В търсене на кожата на Исус
Въпреки че има доста реликви, приписвани на Исус, оживели през по-съвременните времена – известният католически духовник от 16 век Еразъм показва огромния брой здания, които могат да се построят с всички части от кръста на Исус, които се въртят по това време – частите от тялото на Исус в действителност не са някакви реликви, които се търсят или загатват изключително. Това е, несъмнено, тъй като той и тялото му се издигат в небето и явно никой не се е сетил да събира изрезките от ноктите му или от брадата.
Има обаче една отрезка тялото му, за която се твърди, че оцелява през вековете – част от неговата неустрашимост. Всъщност тя е на респект през огромна част от християнската история и даже миряните се молят пред нея, в това число на специфичен празник (1 януари), където градове, които (според тях) я имат, я изкарваха и празнуваха… Поне преди католическата черква да реши да премисли тази съответна светиня и при започване на 20 век даже стигна до такава степен, че не разрешава всяко споменаване на светия препуциум, макар че очевидно той към момента съществува по това време в Калкута.
За първи път препуциумът на Исус се загатва в Сирийското детско евангелие, където се споделя:
За тези, които не са осведомени, тази съответна творба е едно от многото ранни църковни трудове, които са отхвърлени с течение на времето, защото църквата сортира кои трудове се смятат за същински християнски и кои от тях би трябвало да бъдат отхвърлени.
Разбира се, защото в това липсват каквито и да било детайлности, някои древен учени считат, че създателят в действителност единствено допуска, че това се е случило, като се има поради, че Исус е евреин и тази процедура е обичайната на осмия ден след раждането, а не е бил там и не преразказва история, която е чул от хора, които са били там.
Какъвто и да е казусът, в каноничните работи не се загатва за оцеляването на кожата от пениса на Исус. Въпреки това, защото обрязването му е много значим миг в църковната история, като да вземем за пример първата кръв, която той пролива и по този начин нататък, са направени доста творби на изкуството, изобразяващи събитието, въпреки и не в страхотни елементи. Например, множеството изображения демонстрират духовник в храм, който го прави. По време на раждането на Исус в действителност обичаят е тази процедура да се прави в дома на фамилията и не от духовник, а по-скоро от бащата на бебето.
Въпреки това, някои са скептични – ватиканският библиотекар от 17 век Лео Аллатий твърди, че препуциума на Исус би се издигнал на небето дружно с него. В различен роман гръцкият духовник Анастасий Синайта декларира през 7 век: „ Можем да сме сигурни, че той, непринудено подчинил се на акта на обрязване, ще е запазил препуциума си, с цел да може той да бъде възобновен в тялото му след възкресението като по този метод му разрешава да се изкачи при своя небесен татко с съвършено тяло, цяло и непокътнато. “ Други просто считат цялата обстановка за нелепа, като да вземем за пример богословът от 14 и 15 век Джон Хус, който декларира: „ Да се учи, че препуциума на Христос оцелява е също толкоз неуместно, едвам се учи, че главата на Христос оцелява… “
Първият документиран случай е от края на 800 година сл. н. е., когато не какъв да е, а Карл Велики подарява светия препуциум на папа Лъв III, когато папата го коронясва за император на 25 декември същата година. И по този начин, по какъв начин пък Карл Велики го получава? Твърди се, че му е подарен от византийската императрица Ирена или от ангел, до момента в който той се молел.
Бригита Шведска
Що се отнася до това по какъв начин всички са сигурни, че това е същинския препуциум – очевидно просто са го приели за подобен. Около половин хилядолетия откакто Карл Велики дава този подарък на папата, Бригита Шведска получава привидение и съвет, че светият препуциум в Рим е същинският.
В апогея на известността на препуциума, няколко десетки църкви настояват, че го имат и че техният е същински. Също по този начин му се приписват разнообразни сили и качества като изобилие – да вземем за пример когато един от тях е изпратен в Англия при Катрин Валуа, с цел да й помогне да забременее от Хенри V. Някои дами даже са имали много еротични завършения с помощта на нещото. Например, известният християнски мистик Агнес Бланбекин споделя за знамение, обвързвано със светия препуциум, перд своя изповедник, който по-късно си го напомня:
Най-накрая през 1900 година църквата афишира, че всеки, който написа за светия препуциум, ще бъде отстранен и по този начин поставя завършек на тематиката.
