Икономист: ЕЦБ повече не може да крие рисковете
Въпреки невижданото увеличение на програмата за изкупуване на активи на Европейската централна банка, спредът по доходността сред държавните облигации на стопанските системи от южната част на континента и немските ДЦК пораства, написа Даниел Лакайе.
Балансът на ЕЦБ набъбна до над 42% от брутния вътрешен артикул на стопанската система на еврозоната, по отношение на 27% при този на Федералния запас. Но в същото време непотребната ликвидност се наду до над 2,1 трлн. евро.
ЕЦБ имплементира стратегии за нападателно изкупуване на активи и негативни лихвени проценти от години. Благодарение на това стопанската система на еврозоната остана слаба и беше съвсем в застоялост през четвъртото тримесечие на 2019 година
Фундаменталният проблем на еврозоната е, че множеството държавни управления загърбиха структурните промени и разчитат само на паричната политика за възобновяване си. Разточителното харчене на страните, високите налози и проблемите пред растежа продължиха да се следят, а все по-голяма част от стопанските системи през последните години идваше от туризъм и услуги за свободното време (22% от брутната добавена стойност през 2019 г.).
Проблемът не е в механизмът на предавките на паричната политика. Банките желаят да кредитират, а бизнесите и семействата нямат проблем да теглят още заеми. Проблемът е, че водачите на еврозоната и на централната банка имат вяра, че ударът върху стопанската система е обвързван с търсенето, до момента в който в действителност предлагането е спряло.
Ако въобще има някакво доказателство, то е, че паричната политика в еврозоната не сработи като тласък за растеж на производството и вложенията, а подпомагаше солидно небалансирано харчене от съвсем банкрутирали държавни управления.
С рецесията, до която доведоха ограниченията против ковид, еврозоната се оказва сред чука и наковалнята. Фискалната и паричната политика ще усилят надуването на неправилните браншове и извънредно високите разноски на управляващите, до момента в който данъчната политика задушава нововъведенията, развиването на технологиите и продуктивните вложения.
А откакто Европейската комисия позволи частичната национализация на обособени промишлености, пътят към непрекъснатата застоялост към този момент е положен. Първо, държавните управления пренебрегнаха рисковете от пандемията, по-късно затвориха стопанските системи и не разрешиха притока на задграничен капитал и вложения... а към този момент показват себе си за спасението.
Властите в еврозоната желаят да употребяват рецесията с ковид, с цел да усилят интервенционистките си политики и така наречен тактика за " Зелената договорка ". Проблемът е, че с увеличението на намесата на управляващите в стопанската система, неправилните вложения ще набъбнат, а дружно с тях - и безработицата. Растежът на стопанството обаче ще се забави.
ЕЦБ може да прикрие тези опасности за малко, само че, в подтекста на изстрелването на задълженията и данъчното задължение, евентуално в бъдеще ще забележим дългова рецесия, която ще заплаши целия Европейски съюз, когато държавните управления от северната част получат сметката на Юга.
А монетизирането на риска не може да го скрие. Еврото ще изгуби цената си като световна аварийна валута и потреблението му за интернационалните транзакции може да се срине изцяло, което ще докара до валутна рецесия тъкмо когато задълженията са най-високи. /money.bg
Балансът на ЕЦБ набъбна до над 42% от брутния вътрешен артикул на стопанската система на еврозоната, по отношение на 27% при този на Федералния запас. Но в същото време непотребната ликвидност се наду до над 2,1 трлн. евро.
ЕЦБ имплементира стратегии за нападателно изкупуване на активи и негативни лихвени проценти от години. Благодарение на това стопанската система на еврозоната остана слаба и беше съвсем в застоялост през четвъртото тримесечие на 2019 година
Фундаменталният проблем на еврозоната е, че множеството държавни управления загърбиха структурните промени и разчитат само на паричната политика за възобновяване си. Разточителното харчене на страните, високите налози и проблемите пред растежа продължиха да се следят, а все по-голяма част от стопанските системи през последните години идваше от туризъм и услуги за свободното време (22% от брутната добавена стойност през 2019 г.).
Проблемът не е в механизмът на предавките на паричната политика. Банките желаят да кредитират, а бизнесите и семействата нямат проблем да теглят още заеми. Проблемът е, че водачите на еврозоната и на централната банка имат вяра, че ударът върху стопанската система е обвързван с търсенето, до момента в който в действителност предлагането е спряло.
Ако въобще има някакво доказателство, то е, че паричната политика в еврозоната не сработи като тласък за растеж на производството и вложенията, а подпомагаше солидно небалансирано харчене от съвсем банкрутирали държавни управления.
С рецесията, до която доведоха ограниченията против ковид, еврозоната се оказва сред чука и наковалнята. Фискалната и паричната политика ще усилят надуването на неправилните браншове и извънредно високите разноски на управляващите, до момента в който данъчната политика задушава нововъведенията, развиването на технологиите и продуктивните вложения.
А откакто Европейската комисия позволи частичната национализация на обособени промишлености, пътят към непрекъснатата застоялост към този момент е положен. Първо, държавните управления пренебрегнаха рисковете от пандемията, по-късно затвориха стопанските системи и не разрешиха притока на задграничен капитал и вложения... а към този момент показват себе си за спасението.
Властите в еврозоната желаят да употребяват рецесията с ковид, с цел да усилят интервенционистките си политики и така наречен тактика за " Зелената договорка ". Проблемът е, че с увеличението на намесата на управляващите в стопанската система, неправилните вложения ще набъбнат, а дружно с тях - и безработицата. Растежът на стопанството обаче ще се забави.
ЕЦБ може да прикрие тези опасности за малко, само че, в подтекста на изстрелването на задълженията и данъчното задължение, евентуално в бъдеще ще забележим дългова рецесия, която ще заплаши целия Европейски съюз, когато държавните управления от северната част получат сметката на Юга.
А монетизирането на риска не може да го скрие. Еврото ще изгуби цената си като световна аварийна валута и потреблението му за интернационалните транзакции може да се срине изцяло, което ще докара до валутна рецесия тъкмо когато задълженията са най-високи. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ