Въпреки че Европейската комисия си постави амбициозната цел до 2030

Въпреки че Европейската комисия си сложи амбициозната цел до 2030 година най-малко 80% от жителите на Европейски Съюз да имат базови цифрови познания, действителността през днешния ден е друга. Цели 40% от европейците изпитват усложнения с обикновени задания – от работа с онлайн банкови услуги до разпознаването на подправени вести в мрежата.

 

Пропастта сред Севера и Юга, както и сред Изтока и Запада, става все по-дълбока. Но до момента в който страни като Естония и Финландия към този момент са покрай заветните 80%, България и Румъния внезапно се отличават на картата със своите червени зони.

Ситуацията у нас е описвана от анализаторите като „ цифрова бездна “. България има една от най-бързите интернет мрежи в света и извънредно развъртян ИТ бранш, само че това остава в границите на изолиран „ балон “. Извън него, по данни на Евростат, едвам към 31% от българите имат базови цифрови умения.

 

Това значи, че над две трети от популацията е в действителност изключено от модерните услуги на страната (електронно управление) и е мощно уязвимо на трудовия пазар. Липсата на просветеност не се лимитира единствено до възрастните хора – тя е забележима и измежду младежите, които постоянно са „ обществено медийно грамотни “, само че не могат да работят с професионален програмен продукт или да верифицират източници на информация.

Във времето на ChatGPT и автоматизацията, тези данни звучат като присъда. Изкуственият разсъдък дава обещание да усили продуктивността, само че той изисква консуматор, който знае по какъв начин да му задава въпроси. За население, което се затруднява да прикачи файл към имейл, AI няма да бъде асистент, а преграда, която ще го изхвърли дефинитивно от пазара на труда.

За да реализира задачите на Европейска комисия единствено след четири години, България би трябвало да удвои броя на цифрово грамотните си жители.

 

Това изисква не просто „ наливане “ на средства по проектите за възобновяване, а радикална смяна в:

 

* Образованието

Преход от изсъхнало преподаване на информатика към практическо цифрово творчество.

* Преквалификацията

Масови безвъзмездни курсове за хора над 45-годишна възраст.

* Достъпността

Опростяване на електронните услуги, тъй че те да са интуитивни за всеки.

Без тези стъпки България ще остане на опашката освен по приходи, само че и по просветеност, което в XXI век е едно и също нещо.

 

Защото през днешния ден цифровата неначетеност не е просто липса на умения – тя е нова форма на беднотия.