпротива, като в същото време укрепи извънредно десните сръбски групи, с цел да усъвършенства политическите си позиции. За да разшири властта си в района, той се пробва да задържи и етническите сърби в Косово в орбитата на Белград.
Държавният глава на Сърбия към момента наподобява заинтригуван от насилствена окупация на части от Косово. " Всички сърби знаят, че са изгубили Косово ", съобщи той през 2018 година " Но ще се опитам да направя всичко по силите си, с цел да възстановя това, което мога, тъй че в последна сметка да не е цялостно проваляне или цялостна загуба ".
Тъй като Западът е ангажиран с Украйна, поддържа Израел и лимитира въздействието на Китай, Вучич има вяра, че опцията му да управлява интервенциите в Косово може да пристигна скоро.
За да успее обаче, сърбинът се нуждае от помощта на Путин. Той желае на първо място съветска сила: основен инструмент на въздействието на Москва. Но Русия и Сърбия също по този начин ускоряват военно-техническото си съдействие, което Белград по-късно употребява като разменна монета със Запада.
През май да вземем за пример Вучич предизвести за " опити за цветни революции " - поредност от протестни придвижвания, които помогнаха за свалянето на проруски управници в постсъветските страни - а през 2021 година Сърбия и Русия дадоха обещание да се борят дружно с тях. Резултатът може да бъде съветска интервенция в предварителните парламентарни избори в Сърбия на 17 декември, които Вучич свика през октомври.
За да завоюва тези избори, Вучич евентуално ще разчита доста на медиите. Това е област, която той, като някогашен министър на информацията на Сърбия, познава добре. Под управлението на Вучич Белград разпространяваше дезинформация, с цел да приготви сърбите за ескалация на обстановката в Косово, в това число обвинявайки Обединеното кралство, че приготвя война за независимостта на Косово, потвърждавайки, че министър-председателят на Косово прави актове на " гнет против сърбите " и обвинявайки НАТО за възходящия брой на раковите болести в страната, за които Белград твърди, че са резултат от потреблението на муниции с обеднен уран от НАТО по време на интервенцията през 1999 година
Сръбската преса, която значително се придържа към държавната линия, е цялостна с антикосовски разкази, а сръбските радиостанции се пръскат от патриотични песни. Улиците са покрити с графити, на които написа " Косово е Сърбия " или " Когато армията се върне в Косово ". (Всъщност последният девиз приканва Сърбия да нахлуе в Косово).
Русия оказа помощ. Тя издигна в градовете си билбордове с надпис: " Скърбим дружно със Сърбия / Един цвят, една религия, една кръв ", подкрепяйки териториалните искания на Сърбия.
Руски медии като " Русия през днешния ден " и " Спутник " използваха тази независимост, с цел да популяризират проруски послания за Украйна дружно с просръбски послания - и то с огромен триумф. Много сърби имат вяра, че Русия приказва за война, а вътрешните медии в Сърбия възприеха разказите на Кремъл и популяризират пропагандата на Москва. Сръбските новинарски източници, да вземем за пример, постоянно показват украинците като нацисти и лъжливо настояват, че Украйна първа е нападнала Русия.
За Путин това отваряне е берекет. Русия вижда Балканите като мекото подкоремие на Европа и Москва счита, че Сърбия е най-уязвимото ѝ място. Неговата цел е да трансформира Москва в единствения благонадежден договарящ по балканските спорове - което ще даде на Кремъл лост за въздействие върху западните сили.
В края на краищата, в случай че мирът на Балканите зависи от съветския президент, на представителите на НАТО може да им се наложи да създадат отстъпки пред Москва, в случай че желаят да избегнат война. Като изтласква Балканите на ръба на пропастта, той също по този начин се надява да покаже, че НАТО е книжен тигър и няма да работи, в случай че бъде подложен на същинско тестване. Дори в случай че НАТО отвърне на удара на Сърбия, Путин отново може да завоюва. Откривайки втори фронт, Западът ще има по-малко благоприятни условия да помогне на Украйна.
Кремъл има и други аргументи да поддържа хаоса на Балканите. Путин употребява така наречен косовски казус, с цел да отбрани противозаконното си навлизане в Украйна, като твърди, че анексирането на украински територии е целесъобразно от независимостта на Косово.
Според тази извратена логичност, дефинирана от непрекъснатия представител на Русия в Организация на обединените нации в тирада през януари, противозаконните и подправени референдуми за анексиране, извършени в окупираните украински територии, са сходни на битката на Косово за независимост от Сърбия преди повече от две десетилетия.
С други думи, Косово имаше право да напусне Сърбия, тъй че окупираните украински територии имат право да се причислят към Русия.
Подкрепата на Кремъл за Белград надвишава тесните ползи: Русия има същинска идеологическа връзка със сръбските националисти. Путин работи за позиционирането на Русия като водещ бранител на обичайните културни полезности - като строгите функции на половете и консервативното християнство - против демократичния Запад.
Много сърби са естествени сътрудници. Сръбските медии упрекват Запада, че се пробва да унищожи Руската и Сръбската православна черква, и подлагат на критика демократичните политики, като да вземем за пример правата на ЛГБТИ. Мнозина в Сърбия поддържат основаването на " сръбски свят " - балканският еквивалент на Путиновия " съветски свят " - предопределен да сплоти всички сърби, в това число тези в Косово, в обща сръбска културна рамка.
И двете страни даже имат легенди, които се коренят в териториите, които желаят да заемат. Много съветски националисти, от своя страна, свързват съветската цивилизация с императора, който е управлявал от сегашен Киев. Много сърби имат вяра, че страната им би трябвало да си върне Косово, тъй като там се намират доста средновековни сръбски православни манастири и мястото на борбата при Косово през 1389 година, когато се ражда митът за основаването на сръбската цивилизация.
Да бъдеш недодялан
Западните водачи схващат, че Вучич е, меко казано, значително стимулиран от желанието да остане на власт. В резултат на това те се пробват да успокоят сръбския президент, като дават тласъци на Белград, в това число стопански начинания и вложения, за да спрат ескалацията му.
През юни да вземем за пример, месец откакто етнически сърби раниха миротворци на НАТО, Европейски Съюз даде на Сърбия финансова помощ. Посланикът на Съединени американски щати в Сърбия Кристофър Хил назова Вучич " градивен сътрудник ", а когато сръбските въоръжени сили участваха в многонационално военно обучение с НАТО през юни, посолството на Съединени американски щати настоя, че Белград е избрал Запада пред Русия.
В връзките си със Запада Вучич продължава да се движи по въже. Според изтеклия документ Сърбия се е съгласила да достави муниции на Украйна, а Вучич не отхвърли това изказване. През март предходната година Сърбия даже гласоподава за резолюция на Организация на обединените нации, осъждаща съветската експанзия.
Но тези стъпки са единствено част от балансиращия акт на сръбския президент. За Вучич доставката на муниции за Украйна е просто бизнес договорка и не е навредила на руско-сръбските връзки. А резолюцията на Организация на обединените нации е била чисто алегорична - опция да се даде подтик на страната в очите на западните водачи, без да се заплашват връзките ѝ с Москва.
Всъщност същинският, закодиран смисъл на резолюцията беше, че Сърбия няма да се откаже от претенциите си към Косово. " За нас Крим е Украйна, Донбас е Украйна и ще остане по този начин ", съобщи Вучич през януари 2023 година
Ако Западът продължи да дава опция на Вучич, той просто ще го предизвиква. Сръбският държавен глава ще продължи да подлага на тестване НАТО и да се пробва да потвърди, че Алиансът е беззъб. Западът към този момент му даде окуражаващи сигнали: откакто през май повече от 30 миротворци на НАТО бяха ранени при конфликти със сръбски протестиращи, алиансът не задържа протестиращите от боязън да не ескалира спора.
Но сходна въздържаност е покана за по-нататъшна ескалация както от страна на Вучич, по този начин и от страна на Кремъл. Руските публични лица следят протичащото се в Косово и се чудят дали могат да се измъкнат от отговорност, като нападат сили и уреди на НАТО.
Косово, от своя страна, от време на време подценява задачите на Запада. Например страните от НАТО упорстват Косово да сътвори Асоциация на сръбските общини (АСО), което Прищина до момента не е направила. В тази връзка Западът упреква Косово, че принудително назначава албански кметове в градове с преобладаващо сръбско население и по този метод покачва напрежението с Белград.
В отговор Съединените щати постановиха ограничения против Косово и анулираха присъединяване на страната в ръководеното от Вашингтон военно обучение " Защитник на Европа 2023 ". Но нищо от държанието на Косово не оправдава фактическата акция на Сърбия за подкопаване на неговата самостоятелност.
За да се опита да овладее спора, седмица след нападението през май НАТО усили наличието си в района с ново подкрепление от към 500 турски бойци. През октомври НАТО изпрати в страната и стотици английски военни.
Тези ограничения обаче са незадоволителни. НАТО би трябвало да сътвори коалиция на искащите, водена от Съединени американски щати, която да окаже сполучлив напън върху Белград и Москва да спрат да предизвикват политическата неустойчивост. Това значи да се даде ясно да се разбере на Вучич, че в случай че продължи да подхваща ескалиращи ограничения, ще се сблъска с възходяща поредност от осезаеми последствия - в това число вероятно наказания.
Западът е в положение да предприеме такива стъпки. През юни 2021 година президентът на Съединени американски щати Джо Байдън подписа изпълнителна заповед, която разрешава на Вашингтон да постанова наказания против всеки, който дестабилизира Западните Балкани.
Вашингтон не трябва да се тормози да ги употребява против лица, които " заплашват мира, сигурността, стабилността или териториалната целокупност " в района. За да имат глобите на Съединени американски щати оптимален резултат, Обединеното кралство и Европейски Съюз би трябвало да се причислят към напъните на Вашингтон.
Най-малкото, европейските водачи би трябвало да слагат бъдещата помощ за Сърбия според от съответни промени в политиката на Белград. Европейски Съюз би могъл да вземем за пример да сложи изискване за по-нататъшна помощ за Вучич за налагане на наказания против Русия, хармонизиране на външната политика на страната с тази на блока, потушаване на районните провокации и осъществяване на програмата за промени на Европейски Съюз - изключително що се отнася до върховенството на закона и свободата на медиите.
НАТО би трябвало да разположи екипи в Косово, които да противодействат на съветската и сръбската пропагандна машина. Тези екипи би трябвало да се насочат към извънредно десни сръбски групи и да им припомнят, че посланията на Русия за " славянското приятелство " - към което Сърбия сякаш принадлежи - са мит и че Путин няма да им помогне, в случай че има спор.
За да създадат това, те би трябвало единствено да кажат истината: Путин води губеща война против Украйна и няма да даде запаси на Белград за въоръжен спор с Косово.
Като доказателство тези екипи могат да посочат войната сред Армения и Азербайджан през септември. Кремъл е дълготраен съдружник на Армения, само че макар настояванията на Армения, тя не даде никаква военна поддръжка в неотдавнашния спор, който Армения загуби. Екипите биха могли също по този начин да припомнят на сръбските националисти, че Москва не им е помогнала по време на войните през 90-те години на ХХ век.
Страните от НАТО може да не желаят да подхващат тези ограничения. Всъщност те евентуално желаят да пренебрегват Вучич въобще. Алиансът е отпаднал от помощта за Украйна, тъй че изразходването на време и запаси за Косово и Сърбия може да наподобява прекомерно, изключително когато могат да подкупят единствено президента на другата страна.
Кризата може елементарно да се популяризира и в други балкански страни
Но Западът би трябвало да осъзнае, че в случай че остави обстановката да се разраства, напрежението в тези страни може да стане доста по-трудно и скъпо за разрешаване. Това, което се случва в Косово и Сърбия, рядко остава в тези страни и тази рецесия елементарно може да се популяризира и в други балкански страни.
Близката Северна Македония, която е член на НАТО, може да бъде обхваната от един разрастващ се спор. По-нататъшна ескалация на обстановката в Косово ще провокира безпорядък и в Босна и Херцеговина, където водачът на босненските сърби Милорад Додик, който има близки връзки с Путин, заплаши, че ще отдели босненски сръбски територии. През октомври Додик даже акцентира, че сърбите би трябвало да " образуват единна страна ", формирана от Сърбия, Република Сръбска и Черна гора.
Един нескончаем спор би бил още по-голям подарък за Путин, който желае Западът да отклони вниманието си от Киев, до момента в който той се бори да завземе по-голяма част от страната. Ето за какво, с цел да отбрани Европа и да спре Кремъл, е значимо НАТО да укрепи балканското си крило в този момент, до момента в който разноските за това са към момента евтини.
Анализът е с създатели Дейвид Шед и Ивана Страднер и е оповестен във. Преводът е на.
Непосредственият мотив за сръбската готовност са траялите месеци наред безредици сред Косово и Сърбия, които поддържат нежен мир, откогато бомбардировките на НАТО помогнаха на Косово да получи фактическа самостоятелност от Белград във войната през 1998-99 година
През май Сърбия приведе войските си в бойна подготвеност, откакто етнически сърби, живеещи в Северно Косово, влязоха в конфликт с косовската полиция. А през септември, тъкмо преди неотдавнашната готовност по границите, 30 тежко въоръжени етнически сърби нападнаха полицейски патрул и убиха четирима души.
Но има доста признаци, че тези произшествия надвишават познатото напрежение, което се резервира през последните години. Тези произшествия демонстрират и възходящата опасност, която Русия, сътрудник на Сърбия, съставлява за района.
Така да вземем за пример през 2022 година министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич съобщи, че Косово и Сърбия са " на ръба на въоръжен спор ". А Москва, която не признава независимостта на Косово, подклажда огъня, употребявайки осведомителни интервенции, с цел да подхранва недоверието сред Косово и Сърбия и да популяризира послания, които поляризират района по етнически и набожен симптом.
Русия също по този начин въоръжава Сърбия, като в същото време усилва енергийната ѝ взаимозависимост от своите компании, предоставяйки газ и нефт с огромна отстъпка. Москва е дала обещание на Белград, че ще попречи на Косово да стане член на Организация на обединените нации.
" Голяма детонация назрява в центъра на Европа ", съобщи съветският външен министър Сергей Лавров през май.
Част от аргументите, заради които Русия на драго сърце разпалва историческия спор сред Прищина и Белград, са, че той натоварва ресурсите на НАТО и подкопава силата на Съединени американски щати в Европа. През 1999 година НАТО принуди Сърбия да се изтегли от Косово и от този момент Алиансът поддържа дребни мироопазващи сили от натовски войски в Косово.
В резултат на това възходящото напрежение сред двете балкански страни слага на тестване силата на НАТО в района. Подкрепата за Сърбия също по този начин дава на Москва опора на Балканите. Сръбски публични лица благодариха на Кремъл за " поддръжката на териториалната целокупност и суверенитета на Сърбия " и акцентираха, че поддръжката на Москва е повода Сърбия да откаже да наложи наказания на Русия.
Като оказаха напън върху Белград, Съединените щати съумяха да успокоят последната вълна от безредици, а Вучич няколко дни по-късно съобщи, че ще изтегли силите си по границата и че Сърбия няма желание да нахлува в Косово.
Напрежението обаче остава високо. Косово дефинира офанзивите от септември като тероризъм, а Вучич упрекна Косово, че благодарение на " интернационалната общественост " е направило " брутално етническо пречистване " на сърбите в Косово.
Сръбският президент не трябва да води цялостна военна акция в Косово, с цел да реализира плана си за дестабилизиране на страната и унижение на НАТО. Подобно на съветския държавен глава Владимир Путин, Вучич употребява паравоенни групи за реализиране на задачите си. Според косовското държавно управление Белград е оказал помощ за организирането на нападенията през септември.
Сръбският водач би могъл да употребява " дребните зелени човечета ", с цел да поеме контрола над Северно Косово, като резервира правдоподобно отказване, тъкмо както Путин направи в Крим.
Ето за какво е време НАТО уверено да постави завършек на партията на Вучич, която беше спонсорирана от Кремъл. Съединените щати и Европа би трябвало да дадат ясно да се разбере на Белград и Москва, че ще реагират уверено и сурово на бъдещи балкански провокации.
Те би трябвало да засилят наличието на НАТО в района и да открият надеждни червени линии, които Сърбия не може да премине, без да предизвика военна борба със силите на НАТО. И би трябвало да наложат наказания на Белград, в случай че сръбските водачи не се дистанцират от Москва и не деескалират напрежението.
Ос на удобството
Появата на сръбския президент като главен катализатор на напрежението с Косово не трябва да е изненада. Като млад политик Вучич беше уверен сръбски националист. По време на войните, последвали разпадането на Югославия, в които албанци, босненски мюсюлмани, хървати и сърби се избиваха между тях, пробвайки се да управляват района, Вучич предизвиква новата сръбска страна да смаже етническите си съперници.
Той изпитва необикновен яд към косовските албанци, които са най-вече мюсюлмани и съставляват повече от 90% от популацията на Косово. " За всеки погубен сърбин ние ще убием 100 мюсюлмани ", споделя Вучич в тирада през 1995 година
Три години по-късно той става министър на информацията на военнопрестъпника Слободан Милошевич.
Днес Вучич е по-скоро опортюнист, в сравнение с националист, воден основно от желанието да остане на поста си и да разшири властта си. Но тази нова мотивация не прави президента на Сърбия изключително доброжелателен.
Той извлича политически изгоди от хаоса на Балканите, който му оказва помощ да оправдае политическата си значителност и да резервира контрола си. Кризата в Косово, да вземем за пример, оказва помощ на Вучич да отклони вниманието от личните си вътрешнополитически проблеми и да потуши антиправителствените митинги.
Тя също по този начин усъвършенства интернационалното му състояние. Чрез ескалирането и деескалирането на рецесията в Косово Вучич се нарежда като човек, който дефинира стабилността на района, което му разрешава да договаря и да се пазари със западните страни, обещавайки да понижи напрежението, в случай че те изпълнят настояванията му за икономическа поддръжка.
Подобни пазарлъци са единствено един от методите, по които Вучич измами Съединени американски щати и Европа. Европейските водачи, в това число Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, споделят, че желаят Сърбия в тази организация, а Вучич теоретично се е съгласил да се причисли.
Но той го прави просто тъй като това му носи помощ от Европейски Съюз, а това, което в действителност желае, е да задържи Сърбия по дългия и безконечен път на присъединението. Той не желае да се причисли към организация, която би го принудила да ускори върховенството на закона.
Всъщност незабавно откакто Вучич пристигна на власт, той подкопа цялата прозападна политическа съпротива, като в същото време укрепи извънредно десните сръбски групи, с цел да усъвършенства политическите си позиции. За да разшири властта си в района, той се пробва да задържи и етническите сърби в Косово в орбитата на Белград.
Държавният глава на Сърбия към момента наподобява заинтригуван от насилствена окупация на части от Косово. " Всички сърби знаят, че са изгубили Косово ", съобщи той през 2018 година " Но ще се опитам да направя всичко по силите си, с цел да възстановя това, което мога, тъй че в последна сметка да не е цялостно проваляне или цялостна загуба ".
Тъй като Западът е ангажиран с Украйна, поддържа Израел и лимитира въздействието на Китай, Вучич има вяра, че опцията му да управлява интервенциите в Косово може да пристигна скоро.
За да успее обаче, сърбинът се нуждае от помощта на Путин. Той желае на първо място съветска сила: основен инструмент на въздействието на Москва. Но Русия и Сърбия също по този начин ускоряват военно-техническото си съдействие, което Белград по-късно употребява като разменна монета със Запада.
През май да вземем за пример Вучич предизвести за " опити за цветни революции " - поредност от протестни придвижвания, които помогнаха за свалянето на проруски управници в постсъветските страни - а през 2021 година Сърбия и Русия дадоха обещание да се борят дружно с тях. Резултатът може да бъде съветска интервенция в предварителните парламентарни избори в Сърбия на 17 декември, които Вучич свика през октомври.
За да завоюва тези избори, Вучич евентуално ще разчита доста на медиите. Това е област, която той, като някогашен министър на информацията на Сърбия, познава добре. Под управлението на Вучич Белград разпространяваше дезинформация, с цел да приготви сърбите за ескалация на обстановката в Косово, в това число обвинявайки Обединеното кралство, че приготвя война за независимостта на Косово, потвърждавайки, че министър-председателят на Косово прави актове на " гнет против сърбите " и обвинявайки НАТО за възходящия брой на раковите болести в страната, за които Белград твърди, че са резултат от потреблението на муниции с обеднен уран от НАТО по време на интервенцията през 1999 година
Сръбската преса, която значително се придържа към държавната линия, е цялостна с антикосовски разкази, а сръбските радиостанции се пръскат от патриотични песни. Улиците са покрити с графити, на които написа " Косово е Сърбия " или " Когато армията се върне в Косово ". (Всъщност последният девиз приканва Сърбия да нахлуе в Косово).
Русия оказа помощ. Тя издигна в градовете си билбордове с надпис: " Скърбим дружно със Сърбия / Един цвят, една религия, една кръв ", подкрепяйки териториалните искания на Сърбия.
Руски медии като " Русия през днешния ден " и " Спутник " използваха тази независимост, с цел да популяризират проруски послания за Украйна дружно с просръбски послания - и то с огромен триумф. Много сърби имат вяра, че Русия приказва за война, а вътрешните медии в Сърбия възприеха разказите на Кремъл и популяризират пропагандата на Москва. Сръбските новинарски източници, да вземем за пример, постоянно показват украинците като нацисти и лъжливо настояват, че Украйна първа е нападнала Русия.
За Путин това отваряне е берекет. Русия вижда Балканите като мекото подкоремие на Европа и Москва счита, че Сърбия е най-уязвимото ѝ място. Неговата цел е да трансформира Москва в единствения благонадежден договарящ по балканските спорове - което ще даде на Кремъл лост за въздействие върху западните сили.
В края на краищата, в случай че мирът на Балканите зависи от съветския президент, на представителите на НАТО може да им се наложи да създадат отстъпки пред Москва, в случай че желаят да избегнат война. Като изтласква Балканите на ръба на пропастта, той също по този начин се надява да покаже, че НАТО е книжен тигър и няма да работи, в случай че бъде подложен на същинско тестване. Дори в случай че НАТО отвърне на удара на Сърбия, Путин отново може да завоюва. Откривайки втори фронт, Западът ще има по-малко благоприятни условия да помогне на Украйна.
Кремъл има и други аргументи да поддържа хаоса на Балканите. Путин употребява така наречен косовски казус, с цел да отбрани противозаконното си навлизане в Украйна, като твърди, че анексирането на украински територии е целесъобразно от независимостта на Косово.
Според тази извратена логичност, дефинирана от непрекъснатия представител на Русия в Организация на обединените нации в тирада през януари, противозаконните и подправени референдуми за анексиране, извършени в окупираните украински територии, са сходни на битката на Косово за независимост от Сърбия преди повече от две десетилетия.
С други думи, Косово имаше право да напусне Сърбия, тъй че окупираните украински територии имат право да се причислят към Русия.
Подкрепата на Кремъл за Белград надвишава тесните ползи: Русия има същинска идеологическа връзка със сръбските националисти. Путин работи за позиционирането на Русия като водещ бранител на обичайните културни полезности - като строгите функции на половете и консервативното християнство - против демократичния Запад.
Много сърби са естествени сътрудници. Сръбските медии упрекват Запада, че се пробва да унищожи Руската и Сръбската православна черква, и подлагат на критика демократичните политики, като да вземем за пример правата на ЛГБТИ. Мнозина в Сърбия поддържат основаването на " сръбски свят " - балканският еквивалент на Путиновия " съветски свят " - предопределен да сплоти всички сърби, в това число тези в Косово, в обща сръбска културна рамка.
И двете страни даже имат легенди, които се коренят в териториите, които желаят да заемат. Много съветски националисти, от своя страна, свързват съветската цивилизация с императора, който е управлявал от сегашен Киев. Много сърби имат вяра, че страната им би трябвало да си върне Косово, тъй като там се намират доста средновековни сръбски православни манастири и мястото на борбата при Косово през 1389 година, когато се ражда митът за основаването на сръбската цивилизация.
Да бъдеш недодялан
Западните водачи схващат, че Вучич е, меко казано, значително стимулиран от желанието да остане на власт. В резултат на това те се пробват да успокоят сръбския президент, като дават тласъци на Белград, в това число стопански начинания и вложения, за да спрат ескалацията му.
През юни да вземем за пример, месец откакто етнически сърби раниха миротворци на НАТО, Европейски Съюз даде на Сърбия финансова помощ. Посланикът на Съединени американски щати в Сърбия Кристофър Хил назова Вучич " градивен сътрудник ", а когато сръбските въоръжени сили участваха в многонационално военно обучение с НАТО през юни, посолството на Съединени американски щати настоя, че Белград е избрал Запада пред Русия.
В връзките си със Запада Вучич продължава да се движи по въже. Според изтеклия документ Сърбия се е съгласила да достави муниции на Украйна, а Вучич не отхвърли това изказване. През март предходната година Сърбия даже гласоподава за резолюция на Организация на обединените нации, осъждаща съветската експанзия.
Но тези стъпки са единствено част от балансиращия акт на сръбския президент. За Вучич доставката на муниции за Украйна е просто бизнес договорка и не е навредила на руско-сръбските връзки. А резолюцията на Организация на обединените нации е била чисто алегорична - опция да се даде подтик на страната в очите на западните водачи, без да се заплашват връзките ѝ с Москва.
Всъщност същинският, закодиран смисъл на резолюцията беше, че Сърбия няма да се откаже от претенциите си към Косово. " За нас Крим е Украйна, Донбас е Украйна и ще остане по този начин ", съобщи Вучич през януари 2023 година
Ако Западът продължи да дава опция на Вучич, той просто ще го предизвиква. Сръбският държавен глава ще продължи да подлага на тестване НАТО и да се пробва да потвърди, че Алиансът е беззъб. Западът към този момент му даде окуражаващи сигнали: откакто през май повече от 30 миротворци на НАТО бяха ранени при конфликти със сръбски протестиращи, алиансът не задържа протестиращите от боязън да не ескалира спора.
Но сходна въздържаност е покана за по-нататъшна ескалация както от страна на Вучич, по този начин и от страна на Кремъл. Руските публични лица следят протичащото се в Косово и се чудят дали могат да се измъкнат от отговорност, като нападат сили и уреди на НАТО.
Косово, от своя страна, от време на време подценява задачите на Запада. Например страните от НАТО упорстват Косово да сътвори Асоциация на сръбските общини (АСО), което Прищина до момента не е направила. В тази връзка Западът упреква Косово, че принудително назначава албански кметове в градове с преобладаващо сръбско население и по този метод покачва напрежението с Белград.
В отговор Съединените щати постановиха ограничения против Косово и анулираха присъединяване на страната в ръководеното от Вашингтон военно обучение " Защитник на Европа 2023 ". Но нищо от държанието на Косово не оправдава фактическата акция на Сърбия за подкопаване на неговата самостоятелност.
За да се опита да овладее спора, седмица след нападението през май НАТО усили наличието си в района с ново подкрепление от към 500 турски бойци. През октомври НАТО изпрати в страната и стотици английски военни.
Тези ограничения обаче са незадоволителни. НАТО би трябвало да сътвори коалиция на искащите, водена от Съединени американски щати, която да окаже сполучлив напън върху Белград и Москва да спрат да предизвикват политическата неустойчивост. Това значи да се даде ясно да се разбере на Вучич, че в случай че продължи да подхваща ескалиращи ограничения, ще се сблъска с възходяща поредност от осезаеми последствия - в това число вероятно наказания.
Западът е в положение да предприеме такива стъпки. През юни 2021 година президентът на Съединени американски щати Джо Байдън подписа изпълнителна заповед, която разрешава на Вашингтон да постанова наказания против всеки, който дестабилизира Западните Балкани.
Вашингтон не трябва да се тормози да ги употребява против лица, които " заплашват мира, сигурността, стабилността или териториалната целокупност " в района. За да имат глобите на Съединени американски щати оптимален резултат, Обединеното кралство и Европейски Съюз би трябвало да се причислят към напъните на Вашингтон.
Най-малкото, европейските водачи би трябвало да слагат бъдещата помощ за Сърбия според от съответни промени в политиката на Белград. Европейски Съюз би могъл да вземем за пример да сложи изискване за по-нататъшна помощ за Вучич за налагане на наказания против Русия, хармонизиране на външната политика на страната с тази на блока, потушаване на районните провокации и осъществяване на програмата за промени на Европейски Съюз - изключително що се отнася до върховенството на закона и свободата на медиите.
НАТО би трябвало да разположи екипи в Косово, които да противодействат на съветската и сръбската пропагандна машина. Тези екипи би трябвало да се насочат към извънредно десни сръбски групи и да им припомнят, че посланията на Русия за " славянското приятелство " - към което Сърбия сякаш принадлежи - са мит и че Путин няма да им помогне, в случай че има спор.
За да създадат това, те би трябвало единствено да кажат истината: Путин води губеща война против Украйна и няма да даде запаси на Белград за въоръжен спор с Косово.
Като доказателство тези екипи могат да посочат войната сред Армения и Азербайджан през септември. Кремъл е дълготраен съдружник на Армения, само че макар настояванията на Армения, тя не даде никаква военна поддръжка в неотдавнашния спор, който Армения загуби. Екипите биха могли също по този начин да припомнят на сръбските националисти, че Москва не им е помогнала по време на войните през 90-те години на ХХ век.
Страните от НАТО може да не желаят да подхващат тези ограничения. Всъщност те евентуално желаят да пренебрегват Вучич въобще. Алиансът е отпаднал от помощта за Украйна, тъй че изразходването на време и запаси за Косово и Сърбия може да наподобява прекомерно, изключително когато могат да подкупят единствено президента на другата страна.
Кризата може елементарно да се популяризира и в други балкански страни
Но Западът би трябвало да осъзнае, че в случай че остави обстановката да се разраства, напрежението в тези страни може да стане доста по-трудно и скъпо за разрешаване. Това, което се случва в Косово и Сърбия, рядко остава в тези страни и тази рецесия елементарно може да се популяризира и в други балкански страни.
Близката Северна Македония, която е член на НАТО, може да бъде обхваната от един разрастващ се спор. По-нататъшна ескалация на обстановката в Косово ще провокира безпорядък и в Босна и Херцеговина, където водачът на босненските сърби Милорад Додик, който има близки връзки с Путин, заплаши, че ще отдели босненски сръбски територии. През октомври Додик даже акцентира, че сърбите би трябвало да " образуват единна страна ", формирана от Сърбия, Република Сръбска и Черна гора.
Един нескончаем спор би бил още по-голям подарък за Путин, който желае Западът да отклони вниманието си от Киев, до момента в който той се бори да завземе по-голяма част от страната. Ето за какво, с цел да отбрани Европа и да спре Кремъл, е значимо НАТО да укрепи балканското си крило в този момент, до момента в който разноските за това са към момента евтини.
Анализът е с създатели Дейвид Шед и Ивана Страднер и е оповестен във. Преводът е на.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ