Писането на ръка: Най-добрият начин децата да се научат да четат
Въпреки че лека-полека писането на ръка се засенчва от комфортните компютри, не би трябвало да прибързваме и да изхвърляме моливите и листовете. Оказва се, че когато изписват буквите ръчно, хората научават избрани умения доста по-бързо и по-добре, в сравнение с в случай че учат същия материал посредством писане на компютъра или гледане на видеа.
„ Въпросът, който родителите и възпитателите си задават, е за какво нашите деца би трябвало да пишат на ръка – споделя старши създателят на изследването Бренда Рап, професор по когнитивна просвета от университета „ Джонс Хопкинс “. – Очевидният отговор е – в случай че практикувате това умеене, ще имате по-красив почерк. Все по-малко хора обаче пишат на ръка, така че може би на кого му пука? Истинският въпрос е: „ Носи ли писането на ръка други преимущества, свързани с четенето, буквуването и разбирането? Да, сигурно – това открихме ние. “
Научният труд е оповестен в Psychological Science .
Рап и водещият създател Робърт Уайли, някогашен студент от „ Джонс Хопкинс “, който през днешния ден е професор в Университета на Северна Каролина, Грийнсбъро, правят опит, в който 42 души учат арабската писменост. Хората са разграничени на три групи – първата написа на ръка, втората – на компютър, а третата гледа видео клипове.
Всички са изучавали буквите, като са гледали видеа на метода, по който са изписвани. Наред с това са чували имена и звуци. След като са се запознавали с всяка писмен знак, трите групи са имали за цел да се опитат да научат това, което са видели, по разнообразни способи. Участниците във видео групата са виждали буква на екран, след което е трябвало да кажат дали това е същата, която са видели по-рано, или не. Задачата на тези, пишещи на компютъра, е била да я открият на клавиатурата. Пишещите на ръка са имали за цел да я изпишат на лист хартия с химикал.
В края на краищата – след цели шест сесии – всеки човек е можел да разпознава буквите и при инспекция е допускал напълно малко неточности. Групата на хората, пишещи на ръка обаче, е достигнала до това равнище на познание по-бързо от останалите групи (част от участниците – единствено за две сесии).
Следващата стъпка на откривателите е имала за цел да дефинира доколко групите могат да генерализират това ново познание (и изобщо могат ли). С други думи – всички те към този момент могат да разпознават буквите, само че могат ли да ги употребяват като експерти: да пишат с тях, да буквуват нови думи, да четат непознати думи?
Групата на хората, пишещи на ръка, се е справила изрично по-добре.
“Основният урок е, че въпреки и всички да се оправят добре при разпознаването на буквите, образованието с писане бе най-хубавото в съвсем всяко едно друго отношение. Освен това лишава и доста по-малко време, с цел да се доближи до новото познание “, споделя Уайли.
Групата, пишеща на ръка, усвоява повече умения, нужни за експертно равнище на четене и буквуване. Според Уайли и Рап това се дължи на обстоятелството, че писането на ръка укрепва образните и слуховите уроци. Предимството, което то носи, няма нищо общо с краснописа. Просто писането на ръка дава перцептивно-моторно прекарване, което сплотява наученото за буквите (техните форми, звуци и т.н.), което пък от своя страна довежда до образуването на по-богато познание, както и до по-пълноценно научаване.
Въпреки че участниците в проучването са били възрастни, Уайли и Рап чакат, че ще следят същите резултати и при деца. Откритията биха могли да окажат въздействие на образованието в класните стаи, където моливите и тетрадките малко по-малко отстъпват мястото на таблетите и преносимите компютри. Освен това всеки, който желае да научи нов език, е хубаво да добавя наученото през мобилни приложения или YouTube, с домашни, изписвани на ръка.
Източник: Medical Xpress
