„Катимерини”: Компромисно решение за газовата криза в Европейския съюз
Въпреки че проектът е солидна основа за отбрана на континента от идните провокации през зимата, може да се направи още доста.
Дискусиите в Брюксел се основаваха на поредност от сюжети, създадени от Европейската комисия за идващите месеци. Изпълнителният орган на Европейски Съюз пресмята, че в случай че руснаците затворят изцяло кранчето, Европа ще би трябвало да понижи потреблението с 15% в интервала до март 2023 година (на база приблизително годишно потребление). В безспорни количества това е понижение с към 45 милиарда кубически метра (млрд. куб. м). Комисията се опита да разпредели това понижение сред страните членки, като предложи съразмерно понижение за всички. Предложението беше признато с няколко изключения, които ускоряват позицията на Гърция.
Решението включва развой на непринудено понижаване, който страните членки ще развиват независимо. В някои страни този развой може да бъде потребен, само че доброволните схеми нормално имат ограничавания, изключително когато не включват и тласъци за понижаване на потреблението (извън астрономическите цени, които към този момент служат като възпиращ фактор). Друг проблем, обвързван с приемането на поредност от разнородни ограничения, е, че е мъчно да се направи точна количествена оценка. Например, до каква степен някой може да бъде сигурен, че семействата в действителност ще понижат термостата, когато настъпи зимата? И по кое време ще разберем дали ограниченията са ефикасни?
Механизмът, препоръчан от гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис за субсидиране на намаляването на потреблението в индустрията, се пробва да даде отговор навръх този проблем. Ако като единна Европа успеем да намерим огромна част от 45-те милиарда куб. м, които ще ни липсват при положение на цялостно прекъсване на доставките от Русия, ще можем да покажем на Москва и на пазарите, че Европа може да се оправи през зимата даже без съветски газ. Това би понижило несигурността и би спряло покачването на цените.
С какво би помогнала сходна скица? В средата на юни, преди Русия да стартира да понижава потоците по газопровода " Северен поток 1 ", цената на природния газ беше към 80 евро за мегаватчас (MWh). Сега тя се е повишила до над 200 евро за MWh. Част от това покачване се дължи на опасенията, че Европа няма да има задоволително газ, с цел да преживее зимата. Комисията счита, че до края на март 2023 година Европа ще употребява към 300 милиарда куб. м газ, тъй че всяко нарастване на цените с 10 евро ще коства към 33 милиарда евро. Следователно при нарастване от 80 на 200 евро за МВтч става дума за спомагателни разноски от 400 милиарда евро - и това е единствено за природния газ, без да се прибавят разноските за електрическа енергия, които също нарастват дружно с газа.
Намирането на тези количества преди началото на зимата би трансформирало играта на енергийния пазар. Това би понижило цените и би лишило Русия от едно от главните ѝ оръжия. Това ще облекчи семействата, предприятията и държавните бюджети. А в случай че механизмът бъде финансиран с европейски средства, това ще бъде и демонстрация на взаимност и опция да се помогне на страните, които са по-зависими от съветския природен газ.
Предложението на гръцкия министър-председател е междинно решение на наложителното или доброволното понижаване на потреблението. То се основава на показаните по-рано от Гърция хрумвания за понижаване на цената на газа. Може би това е и последната самодейност, която може коренно да усъвършенства позицията на Европа в навечерието на тежката зима, като обезпечи гладко и предвидимо понижаване на потреблението, което ще понижи цените на силата и ще отбрани стопанската система при вероятността за цялостно прекъсване на газовите потоци от Русия.
Никос Цафос, „ Катимерини”, БГНЕС
Дискусиите в Брюксел се основаваха на поредност от сюжети, създадени от Европейската комисия за идващите месеци. Изпълнителният орган на Европейски Съюз пресмята, че в случай че руснаците затворят изцяло кранчето, Европа ще би трябвало да понижи потреблението с 15% в интервала до март 2023 година (на база приблизително годишно потребление). В безспорни количества това е понижение с към 45 милиарда кубически метра (млрд. куб. м). Комисията се опита да разпредели това понижение сред страните членки, като предложи съразмерно понижение за всички. Предложението беше признато с няколко изключения, които ускоряват позицията на Гърция.
Решението включва развой на непринудено понижаване, който страните членки ще развиват независимо. В някои страни този развой може да бъде потребен, само че доброволните схеми нормално имат ограничавания, изключително когато не включват и тласъци за понижаване на потреблението (извън астрономическите цени, които към този момент служат като възпиращ фактор). Друг проблем, обвързван с приемането на поредност от разнородни ограничения, е, че е мъчно да се направи точна количествена оценка. Например, до каква степен някой може да бъде сигурен, че семействата в действителност ще понижат термостата, когато настъпи зимата? И по кое време ще разберем дали ограниченията са ефикасни?
Механизмът, препоръчан от гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис за субсидиране на намаляването на потреблението в индустрията, се пробва да даде отговор навръх този проблем. Ако като единна Европа успеем да намерим огромна част от 45-те милиарда куб. м, които ще ни липсват при положение на цялостно прекъсване на доставките от Русия, ще можем да покажем на Москва и на пазарите, че Европа може да се оправи през зимата даже без съветски газ. Това би понижило несигурността и би спряло покачването на цените.
С какво би помогнала сходна скица? В средата на юни, преди Русия да стартира да понижава потоците по газопровода " Северен поток 1 ", цената на природния газ беше към 80 евро за мегаватчас (MWh). Сега тя се е повишила до над 200 евро за MWh. Част от това покачване се дължи на опасенията, че Европа няма да има задоволително газ, с цел да преживее зимата. Комисията счита, че до края на март 2023 година Европа ще употребява към 300 милиарда куб. м газ, тъй че всяко нарастване на цените с 10 евро ще коства към 33 милиарда евро. Следователно при нарастване от 80 на 200 евро за МВтч става дума за спомагателни разноски от 400 милиарда евро - и това е единствено за природния газ, без да се прибавят разноските за електрическа енергия, които също нарастват дружно с газа.
Намирането на тези количества преди началото на зимата би трансформирало играта на енергийния пазар. Това би понижило цените и би лишило Русия от едно от главните ѝ оръжия. Това ще облекчи семействата, предприятията и държавните бюджети. А в случай че механизмът бъде финансиран с европейски средства, това ще бъде и демонстрация на взаимност и опция да се помогне на страните, които са по-зависими от съветския природен газ.
Предложението на гръцкия министър-председател е междинно решение на наложителното или доброволното понижаване на потреблението. То се основава на показаните по-рано от Гърция хрумвания за понижаване на цената на газа. Може би това е и последната самодейност, която може коренно да усъвършенства позицията на Европа в навечерието на тежката зима, като обезпечи гладко и предвидимо понижаване на потреблението, което ще понижи цените на силата и ще отбрани стопанската система при вероятността за цялостно прекъсване на газовите потоци от Русия.
Никос Цафос, „ Катимерини”, БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ