Влизането в еврозоната не е повишило цените в Хърватия
Въпреки че жителите на Загреб се оплакват, че всичко е поскъпнало и мнозина изясняват повишаването с прекосяването към европейската валута, Хърватската национална банка съобщи, че влизането в еврозоната не е повлияло доста на покачването на цените, написа белградският вестник " Политика ".
На 1 януари тази година Хърватия, чието население е към четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-ата страна от Шенгенското пространство, като за първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден се причисли и към двете зони.
Тези дни Загреб е с празнична декорация, ослепителен, треската на коледното извършване на покупки стартира. Градът притегля доста туристи, изключително от страните от района.
Преди година Хърватия размени националната си валута куна с евро, само че цените в магазините към момента се изписват както в евро, по този начин и в куни. Тези, на които към момента са останали куни, могат да ги обменят в банки, а от 1 януари ще могат да го вършат единствено в Хърватската национална банка (CNB).
Заместник-управителят на Хърватската национална банка Сандра Швалек твърди, че някои цени даже са се намалили след въвеждането на европейската валута.
" Ползите от въвеждането на еврото са непрекъснати, а разноските са еднократни. Нашите лихви са по-ниски, в сравнение с в случай че бяхме отвън еврозоната. Целият развой на въвеждане на еврото мина безпрепятствено, защото съгласно изследването на Евробарометър цели 68 % от жителите поддържат прекосяването към еврото. С банките беше реализирано съглашение лихвите за бизнеса и жителите да не могат да бъдат по-високи след въвеждането на еврото. Поради високата поддръжка на жителите нямаше потребност да влагаме в популяризирането на еврото “, изяснява Швалек в диалог с публицисти, които бяха посетители на тази финансова институция, отбелязва в. " Политика ".
Проучвания измежду жителите преди въвеждането на еврото, както изяснява тя, демонстрират, че е имало боязън, че то ще се отрази отрицателно на стандарта им на живот.
Имаше и опозиция против въвеждането на еврото, само че тя се оказа неоснователна. Цените порастват, само че под въздействието на фактори, които нямат нищо общо с въвеждането на еврото, безапелационна е Сандра Швалек.
Лихвите по жилищните заеми към този момент са под четири % в Хърватия. И това съгласно Хърватската национална банка е едно от преимуществата от въвеждането на еврото.
" Животът ни стана по-лесен с еврото, тъй като не е нужно да се тревожим, когато отидем в чужбина, дали сме сменили валутата или какъв брой костват транзакциите. Въвеждането на еврото и влизането в Шенгенското пространство се отрази позитивно и на хърватската стопанска система “, изяснява Швалек.
Средната заплата в Хърватия е 1000 евро, а минималната заплата в страната е 560 евро. Според Хървое Буткович от Института за развиване и интернационалните връзки Хърватия е станала привлекателна за задгранични служащи, само че в това време огромен брой хървати са напуснали страната, тъй като са имали опция да си намерят работа в някоя от западноевропейските страни.
" Спрямо 2011 година загубихме 10 % от популацията, ненапълно заради миграция в чужбина, ненапълно заради слабия натурален приръст. Днес задграничните служащи съставляват 10 % от работната мощ в Хърватия. Сред тях най-вече са тези от Босна и Херцеговина, следвани от Сърбия. Има и доста хора, пристигнали в Хърватия от Северна Македония, Непал, Филипините и Индия. По-голямата част от тези служащи са неквалифицирани и по тази причина работят най-вече в строителството. Те получават разрешителни за работа за една година, само че се възнамерява този период да бъде продължен до три години. Безработицата в Хърватия е шест % “, изяснява Буткович.
А фактът, че Хърватия е станала привлекателна за хората от азиатските страни, се вижда на съвсем всяка крачка.
Буткович означи също, че доста жители не са били за въвеждането на еврото и отвод от куната, която те считат за знак на своя суверенитет. Той упреква управляващите, че не са организирали референдум и не са попитали жителите какво мислят за прекосяването към еврото и показва, че повече от 40 % от хърватите са били срещу тази смяна.
На молба за коментар по отношение на сходни отзиви Народната банка на Хърватия уточни, че прекосяването към еврото е на първо място политическо решение и че референдумът е доста скъпо нещо, а изследванията демонстрират, че жителите поддържат еврото, отбелязва в. " Политика ".
Буткович означи също, че влизането в Шенген е било значимо за Хърватия, тъй като 20 % от Брутният вътрешен продукт на страната са от доходи от туризъм.
На 1 януари тази година Хърватия, чието население е към четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-ата страна от Шенгенското пространство, като за първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден се причисли и към двете зони.
Тези дни Загреб е с празнична декорация, ослепителен, треската на коледното извършване на покупки стартира. Градът притегля доста туристи, изключително от страните от района.
Преди година Хърватия размени националната си валута куна с евро, само че цените в магазините към момента се изписват както в евро, по този начин и в куни. Тези, на които към момента са останали куни, могат да ги обменят в банки, а от 1 януари ще могат да го вършат единствено в Хърватската национална банка (CNB).
Заместник-управителят на Хърватската национална банка Сандра Швалек твърди, че някои цени даже са се намалили след въвеждането на европейската валута.
" Ползите от въвеждането на еврото са непрекъснати, а разноските са еднократни. Нашите лихви са по-ниски, в сравнение с в случай че бяхме отвън еврозоната. Целият развой на въвеждане на еврото мина безпрепятствено, защото съгласно изследването на Евробарометър цели 68 % от жителите поддържат прекосяването към еврото. С банките беше реализирано съглашение лихвите за бизнеса и жителите да не могат да бъдат по-високи след въвеждането на еврото. Поради високата поддръжка на жителите нямаше потребност да влагаме в популяризирането на еврото “, изяснява Швалек в диалог с публицисти, които бяха посетители на тази финансова институция, отбелязва в. " Политика ".
Проучвания измежду жителите преди въвеждането на еврото, както изяснява тя, демонстрират, че е имало боязън, че то ще се отрази отрицателно на стандарта им на живот.
Имаше и опозиция против въвеждането на еврото, само че тя се оказа неоснователна. Цените порастват, само че под въздействието на фактори, които нямат нищо общо с въвеждането на еврото, безапелационна е Сандра Швалек.
Лихвите по жилищните заеми към този момент са под четири % в Хърватия. И това съгласно Хърватската национална банка е едно от преимуществата от въвеждането на еврото.
" Животът ни стана по-лесен с еврото, тъй като не е нужно да се тревожим, когато отидем в чужбина, дали сме сменили валутата или какъв брой костват транзакциите. Въвеждането на еврото и влизането в Шенгенското пространство се отрази позитивно и на хърватската стопанска система “, изяснява Швалек.
Средната заплата в Хърватия е 1000 евро, а минималната заплата в страната е 560 евро. Според Хървое Буткович от Института за развиване и интернационалните връзки Хърватия е станала привлекателна за задгранични служащи, само че в това време огромен брой хървати са напуснали страната, тъй като са имали опция да си намерят работа в някоя от западноевропейските страни.
" Спрямо 2011 година загубихме 10 % от популацията, ненапълно заради миграция в чужбина, ненапълно заради слабия натурален приръст. Днес задграничните служащи съставляват 10 % от работната мощ в Хърватия. Сред тях най-вече са тези от Босна и Херцеговина, следвани от Сърбия. Има и доста хора, пристигнали в Хърватия от Северна Македония, Непал, Филипините и Индия. По-голямата част от тези служащи са неквалифицирани и по тази причина работят най-вече в строителството. Те получават разрешителни за работа за една година, само че се възнамерява този период да бъде продължен до три години. Безработицата в Хърватия е шест % “, изяснява Буткович.
А фактът, че Хърватия е станала привлекателна за хората от азиатските страни, се вижда на съвсем всяка крачка.
Буткович означи също, че доста жители не са били за въвеждането на еврото и отвод от куната, която те считат за знак на своя суверенитет. Той упреква управляващите, че не са организирали референдум и не са попитали жителите какво мислят за прекосяването към еврото и показва, че повече от 40 % от хърватите са били срещу тази смяна.
На молба за коментар по отношение на сходни отзиви Народната банка на Хърватия уточни, че прекосяването към еврото е на първо място политическо решение и че референдумът е доста скъпо нещо, а изследванията демонстрират, че жителите поддържат еврото, отбелязва в. " Политика ".
Буткович означи също, че влизането в Шенген е било значимо за Хърватия, тъй като 20 % от Брутният вътрешен продукт на страната са от доходи от туризъм.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ