Свръхочаквания и рискове пред новото управление
Въпреки че и на мен доста ми се желае всички натрупали се задания да бъдат решени „ Сега и незабавно! “, оставам реалист. Независимо от обещаното, че „ можем “.
Ето кои са главните опасности, които крие това ръководство
1. Вътрешнополитически опасности: меритократична администрация или клиентелистка администрация
Както тъкмо пресметна моят сътрудник Николай Иванов, при поемането на държавното ръководство екипът на Румен Радев би трябвало да подсигури ръководители и заместник-ръководители за 19 министерства и 86 разнообразни звена, основани със закони или постановления на Министерски съвет. Отделно би трябвало да бъдат заменени и регионалните шефове и техните заместници. Става дума за назначението на над 400 души, които да влязат уверено и авторитетно на тези постове.
На районно равнище са нужни в допълнение още най-малко четири пъти повече фрагменти за ръководители на локалните звена в основните дирекции и регионалните структури на националните държавни институции - над 1 600 души. Тук не става дума за някаква кадрова чистка. При толкоз огромен брой държавни звена, обективно се постанова безусловно през няколко дни да се вършат нови назначения заради естествени аргументи (липса на интегритет, оставка, заболяване, прекосяване на друга работа или в пенсия).
Въпреки че Румен Радев има съвсем десетгодишен опит на най-високата позиция в страната и познава голям брой хора, подобаващи за сходни постове - евентуално хиляди, то рискът в администрацията да попаднат освен меритократи с нужните познания и опит, само че и клиентелисти - без познания и опит, в това число и с патримониални характерности (Фукуяма, Политически ред и политически крах. От индустриалната гражданска война до глобализацията на демокрацията, 2016). Победата на Радев притегли извънредно хетерогенен електорат. В „ цунамито “ от поддръжка са се слели както хора, които желаят радикална смяна, по този начин и такива, които търсят нов поръчител за остарелия модел на ръководство. Това слага ръководството пред сложния тест да задоволи по едно и също време спорни упования и да поддържа вътрешна съдружна дисциплинираност.
Липсата на постоянни макроикономически научни познания и на административен опит
е може би най-големият риск. Формацията на Радев към момента би трябвало да премине през сложната промяна от партиен план до действителна организация със постоянни структури, които взаимодействат освен „ от горната страна надолу “ (чрез централни команди и указания), само че и „ изпод нагоре “ - когато има какво да се добави и дори да се възрази, а също и „ по хоризонтала “. Опитните фрагменти в министерствата и организациите биха могли да блокират или забавят решенията на неопитни политически номинации, което ще е прикрит административен бойкот на промените.
Липсата на задоволително опит в държавното ръководство крие заплаха от доверчив популизъм - обещания, които звучат добре, само че са неосъществими в действителната макроикономическа среда. Например, „ Прогресивна България “ завоюва изборите с обещания за ремонт на олигархичния модел и справяне с корупцията. Огромният заем на доверие обаче носи и голям риск от отчаяние. Ако жителите не видят бързи и осезаеми резултати в битката с мафията и безнаказаността, поддръжката може бързо да се трансформира в яд, още по-силен от предходния.
Поради горните аргументи, доста е евентуално посредством новите назначения да господства клиентелистката администрация, до момента в който меритократите ще бъдат малцинство. Но да допуснем, че това е краткотрайно събитие.
2. Основните задания пред стопанската система няма да бъдат решени за 4 години
Накратко, ето кои са главните задания пред българската стопанска система: ремонт на олигархичния модел (обещано от „ Прогресивна България “), реализиране на по-висок стопански напредък от настоящия 3% (обещано), удържане на инфлацията под 2%, преструктуриране и индустриализиране, понижаване на държавния дълг и на бюджетния недостиг (сега е над 3%), развиване на дребния и междинния бизнес и така нататък
Много е допустимо едрата олигархия да бъде с доста стеснен или нулев достъп до властта (Народно заседание, Министерски съвет), само че да продължи да се зарежда ускорено с европейски и национални средства, както заради построен личен управнически потенциал (с по-голяма подготвеност от този на дребните и междинните организации), по този начин и заради по-големите си благоприятни условия за индиректно въздействие (синдикати, Неправителствени организации, медии, авторитети). Помпата на благосъстоянието неизбежно ще помпа нагоре, дори при почистена държавна администрация.
Същевременно икономическата среда, която новото държавно управление наследява, не е по никакъв начин розова. Икономическият напредък на България през последните години се дължи главно на високо вътрешно ползване, до момента в който вложенията и продуктивността остават измежду най-ниските в Европейски Съюз. Такъв дисбаланс крие съществени опасности от прегряване на стопанската система и мъчно изпълним резистентен напредък в средносрочен проект. Освен това, България е измежду страните, за които Европейската комисия предизвести за риск от противоречие с фискалната рамка на Европейски Съюз. Това значи, че бюджетната политика на страната може да бъде сложена под засилен надзор от Брюксел.
Всяко ново държавно управление резонно оправдава своите проблеми и невъзможности за триумф с „ тежкото завещание “. Вероятно традицията ще бъде спазена и в този момент. От друга страна, бъдещото държавно управление на Румен Радев (впрочем, допустимо е да остане в Народно събрание, с цел да остави бушоните в правителството) е свръхпретоварено с упования за напредък развиване и приходи.
Така че
бъдещото държавно управление е изправено пред три съществени стопански теста:
А. Тест за действителност на икономическата стратегия на „ Прогресивна България “. Растеж, индустриализация, нововъведения.
Б. Тест за отговорност към Европейски Съюз и еврозоната. Намаляващ бюджетен недостиг, инфлация до 2%.
В. Тест за икономическата промяна. Ще съумеят ли ПБ да пренасочат стопанската система от ползване към вложения и напредък.
Основното предизвикателство сега пред новия кабинет е приемането на държавния бюджет за 2026 година и незабавната подготовка на бюджет за 2027 година
3. Основните задания пред обществото също няма да бъдат решени тази година
Ако страната успее да реши по вълшебен метод предходните стопански задания, това не значи, че ще реши автоматизирано и главните публични задания.
Ето за какво:
1. Справедливостта в заплащането на труда (в „ първичното систематизиране: заплати и облаги “) ще е оставена на „ волята на пазара “, т.е. на сакатата „ невидима ръка “. Печалбите ще продължат да имат доминанта по отношение на заплатите, капиталът над труда, капиталът над природата (в цените не се включа възпроизводството на естествените запаси, т.е. пазарните цени не са точни). Що се отнася до държавните чиновници, то политиката на въздържане на приходите, тъй като сякаш те вдигали инфлацията, евентуално ще бъде изведена на напред във времето.
2. Намаляване на неравенството няма да се случи. Даже при висок стопански напредък, само че при сегашната данъчна и фискална политика, която се обрисува, помпата на благосъстоянието няма да работи изгода на по-бедните и по-трудолюбивите. Рентиерите и едрите капиталисти ще бъдат челния фронт, който ще води България напред в междинните приходи. И повода е че в икономическата стратегия са заложени няколко съответни стъпки: опазване на плосък налог и ниски данъчни ставки, считани неправилно за главен детайл от конкурентоспособността на страната; фискална дисциплинираност и устойчиви равнища на държавния дълг; данъчни тласъци за реинвестиране на облага и за научно-развойна активност, както и предложение за стартиране на дялове от държавни сдружения на борсата.
Що се отнася до повишаването на минималната работна заплата и на пенсиите, то не разполагаме с шифъра на Леонардо, с цел да предвиждаме какво ще се случи, само че евентуално ще има „ либерализация “ и на тези формули.
Със съкращения, заглавието е на редакцията
Източник: greybeards.substack.com
Оригиналното заглавие на разбора е: Изкуствени цветя и гнили ябълки в Народното събрание
Ето кои са главните опасности, които крие това ръководство
1. Вътрешнополитически опасности: меритократична администрация или клиентелистка администрация
Както тъкмо пресметна моят сътрудник Николай Иванов, при поемането на държавното ръководство екипът на Румен Радев би трябвало да подсигури ръководители и заместник-ръководители за 19 министерства и 86 разнообразни звена, основани със закони или постановления на Министерски съвет. Отделно би трябвало да бъдат заменени и регионалните шефове и техните заместници. Става дума за назначението на над 400 души, които да влязат уверено и авторитетно на тези постове.
На районно равнище са нужни в допълнение още най-малко четири пъти повече фрагменти за ръководители на локалните звена в основните дирекции и регионалните структури на националните държавни институции - над 1 600 души. Тук не става дума за някаква кадрова чистка. При толкоз огромен брой държавни звена, обективно се постанова безусловно през няколко дни да се вършат нови назначения заради естествени аргументи (липса на интегритет, оставка, заболяване, прекосяване на друга работа или в пенсия).
Въпреки че Румен Радев има съвсем десетгодишен опит на най-високата позиция в страната и познава голям брой хора, подобаващи за сходни постове - евентуално хиляди, то рискът в администрацията да попаднат освен меритократи с нужните познания и опит, само че и клиентелисти - без познания и опит, в това число и с патримониални характерности (Фукуяма, Политически ред и политически крах. От индустриалната гражданска война до глобализацията на демокрацията, 2016). Победата на Радев притегли извънредно хетерогенен електорат. В „ цунамито “ от поддръжка са се слели както хора, които желаят радикална смяна, по този начин и такива, които търсят нов поръчител за остарелия модел на ръководство. Това слага ръководството пред сложния тест да задоволи по едно и също време спорни упования и да поддържа вътрешна съдружна дисциплинираност.
Липсата на постоянни макроикономически научни познания и на административен опит
е може би най-големият риск. Формацията на Радев към момента би трябвало да премине през сложната промяна от партиен план до действителна организация със постоянни структури, които взаимодействат освен „ от горната страна надолу “ (чрез централни команди и указания), само че и „ изпод нагоре “ - когато има какво да се добави и дори да се възрази, а също и „ по хоризонтала “. Опитните фрагменти в министерствата и организациите биха могли да блокират или забавят решенията на неопитни политически номинации, което ще е прикрит административен бойкот на промените.
Липсата на задоволително опит в държавното ръководство крие заплаха от доверчив популизъм - обещания, които звучат добре, само че са неосъществими в действителната макроикономическа среда. Например, „ Прогресивна България “ завоюва изборите с обещания за ремонт на олигархичния модел и справяне с корупцията. Огромният заем на доверие обаче носи и голям риск от отчаяние. Ако жителите не видят бързи и осезаеми резултати в битката с мафията и безнаказаността, поддръжката може бързо да се трансформира в яд, още по-силен от предходния.
Поради горните аргументи, доста е евентуално посредством новите назначения да господства клиентелистката администрация, до момента в който меритократите ще бъдат малцинство. Но да допуснем, че това е краткотрайно събитие.
2. Основните задания пред стопанската система няма да бъдат решени за 4 години
Накратко, ето кои са главните задания пред българската стопанска система: ремонт на олигархичния модел (обещано от „ Прогресивна България “), реализиране на по-висок стопански напредък от настоящия 3% (обещано), удържане на инфлацията под 2%, преструктуриране и индустриализиране, понижаване на държавния дълг и на бюджетния недостиг (сега е над 3%), развиване на дребния и междинния бизнес и така нататък
Много е допустимо едрата олигархия да бъде с доста стеснен или нулев достъп до властта (Народно заседание, Министерски съвет), само че да продължи да се зарежда ускорено с европейски и национални средства, както заради построен личен управнически потенциал (с по-голяма подготвеност от този на дребните и междинните организации), по този начин и заради по-големите си благоприятни условия за индиректно въздействие (синдикати, Неправителствени организации, медии, авторитети). Помпата на благосъстоянието неизбежно ще помпа нагоре, дори при почистена държавна администрация.
Същевременно икономическата среда, която новото държавно управление наследява, не е по никакъв начин розова. Икономическият напредък на България през последните години се дължи главно на високо вътрешно ползване, до момента в който вложенията и продуктивността остават измежду най-ниските в Европейски Съюз. Такъв дисбаланс крие съществени опасности от прегряване на стопанската система и мъчно изпълним резистентен напредък в средносрочен проект. Освен това, България е измежду страните, за които Европейската комисия предизвести за риск от противоречие с фискалната рамка на Европейски Съюз. Това значи, че бюджетната политика на страната може да бъде сложена под засилен надзор от Брюксел.
Всяко ново държавно управление резонно оправдава своите проблеми и невъзможности за триумф с „ тежкото завещание “. Вероятно традицията ще бъде спазена и в този момент. От друга страна, бъдещото държавно управление на Румен Радев (впрочем, допустимо е да остане в Народно събрание, с цел да остави бушоните в правителството) е свръхпретоварено с упования за напредък развиване и приходи.
Така че
бъдещото държавно управление е изправено пред три съществени стопански теста:
А. Тест за действителност на икономическата стратегия на „ Прогресивна България “. Растеж, индустриализация, нововъведения.
Б. Тест за отговорност към Европейски Съюз и еврозоната. Намаляващ бюджетен недостиг, инфлация до 2%.
В. Тест за икономическата промяна. Ще съумеят ли ПБ да пренасочат стопанската система от ползване към вложения и напредък.
Основното предизвикателство сега пред новия кабинет е приемането на държавния бюджет за 2026 година и незабавната подготовка на бюджет за 2027 година
3. Основните задания пред обществото също няма да бъдат решени тази година
Ако страната успее да реши по вълшебен метод предходните стопански задания, това не значи, че ще реши автоматизирано и главните публични задания.
Ето за какво:
1. Справедливостта в заплащането на труда (в „ първичното систематизиране: заплати и облаги “) ще е оставена на „ волята на пазара “, т.е. на сакатата „ невидима ръка “. Печалбите ще продължат да имат доминанта по отношение на заплатите, капиталът над труда, капиталът над природата (в цените не се включа възпроизводството на естествените запаси, т.е. пазарните цени не са точни). Що се отнася до държавните чиновници, то политиката на въздържане на приходите, тъй като сякаш те вдигали инфлацията, евентуално ще бъде изведена на напред във времето.
2. Намаляване на неравенството няма да се случи. Даже при висок стопански напредък, само че при сегашната данъчна и фискална политика, която се обрисува, помпата на благосъстоянието няма да работи изгода на по-бедните и по-трудолюбивите. Рентиерите и едрите капиталисти ще бъдат челния фронт, който ще води България напред в междинните приходи. И повода е че в икономическата стратегия са заложени няколко съответни стъпки: опазване на плосък налог и ниски данъчни ставки, считани неправилно за главен детайл от конкурентоспособността на страната; фискална дисциплинираност и устойчиви равнища на държавния дълг; данъчни тласъци за реинвестиране на облага и за научно-развойна активност, както и предложение за стартиране на дялове от държавни сдружения на борсата.
Що се отнася до повишаването на минималната работна заплата и на пенсиите, то не разполагаме с шифъра на Леонардо, с цел да предвиждаме какво ще се случи, само че евентуално ще има „ либерализация “ и на тези формули.
Със съкращения, заглавието е на редакцията
Източник: greybeards.substack.com
Оригиналното заглавие на разбора е: Изкуствени цветя и гнили ябълки в Народното събрание
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ